- Автор: Светослав Терзиев, БГНЕС
- 10 Sep 2020
- 5798
- 4
Президентът на Франция Еманюел Макрон прави обиколка във всички държави-членки на Европейския съюз като новоизбран държавен глава. Той е планирал до края на годината да посети всички страни от Евросъюза. При сегашното си пътуване ще съчетае посещение на три държави – Австрия, Румъния и България.
.jpg)
Основни теми
Темите, които интересуват Франция, и темите, които интересуват България ще бъдат предмет на разговор на Макрон с българските му домакини. И двете страни ще поставят въпроси, които заслужават общо внимание.
Франция и Макрон се интересуват най-много от уреждането на въпроса за командированите чуждестранни работници в страната. Тези хора, макар и наети от френски фирми, получават по-ниско заплащане, защото страната, която ги командирова, в случая българската фирма, има правото да им плаща по-малко. Французите смятат, че тези работници правят социален дъмпинг в тяхната родина. Те са предпочитани заради по-ниското заплащане. На тях също така им се плащат и по-ниски осигуровки. Това създава недоволство сред профсъюзите. Възниква напрежение. Българските работници са доволни във Франция, въпреки по-ниското си заплащане, защото то е много по-голямо, отколкото в нашата родина. Те биха желали да се запази сегашното положение, защото европейското законодателство предвижда свободно движение не само на стоки и услуги, но и на работна ръка.
Целта от гледна точка на Франция е да се промени директивата, която да задължи компаниите да наемат работници поне на заплати сравними с местните. По този начин офертите от Източна Европа няма да бъдат толкова привлекателни за френския трудов пазар.
Френското предложение за реформи на ЕС
Реформите на Еманюел Макрон са най-амбициозни във вътрешен план, те ще засегнат самата Франция. Той има желание да реформира пазара на труда, който е едно много сложно законодателство. Става дума за един документ с обем от 3000 страници, който много трудно може да се промени. Фактически след визитата си в България през есента Макрон главно ще се занимава с вътрешни реформи.
Европейските въпроси ще бъдат във фокуса на френската, а и не само на френската политика едва след изборите за Бундестаг в Германия през септември. Засега те са на втори план.
Българският интерес и френската подкрепа
Възможно е обаче от България да бъдат поставени питания към Макрон. София е заинтересувана да получи френската и европейската подкрепа за три амбиции, които бяха назовани в програмата на правителството на премиера Бойко Борисов в началото на август. Те са:
а) приемането на България в Шенгенската зона;
б) приемането на България в чакалнята на еврозоната;
в) премахването на Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия, който действа от 10 години.
Досега не сме получавали френска подкрепа за тези ни искания, защото иначе сега щяхме да сме много по-близо до целите, които си поставяме. Съмнявам се, че французите ще бъдат благосклонни към нас, защото те се съобразяват с настроенията и в другите държави, по-специално в Германия. Съпротивата е доста голяма не само в Германия, но и в Холандия, особено когато стане дума за Шенгенската зона.
Всичко се свежда до един възлов проблем – корупцията на високо равнище в България и организираната престъпност, които пречат:
1. за приемането в Шенгенската зона, въпреки че се изпълнили техническите критерии, поради недоверието, че можем надеждно да опазваме границите на ЕС;
2. поради крадливостта на висшия елит, която е илюстрирана със случая КТБ. ЕЦБ, която е базирана във Франкфурт, няма да даде лесно съгласие България да влезе в чакалнята на еврозоната, въпреки че покрива числовите критерии от Маастрихт;
3. Еврокомисията от години иска резултати, т.е. високопоставени лица да бъдат вкарани в затвора за корупция. Такива резултати няма. Тя едва ли ще се осмели през декември, когато предстои следващият доклад, да обяви, че той ще бъде последен.
Източник: БГНЕС
