- Автор: Гласове
- 05 Март 2023
- 5480
- 55
Автор: zavtra.ru
"За разследването си се постарах да проуча законите за морското право. Има договори, които датират от 1884 г., когато започнахме да прокарваме последните телеграфни линии през океана. Ако случайно или умишлено сте повредили кабел, това ще свърши много зле за вас, заплашен сте да понесете големи икономически щети. Нека сега помислим за икономическите щети от експлозиите на „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“. Това са гигантски тръбопроводни проекти, те са сред най-големите в света, всеки един от тях е над 1200 км. от Санкт Петербург до североизточната част на Германия. Диверсионните експлозии засегнаха и двата проекта едновременно, но те бяха застраховани. Не са само те обаче, има и други тръбопроводи по света. Но сега вече има правен прецедент за фундаментални промени в морското право. Компенсациите за загубите могат да бъдат много високи, защото в проекта са инвестирани десетки милиарди долари. А това може да струва скъпо на Съединените щати, затова всичко трябва да се обсъжда публично, морското право трябва да се промени и т.н. Компенсациите за загубите могат да бъдат неимоверно високи".
Сиймур Хърш е американски журналист, правозащитник, носител на множество награди, включително наградата „Пулицър“. Придобива известност през 1969 г. след публикуването на материал за масовите убийства на цивилни от американски войници във виетнамското село Ми Лай. Отразява тайните американски бомбардировки в Камбоджа, участието на ЦРУ в преврата в Чили и убийството на Салвадор Алиенде. Прави редица журналистически разследвания, включително за изтезанията на иракски затворници в затвора Абу Гариб, а така също и за ликвидирането на Осама бин Ладен. В един от последните си материали той поставя под съмнение използването на химически оръжия от Башар ал Асад в Сирия.
В началото на февруари 2023 г. Сиймур Хърш публикува статия, в която разкрива, че диверсионните експлозии на тръбопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ са извършени по заповед на президента на САЩ Джо Байдън. Източник на Сиймур Хърш с достъп до оперативното планиране на операцията е потвърдил, че през юни 2022 г. водолази на ВМС на САЩ, работещи под прикритие на учението на НАТО BALTOPS 22, са заложили дистанционно активирани взривни устройства. Три месеца по-късно тези устройства унищожиха три от четирите линии на газопроводите „Северен поток“. В резултат на това газопроводите престанаха да работят, а мащабното изтичане на няколко десетки милиона кубически метри метан доведе до екологична катастрофа. Предлагаме ви превод на част от интервюто на Сиймур Хърш за Radio War Nerd с американския журналист Марк Еймс. Това е първото интервю след публикуването на материала за взривяването на газопроводите.
- Вълнуващо и въпрос на чест е да интервюирам легендарния носител на наградата „Пулицър“ Сиймур Хърш. Сиймур, току-що публикувахте нова гръмка история. А отделно от това вие сте и автор на няколко книги с репортерски материали. В мемоарите си споменавате често, че когато публикувате разследване, което хората не искат да чуят, те пренебрегват резултатите от това разследване. Крият го, осмиват го, не виждат очевидното. Например в историята със "Северен поток", хората пренебрегват факта, че Байдън всъщност е одобрил тези мистериозни експлозии. Байдън всъщност е одобрил операцията, в която водолази от ВМС на САЩ съвместно с Норвегия, задействаха експлозивите. Това означава, че Съединените щати са извършили въоръжено нападение или терористичен акт срещу собствените си съюзници в разгара на военна кампания. Много набързо ще цитирам посланиците на НАТО след експлозията на тръбопроводите. Ето един от цитатите от 29 септември 2022 г.: „Всяка умишлена атака срещу критична инфраструктура на съюзниците ще бъде посрещната със съвместен силен отговор“. Сега, доколкото разбирам, този решителен отговор не е нищо друго освен съвместно мълчание. Ето още един цитат от твоя статия. За мен това е един от ключовите цитати. По време на подготовката на атентатите вашият източник е споменал думите, казани от някои от служителите на ЦРУ и Държавния департамент: „Не правете това. Глупаво е, ще бъде политически кошмар, ако се разчуе“. Срещали ли сте нещо подобно през годините в предишни доклади? А именно, Съединените щати да решат да взривят критичната инфраструктура на собствените си съюзници?
- САЩ разсъждават по друг начин. Те наблюдаваха износа на газ от Русия в Европа. Запасите на газ в Русия са значителни, особено в Сибир, и Русия може десетилетия наред да продължи да го изнася. При това Русия притежава тръбопроводите, по които газът се доставяше в Германия на ниски цени. А газът беше в такова голямо количество, че германскиите компании реекспортираха част от него с печалба. Знае се, че 51% от проекта "Северен поток" е собственост на "Газпром", структура, която е изключително близка до Владимир Путин. В същото време 49% от акциите са собственост на четири различни европейски компании. Тоест европейците имат колосален източник на евтин газ. Знаете, че в исторически план Германия е била и си остава център на европейското бизнес влияние. Знаете за Mercedes-Benz, знаете и за BASF, най-голямата химическа компания в света. Байдън обаче искаше тази война. Не ме питайте защо президентите по света искат войни. Сигурно е добре за рейтинга им. А Байдън наистина искаше да спечели от това, да покаже на руснаците, че в Украйна, с украински войници, можем да устоим на Русия. От политическа гледна точка, за Америка това е много добре. Всяка сутрин се събуждаме с новините за непокорната Русия и Путин. Именно в този контекст Байдън гледаше на износа на газ като на оръжие. Докато Русия продължава да продава газ, тя може да използва своите доставки за постигане на политическите си цели, а приходите от продажбите да използва за военни цели. Като цяло от това започна всичко.
През февруари миналата година ситуацията беше пределно ясна: руснаците започнаха активна подготовка на границата с Беларус, появиха се болници с резервни операционни, беше ясно, че Русия планира атака. Но и преди 24 февруари американските политици не отправяха предложения за дипломатически диалог, а само директни заплахи. На 7 февруари 2022 г. Джо Байдън след преговори с германския канцлер Олаф Шолц заяви на пресконференция в Белия дом, че САЩ ще сложат край на проектите за износ на газ от Русия. Той каза следното „ще сложим край на това“, „Ако Русия нахлуе, тогава... “Северен поток 2“ вече няма да съществува“. Как е възможно да каже това? „Ще сложим край на това“? Какво означава? Шолц не каза нищо. Между другото, ако си спомним няколко седмици преди коментарите на Байдън, заместник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд каза: „Можем да спрем това. Ние просто искаме Русия да знае, че можем да спрем този газ по всякакъв начин.“ Какво иска да каже ? Не знам какво мислят другите за това изказване, но за мен е очевидно, че това е заплаха. Един мой приятел току-що каза: „Ти просто си експерт в деконструирането на очевидното.“
Антивоенен митинг във Вашингтон, надписът на плаката: "Байдън взриви Северен поток"
- Не сте анализирали сам експлозиите. Имате източници, един от които много ви помогна при написването на статията. Защо западните медии пренебрегват тази статия?
- Вестниците, особено гераманските, не са особено приветливи към мен. А американските, като "Ню Йорк Таймс" и "Вашингтон пост", просто ме игнорират. Мисля, че причината е проста - всеки редактор си мисли: „Добре, ще пусна статията му, но ще ме вкарат в затвора и това ще сложи край на кариерата ми.“ Знаете ли, в журналистическата общност винаги защитавам хората, дори и тези, които ме критикуват. Докато пишех този материал, въпреки факта, че имах надежден източник, все пак попаднах под порой от критики. Но критиките са нещо нормално, такава е моята работа. Важно е да се подчертае, че работата на пресата е да разбере по-добре как работи всичко. Те, в "Ню Йорк Таймс" или "Вашингтон пост", би трябвало да познават аргументите ми и това, за което пиша, даже по-добре от мен самия. Може би смятат, че моят неназован източник може да е представител на пресата, нечий прессекретар, че им подхвърлям нещо с ниско качество. Все още ми се струва, че в американската преса няма надеждни вътрешни източници, отделни епизоди на отразяване на украинската война показват некомпетентността на журналистите. В крайна сметка не е необходимо да имате източник в собствената си страна, има и други държави, с които си сътрудничим. Липсата на надеждни източници води до факта, че войната в Украйна, за която аз знам, изобщо не е войната, за която четете в западната преса.
- Бихте ли коментирали по-подробно това?
- Отразяването в пресата и истинската война не са едно и също нещо. Според мен Русия подцени ситуацията, когато започна офанзивата. Но, например, никой в Щатите не казва, че освен руския контингент в Украйна, Путин има и редовна армия, която все още не е ангажирана по никакъв начин в конфликта. А за това, както и за моето разследване, всички мълчат. Напълно възможно е някой от редакторите да предполага, че материалите ми от новото разследване подкрепят Русия. Да, може и така да се каже, но самите факти от разследването трябва да бъдат посочени в независимата преса. Например, ако говорим за двата Северни потока, тогава защо никой не обръща внимание на проблема с обезщетенията за нанесените икономически щети?
За разследването си се постарах да проуча законите за морското право. Има договори, които датират от 1884 г., когато започнахме да прокарваме последните телеграфни линии през океана. Ако случайно или умишлено сте повредили кабел, това ще свърши много зле за вас, заплашен сте да понесете големи икономически щети. Нека сега помислим за икономическите щети от експлозиите на „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“. Това са гигантски тръбопроводни проекти, те са сред най-големите в света, всеки един от тях е над 1200 км. от Санкт Петербург до североизточната част на Германия. Диверсионните експлозии засегнаха и двата проекта едновременно, но те бяха застраховани. Не са само те обаче, има и други тръбопроводи по света. Но сега вече има правен прецедент за фундаментални промени в морското право. Компенсациите за загубите могат да бъдат много високи, защото в проекта са инвестирани десетки милиарди долари. А това може да струва скъпо на Съединените щати, затова всичко трябва да се обсъжда публично, морското право трябва да се промени и т.н. Компенсациите за загубите могат да бъдат неимоверно високи.
- Германската икономика беше конкурентоспособна с евтиния тръбопроводен газ, а ценообразуването не се влияеше от спотовите цени. Знаете, че цените „спот“ се движат нагоре и надолу съобразно търсенето и предлагането на пазара. Цените са много волатилни. А на базата на евтин тръбопроводен газ с предсказуеми и стабилни цени могат да се изградят цели нови индустрии. От миналата година досега BASF, както споменахте, един световен икономически гигант, затвори около 100 завода. И за мнозина в Германия е очевидно, че САЩ унищожават икономиката на страната им. Бих искал да се позова на още един фрагмент от вашето разследване. Имам предвид тази част, в която споменахте шефа на ЦРУ Бил Бърнс и съветника по национална сигурност Джейк Съливан. В крайна сметка е много вероятно те да са убедили Джо Байдън да разреши взривяването на газопроводите. Бил Бърнс е дипломат от кариерата, уважаван от много журналисти, това е известно от публикуваните материали в WikiLeaks. В един от докладите си, мисля, че през 2007 г., когато беше посланик в Русия, той каза: „Ако се опитаме да приемем Украйна в НАТО, Русия ще се бие. Това е червена линия“. Тоест още тогава той е разбрал абсолютно правилно ситуацията. Какво се случи с него сега? Защо той одобрява саботажа на инфраструктура, която захранва експортната икономика на съюзниците? Какво мислите се е случило с Бил Бърнс, например?
- Мога ли да ви отговоря на въпроса с въпрос? Сега може би той иска да е държавен секретар в бъдещото правителство? Не го познавам толкова добре, но винаги е бил джентълмен. Всеки път, когато разговарях с него, той винаги беше учтив, но не много полезен. Абсолютно си прав за това, което казваш. BASF преговаря с Китай да премести някои от производствата си там. Освен това сега Европа ще бъде по зависима от ВЕИ, защото в момента нямат газ. А Китай постигна значителен напредък в тази посока. Към Китай вече пътува германския канцлер Олаф Шолц, заминава и френския президент Еманюел Макрон. Но това са все икономически въпроси, за които пресата тук почти не пише. Бих нарекъл взривяването на "Северен поток" просто изстрел в крака. Да, това е невъобразимо глупаво, да, невероятно е, да, престъпно е.
- Да се върнем към вашето разследване на убийството на цивилни в Ми Лай във Виетнам. Въпреки факта, че вашите разследвания бяха публикувани и за това получихте много награди, дори и тогава не успяхте да влезете в такива списания като Life или Look. Работили сте като репортер за "Асошиейтед прес" във Вашингтон, на свободна практика, след което сте преминали към платформата Substack. Вероятно вашата основна задача не е да правите пари, а да правите публично достояние новите си разследвания?
- Имаше много епизоди в кариерата ми, например отразявах дейността на Пентагона, работех и в "Асошиейтед прес" няколко години. Между другото, тогава се научих да мразя войната. По-късно написах книга, изнасях речи и написах много неща за "Ню Йорк Таймс". Така че не стоях настрана. Когато научих историята за престъпленията в Ми Лай, бях на свободна практика. Заинтересувах се от темата и намерих човек, който наистина е извършвал убийства там и разговарях с него за това. След това намерих продуцент, интервюиращ и подготвих материала за информационната агенция Dispatch News Service. Но знаете ли, тази история беше много трудна за публикуване. Всички големи издания отказаха да я отпечатат, тъй като американската преса не се интересува от разследване на престъпления, които в една или друга степен могат да дискредитират държавата. Да вземем например историографията на Втората световна война. В крайна сметка никой не иска и не казва, че сме прекарали две години в стратегически бомбардировки на градове в Германия. А ако бяхме загубили войната, как щяха да реагират герамнците на тази наша дейност? Вероятно щяха да се опитат да обесят всеки американски пилот за военни престъпления. Тогава, когато бомбардирахме, точността на ударите беше ниска. Разстоянието, на което биваше поразявана целта, беше в радиус от 8 до 16 км, можете ли да си представите какви щети причинявахме по време на обстрел?
А сега за взривяването на Северните потоци. Ясно е, че не са ги взривили руснаците, а ако те не са ги направили, коя от натовските държави може да си позволи такъв лукс? По-рано дори се пошегувах, ами ако Русия се е обърнала към някой от съюзниците си, който е член на НАТО, да осъществи тази диверсия? А може би такава свръхсложна подводна операция за миниране на газопроводите би могла да извърши и някоя страна от типа на Македония? За съжаление не. И както обсъдихме сега, президентът на Съединените щати и заместник държавния секретар публично заявиха, че ще унищожат газопроводите. Чакаха дълго време и разбира се го направиха. В моята статия за Substack давам друг пример за това как американският държавен секретар Антъни Блинкен, буквално в рамките на месец, след взривовете, за които разбира се, той е знаел, заяви че нефта и газа се използват от Русия в качеството им на оръжие, и призова да бъде спряно това оръжие. Така че още от самото си начало взривяването на Северните потоци беше абсолютно очевидна история.
Превод за "Гласове": Никола Стефанов
Следвайте "Гласове" в Телеграм
