Васил Найденов: Не ме интересува "Евровизия", проблемът е тук

<p><strong>- Хареса ли ти песента на Кончита Вурст, която спечели &quot;Евровизия&quot; тази година?</strong></p> <p>- Не мога да коментирам нещо, което не съм слушал. Просто не бях тук и нищо не съм гледал от конкурса на &quot;Евровизия&quot;.</p> <p><strong>- След голямата еуфория от миналите години България не изпрати свой представител. Как си го обясняваш?</strong></p> <p>- По-добре че не е изпратила. Ние години наред се оправдаваме с геополитически и не знам какви проблеми. Да, ние сме малка държава, но защо, примерно, спортисти, които печелят навън, не изтъкват същата причина. Да кажат, че няма как да се класират, защото големите държави им пречат. Това е вечен наш проблем &ndash; да търсим оправдание извън себе си. Ако една песен е наистина хубава, тя ще направи впечатление, независимо дали се е класирала или не. Проблемът е тук в подбора на български песни, в разните комбинации и схеми, които вървят около избора кой да ни представлява. Не съм запознат с тънкостите на тези неща, защото не съм участвал, нито ме е интересувало. Не е имало песен около този конкурс от последните години, която да ми е направиха впечатление, не е станала популярна поне в България, камо ли да бъде на световния подиум. Много ни бива да мрънкаме &ndash; ама защо сега не сме класирани, цял живот се правим на ощетени.</p> <p><strong>- Защо все не успяваме да ни забележат?</strong></p> <p>- Защо ли? Ами първо да седнат и да напишат една много хубава песен, петима композитори да се конкурират, петима от най-добрите текстописци да измислят текста и тогава да участваме. Много е смешно да обявяват &bdquo;нулева година&rdquo; за участие. Ама моля ви се, това да не е учебна година. Нашите постижения на този конкурс ги видяхме какви са &ndash; не обвинявам никого, но песните, които представяха България през тези 6-7 години, не се запяха. Само този факт е достатъчен да покаже, че тези песни не са конкурентоспособни дори в България, на нашия пазар, а какво да мислим за европейския и световния. Ако това не е показателно &ndash; здраве му кажи! На собствения ни пазар не могат да се конкурират тези песни, а бяха достатъчно рекламирани, доста пари се пръснаха около представянето им. Така е било и така, изглежда, ще бъде. И като е така, по-добре да не се явяваме. След като изтъкваме какви ли не причини и уж ни е ясно, че няма да бъдем наградени, къде сме тръгнали? Какви са тези туристически траектории да присъстваме на събитието?</p> <p><strong>- Нали ги определя някакво жури?</strong></p> <p>- А това жури наистина ли е убедено, че това са най-хубавите песни, или има нещо друго? Аз също не съм убеден, че това са песните, които имат шанс да се класират. През последните 40-50 години имаше песни, които се пеят две-три, други десет, а трети 30 или 40 години. Това е критерият, защото ти не можеш да накараш драгия слушател насила да си пуска някое парче, ако то не става за нищо, какво остава да си даде парите и да го купи. То или минава през неговото сърце, душа, ум, или колкото и да си приказваме за високи художествени стойности, нищо няма да се получи.</p> <p><strong>- Мислиш, че ако една песен сама по себе си е добра, то тя винаги ще стигне до хората?</strong></p> <p>- Не мисля! Има много добри песни, които не стигат до хората по най-различни причини. Но има и такива, за които е направено всичко, за да се пласират, но никой не ги купува и не ги слуша, просто не стават, ако ще да са ходили не на &quot;Евровизия&quot;, а на Космовизия. И обратното - ако медиите не завъртят дадена песен, колкото и да е хубава, тя също отпада по разбираеми причини. Има случаи и с мои песни, които не са били лоши, но нашите радиа и телевизии не щат да въртят българска музика, не желаят да въртят определени изпълнители и певци с изтъркания девиз, че това била стара музика. Могат да се намерят милион причини &ndash; световни войни и конфликти, за да се оправдае фактът, че дадена песен не се върти. Има една абсолютна инвазия на англосаксонска музика в България, преди години беше на руска музика. Много е тъжно, че всичките свестни български певци, композитори, аранжори не могат да се преборят. Когато преди години зададох този въпрос на Алла Пугачова, тя се засмя и ми отговори нещо много умно: &bdquo;Задаваш ли си, Васил, въпроса какви апетити има на нашия пазар, който е пет пъти по-голям от вашия. Когато обаче медии или дадени хора си позволят да не ротират руска музика, събираме се определени хора (няма да цитирам имена в случая) и правим така, че на държавно ниво да се пуска руска музика, руски балет, руски театър, руско кино, руски спорт&rdquo;. И това е политика на държавата, а не приумица на някоя медия, която искала или не искала да върти нещо. Проблемът е много по-голям от някаква &quot;Евровизия&quot;, която минава и заминава. А всички тези артисти, които завършват Консерватория, музикални гимназии, някои специализират в чужбина, някои са прекрасни музиканти, бъдещи композитори, аранжори, диригенти, инструменталисти. И всичките тези хора какво да правят в България? А ние гледаме в градинката на &quot;Евровизия&quot;, че било несправедливо. А колко е справедлива за талантливите музиканти нашата медийна среда, която предварително ги е обрекла и обезглавила? И това е животът тук, не само музикалният, това е битът ни.</p> <p><strong>- Тъжно е, че напускат най-добрите.</strong></p> <p>- Ние имаме по света не само оперни гласове, имаме световни диригенти, първи цигулки в най-големите симфонични и оперни сцени. Само че за това у нас не се говори, нищо че заради тях се споменава и името на малка България. Обаче дай сега да търсим под вола теле.</p> <p><strong>- Чалгата обаче продължава да просперира на пазара с всичките си, меко казано, скромни музикални качества?</strong></p> <p>- Тя чалгата не е само в чалгата. Чалгата е и в поп музиката, и в политиката, и във всякакви стилове, като рапа например, където текстовете често са по-отвратителни и вулгарни. Чалга има навсякъде и не е луд този, дето яде зелника, а който му го дава. И пак стигаме до една държавна културна политика, която не трябва да спира до музиката. Защото веднага ще бъдем обвинени, че сме комунисти, сталинисти, разглезени, фриволни хора и не знам си какво. Но винаги в България трябва да има българска музика, както все още я има и българската реч. А то и с нея какво става, говорят с някакви английски терминологии и акценти, преди години беше с руски. Българинът е дупедавец и не умее да се себеуважава, нито себе си нито другите. И не само хората в изкуството, и не само в музиката. Той не уважава и своите политически водачи, и художници, и скулптори. Винаги е имал някакъв комплекс за малоценност, което не съм го виждал почти никъде другаде. В телевизионното шоу &bdquo;Като две капки вода&rdquo; една от участничките възкликна с удоволствие, че най-после й се е паднала българска песен. Европа ни натрапва някакви не особено качествени неща &ndash; пластмасови домати, задължителни електрически джаджи вместо крушки, които висят като, да не казвам като какво. Как ще го сложиш това нещо на кристален полилей например? Защо да унищожаваме онова, което е по-добро и по-качествено?</p> <p><strong>- Как си го обясняваш?</strong></p> <p>- Не си го обяснявам. Не става дума да сме някакви националисти, но пък и другата крайност не е хубава. Имаме вече традиция по неуважение към българската музика. Аз съм последният човек, който трябва да се оплаква, защото животът и кариерата ми минаха доста благоприятно по отношение на публика. Аз съм последният човек, който може да каже, че не е харесван от публиката, и Господ ще ме накаже, ако спомена такова нещо. Но в никакъв случай не съм бил любимец на медиите, което понякога ме е нервирало, понякога ме е дразнело, но отдавна съм прескочил онзи период, за да се сърдя на някого. Имам хора, които идват да ме слушат и без реклама и вече мога да си позволя да прескоча тези медии. Може да звучи доста самоуверено, но е точно така. Но обидното е, че аз все пак живея в тази държава, на тази улица и под този флаг. По времето на неразвития социализъм имаше доста по-добро отношение към българската музика, отколкото към съветската. И до ден днешен гледаме мюзикъли от онова време, театрални постановки на Телевизионния театър, които са прекрасни, на игрални филми, между които имаше много добри, с целия им наивитет и отпечатък на времето. И тогава имаше много политика и пропаганда, имаше хора с привилегии и толерирани хора, които са били с властта. Това не може да бъде прескочено, то е и ще бъде винаги, но общият процент на българско изкуство беше в много по-голям размер. Ако някой ме слуша, ще каже, че съм комунист, което, естествено, не е вярно. Аз съм реалист, човек, стъпил на земята.</p> <p><strong>- С какво се занимаваш в момента, работиш ли над нещо ново?</strong></p> <p>- Никъде не пише, че правя национални турнета, но е факт. Някои, да ме прощават, завъртат пет концерта и медиите ги представят за национални турнета. Значи мога да обявя моите за космически. Аз работя много, даже за моята възраст прекалено (<em>смее се</em>), но човек трябва да работи, иначе да си седи вкъщи и да плете чорапи. В събота (17 май) ще бъда в един пиано бар до НАТФИЗ и разбрах, че всичко е продадено, което е много радостно. Всичките медийни пропаганди могат да ти помогнат, ако имаш подкрепата на публиката, иначе напъните са безсмислени. И пак казвам, че трябва да бъда благодарен на Господа и на хората, защото не всеки има този шанс да бъде харесван от публиката. В момента пак работим с Константин Цеков. А ФСБ са си ФСБ, те неслучайно имат &quot;Грами&quot; за най-добър аранжимент на Хосе Фелисиано. А &quot;Грами&quot; и &quot;Оскари&quot; не се дават лесно, особено на хора извън техните общности. Косьо направи аранжимента на песните ми &bdquo;А дали е така&rdquo; и &bdquo;Самотна лодка&rdquo;. И може би една от причините да имам толкова дълъг музикален живот са точно музикантите от ФСБ, защото те аранжираха първите ми три албума. Например песента &bdquo;Пясъчен часовник&rdquo;, на която аранжиментът звучи и до днес актуално, а е правен през 80-те години. Голям шанс беше, че аранжиментите на много певци, на най-успешните в България, минаха през техните ръце. Не съм сигурен, че ако не бяха те, някои от моите песни щяха да са толкова харесвани. Настина съм щастливец.&nbsp;</p>