Този начин на функциониране на партиите е пагубен за обществото

<p><strong>Доц. Маринов, с какво политическата 2014 година ще е различна от отминалата 2013 година?</strong></p> <p>Според мен с една основна тенденция за задълбочаване и усложняване на проблемите, пред които е изправено българското общество и държавата. Това е една безусловна тенденция. По природа не съм песимист, обаче не мога да видя нито един сериозен проблем, който за изминалата година да върви към овладяване и успокояване и се опасявам, че тази тенденция ще продължи и следващата година. Готовността ни като общество и управление да се реагира адекватно на тези проблеми е изключително ниска. Тази ножица между проблемите и способността да ги разберем и решаваме ще бъде доминантата на 2014 година.</p> <p><strong>Кои са основните проблеми, които ще се задълбочат тази година, според Вас?</strong></p> <p>Изминалата година донесе нещо много съществено &ndash; за първи път в официални документи и становища на български и международни институции беше открито назован най-страшният проблем &ndash; че българската нация се топи и нейният качествен потенциал се влошава бързо и много сериозно. Това е най-големият проблем и всички други са производни.</p> <p>Според доклада на Световната банка след около 40 години, което не е чак толкова дълъг срок, по-младите хора ще го доживеят, работната сила на страната ще се стопи с почти 50%. Не говорим за качествените измерения &ndash; образование, квалификация, култура. Това е само по себе си една страхотна заплаха.</p> <p>Тези процеси са трудно управляеми, инерционни, те изискват много сериозни, тежки мерки, жертви в продължение на десетилетия, не само на едно правителство, не на един мандат, не на един парламент. Иска се определена последователност. Има и други проблеми, но всички те са производни от това, че ние намаляваме, ставаме все по-болни, все по-ниско образовани, все по-разединени.</p> <p><strong>В каква степен политиците осъзнават този страшен проблем с демографската криза?</strong></p> <p>Нито управляващите, нито другите политици, които са част от функциониращата система на представителна демокрация, показват, че го разбират. Те може да го разбират, но в политиката разбирането се изразява в точно назоваване на проблемите и в адекватни действия. Не виждаме нито едното, нито другото. Дневният ред на политиците се разминава със същинския дневен ред на обществото.</p> <p><strong>Управляващите се похвалиха със социалните мерки, които са заложени в бюджета за тази година. Как те ще помогнат за решаване на проблема с топенето на нацията?</strong></p> <p>Това е прах в очите. Това е опит да се задържат още известно време на власт. Тези мерки не са адекватни дори с оглед на много по-ограничени цели. С оглед на големите проблеми те са просто несериозни. Не мисля, че раждаемостта може да се поощрява с няколко лева на месец повече или с палиативни мерки.</p> <p>Въпросът не е само за раждаемостта. Въпросът е и до качеството на живота, тъй като в България не просто се раждат много по-малко деца, ние имаме печален рекорд през 2013 г.</p> <p>За пръв път официално се признава, че повече от половината родени деца в България нямат за майчин език българския. Не влагам в това никаква етническа нетърпимост, но много добре знаем, че една част от общностите, чийто майчин език не е българският, страдат от много тежи проблеми.</p> <p>Това не е тяхна вина, а тяхна беда, но фактът остава. Образование, квалификация, начин на живот, бит - всичко това са изключително тежки, драматични проблеми, които само отгоре, отгоре се гладят с перце. Всички социални мерки, за които така гръмко тръбят управляващите, са пропаганда, прах в очите. Не казвам, че не е добре да дадеш на някого няколко лева повече, особено, когато тези няколко лева значат много за него, но това не решава проблеми.</p> <p><strong>С какво си обяснявате това разминаване между дневния ред на&nbsp;обществото с това на политиците?</strong></p> <p>С дегенерацията на българската политическа класа. Смисълът на политиката е да насочва, да ръководи, да се грижи за доброто на обществото. Ние добре виждаме, че политиците се грижат само за собственото си добро, за другото приказват, ако въобще приказват. Нужно е ново поколение български политици, които истински разбират политиката като служене на обществото, а не като паразитиране върху гърба на обществото.</p> <p><strong>Кои ще са основните играчи на политическата сцена тази година?</strong></p> <p>Една част са добре известни и в тях нищо ново добро не може да се види. Сигурно ще има опити за политическо инженерство. Виждаме усиленото помпане на един нов политически балон. Но всъщност в това няма нищо ново. Това е една стара, изпитана рецепта през последните 15 години. Тя се повтаря 3-4 пъти. Можете да наречете хиляда пъти този човек и подобни нему хора велики бъдещи премиери или те самите да се наричат така, но това не променя нещата.</p> <p>Мисля, че тази година ще се сбъдне моя прогноза, която бях изказал миналата година, че в недрата на българското общество се раждат нови тенденции. Рано или късно, по-скоро през тази година ще се оформят, ще се представят пред обществото нови политически сили, които са нови наистина, а не създадени в нечия лаборатория.</p> <p><strong>Като казвате политическо инженерство, вероятно имате предвид движението на Николай Бареков.</strong></p> <p>Това е чисто политическо инженерство. То щеше да бъде много комично, ако не беше трагично. С известните средства &ndash; много пари, медии, купуване на гласове, купуване на влияние, всекиго можеш да вкараш в парламента в България. Това го видяхме. Аз не казвам, че той не може да влезе в парламента, за съжаление това все още е възможно в България. Въпросът е какво от тук нататък. Всеки трезвомислещ човек си дава сметка.</p> <p><strong>Как влизането на хора, продукт на политическо инженерство, в парламента ще се отрази на намаляващото доверие в политиците?</strong></p> <p>Рано или късно обществото ще припознае някой на когото си струва да има доверие. Едно общество не може да живее без доверие, без вяра в най-широкия смисъл на думата &ndash; вярата в Бог, в собствените си сили, в представителите, които избира. Ние сме изключително обезверени и това е нашата голяма болест. В такива случаи докато сам не намериш сили да създадеш нещо, в което да вярваш, няма спасение. Лъжемесиите не помагат.</p> <p><strong>Казахте, че очаквате да се появят нови политици. Ще помогнат ли протестите за това?</strong></p> <p>Да. Първата вълна на протестите от миналата година беше овладяна, изманипулирана, извратена. Днес много от популярните фигури, които видяхме по протестите, си дойдоха по местата. Видя се кой къде е, чий човек е, от кого е изпратен, от кого е платен, от кого е възнаграден. За съжаление българските политици решиха да реагират по най-неадекватния начин на протестите.</p> <p>Да, в началото могат да се справят, могат да опашкулят тези обществени импулси, това виждаме и в протестите от средата и края на 2013 г. Но това не променя нещата, защото противно на мнението, че всички протестиращи са платени и протестиращите са користно мотивирани, това не е вярно. Сигурно има и платени, и такива, които се водят от тесни партийни интереси, но има изключително много хора, една част от които още не са на улицата, които се водят от осъзнатата необходимост нещо да се промени.</p> <p>Както и да ги наричат, това няма да ги обезвери, защото животът ги кара да се интересуват от политиката. Обществото ще излъчи новите политици, ще ги припознае. Те ще трябва да се докажат. От тези, които останаха невпримчени, неангажирани, има много способни хора, предстои им да се докажат.</p> <p><strong>В каква посока ще се развива гражданската енергия?</strong></p> <p>Гражданската енергия винаги е коректив на политиката, тя не може да замени изцяло политиката. Тя може да я захрани, може да преобрази политиката в един период, да прочисти заразената, болна политическа класа и да издигне нова, но гражданите по дефиниция са нещо различно от политиците. Гражданите са коректив.</p> <p>Те принуждават политиците да правят политика така, както би трябвало да бъде. Сега българските политици искат да четат библията на гражданската активност както дяволът чете Евангелието. Непрекъснато я тълкуват както на тях им изнася. Но всички, дори тези, които бяха избрали не съвсем приемливи форми на протест, искат да кажат едно и също: &bdquo;До кога ще продължавате по този начин? Ние не искаме такъв тип политици, такъв тип управление на държавата&rdquo;. Този начин на функциониране на партиите е пагубен за обществото.</p> <p><strong>Станахме свидетели на нетрадиционни форми на протест, сред които боядисването на паметниците и окупацията на университети. Какво казват тези форми на протест?</strong></p> <p>Ясно е, че това е някакво лутане, търсене на действени средства за стресване на политиците. Аз не бих приравнил боядисването на паметници и студентската окупация. Аз съм срещу посегателството срещу всякакви паметници &ndash; по-стари и по-нови. Това е вандалски акт. Ако един паметник е толкова лош, има граждански механизми, нека да се инициират и да се вземе решение по легитимен начин дали даден паметник да се премахне, като се отчетат и всички последствия. Но след като един паметник съществува, според мен е кощунствено да се обругава.</p> <p>Окупацията на университета се разви по предвидим начин. Това се оказа, взето като самоцел, една политически неефективна стъпка. Тя отправи някакъв морален призив. Окупацията е затваряне в едни граници, стени, а протестът трябва да се отвори към обществото, защото реално засегнатите, заинтересованите не са една шепа избрани, богопомазани, а много широк кръг от граждани &ndash; не само образовани, но и не толкова образовани, не само богати, но и по-бедни.</p> <p>Не е нужно да се заема месианска поза &ndash; &bdquo;Ние ще ви отворим очите, ние единствени разбираме колко е нетърпимо положението&rdquo;. Аз и на моите студенти казах &ndash; &bdquo;Излезте навън. Излезте при връстниците си, говорете с тях, с колегите си&rdquo;. Успешните студентски движения по света винаги са масови. Те могат да се водят от една група активисти, отдадени на каузата, но винаги трябва да повлекат след себе си големи групи от хора. Младото поколение трябва да се погрижи за по-дългия живот, който ги очаква.</p> <p>Ние сме вече накрая на нашите активни житейски преживявания и при нас е обяснимо защо настъпва апатия, желание да се борим. Но те имат да живеят цял живот и трябва да се погрижат той да е по-добър, а ние да им помагаме. Донякъде окупацията беше изманипулирана, използвана по различни причини. Обществото също се учи, затова според мен тази година протестите ще стават все по-адекватни.</p> <p><strong>Апатията, за която говорите, заразна ли е? Съществува ли и в младото поколение?</strong></p> <p>Не. Понякога може да играе ролята на лош пример, но младите хора по принцип са по-активни, по-енергични в отношението си към живота. Позата на умореният млад човек е литературна конфигурация. В живота младите са активни, не винаги по най-добрия начин. Не смятам, че младото поколение се примирява.</p> <p>То е по-добре приспособимо и някои от формите на приспособяване не ми харесват много, но това е тяхно право. Никой не можете да накарате насила да е активен, борбен, непримирим. Това е въпрос на личен избор. Говорих за апатията, която е белег на поколението на прехода, но не всички са апатични. Има хора, които проявяват завидна борбеност.</p> <p><strong>Как ще се развият студентските протести тази година?</strong></p> <p>Няма да затихнат. Въпросът е дали ще намерят своето естествено, полезно за обществото развитие. Това зависи от откриването на една нова фаза на дискусия в студентските среди, между студентите и по-възрастните поколения. В основата на всичко е словото. Първо трябва да се говори, да се назоват проблемите, да се обсъдят възможните решение. Протестът не е да се барикадираш в една сграда. Протестът е движение на духа, движение на мисълта, енергиен импулс. Когато мисълта, духът, думите са силни, в един момент действията стават непобедими.</p> <p><strong>На какво ниво е разделението на обществото?</strong></p> <p>На много дълбоко. Много по-дълбоко, отколкото искат да ни го представят като привърженици на тази или онази партия, или това или онова правителство. Това е плод на десетилетия съзнателно насаждано разделение по логиката &bdquo;разделяй и владей&rdquo;. Ние сме разделени преди всичко в липсата на общоприети базисни ценности, а всичко започва от ценностите.</p> <p>Една система от ценности беше отречена и разрушена. Нова не дойде, предложиха някакви ценности, които не могат да сплотят обществото.</p> <p>Второ &ndash; разделението е и от гледа точка на осъзнаването на проблемите и на неизбежната необходимост всеки от нас да направи жертви.</p> <p>Трето &ndash; най-голямото разделение идва от несправедливостта, т.е. от нежеланието на по-силните да поемат справедлив, по-голям дял от общото бреме. Така е във всяка нормална общност &ndash; по-силните, по-умните, по-богатите, по-можещите поемат повече.</p> <p>Плоският данък е неестествен и неслучайно го няма в нито едно нормално общество. С него искат да ни кажат, че всички ще носим по равно &ndash; и богатите и бедните, и силните и слабите, и здравите и болните. Това очевидно е несправедливо.</p> <p>Това непрекъснато желание на силните да се облагодетелстват за сметка на слабите разделя обществото и то в една несиметрична плоскост, защото ние сме по принцип едно общество с много бедни и много слаби хора. Не сме разделени по равно. Ние сме разделени на малцинство и мнозинство.</p> <p>Малцинството използва всички възможни средства, за да запази своите привилегировани позиции. Такова общество не може да бъде продуктивно, не може да бъде сплотено около големи ценности и за решаване на големи проблеми.</p> <p><strong>Плоският данък ли е основната причина за това дълбоко разделение в обществото?</strong></p> <p>Плоският данък е израз и един от инструментите на тази дълбоко погрешна философия. Има много други неща, които са свързани с основни политики на държавата, най-вече от гледна точка на развитие на икономиката, производството на малкия, средния, семейния бизнес. Малкият човек е смачкан у нас. Той е оставен в неравностойно положение, не му се дава мястото, което е нормално за всяка една държава, където малкият, семейният бизнес е 70-80% от бизнеса. У нас това е мъчение, изпитание или непрекъснати тласъци да го изхвърлят в сивия сектор.</p> <p>Трябва да се даде истинска възможност на хората да работят, без да бъдат рекетирани, възможност да правят свободен избор. Една от причините да се ограничава икономическата активност и ефективност на малкия и семейния бизнес е, че тази ефективност би довела до една широка група от политически независими хора, които ще решават според своите интереси, а не според принудата. Ако се взрем в политиките, които реализира държавата, ще видим десетки, стотици примери на политики, които разделят, въпреки че уж са приети под лозунга &bdquo;Дайте да се обединим!&rdquo;.</p> <p><strong>Кого обслужва това разделение?</strong></p> <p>Една малка група идиоти. Това е идиотски начин да властваш. Този начин много отдавна е отречен в развитите страни. Така е било преди две-три столетия по света.</p> <p>Много отдавна е преосмислено, че най-ценният ресурс на една власт е доверието и участието на хората. Те не могат да бъдат безгранични, но могат да бъдат на прилични нива. Докато виждате какво е отношението към институциите и хората, които ги ръководят у нас. Как може да напредва едно общество, когато има такава тежка, драматична степен на недоверие, на неприемане, дори на омраза към властта, към институциите, към политиците? Не е възможно.</p> <p><strong>Само от политиците ли зависи да се преодолее разделението?</strong></p> <p>Не само от политиците. Зависи от гражданите, от всички сектори на обществото. Но политиците са призвани да формулират различните частни интереси и да търсят възможния най-добър баланс между тях. Техните лични интереси трябва да са на най-последно място. Никой не иска от тях саможертва, но те въобще не искат да говорят на езика на проблемите на хората. Отговорността на политиците е водеща. Затова сме в такова драматично положение, защото те са първите, които не могат да изпълнят тази отговорност. Има и други, най-различни групи елити и лидери, които са призвани да назоват проблемите и да посочат пътищата за тяхното решаване, които сплотяват, а не разединяват.</p> <p><strong>Възможно ли е тази година да има такива действия на политиците в посока сплотяване на обществото?</strong></p> <p>Много бих искал, но съм дълбоко скептичен поне що се отнася до политиците. Дали гражданското общество ще съумее да излъчи своите лица, послания достатъчно убедително, предстои да видим.</p> <p><strong>Каква ще е ролята на президента тази година? В новогодишната му реч имаше призив за обединение, той отбеляза и гражданската енергия.</strong></p> <p>Призивите са хубаво нещо, въпросът е дали той ще може да подплати тези призиви с конкретни действия, конкретни инициативи, които да бъдат нещо повече от взимане на някаква страна. Разбира се, че понякога се налага да се вземе страна, не всички са еднакво криви, но понякога трябва да се отиде отвъд съществуващото разделение, да се предложи нова гледна точка, нова визия. Надявам се, че българският президент ще съумее да го направи през тази година. Той бавно, не много успешно влиза в ролята си. Има и силни страни, и хубави попадения, но все още е малко неуверен, скован. Да се надяваме, че тази година ще разпери криле по-уверено.</p> <p><strong>Кои негови силни страни трябва да развие?</strong></p> <p>Това е един незлоблив човек, добронамерен, човек, който не е обсебен от свръх амбиции, който не ламти за много власт. То се вижда. Понякога това се явява и като недостатък, но аз предпочитам такъв човек, отколкото някой свръх амбициозен, готов да премине през трупове, в прекия и преносен смисъл на думата. Надявам се тези негови качества на спокойствие, уравновесеност, предразположеност към диалогичност да се развият по повод на генериране на успешни политически инициативи.</p> <p><strong>Ще има ли предсрочни парламентарни избори тази година</strong></p> <p>Продължавам да смятам, че е по-вероятно да има, отколкото да няма. Много трудно може да се удържи това положение още една година.</p> <p><strong>Кои фактори ще имат роля за предизвикване на предсрочни парламентарни избори?</strong></p> <p>Основният фактор е задълбочаване на проблемите. Всичко друго е производно.</p> <p><strong>Каква е нагласата на българското общество към коалицията като форма на управление?</strong></p> <p>Нагласата е такава, каквато си я е заслужило понятието от гледна точка на съществувалите коалиции. Нали знаете - има Свети Илия, но има и наш Илия. Българските коалиции не са такива, че да предразполагат към много голямо доверие и подкрепа. Това не означава, че не може да има ползотворни коалиции. Тройната коалиция през 2005 - 2009 г. и сегашната коалиция трудно могат да бъдат сочени като някакъв хубав пример.</p> <p><strong>Как може да се увеличи доверието към едно бъдещо коалиционно управление, тъй като според проучвания едва ли в следващия парламент само една партия ще има достатъчно мнозинство?</strong></p> <p>Чрез ясно дефиниране на принципите, върху които стъпва всяка една форма на партньорство, не само коалицията. Това е най-важното. Не говоря за пропаганда, а за истинско,откровено дефиниране. Вижте коалиционното проектоспоразумение на новото германско правителство, което е от 170 страници. Там всичко е изложено много ясно и конкретно. Това не се прави поради някаква самоцелна немска педантичност, а защото трябва много ясно да се обясни на обществото защо са се споразумели, какви компромиси са се направили.<br /> <strong>С какво изборите за Европейски парламент ще се различават от предходните?</strong></p> <p>Това е сложен въпрос. Самият Европейски съюз е изправен пред големи предизвикателства. Естествено е на тези избори да бъдат поставени големите въпроси за ЕС.</p>