- 10 Sep 2020
- 48
- 30
Нежеланието на властите да изчистят избирателните списъци е очевидно, особено като се има предвид току-що проведеното преброяване на населението от НСИ, което дава възможност чисто технически това изчистване да стане сравнително бързо. Нежеланието да бъдат изчистени избирателните списъци е индикатор, че политическите фактори в България не искат чисти избори. Затова очаквам, че колкото може, всеки ще манипулира и фалшифицира на предстоящите избори, каза пред ГЛАСОВЕ социологът Цветозар Томов. И още: Личното ми мнение е, че Меглена Кунева е кандидат, който има шансове да бъде избран при определен ход и дизайн на кампанията. Тя има доста високи шансове да спечели срещу който и да е партиен кандидат на балотаж. Ако Кунева стигне до балотаж, става страшно за човека на ГЕРБ или на БСП – който и да е срещу нея на втори тур – тъй като тя има по-голям потенциал да събере непартийна подкрепа от който и да е кандидат на ГЕРБ и БСП.
<p><strong>До президентските избори остават около четири месеца, а все още няма почти никаква яснота за кандидатите на основните политически сили. Обичайна ли е тази практика – да научаваме имената на основните претенденти около месец преди изборите – ако направим сравнение с предишните президентски кампании у нас?</strong><br /><br />Честно казано, не съм правил справка и не си спомням кога точно са правени официалните номинации на предишни президентски избори. Мисля обаче, че това не е първият случай, в който няма никаква яснота четири месеца преди изборите. Спомням си например, че веднъж давах интервю по повод президентските избори, докато бях на море, и кандидатите все още не бяха ясни. Тоест и тогава е било горе-долу по същия начин. Подобна беше ситуацията и през 2001 г. Спомнете си, че тогава до последния момент не беше ясно дали НДСВ ще участва в изборите и дали ще подкрепи някого. Накрая подкрепиха с половин уста Петър Стоянов. Дълго време не беше ясна и кандидатурата на БСП. <br /><br /><strong>Наскоро заявихте, че резултатите от социологически изследвания на политически теми стават все по-съмнителни, тъй като процентът на отказалите да участват става все по-висок. Преди няколко дни обаче една социологическа агенция обяви, че според сегашните данни избирателната активност на предстоящите избори би била над 70%.</strong><br /><br />Действително нараства нежеланието на хората да дават интервюта на политически теми и това се отразява върху качеството на данните при подобни изследвания. Но какво да се прави, такава е ситуацията в България – това са условията, в които могат да се провеждат изследвания в момента. Колкото до прогнозирането на активност над 70%, добре е да се знае, че в ситуация на интервю хората са по-склонни да кажат, че ще гласуват, отколкото в момента, в който трябва да извършат самото действие. Измерваната чрез социологически проучвания избирателна активност традиционно е по-висока от реалната избирателна активност. Авторите на подобни изследвания би следвало да отчитат този ефект. Според мен на изборите наесен няма да има 70% активност, защото няма обективни основания да очакваме такава висока активност. Тук ще отворя една скоба – ние всъщност никога не сме знаели какъв е реалният процент на българите, имащи право на вот на избори, тъй като избирателната активност се изчислява от Централната избирателна комисия като отношение между броя на гласувалите и броя на вписаните в избирателните списъци. В избирателните списъци обаче има много фалшиви имена. Ако за тези избори най-после бъдат прочистени избирателните списъци, един от ефектите ще бъде, че ще бъде измерена по-висока активност, отколкото на предишните избори, но не защото ще са гласували повече хора, а защото ще има по-реалистична оценка на активността. <br /><br /><strong>Тъй като избирателните списъци ще бъдат прочистени и редуцирани. Мислите ли, че управляващите ще направят това?</strong><br /><br />Честно казано, не вярвам да го направят.<br /><br /><strong>Защо не вярвате, нали изборното законодателство беше приоритет на това управление, което дойде на власт с обещанието да приеме нов кодекс далеч преди изобрите и да реши обичайните проблеми с изборните манипулации? Какви ще бъдат според вас новите методи за фалшифициране на избори – очевидно практиката да се купуват ромски гласове и махали вече е остаряла?</strong><br /><br />Мисля, че нежеланието на властите да изчистят избирателните списъци е очевидно, особено като се има предвид току-що проведеното преброяване на населението от Националния статистически институт, което дава възможност чисто технически това изчистване да стане сравнително бързо. Нежеланието да бъдат изчистени избирателните списъци е индикатор, че политическите фактори в България не искат чисти избори. Не искам да нападам никого конкретно, защото човек не бива да отправя атаки без доказателства, но е видимо нежеланието на властите да се справят с този проблем. Затова очаквам, че колкото може, всеки ще манипулира и фалшифицира на предстоящите избори. Какви ще са методите – освен купуването на гласове винаги е имало и други методи. Сигурен съм, че се правят манипулации с протоколите на секционните комисии. Преди две години доста се шумеше около т.нар. технологичен вот – спомняте си как странно единно хората на определени места гласуваха за определени партии. За корпоративен вот пък говорихме в случаите, когато подозирахме, че работниците на Ковачки в село Габра са гласували за него, защото са били подложени на някакъв неполитически натиск. В много случаи се получаваха други странни явления – да кажем, в някои секции, в които преобладава ромското население, доста единно се гласуваше за една партия на изборите за Европарламент и за друга партия на следващите избори за национален парламент. Тези неща ще се случват и сега.</p>
<p>Вече е ясно, че т.нар. уседналост ще е четири месеца. Същевременно бяха гласувани промени в Закона за гражданската регистрация, които въвеждат редица ограничения и допълнителни изисквания при евентуалната пререгистрация на вече регистрирани хора, и като че ли целта им беше да се блокират възможността за вътрешен изборен туризъм. Никой обаче не обясни смислено защо периодът на тези ограничения за регистрация на хора, сменили настоящия си адрес, е от 30.09.2010 г. до 31.01.2011 г., тоест защо има крайна дата на този процес, при положение че доскоро не беше ясно какъв ще е периодът на уседналост. След промяната на срока за уседналост и решението той да е четири месеца възниква един период от 1 февруари до 23 юни, за който тези ограничения не важат. Тоест групите хора преместени след 1 февруари и до 23 юни няма да бъдат подложени на тези ограничения, които са предвидени чрез промените в Закона за гражданска регистрация. И ако преди това изглеждаше, че благовидният мотив за тези промени е в това, че 31 януари е достатъчно късна дата, защото остават десет месеца до изборите (беше предвидено срокът на уседналост да е десет месеца), сега вече не е така. В такъв случай или трябва законодателите да променят този срок и да го удължат от 31 януари до 23 юни, или трябва изобщо да отпадне втората дата. В противен случай ще се окаже, че са приети промени в Закона за гражданската регистрация, които ще неутрализират ефекта от преместването на групи хора между октомври и януари, но няма да бъдат прилагани върху хората, които са се преместили след първи февруари. Това на мен ми понамирисва и смятам, че оттам също може да възникнат проблеми, специално за местните избори. Става дума за преместването на маси хора. Накратко, аз очаквам фалшификации и манипулации и очаквам, че те ще бъдат в по-голям размер в сравнение с предишни избори. Все пак смятам, че досега не е имало избори в България, които да са решавани само чрез манипулация. Независимо от това, че подобни практики сякаш се развиват – досега поне изборите в България се решават от нас, избирателите. Ще добавя обаче, че сигурно ще има доста кметове на населени места и на общини, които ще бъдат избрани по този начин. Специално при мажоритарните избори на кметове влиянието на подобни практики е по-силно.<br /><br /><strong>С други думи, манипулативните практики ще бъдат „по-успешни” и по-решаващи на местните избори. До каква степен обаче те ще бъдат решаващи за избора на президент?</strong><br /><br />Мисля, че в неголяма степен. Все пак зависи – ако възникне ситуация, в която двама кандидати висят на кантар, тогава са възможни и манипулации. Все пак това е национален вот и е по-трудно да се разчита, че един кандидат може да спечели само по този начин. <br /><br /><strong>Как оценявате изчакващата тактика на Борисов, който видимо иска да играе на сигурно и като че ли предпочита първо БСП да обяви своя кандидат и да се приближим максимално близо до времето на изборите, страхувайки се, че има опасност от загуба?</strong><br /><br />Причината за това ГЕРБ да не дава яснота относно това как ще участва на президентските избори, са колебанията на г-н Борисов, свързани, от една страна, с нежеланието му да се включи в тази кампания, защото тя съдържа рискове за неговата политическа кариера, а от друга страна, с нежеланието му да изгуби възможността да се включи в президентската кампания, защото и сегашната му политическа кариера съдържа рискове. Нестабилността на ситуацията в страната според мен кара този доста хитър и гъвкав в публичните си действия човек да държи тази възможност като резервна до последния момент. В момента, в който Борисов се откаже да се кандидатира, ГЕРБ ще издигне кандидатура. В момента, в който Борисов се реши да се кандидатира, ГЕРБ също ще издигне кандидатура – ясно чия.<br /><br /><strong>Тоест Борисов калкулира и изчаква.</strong><br /><br />Борисов калкулира и изчаква, включително за сметка на осбствената си партия. Доколкото той е родител на тази партия, сигурно има право, макар че не живеем в страна, в която на родителите е позволено да унищожават децата си. <br /><br /><strong>Какви са шансовете за една непартийна кандидатура на президентските избори, макар все още да няма никаква яснота за това кои ще бъдат политическите кандидатури? Всъщност има яснота единствено по отношение на това, че едва ли в надпреварата ще влязат лидерите на политическите сили (с изключение на Волен Сидеров).</strong><br /><br />Те част от лидерите няма и как да се кандидатират. Мартин Димитров е малък, а Сергей Станишев не е роден в България. Въпросът с лидерите очевидно е спекулативен. Ясно е, че не всички лидери могат да се кандидатират за този пост. Извън това спекулативни са твърденията, че видите ли, това било нормалната практика. В България няма такава практика. Единственият лидер, който се е кандидатирал за президент в България, е Георги Първанов през 2001 г. Дори Желев не се кандидатира като лидер на СДС. Той беше избран от парламента като лидер на СДС и това беше компромисно решение, тъй като първата кандидатура на съюза беше Петър Дертлиев.<br /><br /><strong>Ние обаче нямаме и кой знае колко примери в това отношение, тъй като през последните десет години – почти половината от времето на прехода – президент е Георги Първанов. Говорехме за непартийната кандидатура.<br /></strong><br />Има една непартийна кандидатура, която е с шансове за успех, и това е кандидатурата на Меглена Кунева. Личното ми мнение е, че Меглена Кунева е кандидат, който има шансове да бъде избран при определен ход и дизайн на кампанията. Отсега обаче не може да се пророкува какви са реалните й шансове, тъй като това ще зависи и от общата конюнктура. Меглена Кунева има доста високи шансове да спечели срещу който и да е партиен кандидат на балотаж. Смятам, че друга кандидатура, която да с шансове да спечели изборите и да е непартийна, няма да се появи. <br /><br /><strong>В кой от двата случая нейните шансове биха били по-големи – ако се изправи срещу кандидатурата на Бойко Борисов или срещу представител на управляващите, посочен от премиера? Преди няколко дни например бяха завъртени имената на Росен Плевнелиев и Йорданка Фандъкова като кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ. </strong><br /><br />При всички положения като кандидат на герб Бойко Борисов би имал по-високи шансове от който и да е друг кандидат на ГЕРБ, тъй като личното му влияние все пак е по-широко от влиянието на партия ГЕРБ. Но Плевнелиев и Фандъкова биха били един от възможните варианти на ГЕРБ, номинирането на Цветанов би било съвсем друг вариант, номинирането на някой друг – трети. Много ще зависи от личните качества на кандидатите на ГЕРБ и на БСП. Тоест евентуалните шансове на Меглена Кунева да прескочи първото препятствие и да стигне до балотаж ще зависят преди всичко от това дали ГЕРБ и БСП, двете най-влиятелни партии, ще издигнат кандидатури, които да я изтласкат на трето място. Това зависи не само от нея, затова е трудно да се направи прогноза. Иначе, ако Кунева стигне балотаж, става страшно за човека на ГЕРБ или на БСП – който и да е срещу нея на втори тур – тъй като тя има по-голям потенциал да събере непартийна подкрепа от който и да е кандидат на ГЕРБ и БСП.</p>
<p><em><strong>С Цветозар Томов разговаря Димитрина Чернева.</strong></em></p>
