Рашко Младенов: Уволниха ме от Русенския театър заради човек на ГЕРБ

<p><strong>- Как ви уволниха от театъра, господин Младенов?</strong></p> <p>- Официално от 9 януари съм пенсионер, макар че съм навършил пенсионна възраст преди две години. В началото на декември ме повикаха в Министерството на културата и ми предложиха да се оттегля. Отговорът бе, че съм нежелан от част от трупата.</p> <p><strong>- Смятате ли, че действително не се справяте с работата?</strong></p> <p>- За две години театърът направи 20 нови постановки. Не желая да се състезавам с колегите в страната, но не знам дали има извънстолична трупа, която да е постигнала това. Усилията да бъде привлечена публиката бяха огромни. Реших непрекъснато да произвеждаме нови спектакли, като някои от тях правехме без никакви харчове за реквизит и със стари декори. Колегите не роптаеха, а се радваха, че имат работа и публика. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Обвиняват ви, че сте канили известни актьори от София, на които сте давали огромни хонорари?</strong></p> <p>- Става дума само за трима&nbsp;&ndash; Мартина Вачкова, Христо Гърбов и Илка Зафирова. Те предизвикаха огромен интерес сред публиката. Може и да ме обвиняват в харчове, но близо половината от приходите през миналата година се дължат на участията на Христо Гърбов. Пиесата, в която той участва, е играна 25 пъти.</p> <p><strong>- Имало ли е и гастролиращи режисьори?</strong></p> <p>- Сред първите, които поканих, бе&nbsp; Десислава Шпатова, тя беше тогава на топа на устата, млада режисьорка с много награди. Направи постановка само с млади колеги, която беше поканена на&nbsp; &bdquo;Аполония&rdquo;, където бяха забравили за Русенския театър. При нас гастролира и Иван Станев, който е много известен режисьор, от 20 години живее в Германия, поставя и във Франция. Представлението му се игра в София и в Германия, а немската критика го определи като събитие. Проблемът не е в хонорарите на гастрольорите. За 2010 година имахме 16 000 зрители, а за 2011&nbsp;&ndash; 26 000. Като направим простата сметка, се получава сума, която надхвърля средствата за годишните заплати. Цялата беля тръгна това лято, когато не работихме и закъсахме със субсидията. Разчитах, че държавата ще ни авансира за последното тримесечие по някакъв начин. Търсих информация от културното министерство, но нищо не ми обясняваха. И когато през октомври не си получихме заплатите, се оказа, че театърът е на минус с 60 000 лева. Още през ноември обаче ние си оправихме сметките.</p> <p><strong>- Да не би да сте имали финансови затруднения и заради големия хонорар и на Армен Джигарханян, който също постави пиеса при вас?</strong></p> <p>- Той подари спектакъла на Русенския театър, защото съм много близък с него. Когато с притеснение попитах какво трябва да му платя, той каза: &bdquo;Това е подарък за теб!&rdquo;.</p> <p><strong>- Може би има политическа причина в отстраняването ви?</strong></p> <p>- Не искам да правя такива изводи, но те се налагат сами, защото ме замени Орлин Дяков, активист в ГЕРБ. Той е актьор от театъра, но не работи като такъв много отдавна, пише пиеси и поставя. По време на моето управление направи 4 постановки. Не само е имал поле за изява, даже мисля, че работехме добре. Може би аз бях единственият наивник, който до края не вярваше, че това може да се случи.</p> <p><strong>- Разговаряхте ли с Вежди Рашидов?</strong></p> <p>- С никого повече не съм разговарял. Разчитах, че с документите, които показват приходите и разходите,&nbsp; недоразуменията ще се изчистят. Когато при откриването на ремонтираната опера в Русе журналистите попитали Вежди Рашидов какво се случва в театъра, той отговорил, че съм неработещ директор, щом съм оставил актьорите гладни. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Колко години сте били директор на театър?</strong></p> <p>- Общо 14. Първоначално оглавих трупа в община &bdquo;Красна поляна&rdquo;, която бе към министерство на културата. Идеята беше тя да прави мюзикъли. Половината си живот съм се занимавал с музика, имам музикално образование, след това отидох във ВИТИЗ и българският мюзикъл беше моята мечта. Провалих се, защото се оказа, че не можем да се справим с танцовите и певчески умения. След това 9 години бях директор на Сатиричния театър. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Там също имаше брожения на актьори срещу вас.</strong></p> <p>- Там се опитах да направя реформа, защото през 1997 година заварих театър, в който имаше 32-ма артисти на щат. От тях 15&ndash;20 работеха активно. Имаше десетина човека, които бяха вече на възраст. Проблемът бе, че с натрупване на годините техните заплати се бяха увеличавали, имаха и проценти за прослужено време и се получи голяма разлика между тях и по-младите, които играеха активно, но получаха чувствително по-малко. Направих предложение да бъдат освободени от щат всички артисти. Те да останат в трупата, но да получават заплати според свършената работа. Направихме този експеримент и оттам тръгнаха броженията. Тези, които не работеха, изведнъж се оказаха с много ниски доходи, някои без никакви. Но между тях имаше хора, които се занимаваха с други неща&nbsp;&ndash; един имаше студио за реклама, друг чейндж бюро, трети дублираше филми. Е, точно тия вдихнаха страхотния шум и заговориха за геноцид в театъра.&nbsp; &nbsp;<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Посегнахте ли на големите имена като Калоянчев и Мутафова?</strong></p> <p>- Освен тях 11 души пенсионери от големите имена на Сатиричния театър получиха договор и продължиха да играят. Театърът не може без тях, в никакъв случай нямах намерение да се лишавам от такива имена, камо ли да ги изгоня. Иван Бърнев получаваше над 1000 лева, той тогава изгря. Оказа се, че тази реформа е успешна. А Стояна Мутафова, както виждате, работи и до ден днешен. Но така или иначе, аз си отидох с лоша слава от там. После бях в Москва и сега най-накрая ме уволниха. Толкова е унизително.&nbsp;Аз съм 40 години в театъра. Хората знаят, че съм енергичен и добронамерен. Сигурно допускам и грешки, има и хора, които не харесват моето управление. Не съм срещал колектив, в който всички да са луди за директора си. Но като тегля чертата, откривам, че съм направил много. Бях в прекрасни отношения с директора на Русенската филхармония. Предстоеше ни с Маргарита Младенова да започнем репетиции на &bdquo;Сън в лятна нощ&rdquo; заедно с филхармонията на живо. Менделсон е писал по тази пиеса Сватбения си марш, щеше да бъде грандиозен спектакъл.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Ще се върнете ли като актьор в театъра?</strong></p> <p>- Обичам си работата. Няма да се откажа от сцената и да седна пред телевизора. Имам много неща, с които мога да се занимавам, даже получих предложение за работа, която не е свързана с театъра. Не се притеснявам за бъдещето си, но ме боли. Боли ме за актьорите и всичко, което оставих в театъра. Исках за тях най-доброто.&nbsp; &nbsp;<br /><br /><em>С Рашко Младенов разговаря Людмила ПЪРВАНОВА.</em></p> <p><em>Интервюто е публикувано във в. "Галерия".<br /></em></p>