- Автор: Гласове
- 15 Март 2023
- 2864
- 19
Автор: Елена Кондратиева - Салгеро, actualcomment.ru Следвайте "Гласове" в Телеграм
Кого всъщност обиждат в Европа?
По-долу е краткото съдържание на „отвореното писмо“, или своеобразен манифест, публикуван преди няколко дни във Figaro от група известни хора, сред които университетски професори, юристи, представители на НПО – общо около двайсет души. Изложените в манифеста факти се основават на данните на Министерство на вътрешните работи на Франция и ОССЕ. За широката публика не е нужно потвърждение на тези факти с угрижено клатене на глави от сътрудниците на министерството или със съчувствени въздишки от организаторите по безопасност и сътрудничество. Широката публика отдавна знае всичко.
И даже невинаги мълчи мрачно. Затова пък, дори и когато крещи възмутено, е все едно, няма резултат.
„Християнството остава първа и основна цел на антирелигиозните закони във Франция и в Европа... Престъпните действия, насочени срещу християнските символи и общности зачестяват, стават все по-жестоки, вече е невъзможно да не бъдат забелязвани... Вандализъм, разрушаване на кръстове, опити за палежи на църкви... ясно изразяват постоянно растящата агресия срещу християнството в цяла Европа... Сега вече е невъзможно да се ограничим с полумерки, постоянни празни обещания и оправдания... Срещу надигането на ненавистта и откритото насилие спрямо християните е необходимо да се борим решително и действено, в противен случай основополагащите принципи на цялата наша цивилизация, на първо място между които е свободата на съвестта, ще се окажат в опасност.“
За рязкото и неотклонно увеличаване на анти-християнската агресия в Европа се говори вече от много години и говоренето започна много преди появата на най-значимата публикация с откровено зашеметяващи цифри и данни през 2014 година. „Черна книга за положението на християните в света“ (Le livre noir de la condition des chrétiens dans le monde, XO Edition, Paris, 2014) още тогава събра свидетелства и отчети на повече от 70 известни специалисти по този неудобен въпрос – журналисти, социолози, политически анализатори, религиозни дейци.
Публикуваните в това внушително издание (повече от 800 страници) много ярки и конкретни сведения, накараха да се ужаси онази част от порядъчния свят, която обърна внимание на ситуацията, а след това бързо бяха забравени в поредица от други горещи (или умишлено разпалвани) факти и събития.
Нито книгата, нито темата бяха особено рекламирани, а в телевизионните дебати се ограничиха с обобщаващи формулировки и подвеждане на всички проблеми под общ знаменател – общият брой на християните представлява около една трета от световното население и поради това е статистически обосновано, че именно те „стават“ най-многобройните жертви на антирелигиозни актове. Така че, няма смисъл да се драматизира – другите също са обиждани.
А между другото, наскоро изговорената и още по-бързо иззета от информационното пространство тенденция не само че продължи патологично бързо да расте, но стана и неизбежна част от почти ежедневните информационни сводки.
Многогодишното премълчаване на фактите или задължителното правене на паралел със сходните „притеснения“ на представителите на други религии, които „също са обиждани в еднаква степен с християните“, вече не се получава поради една добра и неумолима причина – няма какво да се крие. Случаите на „други обидени“ просто не стигат, за да покрият всяка следваща дузина антихристиянски актове в Европа. Не оскверняват джамии, не чупят синагоги, не унищожават статуи на Буда на култовите места. Затова пък сухите и съвсем конкретни данни за антирелигиозни актове по отношение на християни отдавна, нагледно и сериозно превъзхождат всички останали анти-най-различни дискриминации.
Не на последно място, освен великото множество удивителни чиновнически назначения, в Еврокомисията съществуват така наречените „координатори“ за борба с анти-мюсюлманската ненавист, за борба с расизма, с хомофобията и дори със „социо-икономическата дискриминация на жени от африкански, близкоизточен, латиноамерикански и азиатски произход“ (това е реална формулировка!) – но за определяне на координатор за борба с ненавистта и агресията, насочени срещу християни, Еврокомисията даде категоричен отказ. Не знаехте ли? Сега вече знаете.
Отказа публично, в официален отговор на въпрос за назначаване на такъв координатор, още преди повече от година, на 11 ноември 2021 година.
Защо? – питат в откритото си обръщение към ръководителите на Евросъюза поредните двайсет личности, възмутени от откровеното бездействие и слабо прикрита неприязън към християнството на неумолимите евроблюстители на всички останали дискриминации, провъзгласени за по-важни.
От 2018 до 2023 г. във Франция са били напълно и умишлено опожарени 29 християнски църкви. Само от началото на януари 2023 и само в Париж, са регистрирани четири големи храмове, които са станали обект на палежи, вандализъм, рушене на статуи на светци и богослужебни предмети – Сен Лоран (X район), църквата на Богородица от Фатима (XIX район), Сен Мартен де Шан (III район) и прочутата църква Сен Йосташ в първи район.
В последния храм, който е най-известен и посещаван от многобройни туристи, е бил осъществен „акт на неосъзнат вандализъм“ от „неизвестен“, точно по времето на обедната меса, в присъствието на смаяни свидетели. „Неизвестният“ взел пожарогасителя, с него разбил защитното стъкло на олтарните реликви, потрошил каквото успял пред очите на примрялата и изумена публика и се изнесъл от местопрестъплението, без да остави нито следа, нито обяснения. Измъчената информационна сводка за това събитие се ограничи с традиционната формулировка – „престъпникът се издирва, намеренията му остават неизвестни“.
Също толкова „неизвестни“ остават и намеренията на деятелите от Евросъюза, упорито отказващи да реагират на все по- дивите и все по-жестоки набези на всички „неизвестни“, атакуващи символите на християнската религия, а по съвместителство и история, и култура.
Няма да ви уморявам с цифри, сводки и полицейски хроники за всички „неизвестни“, които регулярно, безконечно и, най-вече, безнаказано атакуват християнски храмове и техните светини. Ще кажа само, че ако се налага Figaro да публикува откровено нежелателен „манифест“ и да осветлява пред широката публика толкова остър и неприятен сюжет, значи мълчанието за ставащото и прехвърлянето на отговорността с „другите също са обиждани“ вече изобщо не се получава.
Както не се получава и отричането на неоспоримото влияние на така наречения „политически ислямизъм“ в средите на европейските политици, умишлено провеждащи неконтролирана миграция в Евросъюза, съвместно с усилено заличаване на европейската история, култура и християнски традиции, чрез открито бездействие и негласна липса на съпротива срещу всички антихристиянски нападения, от всякакъв вид, от ислямистки до сатанистки (чиито последователи успешно попълват кохортата на „неизвестните“), докато целта на унищожението остава християнството.
До такава рязка и скандална присъда все пак стигнаха анализаторите от редките и възмутени публикации, последвали откритото писмо на двайсетте от новата „Съпротива“, публикувано преди дни от предпазливото издание Figaro, което буквално се задуши под коментарите на своите читатели в подкрепа на манифеста.
Читателите временно се разсеяха от истерично налагания им укро дневен ред, със славата и помощите за „безпричинно нападнатата от руснаците“ страна и се втурнаха в бурна подкрепа на една съвсем различна идеология от тази, която се проповядва днес от пукащия се по шевовете от вътрешно напрежение Евросъюз.
Читателският натиск сам по себе си нагледно показа колко добре е известна на всички и всеки в Европа ситуацията с нападенията и атаките срещу християнството и че има надежда за скорошно продължение на темата, независимо от очевидното нежелание на медиадържателите.
Официален отговор от координаторите за мира и реда на Еврокомисията засега няма.
Но дори и ако, вслушвайки се в призивите или опитвайки се да избегне още по-гръмки скандали, Европейската комисия все пак назначи координатор за борба с антихристиянските дискриминации, смятате ли, че последователното унищожаване на християнството в Европа с помощта на „кординаторите на Евросъюза“ може да се промени?
Когато свободните от съвест са назначени да защитават „свободата на съвестта“, и най-високата камбанария може тихо да гори със син пламък.
Източник: actualcomment.ru
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
