Премиерът: Страх ме е от кризата, от контузии, от инжекции и от това популизмът да не надделее над разума

<p>- Чудя се доколко сериозно и доколко да се шегувам, че снощи, нали ти казах, че имахме банкет, единствения банкет през годината, на който ходя &ndash; това е като се събираме отбора от &ldquo;Бистрица&rdquo;. Това са юноши, мъже, ветерани, деятели и е много хубаво. От снощи още само майтапи бяха, само това кой колко може.</p> <p><strong>- Т.е. те какво биха казали &ndash; коя е главната черта?</strong><br /><br />- Сериозност е при мен.<br /><br /><strong>- Кой е най-големият ви страх?</strong><br /><br />- Сега е кризата. Преди това беше болестта, контузията. Това ми беше като спортист, като човек, всеки път като излизах на терена, на корта, на татамито, винаги ме е било страх как ще завърши мачът &ndash; с контузия или без контузия. Защото от една контузия после се лекуваш, мен ме е страх от инжекции, ужас. И това от това ми е било винаги страх. Сега ме е страх от кризата. Просто дали популизмът няма да победи разума. Истински се надявам да победи разумът сред нашето общество.<br /><br /><strong>- С коя историческа фигура бихте желали да се идентифицирате? Или да ви сравняват по-късно?</strong><br /><br />- Ще е нескромно. С която и да се сравня, ще е нескромно. Историята може да каже след време доколко си съизмерим с нещо.<br /><br /><strong>- Чертата от характера, която най-много не харесвате в себе си?</strong><br /><br />- Лигавите хора не харесвам в другите хора. А в себе си? Добротата. Примерно, ако Цветанов е тук, той ще ви каже &ndash; аз съм най-опасен, когато някой работи с мен с добро от опозицията или от противниците. Тогава ставам много склонен да отстъпвам, да има мир, да има разбирателство. Това му е най-страшното за него &ndash; да не дойдат при мен с добро. Когато ни нападат &ndash; това е приказка.<br /><br /><strong>- Продължаваме с въпросника на Пруст, на който между другото, са отговаряли във &bdquo;Vanity Fair&rdquo; от Барак Обама до Джак Никълсън. Най-голямата ви екстравагантност и странност?</strong><br /><br />- На 52 години да биеш &bdquo;Левски&rdquo; и ЦСКА на футбол, което се случи в неделя. И то ги бихме, така че сега не ни говорят, сърдят се, не им е удобно, защото едни от най-добрите футболисти от близкото минало още играят и им е много тежко.<br /><br /><strong>- За какво съжалявате...</strong><br /><br />- И им е още по-тежко, защото ги бихме Вучката, Доктора, Бейката, Пенчо-Дебелото, Пацко и ги бихме тези &ndash; Любо Пенев, Зафировите, Мето Деянов, Ради Здравков, Гошо Славков, Емо Спасов, Сашо Начев. Звезди... Имат 10 хиляди мача за националния отбор. И ги бихме с това отборче, и ги бием 2-ри път вече.<br /><br /><strong>- Това е победа, нещо, за което не съжалявате. Но за какво съжалявате най-много?</strong><br /><br />- Толкова се радвах в неделя, заклевам се, повече, отколкото бих на изборите. Толкова им се радвах, ама така им беше кеф, че това ми бяха двата, вчера и онзи ден, може би, най-щастлив дни през годината.<br /><br /><strong>- Денят, в който сте съжалявали най-много? И за какво сте съжалявали най-много? Или за какво съжалявате най-много от изтеклата година? Да е по-кратък периодът.</strong><br /><br />- Е, съжаление, не мога да кажа. Трябваше да дръпнем по-напред реформата в пенсионната система. Още миналата година, имам предвид 2010 година, трябваше да я дръпнем тогава. Но тогава показателите бяха различни и имаше възможност да се опитаме да намерим, както и го правехме, със синдикатите общ език. Аз им благодаря на синдикатите, че макар и неофициално, вчера вече са се върнали на тристранката, започнаха пак да си говорят с Дянков. И мисля че това, което правим, ще е добро за страната, за труда и 2015&ndash;2016 година ще даде резултат.<br /><br /><strong>- Любовта на живота ви?</strong><br /><br />Бойко Борисов: Мени се.<br /><br /><strong>- Добър отговор.</strong><br /><br />- Така да се каже, с една дума.<br /><br /><strong>- Какво е сегашното ви състояние на духа?</strong><br /><br />- Просто ме заварвате в най-доброто състояние на духа, след като...<br /><br /><strong>- Банкетът снощи. Но пък днес сте на Министерски съвет от 10 часа.</strong><br /><br />- Това не ме притеснява.<br /><br /><strong>- Ако след смъртта имате възможност да се преродите в друг човек, какъв тип човек бихте избрали да бъдете?</strong><br /><br />Бойко Борисов: Трудно е да отговарям на такива въпроси. Различно. Всеки би избрал Меси... Важно е да изкараме живота си в здраве, това е най-важното.<br /><br /><strong>- С какво наистина бихте желали да се занимавате, ако може да избирате?</strong><br /><br />- Това, което правех като главен секретар.<br /><br /><strong>- Не знам дали си спомняте, за малко ще прекъсна, но когато бяхте главен секретар и президента издаде указ да станете генерал-лейтенант, 2003&ndash;2004 година...</strong></p> <p>- Мен двама президенти са ме произвеждали в генерал.<br /><br /><strong>- Точно така.</strong><br /><br />- И Петър Стоянов ми даде...<br /><br /><strong>- И след това Георги Първанов.</strong><br /><br />- И Първанов втората, така че...<br /><br /><strong>- Гостувахте в &bdquo;Ретро радио&rdquo;, което вече не съществува, но тогава съществуваше. Ние правихме предаване, в която канихме различни хора да представят любимите си песни, но не само любимите песни като песни.</strong></p> <p>- И тогава се представяше, че понеже нали няма картина, имаш много буйна коса...<br /><br /><strong>- Да. Песните, но и историите зад тях.</strong><br /><br />- Това беше хубаво тогава. По един музикален профил от това, което харесва един човек...</p> <p><strong>- Бяхме изключително изненадани от вашата класация. Това са песните, които вие избрахте. Ще ви предложа да чуем две от тях. Първата е на Емил Димитров. Да ни припомните защо точно тази песен &ndash; когато отиваш ти там, при другия?</strong></p> <p>- Защото много добре описва психологията на жените. Първо, когато отиваш, после когато си вече там и после, когато се връщаш. Има един много тежък период &ndash; когато се връщаш. На никоя не й го пожелавам. Много е хубава песента. Всъщност 3 куплета, които вървят последователно. И понеже, като бях ученик, я пеехме на девойките...<br /><br /><strong>- Точно тази песен?</strong><br /><br />- И като по-голям им я пеех. Трябваше да пуснете последния куплет: &bdquo;Когато се връщаш...&rdquo;.<br /><br /><strong>- Та така, това е първата песен. Другите са: &bdquo;Камино&rdquo; на Лили Иванова...</strong><br /><br />- Уникален глас, уникално изпълнение, което от Токио до София са поклонили глави пред нея.<br /><br /><strong>- Led Zeppelin, Deep Purple &ndash; Child in Time, Nazareth&nbsp;&ndash; Love Hurts...</strong><br /><br />- Даже сега в колата точно като слизах, слушах нея.<br /><br /><strong>- Така, но за мен истинската изненада...</strong><br /><br />- Примерно, Емил Димитров и понеже виждам тук (...) &ldquo;Натали&rdquo;, това са съизмерими...</p> <p><strong>- Може ли да чуем и &ldquo;Натали&ldquo;? Ние сме я приготвили.</strong><br /><br />- Уникално.<br /><br /><strong>- Трябва да призная, че бях изненадан от Жо Дасен и от &ldquo;Натали&ldquo;. Как се появи Натали, кога я чухте за първи път? Спомняте ли си?</strong><br /><br />- Уникална, аз много я обичах. (...) свирех на китарата.<br /><br /><strong>- Жилбер Беко?</strong><br /><br />- Да. Поназнайвах френски тогава. И сега може сигурно...</p> <p><strong>- &ldquo;Ролинг Стоун&ldquo; (...) и тогава последната песен беше хит...</strong><br /><br />- Е, на кой не му е било любим блус като ученик, тогава.<br /><br /><strong>- Те се пускаха три блуса един след друг, за да може да се танцува по-дълго.</strong><br /><br />- Да.<br /><br /><strong>- С дамата или с различни дами..</strong><br /><br />- Ох, много танци, много нещо.<br /><br /><strong>- И последната тогава беше, естествено, очаквана &ndash; филмът беше излязъл тогава...</strong><br /><br />- Е, музиката на &ldquo;Гладиатор&rdquo; може да става направо оперета или опера, тази музика, ако се извади цялата.<br /><br /><strong>- От този филм е репликата, т.е. отговорът &ndash; защо мъжете искат да бъдат във властта? Отговорите...</strong><br /><br />- И сега да ги пиша, ще ги напиша същите.<br /><br /><strong>- Отговорите на въпроса &ndash; защо мъжете искат да бъдат с (...) пари, секс, влияние, жени, там ми направи впечатление отговорът &ndash; защото отгоре гледката е по-хубава. Вие защо искате да бъдете във властта?</strong><br /><br />- При мен стана случайно. И вече просто нямаше как през времето да се отказвам. Стана случайно, нямаше как...<br /><br /><strong>- Нещото, което най-много ще ви липсва, ако не сте във властта?</strong><br /><br />- ... една изключителна непрозорливост на опозицията, тогава. Всеки, който ме познава, знае, че аз не само че никаква политическа кариера не исках, исках да си остана главен секретар. И ако тогава тройната коалиция не ме бяха изгонили с Румен Петков, назначаването, имам предвид на Румен Петков, и да ме изгонят, още щях да марширувам по плаца и те щяха да са на власт.<br /><br /><strong>- Продължаваме с въпросника на Пруст, още 2 неща. Грешките, които най-лесно бихте простил? И грешките, които не бихте простил?</strong><br /><br />- Грешките по невнимание. Има грешки по невнимание, които, за съжаление, всеки ги прави, няма човек да не ги прави. Те са големи и малки, но са грешки. Има такива, които не могат да се простят никога.<br /><br /><strong>- Коя е природната дарба, която бихте искали да притежавате?</strong><br /><br />- Да съм полиглот. Това е голямо предимство на хора от типа на царя. Бил съм с него, просто не може да си представите какво впечатление прави, като дойдат французи, горе, на френски, на италианския посланик &ndash; на италиански. Идва английски &ndash; на английски, арабския &ndash; на арабски, на испански, на немски, кой където дойде. Просто той веднага им влиза в езика и това страшно впечатлява хората. И е уникално богатство, уникално да го можеш.</p> <p><em>Интервюто е излъчено по Нова телевизия.</em></p>