- 10 Sep 2020
- 157
- 35
Донатела Ровера е главен съветник за кризисните ситуации в „Амнести интернешънъл”. Тя успява да влезе тайно в Сирия, за да види с очите си каква е реалността на място, тъй като за правозащитниците, както и за журналистите, е забранено да влизат в страната, за да анкетират. В продължение на пет седмици Ровера посещава 23 градове и сила в района на Халеб и Идлиб, които са в сърцето на зоната, където правителствените войски осъществиха през март и април широкомащабна офанзива. Донатела Ровера напуска Сирия с доклад от 70 стр., в който обвинява сирийските сили за сигурност в престъпления срещу човечеството, но не пощадява и сирийската опозиция. В интервю за „Поан” тя разказва за пътуването си в ада.
<p>- <strong>Какво видяхте на място?</strong></p>
<p>- От края на февруари до средата на април имаше много силови военни операции. Схемата винаги е една и съща. Значителни контингенти от армията (от 50 до 80 танка) се разполагат около малките градове и ги обстрелват слепешката. В някои случаи, въоръжената опозиция се опитва да направи каквото може, за да им попречи, но напразно. След като дезертиралите войници се изтеглят, армията навлиза в градовете. Тогава войниците проверяват всяка къща. Млади мъже, но понякога и старци, или деца, са извеждани от домовете им, за да бъдат екзекутирани. Една майка от село Сирмин ми разказа, че била отделена от тримата си синове, които били пребити пред очите й. Преди да напуснат селищата, силите на режима запалват труповете. Тези много кратки и много интензивни операции могат да траят дори само един ден.</p>
<p><strong>- Как си обяснявате тези акции?</strong></p>
<p>- Единствените хора, които могат да отговорят на този въпрос, са самите войници. Но систематичният начин на операциите говори, че това са наказателни акции. Подобни операции методично бяха извършвани и в други райони, изключено е те да са нещо инцидентно, което се изплъзва от контрола на режима. Точно обратното, изглежда става дума за държавна политика.</p>
<p><strong>- ООН обвини в свой доклад Дамаск, че използва деца като „човешки щитове”. Споделяте ли това заключение?</strong></p>
<p>- Децата станаха жертва на целия набор от репресии, така както и възрастните. Някои са били измъчвани, задържани, били са прицел на безогледна стрелба. Но повечето екзекуции са насочени главно към възрастните. Трябва да се има предвид, че във всяка къща в Сирия, която е била мишена, има повече деца, отколкото възрастни.</p>
<p><strong>- Освен танковете какви други средства използва армията?</strong></p>
<p>- Освен изстрелването на ракети хеликоптерите обстрелват въоръжената опозиция, както и населението от края на януари. Става дума главно за леки картечници. През последните седмици изстрелите се засилиха. Те се прицелваха и в цивилни, които се опитват да избягат от селото си.</p>
<p><strong>- Имаше ли демонстрации след тези акции?</strong></p>
<p>- Населението бяга в момента на навлизането на армията, но повечето от тях впоследствие се връщат. В някои села демонстрациите продължават всеки ден, защото армията вече не стои срещу тях. Разположени на шосетата, войниците стрелят редовно отдалеч, в неопределено време. Убиват и раняват мирни граждани. Такъв беше случаят в Халеб. Този голям град е още по-интересен с факта, че е един от последните бастиони, който оспорва режима, той се присъедини през май. Така че не е жертва на боеве между армията и въоръжената опозиция. Всеки ден няколко мирни демонстрации се организират в различни части на града. Шабиха (милициите) на режима пристигат за 15 мин. и започват да стрелят с истински патрони. Впрочем, ранените не могат да отидат в болница, от страх да не бъдат арестувани.</p>
<p><strong>- Ситуация, която напомня началото на бунта?</strong></p>
<p>- Именно, точто затова този град си остава особено интересен. Той отразява състоянието в останалата част на страната отпреди една година.</p>
<p><strong>- Днес Дамаск, както и неговите руски и китайски съюзници, говорят за гражданска война срещу терористи.</strong></p>
<p>- В Сирия няма гражданска война. Това, което става от 15 месеца в страната, е относително ясно. Видяхме движение от мирни демонстрации, потушени от изстрелите на силите за сигурност. Деца, особено в Дераа, бяха арестувани и измъчвани. След няколко месеца се разви въоръжена опозиция. Засега не става дума за въоръжени групи, които нападат цивилното население, както твърди сирийският режим. Точно обратното, има ясно определени правителствени сили, действащи заедно с милициите шабиха, които отговарят на много добре установена система от команди. Последните седмици бяха белязани от нови случаи с кланетата в Хула и ал Кубейр, но не знаем повече, отколкото медиите.</p>
<p><strong>- Твърдите, че няма гражданска война. Въпреки това обаче силите за сигурност, които са главно алауити, нападат демонстранти сунити.</strong></p>
<p>- Те не извършват атаките по собствена инициатива. Употребата на насилие остава строго контролирано. Не става дума за една общност, която напада друга. Проблемът със сектите в Сирия не е от днес. От десетилетия властта е монополизирана от една група (алауитите).</p>
<p><strong>- В доклада си говорите за престъпления срещу човечеството, извършвани от силите на режима, но също така и за насилие, което е извършвано от Свободната сирийска армия.</strong></p>
<p>- Има ясни злоупотреби, извършвани от въоръжената опозиция. Видяхме войници и шабиха да бъдат пребивани в момента на тяхното залавяне. Впрочем самите дезертьори дават тези свидетелства за нарушаване на човешките права, като ги заснемат и ги разпространяват в Ютуб. Засега това са отделни случаи, но това не ги прави по-малко неприемливи.</p>
<p><strong>- Сравними ли са насилията, извършвани от двете страни?</strong></p>
<p>- Засега не. От една страна, има режим, който държи монопола над насилието, не само от началото на движението срещу режима, а от десетки години. От другата страна, е въоръжената опозиция, която постепенно се е сформирала.</p>
<p><strong>- В международен план Русия блокира всяко решение на ООН.</strong></p>
<p>- Разбира се, има блокиране от страна на Русия и Китай, но съществува и липсата на желание да изпълнят задълженията си същите тези западни страни, които днес повишават тон. Къде бяха Европа и САЩ преди 15 месеца, когато започнаха да стрелят по мирни демонстранти? Тогава нямаше въоръжена опозиция и положението не беше толкова сложно, колкото днес. Защо не реагираха тогава? Тази седмица швейцарското правителство каза, че Съветът за сигурност трябва да поиска в писмо Сирия да бъде изправена пред Международния наказателен съд. Това трябваше да бъде направено отдавна. Впрочем, дори и за тази инициатива европейските страни казват, че трябва да се даде още малко време на Кофи Анан.</p>
<p><strong>- Какво мислите за мирния план? Има ли шанс за мира или за допълнително време, което да бъде дадено на Асад?</strong></p>
<p>- Мандатът – да се наблюдава прекратяването на огъня – не е това, което беше нужно. Първо, защото няма прекратяване на огъня, но също така защото трябваше да се получи мандат за провеждането на истинско разследване за положението на човешките права в страната. Така че е ясно, че тази мисия от наблюдатели, не е отговорът на ситуацията.</p>
<p><strong>- Сирийското правителство, както и някои доклади, съобщават за присъствието на войници джихадисти в редовете на опозицията. Забелязахте ли това?</strong></p>
<p>- Не съм виждала чужди бойци на място. Вярно е, че призивите, които отправят войниците от опозицията са различни, в зависимост от техния лагер, но всички войници, които видях, независимо от тяхната кауза, бяха сирийци.</p>
<p><strong>- Какво ви казаха хората, с които се срещнахте?</strong></p>
<p>- Всеки човек, когото срещнах, ме питаше защо никой не им помага, защо светът гледа кланетата и не прави нищо. Ситуацията в Сирия не е центрирана около въпроса за Международния наказателен съд, докато в Либия това стана за един месец. Анкетната комисия на ООН, създадена миналия септември, все още не е стъпила в страната. Просто съществува цяла серия от възможности между това „нищо да не се прави” и „въоръжена намеса”.</p>
<p>Превод от френски: Галя Дачкова</p>
