- 10 Sep 2020
- 81
- 12
Започваме нова поредица “Гласове от България”, в която ще ви представяме гледните точки на хора от различни краища на страната. Днес публикуваме житейския анализ на бизнесмен от Северна България - за "цената на хлеба", „смачканяците с кръгли обувки” и демографския срив. Запазили сме неговия автентичен изказ и диалект на региона.
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong>Ако малко можеш да броиш и да сметаш, ще разбереш, че идва тотална катастрофа. </strong><strong></strong></p>
<p>Е го, Белград беше два милиона преди 30 години, сега си е па' толкова. Букурещ беше два милиона и половина, сега си е па’ толкова. София, когато аз съм живeл, немаше 750 хиляди. Нали ме разбираш за к’во ти говора? След като може в една комунистическа държава столицата да е 750 хиляди, а в една демократична два или три милиона, това за кв’о ти говори? Не че има бизнес, а държавата е корумпирана, администрацията е доход на всички и затова след тая корупция целата държава отиде у София. За да си изкарва хлеба. Щото, ако направиш там едно кафене, идва един чичко с един смачкан костюм, къде днеска е окраднал 9 800 долара.</p>
<p><strong>И пие кафе. И се мръщи, че не е от</strong><strong>краднал десет хиляди.</strong></p>
<p>Това е положението. Дойде преди време един смачканяк с едни кръгли обувки. Търси помощ и се жалва: <em>Мен ми разбиха къщичката на Бояна</em>. И аз си викам: <em>Тоя селяк, к’ви ми ги говори? Е к’во ти разбиха? К’во ти окрадна'а?</em> 700 хиляди долара! Заместник на заместник-министъра на заместник-министъра у едно министерство... От 30 гОдини! 700 хиляди долара у къщата му у Бояна, у дюшемето. Разбираш ли? Един такъв смачканяк, като го видиш, направо ше ти се доплаче. Кара Опел "Кадет", леко ожулен отзаде, и работи у едно министерство, къде че те купи барабар с... Абе тия пари откъде са? Нали за тех некой работи тука? Некой меси хлеб и го пече.</p>
<p><strong>Тия пари не са паднали от небето, те са от мене, от тебе, от нас. </strong></p>
<p>И на неговата глава седат още поне десет, къде си папкат, заплатки имат, командировки, климатичето работи. Абе тия отсреща, дип че областния го познавам, ама му викам: <br /> <br /> <strong><em>Кажи на тия твойте тъпанари да изключват климатиците, като си тръгват,</em> <br /> </strong><br /> <em>че ме е яд да ми бръмчат цела нощ. Не че ми пречат, ама цела нощ ‘арчат ток.</em> Абе тия удом' си една трошичка да падне на масата, че го събeре, тука обаче си заминава и оставsа климатика да работи. Разбираш ли за к’во става дума?</p>
<p>Тука има един отдел отсреща, който требва да консултира бизнеса как да си оправи бизнеса. И в него има три момиченца с къси поли и един къде не е бил само у партията на... не можем да се сетим на кого. И напрайли тука едно такова събиране, да ме консултират мене и още едни хора. Дойдо'а тука и гледат като посрани, и си поръча’а разни работи, и говорят нек’ви глупости... И тия имат офис, имат климатик, имат осигуровки, имат отпуски, всичко имат, работа имат. Това им е работата. И ние викаме:<em> Кажете сега, консултирайте ни!</em> А они стоят и нещо ми четат.</p>
<p><strong>И аз разбирам, че они даже не знаят к'во четат. </strong></p>
<p>Такива у България има 29 (области). Представи си за к’ва цифра става въпрос!</p>
<p><strong>Що ние, кога ядеме и пиеме си плащаме, нали? Ама на тия кой плаща? <br />Па' ние! Е що? </strong></p>
<p> </p>
