- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 78
- 17
„Неслучайно преди седмица трима американски сенатори от опозицията направиха „разходка” от Полша, през Румъния до България. Откритият натиск има две измерения – израз на слабост или на наглост. Въпрос на интерпретации и нагласа.“ Това казва проф. Нина Дюлгерова в ексклузивно интервю за ГЛАСОВЕ по повод спирането на газопровода „Южен поток“ и последните събития в Украйна и света.
<p><strong><em>По думите ѝ в руско-украинските газови преговори също има много истерия и арогантност. „В започналите вече енергийни войни понятия като „демокрация”, „морал в политика” или „социална справедливост” ще изчезнат. Това са елементи от миналото, в което идеологическата риторика беше съществена част от биполярното противопоставяне“, анализира още проф. Дюлгерова.</em></strong></p>
<p> </p>
<p><strong>- Събитията във и около Украйна са много динамични, но ми се ще да започнем от 25 май, когато още на първия тур беше избран за президент на Украйна Петро Порошенко. Какво се случи тогава?</strong></p>
<p>- Президентските избори на 25 май в Украйна дадоха възможност на САЩ и Запада да заявят с удовлетворение, че в Украйна вече има легитимна власт. Гротеската в тази ситуация беше фактът, че почти по същото време се проведоха президентски избори в Сирия, но техният резултат не беше признат от Запада.</p>
<p>На практика и в двете „държави” имаше идентични процеси – отсъствие на пълен контрол на територията, военно напрежение и ескалация на процесите. Едните избори (в Украйна) бяха признати, а вдругите (в Сирия) обявени за фарс. Това означава, че демокрацията е термин, който постепенно се изпразва от съдържание и с течение на времето се превръща само в дума, която ще е без значение, тъй като процесите в Черноморския регион и Близкия Изток няма да се нуждаят от тях.</p>
<p>В започналите вече енергийни войни понятия като „демокрация”, „морал в политика” или „социална справедливост” ще изчезнат. Това са елементи от миналото, в което идеологическата риторика беше съществена част от биполярното противопоставяне.</p>
<p><strong>- Междувременно се заговори за връщане на Студената война.</strong></p>
<p><strong>-</strong>Терминът е от миналото, бих го използвала само ако го изпълним с това съдържание, което отговаря на новите реалности. Да, Студена война има, но нека да не си правим илюзии, че тя е между двете суперсили от миналото – САЩ и Русия.</p>
<p>В многополюсния свят по-точно би било да се коментират интересите и действията на транснационалните корпорации, които чрез политиците, дипломатите и военните сили се опитват да преразпределят глобалното пространство в три направления – енергия, храни и вода. Това са трите сфери, за които ще се водят войни.</p>
<p>Тази, която продължава в Украйна вече близо половин година, а в Сирия вече повече от три години, са конфликти, които се водят под знака на познатите лозунги срещу тероризма и за териториален интегритет. Реално те са ориентирани към политическото и военно преструктуриране и ориентация на държавите като целта е откъсване от възможностите за руско влияние и контрол.</p>
<p>Отново в Близкия изток напрежението нараства. Военното настъпление, и то успешно, на сунитските джихадисти, към Багдад, както и обявеното желание на Вашигтон да започне преки преговори с Иран за решаване на ситуацията в Ирак, отново подчертава мащабната, настъпателна атака на САЩ по всички фронтове в ключовите енергийни зони. Проблемът обаче е в това, че Вашингтон няма как да преодолее засилващата се координация и сътрудничество между Русия и Китай, както и продължаващата енергийна дихотомия ЕС-Русия.</p>
<p>Дипломатическите совалки, политическите преговори и декларация, провокациите и диверсиите в тези проблемни зони едва ли ще доведат до успешен за САЩ край. Съзнателно създаненият хаос едва ли ще доведе до контролирането му. Първата крачка в тази посока – Крим беше неуспешна.</p>
<p><strong>- „Украйна е изцяло зависима от Русия“, казвате вие. Защо – моля ви, пояснете по-подробно.</strong></p>
<p>- Продължавам да го твърдя. Фактите продължават да доказват тази теза. Газовите преговори ЕС-Русия-Украйна, продължаващата военна ескалация на изток и юг в Украйна, подновеният политически натиск срещу строителството на газопровода „Южен поток”, непрекъснатите декларации от Брюксел за санкции срещу България и апели към Италия за отказ от този енергиен проект са ярко доказателство за тази теза.</p>
<p>Не трябва да забравяме, че изборите в ЕС не са приключили, което позволява сериозен - явен и задкулисен - натиск от Вашингтон в посока спиране на „Южен поток”. Това ще позволи на американски и европейски фирми да овладеят украинската газопреносна система, с което да засилят натиска срещу Русия, но и срещу Европа.</p>
<p>Неслучайно преди седмица трима американски сенатори от опозицията направиха „разходка” от Полша през Румъния до България. Откритият натиск има две измерения – израз на слабост или на наглост. Въпрос на интепретации и нагласа. В руско-украинските газови преговори също има много истерия и арогантност. Проследявайки фактите, се разбира, че Киев въпреки необходимостта от руския газ (тъй като алтернатива няма) продължава да излъчва „интересни” сигнали към Москва.</p>
<p>Заканите за съдебни дела, както и предложения, които са далеч от действителността, могат да се коментират само като изкуствено забавяне на процеса за решаване на спора, с идеята прекратяването на строителството на „Южен поток” да постави "Газпром" в патова ситуация и безалтернативен транзит само през Украйна.</p>
<p>А дотогава американските фирми вече ще са собственици на тази преносна мрежа. Отново мисля, че сметката е без кръчмаря, но времето ще покаже.</p>
<p><strong>- Предстои ли газова криза – тази тема упорито присъства в дневния ред на икономическите, пък и политическите коментари?</strong></p>
<p><strong>-</strong> Съмнявам се. Идеята не е тази – независимо че днес отново бе обявено спиране на преговорите и на подаването на газ от Русия към Украйна. Илюзия е изказването на енергийния министър на Украйна, че руският газ може да бъде компенсиран с подаване от Европа.</p>
<p>Засега са гарантирани само 8% от нужното количество. Газовите запаси в украинските хранилища няма да стигнат за продължително време. Многочасовите двустранни и тристранни преговори, както и засилващото се присъствие на военна техника и сили, най-вече от САЩ, в съседните на Украйна европейски държави може да се приеме за поредния опит на Вашингтон да постави под контрол Черноморския регион, респективно граничните зони на постсъветското и европейското пространства.</p>
<p>Засилващата се политическа нестабилност в България, която вече десетина дни се лута между спирането на „Южен поток” и вероятната дата за пресрочни парламентарни избори, гарнирана с обвинения за поръчково убийство на ключов играч в българския политически живот, може да се приемат като част от този т.нар. „контролиран хаос“, който няма да реши проблемите на България, но едва ли ще спомогне за регулиране на процесите в Европейския съюз.</p>
<p>Няма значение и подновеното лобистко русофобско говорене в българското публично пространство „за” и „против” газопровода „Южен поток”, като верността на фактите е без значение. Информационният поток който ни залива отвсякъде, едва ли има за цел да даде отговори, или нещо повече, да помогне за разбирането на създалата се политическа и икономическа ситуация в България и по света.</p>
<p>Това, което може да бъде своеобразен ориентир за случващото се в Черноморския регион, в частност в Украйна и България, могат да бъдат не думите, а действията. Сега единственото, което се случва, са многобройните жертви в Украйна, където „демократично” избраният презинет Порошенко продължава наказателната акция срещу собствения си народ.</p>
<p>Всичко останало са думи и декларации, които имат способността много бързо да бъдат променяни. Хаосът продължава, но играчите са много, което означава, че непресказуемостта ще расте, както и надеждата, че нещата ще се случат в правилната за България и европейските и евразийски общества посока.</p>
<p> </p>
