- 10 Sep 2020
- 46
- 37
Доц. д-р Цветозар Томов Томов е роден на 21 май 1954 година.
Завършил е журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава докторантура по социология през 1984 година.
Ръководител е на катедра "Критическа и приложна социология" в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През ноември 2011 г. напуска университета в знак на протест срещу присъждането на почетно звание доктор хонорис кауза на Христо Стоичков. От 2002 г. е управител на социологическа агенция "Скала"
<p><span><strong>- Г-н Томов, изненадващ ли е за вас този бърз развой - от протести срещу цените на тока, през оставката на вицепремиера Дянков до сериозна правителствена криза? </strong></span></p>
<p>- Донякъде да, защото кризата се развива изключително бързо. Но от друга страна, е логичен, защото това правителство през целия си мандат действаше по крайно циничен и безотговорен начин. Нарасна обвързаността на държавата със сенчестата икономика, контрабандата, източването на ДДС, в резултат паднаха приходите в хазната. Държавата престана да изпълнява някои от най-важните си социални ангажименти, фактически отмени член 100 на Кодекса за социално осигуряване, предвиждащ актуализация на пенсиите по т.нар. „швейцарско правило”, присвои средства от пенсионните фондове и Националната здравноосигурителна каса, обществените поръчки станаха 100% корумпирани, властите на практика подчиниха изцяло частното предприемачество. В резултат намаляха рязко преките инвестиции, кризисните явления в икономиката се задълбочиха, фалираха хиляди фирми, рязко нарастна безработицата. Тази влошаваща се картина на обществения живот у нас се прикриваше чрез обслужващите правителството медии. Борисов заложи изцяло на това да създаде паралелна действителност, по подобие на комунистическата пропаганда от времената на тоталитарния режим, в която се режеха ленти, строяха се магистрали и пречиствателни станции, кръшни девойки поднасяха погачи под одобрителните погледи на партийните другари, а западните политически лидери цъкаха с език от възхита и завист. Този трагикомичен сюжет се разпадна пред очите ни за броени дни, колкото и журналистите от герберската хранилка да се мъчат да го поддържат. Натрупаното социално недоволство излезе на улицата, за да демонстрира една проста истина – управление, при което мнозинството хора живеят все по-зле, може да се удържи само с брутална сила, по никакъв друг начин. Сладките приказки от телевизионните екрани не са достатъчни. </p>
<p><strong>- Протeстиращите казват, че няма да допуснат опозиционни политически партии да „яхнат вълната на недоволството”, но какво е логичното продължение на тези процеси?</strong></p>
<p>- Протестите са срещу властта, срещу абдикиралата от ангажиментите си държава. Много от пороците на управлението на ГЕРБ бяха присъщи и на предишните правителства. Всъщност уличните бунтове са срещу цялата политическа класа, срещу всички, докопвали се до власт през годините. Много по-вероятно е протестите да доведат до появата на нов политически субект, отколкото да бъдат „яхнати” от някой от съществуващите. </p>
<p><strong>- Кои хора протестират днес? Има ли задкулисен сюжет, за който не знаем и не разбираме?</strong></p>
<p>- Сигурно има задкулисни опити за контрол или поне за въздействие над протестиращите, но не вярвам да има задкулисен сюжет. Протестират най-вече хора, които са загубили надежда за някакви позитивни промени в българското общество. В реакциите на тези хора има онзи привкус на безизходност и отчаяние, който доскоро ги правеше пасивни. За разлика от уличните акции и митинги от 90-те години, в сегашните протести няма фокус на политически надежди, по-скоро самите протести стават източник на надежди, че по този начин можем да се съпротивляваме на властите и да ги принуждаваме да се съобразяват с нас. Затова си мисля, че ще е трудно да бъдат спрени, духът е излязъл от бутилката. Донякъде причината за това е и във факта, че всички други форми на граждански контрол над властта са крайно неефективни в днешна България. </p>
<p> <strong>- Какви са най-лошият и най-добрият сценарий, които можем да очакваме?</strong></p>
<p>- Най-лошият сценарий е компрометиралият се премиер и хората му да опитат с всички средства да удържат изплъзващата им се власт. Това ще доведе до размирици и насилие. Най-добрият (или по-скоро най-малко лошият, защото сме в ситуация, в която добър сценарий няма), е час по-скоро Борисов да подаде оставка и да напусне политическия живот и да се състави ново правителство (може и с мандата на ГЕРБ, не е задължително да се минава през парламентарна криза), което да гарантира провеждането на честни избори през юли и да прекрати незабавно престъпните практики на това управление. Сигурно ще бъде необходим и заем, защото хазната е изпразнена. Най-добре би било такова правителство да не бъде доминирано от никоя политическа сила. <strong> </strong> </p>
<p><strong>- Казвате, че политическата криза може да се реши само с оставката на премиера Борисов. Да допуснем, че това се случи. Какъв е оздравителният ход и от кого трябва да се направи?</strong></p>
<p><strong></strong>- Всъщност току-що отговорих на този въпрос, разглеждайки го като един от възможните сценарии. Без оставката на Борисов нищо позитивно няма да се случи, този човек наложи едноличен режим в страната и следва да понесе отговорността си за катастрофата на този режим. </p>
<p><strong>- По думите ви на стотици хиляди българи е разрушено икономическото всекидневие, за което пряка вина и отговорност носи именно Бойко Борисов, който управлява еднолично страната. Ще бъде ли потърсена съдебна отговорност на това правителство</strong>?</p>
<p>- В едно съм сигурен – политическата дейност на Борисов трябва да бъде разследвана. Допускам, че дейността на повечето членове на правителството и видни функционери на ГЕРБ също би трябвало да представлява интерес за прокуратурата. Една европейска държава просто не може да бъде опоскана в такава степен, ако тези, които са я управлявали, са спазвали законите й. </p>
<div><span><br /></span></div>
