![Приятелка на министър Стоянович „печели“ конкурс в НУИИ "Илия Петров", нагласен специално за нея](https://glasove.com/media/2020/09/09/15158/400x300.jpg?_=1644617869 "Приятелка на министър Стоянович „печели“ конкурс в НУИИ "Илия Петров", нагласен специално за нея")
- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 788
- 22
„Ако отворите сайта на Културното министерство, ще видите, че министър Стоянович подменя навсякъде директорите. Ако се „избират“ хора по този начин, това ще е фатално за българските културни институции.“ Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ Мария Ландова, бивш директор на Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в продължение на 8 години и един от четиримата кандидати за иначе съвсем законния конкурс за нов директор. Помолихме я да сподели какво точно се е случило след като в редакцията се получи сигнал, че мястото е било предварително „запазено“ за приятелката от детинство на министъра на културата Донка Павлова. Нейни колеги твърдят, че тя никога не е крила близките си отношения с Петър Стоянович – напротив, често е споменавала за тях.
<p><strong><em>Мария Ландова завършва Художествената гимназия през 1977 и Художествена академия през 1983 г. – специалност стенопис. Има реализирани мозайки и витражи. Десет години преподава изобразително изкуство в Национален учебен комплекс по култура – Горна баня. Занимава се с арт журналистика в редица вестници и списания – „Литературен вестник”, „Век 21”, Списание „Сега“, „Капитал“ и др. От 2000 до 2002 г. е автор и сценарист на образователно предаване за изкуство по „Канал 1” „Нарисувай ми овца“. Сценарист е на няколко документални филма. От 2002 до 2010 г. е директор на Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“. От 2010 г. работи в НХА.</em></strong></p>
<p> </p>
<p><strong>- Обикновено конкурс за директор на училище се обявява след края на учебната година, за да няма сътресения в учебния процес. Какво наложи конкурсът в Художествената гимназия да се случи необяснимо по-рано?</strong></p>
<p>- По една проста и типично нашенска причина. Този конкурс трябваше да се проведе през лятото, но беше обявен много по-рано поради факта, че приятелка от детинството на министъра на културата има желание бързичко да стане директор. Причината е, че друга нейна приятелка е уволнена от досегашния директор и тя се е ангажирала да я върне. Допускам, че пред министъра уволнението на приятелката е описано като апокалипсис, а директора уволнител – като Дракула. Именно личните отношения, а не загрижеността към истинските проблеми на училището са причината конкурсът да се изтегли по-рано. Твърдя това, защото министърът не е предприел проучване на случая, не е изслушал аргументите на другата страна, нито отношението на останалата част от колегията, която не е от тясното обкръжение на кандидат-директорката. Що се отнася до уволнението, право да се произнася по неговата законност има единствено съдът.</p>
<p><strong>- Вие сте по-предишният директор – уволнена от Вежди Рашидов. Какво се случи тогава?</strong></p>
<p>- Случи се съвсем същата интрига, провокирана от същите тези хора. Тогава уволнената – вече за втори път – персона се оказа близка приятелка на министър Рашидов. Той се опита да ме принуди да я върна на работа. Не я върнах с пълното съзнание за онова, което последва. След 4 години друг директор, когото не познавах досега, отново я уволни. Това говори само по себе си. Заради една шепа хора училището не може да работи нормално. Цели 4 години то се задъхва, разкъсвано от интриги, а сега един от тях – активен участник в предизвикването на кризата, става директор просто защото е приятел на министъра.</p>
<p><strong>- Бяха ли спазени формалните изисквания за провеждането на такъв един конкурс?</strong></p>
<p>- Формалните изисквания – да. Но има откровен конфликт на интереси. Лични приятели на фаворитката са в комисията. Освен това, ако се разгледат картончетата, с които се гласува, ще се види пълното единодушие на комисията, високи оценки за човека на министъра и много ниски за хората, които трябва да се елиминират.</p>
<p><strong>- Колко души кандидатствахте за мястото?</strong></p>
<p>- Четирима.</p>
<p><strong>- И всичките квалифицирани, с нужния ценз и опит, така ли?</strong></p>
<p>- Щом са допуснати, значи отговарят на обявените изисквания за длъжността. Едно от важните изисквания би следвало да бъде наличието на управленски опит в образованието. Аз съм директор, който е водил успешно цели 8 години същото училище – от разруха към разцвет. Получавала съм награди от министър Стефан Данаилов. Следващият министър ме уволни и предизвика криза. Всички трудовоправни дела, които водих, завършиха с решението, че уволнението ми е незаконно.</p>
<p>След смяната на Рашидов допуснах, че има и смяна на методите на управление, че подходът към училището този път ще е отговорен. Бях мотивирана да се кандидатирам и от поканата на хората, които работят в училището и изнемогват от продължаващата конфликтна ситуация. Поощриха ме също така родители и ученици. Всъщност кандидатурата ми беше предизвикателство към универсалната справедливост и почтеността на комисията. Вид тестване на системата и тестът показа, че е същата.</p>
<p><strong>- След конкурса и случилия се фарс поискахте ли среща с министъра, който съвсем законно е първият във веригата по провеждането му?</strong></p>
<p>- Да, поисках среща с министъра и зам.-министъра още преди конкурса. Знаех, че трябва да им покажа другата гледна точка, защото бях сигурна, че ситуацията и предисторията са представени, меко казано, едностранчиво. Факт е, че нито министърът, нито ресорният му заместник не ме приеха, въпреки че всеки има право да бъде изслушан, защото държавните служители са там, за да работят с гражданите, и би трябвало да са загрижени за училището. Нищо подобно не стана и вече знаех какво може да се очаква.</p>
<p><strong>- Това е скандално.</strong></p>
<p>- Да, скандално и цинично. Защото конкурсът няма отношение към проблемите на училището, а има отношение към приятелчетата.</p>
<p><strong>- А какъв е начинът този конкурс да бъде елиминиран и обявен нов конкурс?</strong></p>
<p>- Сигурно има начин - съдилища и прочее потрошинерви начинания. Преди всичко е важно да има обществен дебат – да се чуе мнението на обществеността, на другите колеги. Ако отворите сайта на Културното министерство, ще видите, че министър Стоянович подменя навсякъде директорите. Ако се „избират“ хора по този начин, това ще е фатално за българските културни институции. По никакъв начин не твърдя, че точно аз трябва да бъде директорът. Просто не това е методът, по който той трябва да бъде избиран.</p>
<p><strong>- Можем ли да се надяваме, че след някакъв дебат, след съдебни дела и т.н. правдата ще възтържествува? Тези неща отнемат много време, твърде много време. Понякога един мандат не стига.</strong></p>
<p>- Ами да. Защо нещата трябва да бъдат решени лесно, като може да е трудно? Да минат през иглените уши и ние да сме длъжни да си замълчаваме и да си сядаме на опашките, когато явно се подиграват с нас.</p>
<p>Готова съм да помагам на момчетата в търсенето на справедливост. Лично аз се оттеглям, защото усетих физически, че няма да мога да работя със същите тези служители в МК, които преди 4 години също действаха в угода на министъра, не ме защитиха и участваха в активните мероприятия срещу мен. За тях аз съм персона нон грата. Това е нисшият ешелон в министерството, чиято основна задача е да оцелее чрез послушание и слугинаж до следващия кабинет.</p>
<p>Докато траеше прослушването по време на „конкурса“, когато всички се стараеха да ми покажат как не ставам за директор, получих гадене и силно главоболие. Дадох си сметка, че каквито и планове да имам за училището, те ще бъдат саботирани от същите тези чиновници, които никога няма да признаят пред съвестта си, че са отговорни за кризата в Националното училище за изящни изкуства.</p>
<p><strong>- Да допуснем, че Министерството на културата, в частност – министър Стоянович, прояви добра воля или пък реши да прецени нещата извън „приятелския“ си кръг. Какво би трябвало да се случи тогава? Кой е най-прекият път към правилното и справедливо решение на проблема?</strong></p>
<p>- Преди да обяви конкурс, министърът трябваше да проучи цялата епопея, да изслуша страните и различните позиции. Вместо това той просто е приел за вярно онова, което приятелката му му е наговорила. Прави чист конкурс за нея. Тази метода трябва да бъде парирана отнякъде.</p>
<p> </p>
<p> </p>
