Росен Плевнелиев: Ще наложа вето на параграф 12

<p>Има решение, без да се стига до този вариант, така че да защитим тези наши сътрудници на службите, които работят извън територията на държавата от евентуално осветляване и проблем", казва в интервю държавният глава Росен Плевнелиев.</p> <p><strong>За това какво става с нас, как се отнасяме със себе си и обществото, кое е по-опасно &ndash; равнодушието или свръхемоцията, разделени ли сме и как ни променя това, според мен най-важен е въпросът за разделението.</strong></p> <p>Надявах се организираното противопоставяне на автобуси с привърженици или на протестиращи с контрапротестиращи отдавна да е останало в миналото. За съжаление не. Миналото се връща, историята се повтаря.</p> <p>Но наскоро бях гостенин в едно прекрасно родопско село, Дорково. Където хората ми казаха, г-н президент, колкото и политиците да се опитват, народът не може да бъде разделен.</p> <p>И тук, ако искаме да излекуваме раздялата, трябва да дадем диагнозата. Наистина ли сме разделени, по кое сме разделени, по кое не.</p> <p>Аз вярвам, че българският народ не е разделен за европейското бъдеще на нацията. Ние всичките искаме работеща демокрация, ние всичките искаме институции, работещи, ефективни, прозрачни, отворени към гражданите, ние всичките искаме достойно място и просперитет на нацията. От тази гледна точка няма раздяла. Не може разделянето на нацията да бъде и цената на успеха за който и да било политик.</p> <p><strong>Обаче много хора казват, че вие сте фактор в това разделение. Например съжалявате ли за тези думи, които казахте в това студио, цитирам: &bdquo;Свалям доверието си от господата Орешарски, Станишев, Местан&rdquo;. Това беше точно в деня, в който се случи скандалът &bdquo;Пеевски&rdquo; и тези думи оттогава често се връщат към вас.</strong></p> <p>Бях честен към нацията и няма как да съжалявам за това. Думите, които изрекох наистина точно тук в това студио, рефлектират много точно. Проблем, който все още според мен стои с голяма сила на дневен ред.</p> <p>Защото въпросът не беше толкова кой предложи Делян Пеевски, а защо предложиха Делян Пеевски за председател на ДАНС. Това ли беше най-прозрачната кандидатура, това ли беше най-добрият начин и това ли беше процедурата, която всичките ние очаквахме да видим с оглед назначението на една толкова висша позиция.</p> <p>И тук въпросът стои в своята голяма сила. Защото в България днес тук и сега ние знаме, че хората през 2013 г. очакват повече от политиците.</p> <p>Все пак това се случи през юни, а февруари и март ние имахме пълна вълна на протести. Хората искат прозрачност, хората искат прогнозируемост. И това трябваше да се адресира.</p> <p>Нека все пак и да си припомним и факта, че в първите дни по един конституционен начин аз като президент бързах, за да може България да има своето легитимно 42-ро народно събрание и ново правителство. Нещо повече, аз призовах за 100-те дни на това правителство. Подкрепих Закона за ДАНС в момента, в който обаче видях каква процедура се произведе пред очите на нацията, бях длъжен да реагирам.</p> <p><strong>Въпросът е не се ли позиционирахте с този ход като страна, а не като посредник? Защото ето, започвате граждански диалог, обявявате, дори първият диалог вече мина, но хората се питат вие посредникът ли сте наистина, или се позиционирахте като страна, след като свалихте доверието си от тези личност.</strong></p> <p>Като президент, спомнете си, че също точно в това студио, при едно предишно интервю вие ме питахте държите ли да сте силен президент.&nbsp;И аз казах: не държа толкова да съм силен президент, но много държа да бъда полезен президент.</p> <p>И няма нищо по-важно за един президент от това да даде шанс на исканията и гласът на хората да бъдат чути. От тази гледна точка президентът нито е посредник, нито заема страна. Президентът е модератор, той дава възможност на всеки да бъде чут. И именно това се случи.</p> <p>Чрез инициативата &bdquo;Диалог на гражданите&rdquo; аз поканих всички &ndash; и протестиращи, и контрапротестиращи, които аз не обичам да наричам контрапротестиращи. Защото вярвам, че всеки протестира и има своите легитимни искания.</p> <p>Дотолкова, доколкото те съответстват на Конституцията и на демократичната държава, всеки трябва да бъде чут. И когато става дума за това дали има разделение или не, аз питам: Това да чуеш нацията разделение ли е и не е ли по-лесно да чуеш нацията или една група от нацията, която казва нещо важно, вместо да насочиш срещу тях друга група.</p> <p><strong>Ама всички ли групи слушате? Хората са ви събрали подписи за вашата оставка. Тези, които протестират срещу вас. Чувате ли ги? Чувате ли тези хора, които представляват стотици хиляди, които са се подписали срещу вас?</strong></p> <p>На инициативата &bdquo;Диалог с гражданите&rdquo; аз поканих всички протестиращи, включително и тези, които протестират ежедневно пред президентската институция, тези, които подкрепят правителството на Орешарски, и тези, които са против правителството на Орешарски. Тези, които са против президента. Всички те бяха там и всеки бе чут. И всеки имаше възможността не просто само президентът да го чуе, а цялата нация да го чуе. И аз вярвам, че това беше една много полезна инициатива, която помага за обединението, а не за раздялата.</p> <p><strong>Тук има един любопитен детайл. Хората, които искат вашата оставка, искат да бъдете заменен от вицепрезидента госпожа Попова. Има ли проблем между вас и вицепрезидента в момента?</strong></p> <p>Отношенията в президентската институция са работни, професионални. Аз съм възложил част от правомощията на държавния глава, а именно три, на вицепрезидента и тя се справя добре в рамките на всичко, което ние сме съгласували като процес. Разбира се, това, което е по-важно да се знае, е, че в тези тежки турболентни времена аз очаквам и вярвам, че всеки един в президентската институция ще работи и ще допринася с действията си за стабилността на институцията. Което да отговори на очакванията на гражданите, че в трудни и тежки времена за нацията има президентска институция, която стои на страната на Конституцията и на страната на народа.</p> <p><strong>Очаквате, означава ли това, че не сте го видели от госпожа Попова досега?</strong></p> <p>Не, не, не може да има никакво разделение. Още повече днес темата е обединението, а не разделението. Отново казвам в президентството се работи професионално, експертно и аз съм абсолютно убеден, че ние сме добре подготвени, за да минем през бурите, които ни очакват.</p> <p><strong>Една друга институция. Да ви попитам за нея. Безпрецедентната ситуация с блокирането на парламента миналата седмица. Между временно свадите продължиха и тази седмица, включително и днес. Има ли тук невинни от политическите сили?</strong></p> <p>Няма невинни, няма невинни, категорично.</p> <p><strong>Включително и ГЕРБ ли са виновни?</strong></p> <p>Включително и ГЕРБ. Когато става дума за очевидния факт, че парламентарната институция се ползва с най-ниското доверие, което сме виждали в историята на парламента като на такъв етап, в смисъл началото на Народното събрание, когато виждаме как по-скоро в парламента процъфтяват процедурните хватки и партизанските битки, трябва да си дадем сметка, че зависи от всички нас да променим подхода.</p> <p>Защото едно трябва да е ясно, гражданите посочиха проблемите категорично и аз питам, слагам и себе си в категорията на всички политици в България, когато има криза, тя е всестранна. Когато гражданите посочват проблемите, не би ли следвало политиците, обещавайки, че ще ги решат, след като влязат в Народното събрание, наистина да започнат да ги отмятат и да ги решават.</p> <p>Аз питам и протестиращите от февруари и март, но и тези от юни. Искаха ДКЕВР да стане независим регулатор, искаха реформа в сектор енергетика, искаха институции, които са прозрачни, и искаха и посочиха категорично, че държавата трябва да се обърне към малките и средни предприятия, а не само към големите и силните на деня. Посочиха се много, много проблеми. Въпросът е дали ги днес решаваме, или по-скоро политическото противопоставяне пречи да се фокусираме върху по-важното.</p> <p><strong>Добре, кой блокира парламента според вас?</strong></p> <p><strong></strong>Не може да бъде посочен един или друг виновен, зависи от хората, които работят в българския парламент, да направят така, че институцията да бъде максимално полезна на обществото. Разбира се, политическото противопоставяне е част от демократичната държава. Но освен него трябва и по националните приоритети да се работи, трябва да се постигат резултати, на нас ни трябват реформи. Някои от тях са жизнено важни и спешни. И трябва да има баланс. Между битките и свършената работа.</p> <p><strong>Още веднъж да задам уточняващия въпрос. Има ли у вас специално отношение към ГЕРБ, партията, която ви издигна за президент? Оправдавате ли техните действия в парламента, като ги слагате в един по-общ контекст?</strong></p> <p><strong></strong>Спомнете си, че когато през февруари и март имаше силна протестна вълна, насочена и която доведе до свалянето на Политическа партия ГЕРБ, аз бях този човек, който и тогава посочваше открито проблемите, призовах към министър-председателя Бойко Борисов да остане, да не подава оставка.</p> <p>Същевременно днес ние сме в ситуация в парламента, в която има много силна неустойчивост. И отново аз казвам, нека бъдем искрени, нека да посочим къде бъркаме и същевременно да търси националноотговорната позиция. Аз призовах със своето обръщение към нацията и към парламента от трибуната на парламента да има декларация по националните приоритети за 42-о Народно събрание.</p> <p>Същевременно това, което се случи с приемането на една декларация, която е прекалено обща, не е достатъчно конкретна, не посочва конкретните закони, конкретните решения, също не е работещо решение.</p> <p><strong>Подкрепяте ли връщането на параграф 12 от Закона за досиетата? Той защитаваше онези кадри на бившата Държавна сигурност, които са на висши постове?</strong></p> <p><strong></strong>Като президент още в предизборната си кампания съм поел ясен ангажимент по отношение на моята позиция спрямо ДС. Казал съм многократно и го повтарям пак, че ДС трябва да отиде в музея, че е крайно време ние да приключим с полуразказаните досиета, със зависимостите от миналото и с недоразказаната история на комунистическия и тоталитарен режим, която много хора в България още вярват, че живее и дори просперира на база на зависимостите още от такова време назад.</p> <p>Затова категорично заявявам, че като държавен глава аз не мога да подкрепям връщането назад, не мога да подкрепя параграф 12, който казва, че агентите на ДС трябва отново да бъдат по някакъв начин полупосочени, непосочени, истината е важна. От друга гледна точка като държавен глава познавам проблемите в сектор &bdquo;сигурност&rdquo;, говоря с всички по веригата и знам, че има решения. Затова заявявам категорично, ако параграф 12 се върне във вида, в който съществуваше аз ще наложа вето. Има решение без да се стига до този вариант, така че да защитим тези наши сътрудници на службите, които работят извън територията на държавата от евентуално осветляване и проблем.</p> <p><strong>Да се върнем на въпроса кое ни блокира. Аз преди малко попитах кой, но може би наистина въпросът е кое - политическата омраза, която виждаме или трите каци с мед на олигархията, за което вие говорихте преди време?</strong></p> <p>Двете са свързани, едната произтича от другата. Ако цената на отиването в политиката е да се докопаш до каците с мед неминуемо в последствие всеки се опитва да се докопа в максимална степен до трите каци с мед, което означава политическа омраза и жестоко противопоставяне.</p> <p>Буров го е казал много ясно и точно още преди време. Наскоро четох, той казва: &bdquo;За българските политици смисълът е в пържолата, в жената, в парите&rdquo;. Повтаря второ изречение: &bdquo;Българските политици, за тях важно е пари, пари, пари&rdquo;. Надявам се това да не е така.</p> <p>Надявам се също така и вярвам, че трите каци с мед, които аз посочих ще бъдат част от решението, защото ако днес те са каци с мед спокойно могат да се превърнат в един прозрачен буркан с мен. Ако тези каци с мед са сложени зад едни непробиваеми стени на задкулисие и неясни уговорки те могат освен да бъдат в прозрачен буркан с мед, но и да бъдат сложени на витрината пред погледите и прожекторите на гражданите.</p> <p>Това беше и смисълът на някои от действията на служебното правителство &ndash; с въвеждането на правила за държавните пари и съответно със създаването на пръв виртуален и електронно досие на голям инфраструктурен проект, а именно &bdquo;Струма&rdquo; лот 2. Нямаме какво да крием, когато управляваме каците с мед.</p> <p><strong>Нека да ги повторим кои бяха &ndash; приватизацията, обществените поръчки&hellip;</strong></p> <p>Три са те и аз вярвам, че диагнозата е точна.</p> <p>Първата е държавните пари &ndash; къде се намират те, кой ги управлява и дали се намират само в една банка или са разпределени в много?</p> <p>Втората каца с мед е обществените поръчки &ndash; това е най-голямата &ndash; на година държавата разпределя чрез еврофондове, общини и чрез държавни инвестиционни проекти и поръчки над 6 милиарда лева. Нямаме какво да крием. Тук помага електронното правителство, стандартизиране на обществените поръчки, типизиране и съответно въвеждането на пълна прозрачност.</p> <p>Третата голяма каца с мед е свързана с приватизацията. Много хора казват, че тя вече почти е приключила и тук въпросът също е важен &ndash; кой, защо и как се е облажил от тази каца с мед, но по-важното е друго за мен &ndash; по-важното е не просто само да посочваме кой, а да даваме решенията &ndash; как.</p> <p><strong>Казвате прозрачност. Вие бяхте богат човек, преди да станете президент. Наистина всички го знаеха. Освен това обаче имахте богати приятели с обществени амбиции. Това не е ли олигархия? Не сте ли и вие част от една олигархична система?</strong></p> <p><strong></strong>Знаете ли, олигарсите в България са една шепа хора. Те зависят от държавата. Те не могат без държавата. Олигарсите забогатяват за сметка на държавата. Аз познавам един друг свят. Аз съм работил в Германия дълги години и в България като мениджър. Аз познавам един свят, в който има устойчиви и дългосрочни бизнес-планове, в който има големи световни банки, които ги финансират и упражняват съответния контрол върху това и големи немски, германски, немски, американски и всякакви други компании, които отдавна са изработили механизмите.</p> <p>Те ги наричат механизми на прозрачност &ndash; в Германия механизма на четирите очи &ndash; да има винаги повече от едно око, за да може да се види, да няма нищо скрито-покрито. Затова нека да много ясен. Да, аз съм бил член на Българо-американската камара, на Българо-немската, аз съм бил член на Асоциацията на работодателите в България. Познавам много мениджъри, познавам много богати хора в България и мога да кажа категорично, че, слава Богу, в България има и много хора, които са забогатели по правилата и, слава Богу, има много предприемачи, които имат устойчиви бизнес-модели и продават по целия свят, а техните продукти се търсят.</p> <p>Затова нека да сме наясно &ndash; не всеки богат човек е олигарх. Нещо повече, аз виждам в България богати хора, които разбират, че е дошъл моментът да дават. Виждаме в миналото хора като Евлоги Георгиев, които са подарили на държавата, и неговият брат, цял университет, виждаме хора, които създават колко е важно, преди да вземеш, да дадеш и аз вярвам, че българският бизнес елит е все по-отговорен. Виждам, включително и чрез някои инициативи на президентската институция като &bdquo;Българската Коледа&rdquo;, &bdquo;Подари една мечта&rdquo;, виждам все повече и повече корпоративна и социална отговорност &ndash; хора, които са готови да дадат.</p> <p><strong>А ще кажете ли имената на олигарсите, за да разберем кои са?</strong></p> <p><strong></strong>За мен е много важно да дадем решението, не да влезем в дебатите кой и защо, а как. Решението с олигарсите е изключително елементарно и просто &ndash; посочваме трите каци с мед и намираме механизми как там да се пипа по-малко, да става все по-прозрачно, така че да има баланс между публичният интерес и обществения интерес и от друга страна все още недостатъчната прозрачност.</p> <p><strong>Неочаквано за някого вие и правителството излязохте с обща позиция за Сирия. Не трябва ли да излезете и с обща позиция по кризата &bdquo;Сирийските бежанци-България&rdquo;?</strong></p> <p>Това, че излязохме с обща позиция с правителството за Сирия е добър пример и ние помогнахме много. Представете си как държавният глава отива в ООН от най-високата трибуна и там няма позиция, или нацията отново е разделена или министърът казва едно, а държавният глава казва друго.</p> <p>Ние имаме обща позиция не само по темата със Сирия, но се радвам, че има и пълна приемственост по позицията с Македония. Това е важно, а България вече бере плодовете на последователните усилия на различни политически партии, лидери и министри в една и съща посока, така че аз вярвам, че това е добър пример. Той може да се разширява. Самият аз многократно съм декларирал, че не влизам в никакви безсмислени противопоставяния и битки, а всяка смислена инициатива и проект може и трябва да бъде подкрепен. Вярвам, че действам така.<br /><strong>В ООН Барак Обама попита ли ви нещо за България?</strong></p> <p><strong></strong>Не просто, че ме попита, но ние имахме дълъг разговор, тъй като аз бях удостоен с честта от генералния секретар на ООН и заедно с държавата-домакин Съединените щати да бъде на тържествения обяд просто в непосредствена близост до президента Обама, разбира се, имах възможността и в тези два-три дни в Организацията на обединените нации да се видя с много други световни лидери като, примерно, Хилъри Клинтън, като президента на Световната банка, на Международния валутен фонд, президента на Турция, министър-председателя на Япония, много, много други световни лидери. Това, което ме впечатли в моя разговор с президента Обама, беше доколко в детайл той беше запознат със ситуацията в България.</p> <p><strong>Какво поиска той нещо от вас? Поиска ли нещо от вас той?</strong></p> <p>Той не поиска, но той декларира силната си ангажираност за България, подкрепата си за действията в посока на стабилност и не скрихме и двамата с него, че протестите в България са шанс за не просто само демократизацията и завършването на прехода на България към една истинска европейска и демокрация от световен тип, но и преди всичко, че те са шанс, защото в целия регион, не просто само в България, но и на Балканите, има подобни трендове.</p> <p>Виждате какво се случва и в Турция. Темата беше много интересна &ndash; къде сме ние, какво правим и всъщност как ние се вписваме в региона.</p> <p>Това, което също бих искал да разкажа на нашите зрители е, че там в ООН целият свят се събира, но всъщност може би там си давате сметка, че, освен че говорите с всички световни лидери, вие си имате вашия дом, вашата родина, вашия регион, той е важен и силен. Искам да кажа, че като президент последните, буквално, две години полагам много усилия, за да може България да работи за интеграция, да работи за това целият регион да получи бързо своята европейска перспектива.</p> <p>Имал съм поне по четири-пет срещи с всеки един от президентите, независимо дали е Сърбия, дали е Хърватска, дали е Словения, дали е Албания, дали е Македония, Румъния и мога категорично да заявя, че от гледна точка на българската позиция ние днес можем да кажем, че нашата дипломация е свършила добра работа и е дала плодове. Видяхте посещението и на сръбския президент в България.</p> <p>Очакваме след десетина дни е посещението на президента на Хърватска в България. Балканите стават за пример буквално на целия свят. Балканите, извинете, че ви прекъснах, от 100 години са пример на етнически конфликти, войни и бомбардировки, които, включително преди 15 години, се случиха много близо до нас, но развитието на Балканите е много позитивно. Ние всичките участваме в този процес.</p> <p>Смият аз бих искал да дам всичко от себе си. И ето, виждате, Сърбия &ndash; надяваме се да получи дата за начало на преговорите, Албания &ndash; надяваме се да получи до края на годината статута на кандидат-членка. И разбира се и перспективата за Македония, по която ние работим. Така че Балканите от един регион, който беше пример за битки и войни, се превръща в един регион за пример.</p> <p><strong>Само с Балканите ли свършва нашата външна политическа амбиция? Тя не е ли много тясна по този начин?</strong></p> <p>Категорично &ndash; не. Също в последните години българската дипломация, включително и аз като президент се включих на летяща скорост по темата с Черноморския регион, Източното партньорство.</p> <p>Искам специално да отбележа тази тема, защото Европейския съюз след два месеца ще бъде изправен пред съдбовното решение за държавите от Източното партньорство. Самият аз съм един от двигатели заедно с президента на Полша и президентите на няколко други държави от Вишеградската четворка и Централна и Източна Европа, на така наречената Група приятели на Източното партньорство. Нашата цел е Европейският съюз да разбере, че имаме исторически момент. Той е важен от геополитическо значение в края на ноември месец и се надяваме четирите държави, а именно &ndash; Молдова, Грузия, Украйна и Армения да получат протегната ръка и перспектива.</p> <p><strong>След това външнополитическо обобщение, господин президент, да се върнем към началото на разговора и да обобщим и вътрешната политика. Как да говорим за дългосрочни приоритети въобще, като всеки въпрос се превръща в битка между вас и правителството?</strong></p> <p>Много пъти съм заявявал, че не участвам в битки, не работя и за създаването на каквито и да е било политически проекти, а и пазя президентската институция от каквито и да е било коалиционни споразумения. Това е категоричен факт. Но като държавен глава аз съм длъжен да работя за Конституцията и за нацията, а това означава и да имам позиция, когато трябва, да посочвам проблемите, когато трябва, да налагам вето, когато трябва.</p> <p><strong>Но не сте ли заложник на тези, които ви подкрепят? Представяте ли си една ситуация, в която ще кажете нещо срещу протестиращите и тези, които ви аплодираха, да ви освиркат.</strong></p> <p>Държавният глава не заема страна. Това е моята категорична позиция. Държавният глава е за това да може всеки да получи своята възможност да бъде чут. Но и държавният глава е за това ние всички заедно да разберем, че само със съвместни усилия днес дори Крали Марко да дойде, нещата няма да се получат, нацията няма да тръгне напред и държавата няма да се оправи заради усилията на един или двама, колкото и да са велики те. Единствено споделените ценности, единствено разбирането, че по един демократичен конституционен начин ние можем заедно стъпка по стъпка, отново повтарям, стъпка по стъпка, защото бързи и лесни решения няма.</p> <p><strong>Кое ще успокои България, господин президент? Къде е изходът?</strong></p> <p>Институции, които работят прозрачно и в интерес на гражданите. Политици, които адресират наболелите проблеми и дават решения по тях, водят дебати, включително и се противопоставят, но в крайна сметка дават решение и преди всичко диалог, диалог, комуникация, защото когато има толкова различни позиции, единственото, което помага, е диалогът.</p> <p><strong>&bdquo;Единственото, което помага, е диалогът&rdquo; &ndash; казвате, влизате ли в него с чисто сърце?</strong></p> <p>Аз нямам какво да крия от нацията. Считам, че съм политик, който е доказал, че може честно да адресира, да посочва, смело да взема позиция. Мисля, че от тази гледна точка нацията има и може да се довери на държавния глава. Оттук нататък обаче отново казваме &ndash; важен е целият спектър, не може просто политически партии да залагат единствено и само на противопоставянето. Не може в парламента единственото упражнение да е кой ще влезе, кой няма да влезе, кога ще влезе или кога няма да влезе. Моят апел е към всички отговорни фактори в държавата &ndash; да бъде на висотата на институциите, които представляваме.</p>