- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 77
- 11
„Новият изборен кодекс запазва старото статукво, законът не предполага прозрачност, а трите милиона българи, живеещи в чужбина, отново ще останат без представители в българския парламент. След скандалните разкрития, че преброяването през 2011 г. е било некоректно, трябва да има ново преброяване преди изборите.“ Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ разследващата журналистка и писателка, която от години живее във Франция, Румяна Угърчинска. Тя коментира договорката между Местан и Борисов ДПС да осигури зампредседателското място на ГЕРБ така: „Това говори само едно – че изборите зависят от ЦИК, а не от избирателите“.
<p><strong><em>Румяна Угърчинска е родена в София през 1963г., но е живяла в България само девет години. От 1985 г. живее и работи във Франция. Завършва гимназия в Париж, а след това и Сорбоната с магистърска степен по информация и комуникация. Автор е на книгите „КГБ и компания на щурм към Европа”, „Истината за атентата срещу Йоан Павел II“, „КГБ и сие“, „Газовата война. Заплахата от Русия“ и „За кожата на Кадафи“. Специалист по въпросите на изборното законодателство.</em></strong></p>
<p> </p>
<p><strong>- От години живеете във Франция, тамошната избирателна система ви е повече от ясна, можете да сравнявате. Как ще коментирате новия изборен кодекс и неговите ефекти и дефекти?</strong></p>
<p>- Трудно бих направила списък на ефекти и дефекти, защото графите ще са доста дълги. Принципно двата закона са много различни. Във Франция законът е направен, за да улесни максимум участието на гражданите в изборния процес, който е най-важният демократичен процес. Изборният закон в България е направен, за да обслужва интересите на тези, които управляват държавата. С този вид закони управляващите си гарантират възможността да продължават да управляват.</p>
<p><strong>- Прилагането на новия изборен кодекс стартира със скандал – имам предвид разпределението на квотите в ЦИК. Във Франция, доколкото знам, изобщо няма Централна избирателна комисия. При това положение как протича изборният процес там?</strong></p>
<p>- Във Франция изборите се организират от административния апарат – бил той общински или държавен. След това префектурите под контрол събират всички бюлетини заедно с протоколите, проверяват дали всичко е направено както трябва и документацията се препраща в Министерството на вътрешните работи – там се обобщават и обявяват данните официално.</p>
<p><strong>- Кой брои бюлетините?</strong></p>
<p>- Брои се открито, броят гражданите. И всички, които участват в този процес, го правят безплатно. Освен това бюлетина от метър и половина във Франция няма. Всички бюлетини са с име на листа или с име на кандидат. Те са едни малки листчета, еднакво направени – слагат се в едни малки пликчета и всички бюлетини, „опаковани“ така, се изпращат по домовете на избирателите преди вота. Естествено, можете да намерите и на място бюлетините, но можете да си ги донесете и от къщи.</p>
<p><strong>- Гласуването непременно ли става на определени за това места?</strong></p>
<p>- Може да се гласува по ред различни начини. Може да гласувате директно, по пощата, чрез пълномощно, по електронен път. Загрижеността на законодателя във Франция е да осигури максимум възможности за гласуване и възможно най-добър контрол от страна на гражданина гласоподавател.</p>
<p><strong>- Как кандидатите представят пред гражданите своите платформи, ангажиментите, които поемат към тях?</strong></p>
<p>- Кандидатите, които трябва да се представят пред суверена, имат безплатен достъп до абсолютно всички медии, включая частните. Единственото ограничение в рамките на официалната кампания е всички медии да гарантират на всички равно медийно време – за да може при еднакъв регламент всеки кандидат да изложи своите идеи и аргументи. Така се дава възможност на всеки един избирател суверенно да направи своя избор.</p>
<p><strong>- Това, което ми разказвате, някак си звучи неприложимо в България. Как при тези правила се гарантира невъзможността да се купуват и продават гласове – каквато е обичайната практика у нас?</strong></p>
<p>- Аз не твърдя, че във Франция няма опити да се купуват гласове. Но когато се установи такова нарушение, има съд, има наказани, има и изпълнение на наказанието. Не е достатъчно да се твърди, че има купуване, трябва да се докаже и да се стигне докрай в юридическата процедура. А когато има наказани – и то сурово наказани, опитите за нарушения естествено се ограничават от само себе си.</p>
<p>Французите не приемат каквато и да е манипулация по отношение на вота, включително нелегалното или задкулисно финансиране на партиите.</p>
<p>Когато има информация за подобни неща, медиите изнасят информацията, но го правят с доказателства. Които доказателства след това отиват в съда. Ето например от една година тече съдебно разследване срещу бившия президент Никола Саркози. Преди това имаше и друго, което приключи поради липса на доказателства.</p>
<p>Важното е, че всеки сигнал за такова нарушение се разглежда много сериозно. А ако приемаме по презумпция, че всеки глас може да се купи, по-добре да не гласуваме изобщо. </p>
<p><strong>- Моля ви, продължете със сравненията – още повече че в България предстои референдум за изборните правила. Бяхме стигнали до медийното представяне…</strong></p>
<p>- Да, и чрез тях държавата гарантира на гражданите, че могат да направят своя избор като суверен. И всички медии изпълняват – няма комерсиални, няма държавни. Всички.</p>
<p><strong>- Кой наблюдава дали медиите спазват изискванията?</strong></p>
<p>- Еквивалентът на българския СЕМ. При нарушения се налагат глоби – доста големи са, за да се откажат медиите от всякакви идеи за неспазване на закона.</p>
<p>- <strong>Как стои въпросът с финансирането от държавата и съответно – отчитането?</strong></p>
<p>- Когато има разходи по кампаниите, всеки кандидат се отчита след изборите. Всичко се разглежда строго от тяхната Сметна палата – мисля, че и тук се прави по същия начин. Процедурите по проверяването обаче понякога са доста дълги. Например за последната президентска кампания Сметната палата каза, че кандидатът Никола Саркози е изхарчил 11 милиона в повече, и го накара да върне тези пари. И той ги върна.</p>
<p>Това е доказателство, че подобно нещо може да се случи и в други държави. Но във Франция съдиите са абсолютно независими. Дори понякога политическата класа се опитва да им „връща“, но и те ѝ „връщат“.</p>
<p><strong>- Какви са условията за явяване на избори във Франция? Събиране на подписи, предварително внасяне на пари?</strong></p>
<p>- Всеки може да се кандидатира, без да събира подписи, за всички избори освен президентските. За президентските избори се изискват 500 подписа на хора, които са избрани на някаква позиция в държавата – общински съветници, сенатори, кметове, окръжни съветници и т.н. А такива във Франция има много – там общините са 36767.</p>
<p>За всички останали избори – местни, окръжни, европейски, парламентарни – няма изискване за никакви подписи. Напомням ви, че в новия български изборен кодекс, въпреки че броят на подписите е намален, все пак продължава изискването за 2500 подписа. Които отгоре на всичко трябва да се събират в някакво нереалистично време от една седмица. Всеки би се запитал как става това. В самия закон има неща, които водят до мисълта, че са възможни схеми, свързани с плащане, с купуване, с корупция.</p>
<p><strong>- Сега се твърди, че с новия изборен кодекс аферата „Костинброд“ не може да се повтори. Това основателно твърдение ли е?</strong></p>
<p>- Доколкото разбрах, ще има някакво специално номериране, маркиране – което предполага да се проследят всички бюлетини, да се контролира вотът. Това може би е гаранция – гаранция до момента, в който законът бъде заобиколен. По-добрият начин да бъде избегнат „Костинброд“ не е да се измислят не знам си колко начини да се маркират бюлетините.</p>
<p>По-добрият начин е бюлетините да бъдат наблюдавани от граждани, които не са платени – докато плащате на някого, винаги отзад има възможност за корупционна сделка. Особено когато става дума за избори. Друго – въпросът, свързан с „Костинброд“, беше правосъдието да си свърши работата докрай. Просто е: „Има нарушение – няма нарушение“. Ако има – има и виновни и те трябва да бъдат наказани сурово. И това да послужи за урок историята да не се повтаря. Какво, да пишем специален закон за „Костинброд“ ли? Това е комплексна схема, която не е залегнала само в Изборния кодекс – става въпрос и за правосъдна, за гражданска отговорност.</p>
<p>Знаете ли, французите, когато става дума за избори, стават талибани! Бранят със зъби и нокти изборния процес, за да бъде той честен.</p>
<p><strong>- Малко ми е трудно да си представя това в България…</strong></p>
<p>- Защо ви е трудно? Защото явно досега в България не е имало избори, при които гражданите да са почувствали, че именно те управляват изборния процес, а не някой „отгоре“. Когато разберат, че решението за крайния резултат от изборите е в техните ръце, че държат избирателната бюлетина в тях, мога да ви гарантирам, че българите също ще станат талибани, бранейки изборния процес.</p>
<p><strong>- Какво мислите за задължителното гласуване?</strong></p>
<p>- Не вярвам в нищо задължително. Има друго нещо, което е основно. В България единен списък на избирателите. Има два списъка. Ако нещо трябва задължително да бъде направено, е да се запишат гражданите в избирателния списък на адреса, на който те желаят да бъдат регистрирани като гласоподаватели. И да се знае къде колко гласоподаватели има, броят им в отделните секции. Да се знае откъде се подава гласът. И да има един-единствен такъв списък, който ще позволи и на българските граждани, които пребивават зад граница, също да бъдат регистрирани само на едно място, а не и на адреса си в България и гласувайки от чужбина.</p>
<p><strong>- Много се говори за „мъртвите души“. Според информация, изнесена от шефа на НСИ Ренета Инджова, преброяването през 2011 г. не е било коректно извършено. По думите ѝ така наречените „мъртви души“ са около 600 000 и това не е от сега, нито пък се дължи на допуснатата неточност с около 200 000 души при преброяването. Как това би се отразило при следващи избори?</strong></p>
<p>- След като броят народни представители в съответните изборни райони се определя от броя избиратели, това няма как да остане без отражение. Много хубаво, че тези данни са изнесени. Но трябва да има ефект от това.</p>
<p><strong>- И как да се получи този ефект? Да се направи ново преброяване?</strong></p>
<p>- Ами да, в случая би трябвало да се направи ново преброяване. </p>
<p><strong>- Българските граждани, живеещи в чужбина, и възможностите им да гласуват, да имат представители в българския парламент за вас е болна тема. Моля ви, развийте основните си тези, направете паралел с Франция. Казвате, че за французите от чужбина процедурата е улеснена още повече дори от тази, която е за хората в самата страна.</strong></p>
<p>- Става дума за съществуването на избирателни райони в чужбина и народни представители на българите, пребиваващи зад граница. 3% от французите живеят зад граница. Те имат 11 депутати в парламента, те са техните представители.</p>
<p>Българите зад граница са 2 175 000 – по данни на консулства и посолства. Което означава, че реално сигурно са три милиона – тоест една трета от българските граждани. 1/3 от българските граждани нямат представител в законодателния орган на България – а той е най-важният, защото ние сме парламентарна република. И според новия изборен кодекс това няма да се промени. Българите в чужбина пак гласуват само за партии и след това ЦИК ще разпределя гласовете им както намери за добре – ние не знаем какви са точно критериите.</p>
<p>Това е още една много важна разлика с Франция – едно е 3%, друго е 30%. Това води до едно елементарно заключение: говорим за закон, който вместо да гарантира равнопоставеност, гарантира дискриминация. </p>
<p>Единствените избори, в които тази равнопоставеност съществува, са европейските избори – при тях няма значение дали сте с двойно европейско гражданство, дали сте „уседнал“ или не.</p>
<p>Ето, аз съм двоен гражданин, но живея във Франция. Това не означава, че нямам отношение към България и нямам право да помогна с нещо на своята държава.</p>
<p>Според новия изборен кодекс за европейските избори трябва да има презаписване в избирателните списъци на българските граждани, пребиваващи в ЕС. Другите, които са извън ЕС – примерно, в САЩ, ЮАР, Русия и т.н. – нямат право да гласуват на европейските избори. А това де факто е нарушение на Лисабонския договор – защото всеки, който е гражданин на страна, членка на ЕС, е и европейски гражданин. Следователно той не може да бъде лишаван от правата си на такъв, защото пътува.</p>
<p><strong>- Много дискутирана е темата за референдума по теми от Избирателния кодекс, който очевидно ще се проведе – изискуемите по закон подписи са събрани и внесени в НС. Смятате ли, че е необходим такъв референдум?</strong></p>
<p>- По принцип референдумът е начин за допитване до народа за важни неща, които го касаят. Например дали да има мажоритарен или пропорционален вот – ето това са неща, за които си струва да се направи референдум, допитване.</p>
<p>Освен това по правило в един референдум трябва да има един въпрос, не повече. Аз не мисля, че въпроси като този за електронния вот и задължителното гласуване са толкова важни за българското общество. И питам: защо президентът не предложи този референдум, когато встъпи в пост? Защо това се прави сега? Естествено, че в общественото мнение моментално се буди съмнение за някакви политически игри и интереси.</p>
<p><strong>- Няколко думи за това как Местан и Борисов се договориха ДПС да осигури зампредседателското място в ЦИК на ГЕРБ?</strong></p>
<p>- Това говори само едно: че изборите зависят от ЦИК, а не от избирателите.</p>
<p> </p>
