- 10 Sep 2020
- 38
- 27
Режимът в Дамаск и част от духовенството правят всичко, за да провокират страх у сирийските християни от периода след Башар ал Асад, твърди Салам Кауакиби, директор на центъра „Инициатива за арабска реформа”. Според него няма причина за зпопаметност между религиозните общности в страната, а сравнението с Ирак в случая е неуместно.
<p><strong>- Трябва ли да се страхуват сирийските християни от епохата след Башар ал Асад?</strong></p>
<p>- Режимът и част от духовенството правят всичко, за да провокират този страх. Политическата опозиция не спира да публикува текстове, които успокояват всички общности. Единственият проблем е, че в продължение на месеци опонентите на режима избягваха религиозния въпрос, искайки да се обърнат към сирийците като цяло.</p>
<p><strong>- Продължават ли християнските църкви да подкрепят режима?</strong></p>
<p>- Трябва да се знае, че назначаването на епископите от Рим или от Православната църква трябва да бъде одобрено от властта. Някои отидоха много далеч в подкрепата за президента. Но днес висшите духовници намаляват претенциите си. Те настояват повече за необходимостта да се гарантира сигурността на техните вярващи. Някои от тях шокираха, говорейки за християните като за чужда общност, която трябва да остане встрани от конфликта. Но далеч не всички вярващи изпитват това чувство. Съвсем наскоро високопоставени християнски представители отправиха послание: откажете предложението на властта да носите оръжие. Най-дръзки са младите свещеници, които са по-ангажирани с опонентите на режима.</p>
<p><strong>- Християните привърженици на изчакването ли са?</strong></p>
<p>- Християните се включиха още в самото начало на революцията в демонстрациите, както и в интелектуалното разискване, като Жорж Сабра, член Националния сирийски съвет, много активен доста преди революцията. Днес в Халеб младите християни се включват в помощта за ранените и хората, напуснали домовете си. Навсякъде свещениците и вярващите полагат забележителен труд за връзка между общностите.</p>
<p><strong>- Уместно ли е сравнението с Ирак?</strong></p>
<p>- Новата история на Сирия е много различна от тази на Ирак. Сирийската християнска общност присъстваше много силно във войната за независимост, в изграждането на националната държава, в създаването на политическите партии от левицата или от десницата. Не мисля, че има някаква злопаметност между общностите.</p>
<p><strong>- Има ли все пак някакъв религиозен елемент в конфликта?</strong></p>
<p>- Днес се изобличава присъствието на "Ал Кайда". Но то е много ограничено. Свободната сирийска армия осъзнава опасността. Преди няколко дни тя освободи със сила двама журналисти – британец и холандец, пленени от джихадистки елементи, близо до Халеб. Досега се провалиха всички опити да се превърне бунтът срещу режима в религиозна конфронтация. Но религията е елемент, който присъства силно. Съществува риск насочването на прожекторите към джихадистките движения да ги окуражи да паразитират на гърба на революцията.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
