Райън Гослинг: Ще бъде досадно, ако всички харесват филма ми

<p><em>Филмът е мрачна приказка, която се разиграва в предградията на Детройт. Подходът на Гослинг и радикалната му амбиция са дръзки и достойни за похвала, а сродството на филма с музикалния свят, който той гради с групата си Dead Man&#39;s Bones е очевидно. Къде е авторът във всичко това? Райън Гослинг разказва за режисьорския си дебют пред &quot;Нувел Обсерватьор&quot;.</em></p> <p><strong>- Как се роди филмът? Какво вдъхнови писането?</strong></p> <p>- Идеята дойде от героите. От майката, която мечтае да има къща, в която би могла да отгледа децата си в пълна сигурност. Тя сбъдва фантазията си, но извън тези стени е кошмар. Те живеят като в сън, който винаги е на границата на кошмара.</p> <p><strong>- Вдъхновена ли е от детските ви спомени историята в &quot;Изгубена река&quot;?</strong></p> <p>- Израснах до голяма изкуствена река. В началото е трябвало да изчезнат няколко града, за да я създадат. Когато бях малък и ходех там на къмпинг със семейството си, бях открил път под водата. Майка ми разказваше, че там е скрит град. Това ми е е останало.</p> <p><strong>- Какви филми белязаха детството си?</strong></p> <p>- Израснах през 80-те г. и по онова време ставаше нещо много странно в киното. Това беше началото на видеото, жанровете се смесваха. Имахме касети, вече можехме да гледаме куп филми едновременно. И аз открих &quot;Хауърд патицата&quot; (1986 г.). Бях ужасен, възприех го много на сериозно. Има една сцена, където някой нахълтва в апартамента на една жена и намира гола патица под душа. Това наистина ме шокира. Като &quot;Без батерии&quot; или &quot;Скенери&quot;, &quot;Мухата&quot;, филми, които наистина ми повлияха, това е нещо от порядъка на опита и същевременно са много комерсиални филми. Но беше наистина вълнуващо.</p> <p><strong>- Никога не сте работили с Дейвид Кроненберг. Не ревнувате ли Робърт Патинсън, който стана един от любимите му актьори?</strong></p> <p>- (<em>Смях</em>) Той има късмет. Кроненберг е много голям. Освен това той проправи пътя за канадските кинаджии след него.</p> <p><strong>- Какво бихте казали на зрителите, за да ги убедите да отидат да гледат филма ви?</strong></p> <p>- Ще им кажа, че това е опит. Много силен опит, какъвто и да е той според вас, добър или лош. В повечето филми само за десет минути вече знаеш какво ще видиш. Но понякога човек има нужда от нещо друго, да бъде отведен някъде, без да знае къде.</p> <p>Обожавам реакциите, които предизвиква филмът, защото са крайни, това означава, че той въздейства, че има известна власт. Критиките са пламенни, филмът е достигнал до тези, които са го гледали. Ще бъде досадно, ако всички го харесват. По-добре е реакциите да са силни.</p> <p>Много често гледаме филми, които не предизвикват у нас нито топлина, нито студ. Гледаме ги, докато пишем есемеси, докато правим нещо друго, те нямат никакво въздействие върху нас. Когато се опитваш да направиш филм, който говори на хората, за добро или лошо, винаги си щастлив да видиш, че това се получава.</p> <p><strong>- Ако можехте да анулирате всичките си срещи в Кан, какво щяхте да правите през деня?</strong></p> <p>- Много бих искал да гледам филми. Най-вече Годар на 3D. Гледахте ли го? Мина ли вече? Наистина много бих искал да го гледам. Мисля, че го е снимал с две камери &quot;5D&quot;.</p> <p><strong>- Какво беше първото ви впечатление в Кан?</strong></p> <p>- Дойдох преди доста време за &quot;Убийство по учебник&quot; на Барбет Шрьодер. Наистина беше много вълнуващо. Там, откъдето аз идвам, хората не носят смокинг, за да отидат да гледат филми, и няма такъв ентусиазъм към режисурата. Това е вдъхновяващо, защото тук поне се говори наистина за кино, има хора, които наистина се опитват да проправят път.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37029_3zC4mazGlC78fj0m6kFosPmerJ4h4I.jpeg" /></p> <p><em><strong>Райън Гослинг</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>