- 10 Sep 2020
- 86
- 32
Ако емигрантите спрат да пращат помощи на близките си, след 2-3 години държавата ще фалира.Вени Марковски е юрист, автор на статии и публикации в печата. Интернет активист, той стана известен с делото, което заведе през 1999 г. срещу наложените от държавата лицензи за интернет операторите. От 2005 г. живее и работи в САЩ, но често е в България. Поговорихме се него по актуални теми при последната му визита.
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong>- Защо отиде да живееш в Америка, при положение че си от интернет обществото, което предполага, че си навсякъде. </strong></p>
<p><strong>- </strong>Да, предполагам, че съм навсякъде и всъщност едно от нещата е, че мога да съм в Америка и в същото време да съм в България. Благодарение на фейсбук, на блога ми, на всички неща, с които се занимавам, спокойно мога да кажа, че съм в България дори по-често, отколкото в Америка. Наложи ми се да си направя публична страница във фейсбук, защото в личната страница достигнах 5000 приятели, което беше максималното...</p>
<p><strong>- Мислите и сърцето ти са повече тук.</strong></p>
<p><strong>- </strong>Естествено.</p>
<p><strong>- Вълнуваш се от българската политика и от американската, предполагам.</strong></p>
<p><strong>- </strong>От американската се вълнувам по силата на това, че съм вече щатски гражданин и съм част от един политически процес, от който зависи настоящето и бъдещето на света. Като казвам част, означава, че аз се познавам и участвам с конкретни действия в политическия живот в САЩ - познавам се с американски политици на различни нива, помагам им, а така помагам и на държавата да стане по-добра. И го правя не за друго, а защото винаги съм бил така: искам постоянно да творя, измислям, опитам; във Вашингтон това е много лесно осъществимо. Създал съм си огромен брой работни и лични контакти. И го казвам не за да се хваля, а за да направя сравнение. Както в България познавам политиците от Сергей Станишев и Иван Костов надолу, така познавам и в Щатите политици от този род. Разликата между политиците там и нашите е, че там хората влизат в политиката действително за две неща. Първо, за да помогнат на държавата си, и второто е това, че когато се махнат от политиката, това им позволява да имат една много по-успешна кариера. У нас е обратното. Повечето хора влизат в БГ политиката не за да си осигурят последваща кариера, а за да натрупат пари и имоти, например мечтата на някои, както се видя, е да имат шест апартамента. Кой от читателите може да посочи съветника по национална сигурност на трима премиери преди сегашния? Почти никой няма да си спомни. Дори този на Сергей Станишев няма да си го спомнят. Аз го казвах преди няколко години на Боян Чуков (съветник на Станишев - б.р.). В Щатите съветниците по национална сигурност са известни преди, по време и след като престанат да бъдат съветници. Да споменем само Кондолиза Райс, това би трябвало да е достатъчно. И всеки един от тях влиза след това някъде в институт за изследвания или работи на много високи позиции и техните знания се използват. Ние просто си унищожаваме кадрите. Ако не са вътре в политиката, ако са извън нея, те са за унищожение. Или за унижение. Това е една дребнавост от страна на управляващите - желанието да унижиш, да унищожиш предишните. Както пише Иван Хаджийски, България е страна на дребните хора, на дребните шмекери. И днешното управление не е по-различно от предишните впрочем.</p>
<p><strong>- Това е ключът към нашия разговор. Какво означава да си гражданин в Америка и живота ти да зависи от избора ти? И какво означава да си тук? Всъщност тук политиците изолираха хората от изборния процес, превръщайки ги в машина за гласуване. Но за това са виновни самите хора</strong></p>
<p><strong>- </strong>Знам. Но хората са виновни само донякъде. Те се влияят от това какво виждат, чуват и четат в медиите. Когато почти всички медии говорят, че Бойко е велик в продължение на десет години, това няма как да не влияе на хората. Така в Съветския съюз в продължение на 10, 20, 30 години се е говорело, че Сталин е велик. Докато той не умира и три години по късно, на ХХ конгрес на КПСС, става ясно, че Сталин е бил велик... престъпник. Това е като в някакъв кошмарен сън. Спиш, сънуваш, че нещо се случва, и си мислиш, че е реалност. В България живеем точно в такова положение в момента. И никой не смее да каже каква е истината, защото дори някой да я каже, няма кой да я отпечата. Дори да я отпечата, няма кой да я прочете вече. Вие виждате какво става с критиките. Ако някъде се появи критика, обикновено се подминава с: „Абе вижте кой го казва”. Един вид, какво има да ми говори Станишев, Кунева или Марковски. Нали го знаем? Той е внук, син или снаха. Във всеки един случай, в който има критика, критиката се оказва, че е дело на син, дъщеря... И аз започвам да се питам Бойко или Цветанов не са ли родени от хора? Техните родители не са ли били членове на комунистическата партия? Били са. Те самите са били, да не говорим, че Бойко даже е напуснал МВР, за да продължи да бъде член на БКП (а и не знаем какво е правил Цветанов, когато се е сблъскал със същия казус. Напуснал ли е? Останал ли е?). Налице е една умело направена подмяна, щото народът да не се замисли, а да казва: „Да бе, да, откъде накъде синът на Станишев, внукът на Марковски, снахата на Пръмов, мъжът на партийната секретарка Костова и т.н. ще ходят и ще ни говорят?“. Онзи ден във фейсбук написах нещо за „съветския шпионин“ ген. Заимов. Внукът на генерала - Михаил Заимов, е намерил и подготвя документите от съветското разузнаване, от които се вижда, че баща му не е бил онзи русофил шпионин, за когото всички говорят с такава убеденост. Тоест нещата са много по-сложни и по-различни, но понеже няма чуваемост, хората започват да им вярват. Ако трябва да се замислиш, за да разбереш истината, е много по-удобно и лесно да не се замисляш и да си останеш с лъжата.</p>
<p><strong>- Но това ме накара да се замисля, ние изключваме, наистина, Бойко от този разговор. Той не е брат, сестра, мъж на никого. Той е сам по себе си. Очевидно хората имат нужда от някакъв авторитет или от нещо такова. Като Бог. </strong></p>
<p><strong>- </strong>Хората вероятно не са истински вярващи и имат нужда от идоли. Ако бяха вярващи, те нямаше да вярват в Бойко, а в Господ. Но „мат’рялът“ (по Борисов), изглежда, по-лесно вярва в идоли. Както между другото беше и със Симеон. Хората не знаеха кой е той. Те инстинктивно му вярваха. Е, инстинктът ги излъга веднъж, сега втори път. Може би трябва да се замислят хората, че само с инстинкт и чувства не става, трябва и мислене. Но тази фалшива вяра доказва, че ние не сме онази източноправославна, религиозна страна, а сме всъщност някаква измислена религиозна страна. Защото хората реално не вярват. Те ако вярваха, щяха и да мислят. Нещата са свързани. Ти вярваш със сърцето си в Господ, вярваш в Библията, в някакви традиционни морални качества и изведнъж идва някакъв и ти казва: „Абе ето ти тук един нов морал”. И ти не се замисляш, че не може да има нов и стар морал. Има просто морал. Или идва някакъв човек, който само преди няколко години е казал, че политиката е, с извинение към читателите, но цитирам - лайно, увито в целофан. И сега започваш да се питаш той целофанът ли е, или лайното? Щом е влязъл в нея... И в двата случая обаче това, което хората отново инстинктивно не разбират, защото тогава им хареса този лаф, както беше и с лафа „Ние ги хващаме, те ги пускат”. Хората не се замислят какво означава това. Ако Бойко е целофанът, той също е изцапан. И не прикрива, че политиката е „гнусна”. Напротив, той самият демонстрира това нещо. Или хората не се замислят, че „Ние ги хващаме, те ги пускат”, означава, че противопоставяш МВР на съда.</p>
<p><strong>- А би трябвало МВР да работи за съда. </strong></p>
<p><strong>- </strong>Точно така, те трябва да събират и предоставят доказателствата. И за мен случаят САПАРД е много показателен. Защото въз основа на едни и същи доказателства в Германия осъждат хората и те вече си излежаха присъдите. В България се оказа, че те са невинни. Не може така. Те или на двете места са невинни, или на двете места са виновни. Грешките на прокуратурата и на МВР като разследващи органи са тези, които не позволиха на българския съд, за щастие все още независим, да осъди хората. И какво се случи, на първа инстанция ги осъди съдия, който е разполагал със същите данни, с които е разполагала и втора инстанция. Той обаче ги осъди и стана шеф на Върховния административен съд. На втора инстанция съдията ги осъди три дни преди да стане член на Висшия съдебен съвет. Т.е виждаме един парадокс. Този, който се лишава от съдийската си кариера и отива да се бори за подобряване на условията за работа на своите колеги, решава делото по съвест, а онзи, който се стреми да направи кариера, го решава на принципа „има втора инстанция”. Прокурорите вкарват дела в съда, знаейки, че те няма да издържат, но да им се махат от главата. След това ще отиде при друг. Съдиите казват, че има втора инстанция, там пък казват, че има трета... Пълна подигравка.</p>
<p><strong>- Всъщност големият проблем на съдебната власт е досъдебното производство, разследването, фактологията. </strong></p>
<p><strong>- </strong>Точно така. Единственият проблем на правосъдието са МВР и прокуратурата. Съдът е най-малкият проблем.</p>
<p><strong>- Знаеш ли какъв въпрос ме вълнува. След като Цветанов спечели делото срещу съдия Мирослава Тодорова, защо съдиите не излязоха в нейна подкрепа? Не протестираха, не им се чу гласът. </strong></p>
<p><strong>- </strong>Отговорът е лесен, една дума - страх.</p>
<p><strong>- От какво ги е страх? Той не може да ги набие.</strong></p>
<p><strong>- </strong>Очевидно има други начини за въздействие. Било с издигане или неиздигане в кариерата, било с набедяване на някого. Защото за мнозина хора Цветанов може да е спечелил формално делото, но всъщност няма как да го спечели. Те са чули какво казва не лицето Цветанов, а министърът на вътрешните работи, и понеже той не е могъл да осигури доказателства, че г-жа Тодорова подкрепя мафията, значи той е загубил независимо от присъдата. Съдът в Пловдив така обърна нещата, че невинният стана виновен, а виновният - невинен... Мнозина хора, без да знаят подробностите, хвалят пловдивския съд, че там най-бързо се решавали делата и имало най-много осъдителни присъди. Е, сега вече всички знаем защо. Аз самият не знаех как се решават делата в Пловдив, но сега питах колеги, които са от моя випуск - съдии, прокурори, адвокати, и те ми казаха: „Аааа, в Пловдив ще те осъдят, независимо дали си виновен или не“. Просто пред тях няма друг критерий, освен да има повече осъдителни присъди. И с това се доближаваме до страни, в които 99% от присъдите са осъдителни.</p>
<p><strong>- Това е старият спомен от други времена. </strong></p>
<p><strong>- </strong>Да, но хората от онези времена, които тогава са били милиционери, сега са шефове на МВР и премиер. Те друго не знаят, те така са отраснали. Няма да правя намеци за това дали бащите им са били милиционери и др.под., това не е важно; важното е какво правят те самите. И тъжно, и мрачно, и страшно е да си помислим, че няма масова съпротива срещу подобна комунистическа практика в съдебната система, която уж всички отричат на думи.</p>
<p><strong> - Как ГЕРБ навлякоха дясната си дреха? Защо толкова лесно мина това в България? </strong></p>
<p><strong>- </strong>Това за мен е голямата грешка на СДС и ДСБ, членовете в Европейската народна партия - когато ГЕРБ са били кандидати за членство, трябваше да станат и да кажат: чакайте сега, вижте кого приемате! ГЕРБ формално казват, че са дясна партия, но вижте им политиката, вижте им програмата, вижте кои са начело. В това няма логика. Както и много други неща нямат логика. Което доказва и че България не е нормална държава. В нормалната държава няма как Обама да бъде кандидат на републиканците. Тук това е напълно възможно. Днес съм ляв, утре ще съм десен, после пак ще съм ляв. Бай Ганьо, героят на Алеко Константинов, го беше казал едно време горе-долу в този стил: ще попържаме и наляво, и надясно, ще хвалим този, който е на власт, а опозицията ще я псуваме.</p>
<p><strong>- Ето, цитираш „Бай Ганьо“. Мислиш ли, че това не е предопределено за тази страна - че да се борим за нещо различно, е утопия или наивност.</strong></p>
<p><strong>- </strong>Не, не е утопия. Някой ден и аз мога да се хвана с борба за нещо по-добро и по-различно. Е, няма да го сторя като юпитата на Симеон или като милиционерите на Бойко. В началото споменах, че съм щатски гражданин, отделно от това съм роден и в Скопие, така че нямам право да стана президент, депутат или министър. Така че да не си мислят хората, които четат, че критикувам, защото искам да стане министър. Не, не искам. Аз искам да помогна България да стане малко по-нормална държава. Да помогна някои неща да се случат. Може да не са много. Има няколко неща, от които разбирам много добре - интернет, киберсигурност, информационни технологии. И ако някога се върна да помагам в България, първо, категорично ще се върна за не повече от година-две. И второ, ще гледам да помогна с неща, не свързани с политиката вътре в България, а с международни институции, организации, в които имам контакти и мога да помогна. Такова нещо - да. Но работата вътре в България е тази, която може да убие и най-добрите намерения.</p>
<p><strong>- Защо, задавал ли си си този въпрос?</strong></p>
<p><strong>- </strong>Защото повсеместно, цялата държавна машина работи по един и същи начин и той е с цел да се оправдаят средствата. Има милиони, милиарди - трябва да ги използваме, трябва да ги изхарчим. Никой не мисли за инвестиции в образованието например. Само за харчене.</p>
<p><strong>- Но хората казват: Ето, тези строят магистрали, зали... Оставят нещо. </strong></p>
<p><strong>- </strong>Така е, оставиха нещо, но кому и колко - ние не знаем. Никой не знае или никой не си прави труда да погледне какви са били първоначалните планове за магистралите, за спортната зала. Вярно ли е, че е било предвидена да е по-голяма. Че е било предвидено да има подземен паркинг? Пък се оказа, че е по-малка. Когато се строят магистрали и в България, вярно ли е, че има допълнителни плащания, за които нищо не се казва, с които се поправят кусурите при строителството?</p>
<p><strong>- Да сменя темата, ти за демократите ли гласуваш в Щатите, или това е неприличен въпрос? </strong></p>
<p><strong>- </strong>Да, неприличен е, но и да - за демократите.</p>
<p><strong>- Защо не за републиканците?</strong></p>
<p><strong>- </strong>Те са станали прекалено десни. Те са толкова десни, че са едва ли не леви. И моето чувство за капитализъм с човешко лице и социална справедливост се бори срещу подобни крайности... Един от големите им лозунги е, че трябва да се намалят данъците на богатите и те ще отворят нови работни места. Но щатските данъци за богатите са най-ниски от 60 години насам, пък безработицата е доста голяма. И най-важното: те са популисти тип Бойко Борисов.</p>
<p><strong>- Точно това не може да се разбере тук. Защото няма информация ли? </strong></p>
<p><strong>- </strong>Как да се разбере? Нали вестниците вече не пишат собствени материали. Те само отразяват какво са казали политиците! Медиите цитират Бойко и Цветанов основно, понякога и Дянков. Новините се създават не от това, което се е случило, а от това, което е казано. И странното е, че никой не се замисля какъв е щатският интерес в България. Ако някой се замисли и каже: чакай сега, щатският интерес е ясен: да има военни бази, България да е член на НАТО, да има сътрудничество на някакво ниво. Но най-важното от щатска гледна точка е затворниците от Гуантанамо да си намерят дом някъде в България. Публично е известно от изявления на Борисов и Цветанов, че в България има двама бивши затворници от Гуантанамо. Но дали не са 20? Как да разберем? Може би затова премиерът говори, че има дюнери и кебапчийници на всеки ъгъл. Може би са открити от хора, които са лежали в Гуантанамо години наред . Как да го разберем?</p>
<p><strong>- Най-чуваната реплика в защита на Борисов е, че няма алтернатива. </strong></p>
<p><strong>- </strong>Не. Всичко зависи от това как ще гласуват хората. Хората трябва да мислят, а не да казват: „Аз ще гласувам за Бойко, защото ми харесва”. Или „няма да гласувам за Кунева, защото тя е снаха на секретар на ЦК“. Пълно безумие: тя е снахата на Пръмов, но не е дъщерята на Кунев, нито пък е тя самата? Какво значение има кой е бил баща й или свекърът? Или аз съм внукът на Венко Марковски, но не съм син на Миле Марковски. Чакайте бе, хора! Трябва да има някакъв ред, ако ще си говорим на синове и дъщери, на снахи и зетьове. Не може в единия случай да е снахата, а в другия да е синът. Трябваше тогава да говорят за Сергей като за зетя, ама пък той още не се е оженил. Или за мен, ако за мен ще е като за внука, тогава да говорят за дядото на Станишев, а не за баща му. Тоест има едно токова усещане, че в България нищо не може да се промени, че и тия са като ония. Но аз се надявам, че след изборите през 2013 г. начело ще излязат нашите европейски политици и нещата ще се променят полека-лека. Няма да стане бързо, но може. Надявам се, че българските европейски политици, а такива в момента има няколко - Кунева, Станишев, Нейнски, Калфин, ще са в състояние, независимо от резултатите на изборите, да наложат част от европейските стандарти в България. Ако те успеят, това ще е големият парадокс - синът и снахата да направят втората крачка към превръщането на България в нормална европейска държава.</p>
<p><strong>- Защо им скачат толкова много, включително и техните собствени съпартийци?</strong></p>
<p><strong>- </strong>Бойко казва: „Абе кои са тия там Станишев и тия... аз с Меркел си говоря, с Дейвид!“. Но той забравя, че си говори с тях с преводач, а и че Станишев всъщност е един от тези европейски политици. Същият като Меркел, като Камерън, като Франсоа Оланд. Кунева също.Това са хора на европейско ниво. Аз гледах и Първанов в интервю по „Всяка неделя” и му личи, че и той се дразни, че Станишев е успешен европейски политик . И някак си покровителствено обяснява: да, ама то аз му дадох пътя в живота... Дал си му го, но той се е развил - понякога благодарение, но понякога - и въпреки теб.</p>
<p><strong>- Как конкретно помагат на родината си българските емигранти в момента? </strong></p>
<p><strong>- </strong>Два милиона образовани българи напуснаха страната през последните 20 години. Хората забравят това, а тези, които не го забравят, са нашите близки, които получават помощи от чужбина, всъщност от нас. Всяка година ние закърпваме търговския дефицит на страната. Ако някой ден българите в чужбина решат да не изпратят пари в България, търговският дефицит ще трябва да бъде покрит от резерва. А ако не го направим три години, държавата ще фалира. Но нашите политици го забравят. А трябва да го помнят винаги.</p>
<p> </p>
