- Автор: The American Conservative
- 12 Дек 2022
- 1241
- 6
Автор: Сохраб Ахмари, theamericanconservative.com
Следвайте "Гласове" в Телеграм
За Иран трябва да се съди по стандарт за нормалност, а не непременно по критерии за либерална демокрация
Когато навършвах 8 или 9 години, родителите ми ми позволиха да избера ресторанта, в който да вечеряме, за да отпразнувам рождения си ден с няколко приятели. Избрах индийски ресторант недалеч от къщата ни в Техеран, защото бях заинтригуван от идеята за тази екзотична, пикантна кухня, отколкото защото копнеех за самата гощавка.
Привидно играейки си с подобно етническо любопитство, собствениците на ресторанта бяха свели факторите на лепкаво-индийския декор до единадесет. Без значение къде гледате, очите ви в крайна сметка спират върху някакъв гоблен с орнамент слон, подходящ за моголски принц или статуетка на разрушителя на бога Шива.
Когато пристигнахме, мястото беше уединено, осветлението беше приглушено и почувствахме всичко толкова уютно, че трапезарията можеше да бъде разширение на собствения ни хол (т.е. ако живеехме в къща, която можеше да се оприличи на декор за "Индиана Джоунс: Храмът на обречените"). Чувството за уединена утеха трябва да е направило особено силно впечатление на майка ми, която направи нещо, което бе неописуемо да се направи в Ислямска република Иран - докато сядахме, тя свали забрадката си и я сложи на облегалката на стола си.
Дълго ще помня реакциите на нашите приятели и на сервитьора, който витаеше на заден план, както и смесицата от объркване, страх и вълнение, която ме завладя. Всички можехме да станем свидетели как една от тези статуетки на Шива оживява, за да обяви края на епохата с някакъв неразгадаем език и неземен глас. Никой не каза нито дума, но изражението на шок предупреди майка ми, че нещо не е наред с външния й вид. "Това не се прави в Иран", изрекоха мислено всички, "Помислете за моралната полиция!" След още едно напомняне, тя се втурна да се приведе в съответствие със закона на страната. Разкъсаната тъкан на ежедневната реалност се възстанови и скоро ние, майка ми и сервитьорът, се смеехме на инцидента.
Сега, почти три десетилетия по-късно, тази тъкан се разпада в много по-голям, всъщност национален мащаб. Когато най-накрая се възстанови, страната няма да бъде същата.
Забулена иранка, носеща знамето на страната, присъства на мининг пред бившето посолство на САЩ в Техеран, за да отбележи годишнината от превземането на посолството на САЩ, известно още като Ден на студента или Национален ден срещу глобалната арогантност, 4 ноември 2022 г.
Последният знак долетя през уикенда, когато главният прокурор на страната Мохамед Джафар Монтазери заяви, че моралната полиция, известна като gasht-e-irshad, е разпусната. Той добави, че правителството преосмисля задължителните правила за хиджаб, които тормозят по-светски настроените ирански жени, като майка ми и покойната ми баба по майчина линия, връщайки се към началото на революционния режим.
Въпреки че трябва да се види дали изявлението на Монтазери представлява реална промяна в политиката, показателно е, че неговите забележки бяха отразени от държавните медии, въпреки че други държавни органи значително им противоречат.
Старият ред де факто е сразен, независимо дали правилото за хиджаб е отменено и дали моралната полиция е официално премахната. Както съобщава националистическият влогър Омид Дана – далеч по-надежден наблюдател на Иран от Би Би Си и "Гласът на Америка", макар за съжаление съдържанието му да е изключително на персийски език, 50% от жените в големите градове вече не се прикриват. Цифрите, казва Дана, вероятно са по-високи в по-богатите квартали. Принудителното изпълнение вече го няма. Съобщава се, че режисьорите, които се занимават с домашни сцени, правят дубли на всяка сцена, едната с жени актриси в хиджаб, а другата без хиджаб, с очакването, че скоро ще им бъде разрешено да показват непокрити жени по държавната телевизия. Това, което някога бе немислимо и дори не се изричаше в Ислямската република, се е превърнало в ежедневие. По държавната телевизия, например, духовник на име Реза Голами поясни защо Иран се взривява от социални сътресения:
„През последните години допуснахме грешки в управлението и тези грешки се увеличиха напоследък. Една от причините е свързана с нарастващата сложност и деликатност на управляващата арена. Управлението в днешните глобални условия няма нищо общо с управлението преди 30-40 години. В днешната атмосфера трябва да приемем, че силите за сигурност са сгрешили. По начало, на първо място, те изобщо не би трябвало да се занимават с налагането на хиджаб и второ, тази жена (Махса Амини, жената, чиято смърт от ръцете на моралната полиция предизвика седмици на протести) дори не е носела неправилно хиджаб до такава степен, че да изисква нейното задържане. И през последните месеци, в резултат на дълъг процес, ние се сблъскваме с огромна социална поляризация, която сега се ускорява. Много елементи в ислямското ръководство и система доведоха до разширяване на тази поляризация.“
Това са зашеметяващи думи. Тук имате член на управляващия духовен елит, който обвинява държавните медии. Не САЩ, нито Израел, нито Великобритания, а собственото лошо управление на народните искания от страна на режима. А те са популярни.
Миналия месец Мостафа Ростами, представител на върховния лидер Али Хаменей в университетите, призна, че 55% от населението, или приблизително 44 милиона иранци, одобряват протестите срещу хиджаба, според собствените вътрешни проучвания на режима. Начало на формуляра
Какво следва, остава неясно. Има хора на Запад, които смятат, че тези трансформации предопределят сценарий за смяна на режима. Преди бях в редиците им. Но опитът на Близкия изток през последните две десетилетия ме научи да внимавам със сътресенията.
Факт е, че режимът се радва на твърдо ядро от поддръжници, които пламенно вярват на посланията му и имат материална изгода от него. Бих определил цифрата на около 20 милиона души, които са дали живот на крайностите за ислямския ред, основан от аятолах Хомейни и които контролират най-мощните и престижни елементи на силите за сигурност. Освен това Иран е многонационална държава, разкъсвана от етнически и сектантски разломни линии.
Някои може да приветстват насилственото й разпадане на фона на вътрешни сътресения. Но аз не. Нито пък някой, който би предпочел да избегне сценарий за гражданска война, който би направил Сирия да изглежда като детска игра.
По-разумният маршрут, както казах в Commentary през 2018 г. и New York Post година по-късно, е управляван преход, включващ фигури вътре в силите за сигурност - мъже, които осъзнават, че ислямизмът на Хомейни е изчерпан. Иран, управляван по по-националистически линии, може да осигури нормалността, но не непременно либерална демокрация, която хората толкова отчаяно искат. Залогът не е нищо по-малко от стабилността и териториалната цялост на една от най-стратегически значимите държави на земята.
Сохраб Ахмари е създател и редактор на списание Compact, редактор на The American Conservative и гостуващ помощник на Центъра Veritas за нравственос в публичния живот към Францисканския университет. Сред книгите му са " През огън и вода " (Ignatius, 2019) и " Непрекъснатата нишка: Моето пътешестване към католическата религия " (Ignatius, 2019): " Откриване на мъдростта на традицията в епохата на хаоса " (Convergent/Random House, 2021). В момента пише книга за приватизираната тирания в Америка.
Източник: theamericanconservative.com
Превод за "Гласове": Георги Ванчев
