Политик, който сега ни изглежда велик, не винаги остава в историята като велик

<p>- Да и не. Да, дотолкова, доколкото съзнавах, че ше бъде обърнато специално внимание на някои изрази в интервюто. Не, дотолкова, доколкото посланието ми не е точно негативно, аз със сигурност не съм станал скептичен към Европа или еврото. Обратното е вярно: за нас Европа остава без алтернатива, Европа е нашето бъдеще. Моето интервю, разбира се, не е разплата. Никога не съм имал интерес от това, с това няма и да започна сега, на 81 години. С интервюто си искам да поставя един положителен знак, да разпространя оптимизъм. Посланието ми е твърдо &bdquo;Да&rdquo; за бъдещето на Германия, т.е. на страната ни в Европа.<br /><br /><strong>- Нека отправя един от така наречените малки въпроса: колко сте висок?</strong></p> <p>- 1,93 м&nbsp;&ndash; най-малкото така е отбелязано в паспорта ми. Предполагам, че през годините съм станал с 2 см по-нисък. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Това прави ли ви вече голям политик?</strong></p> <p>- Не, разбира се. Физическият ръст не изразява абсолютно нищо от величието на един човек в смисъл на значение и личност &ndash; както изобщо количеството рядко е критерий за качество.</p> <p><strong>- Какво отличава големия политик, какво отличава голямата политика?</strong></p> <p>- Отличава го същото нещо, което отличава един голям човек: сила на характера, издръжливост, човечност&nbsp;&ndash; без тези качества човек е жалък клетник и в крайна сметка няма да има успех. Голямата политика също трябва да се измерва по резултатите. И тук също е в сила правилото: мащабът трябва да бъде човекът. Това включва също съхраняване на творението.</p> <p><strong>- Кое е най-голямото предизвикателство за един шеф на правителство?</strong></p> <p>- Най-голямото предизвикателство сигурно е да не загуби компаса си, с който е тръгнал. Да остане верен на себе си и предвид властта, която е получил от хората, да не загуби смирението си. Да останеш верен на себе си, това не означава, че заради мнозинството понякога не можеш да се отклониш от пътя &ndash; доколкото не изпускаш из очи целта си и упорито продължаваш по пътя напред. Ако съхраниш това, имаш шанс да постигнеш целта си и да бъдеш добър шеф на правителство.</p> <p><strong>- Трябва ли да вземаш големи решения, за да бъдеш голям политик, или е достатъчно да покажеш сила на характера?</strong></p> <p>- Човек има нужда и от двете, ако иска да постигне успех: характер и големи решения. И в общи линии двете са неразделно свързани. Шеф на правителство без сила на характера винаги ще се провали в длъжността си&nbsp;&ndash; със или без големи решения. А шеф на правителство само със сила на характера &ndash; или тогава е по-добре да се каже с мнима сила на характера&nbsp;&ndash;&nbsp;който не взема големи решения, просто е пропилял шансовете си. Защото за една длъжност с власт големите решения винаги са възможни, да, те дори са дълг, и е необходимо само да видиш възможностите си и да ги възприемеш, да искаш да ги възприемеш, като шанс. В тази връзка винаги съм обичал да казвам: историята не е нещо неизбежно. Историята не се случва случайно. Историята се прави. Историята е резултат от действията на хората. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Как се вземат важни решения?</strong></p> <p>- Усамотено и в общност. Това не е противоречие, двете се обуславят взаимно. Особено в длъжност, натоварена с власт, трябва внимателно да се взема предвид кой как и от позицията на какъв интерес съветва някого. Добре е да се преценят възможните решения в предварително обсъждане с много различни хора. Естествено, накрая трябва да вземеш решението сам и да отговаряш &ndash; това обикновено е един много самотен момент.</p> <p><strong>- Може ли като политик човек да си позволи големи чувства? И голям страх?</strong></p> <p>Да. Страхът никога не е добър съветник. И също така големите чувства обикновено пречат на необходимия трезв анализ. Това не означава по аналогия, че не трябва да се влага страст в нещата и човечност в общуването с другите и в оценката на своите цели. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- От какви големи таланти има нужда големият политик?</strong></p> <p>- Заедно с вече казаното по-горе&nbsp;&ndash; сила на характера, издръжливост и човечност&nbsp;&ndash; един голям политик има нужда преди всичко от способност за схващане и невъзмутимост&nbsp;&ndash; в смисъла, в който папа Йоан XXIII каза: &bdquo;Джовани, не си придавай такава важност&rdquo;. Големият политик освен това трябва да понася натоварване във физическо отношение, иначе няма да може да се справи чисто физически със задачите на длъжността, ако се абстрахираме от всичко останало.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- &bdquo;Величието, което търсиш, ще те смаже&rdquo;, казва Шекспир. Политиците трябва ли изобщо да се стремят към величие? Много от политическите фигури в историята нанесоха голяма вреда, защото се стремяха към величие.</strong></p> <p>- Считам стремежа към величие изцяло за незаслужаващ усилията. Той може твърде лесно да изкриви погледа за същественото.</p> <p><strong>- Къде дебнат най-големите опасности за един политик?</strong></p> <p>- В самонадценяването и в загубата на чувство за реалността .</p> <p><strong>- Кое е най-голямото благоволение за един политик?</strong></p> <p>- Смирението.</p> <p><strong>- Имахте ли чувството при падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. или при обединението на Германия през октомври 1990 г., че сте направили нещо голямо?</strong></p> <p>- Нека по-добре да кажем, тогава имах по-скоро чувството, че заедно със съмишлениците си мога да участвам в нещо грандиозно. Истина е, че като федерален канцлер получих великолепен шанс да осъществим обединението на страната ни в мир и свобода. Също така е вярно: по онова време използвах шанса като преодолях различни съпротиви, днес това се забравя. Пътят до падането на стената беше каменист и изпълнен с пречки, пътят от падането на стената до обединението също. Всичко това можеше да се развие&nbsp;&ndash; дори и след падането на Стената &ndash; по съвсем различен начин. Нека винаги мислим за това: обединението на Германия през 1990 г. беше възможно, но в никакъв случай сигурно. Постигането на обединението в мир и свобода и до днес е едно великолепно чувство. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Кой беше най-великият момент в живота ви като политик?</strong></p> <p>- Един от най-великите моменти, може би най-великият момент в активния ми политически живот, беше, когато външните министри подписаха договора Две плюс четири на 12 септември 1990 г. в Москва. С него разделянето на страната ни и Студената война приключиха и Германия беше суверенна в мир и свобода. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Може ли в настоящето да се прецени, колко голям е един политик? Или това се проявява чак в историята?</strong></p> <p>- Образът на един политик става по-ясен от дистанцията на времето спрямо периода на неговото управление, когато фактите се оценят без емоционална близост и емоционално натоварване и решенията са показали резултатите си. Това впрочем важи и в двете посоки. Политик, който ни изглежда в момента велик, не е наложително да остане в историята като велик, както и обратното.</p> <p><strong>- Какво формира в политиката повече: големите победи или големите загуби?</strong></p> <p>- Трудно е да се каже, нещата зависят също и от общата ситуация.</p> <p><strong>- Кое беще най-голямото предателство в историята на германската политика?</strong></p> <p>- Към това очевидно спада изказването на председателя на Държавния съвет на ГДР Валтер Улбрихт през юни 1961 г., само няколко седмици преди построяването на Берлинската стена: &bdquo;Никой няма намерението да строи стена около Берлин!&rdquo;</p> <p><strong>- Западният свят е изправен пред големи икономически проблеми. От какви качества се нуждае един политик, за да се справи с подобни кризи?</strong></p> <p>- В допълнение към вече казаното, преди всичко знания, както и детайлни знания, житейски опит и именно кураж, за да взема необходимите решения в точния момент.</p> <p><strong>- Трябва ли да има големи кризи, за да се появят голяма политика и големи политици?</strong></p> <p>- Не, това е само една често срещана заблуда. Някои големи решения в световната история все още не се оценяват като такива, просто защото са станали без кризисен сценарий. С две думи: колкото по-безшумно се решават решаващите неща, толкова повече не се оценява трудността или &ndash; както Вие казвате &ndash; величието на едно решение. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Коя беше най-голямата почит на вашия живот?</strong></p> <p>- През моя живот ми беше оказана почит на много официални чествания и посредством много приятелски жестове. Всяко едно от тях има своето лично значение.</p> <p><strong>- Г-н канцлер, една дума за големия финал: кое е голямото на Германия?</strong></p> <p>- Шансът за едно добро бъдеще. Имаме го. Само трябва да го използваме сърцато и изпълнени с твърда увереност.&nbsp;</p> <p><em>С Хелмут Кол, който управлява Германия в продължение на 16 години, разговаря Танита Кох от в. "Билд"</em></p> <p><em>Интервюто е публикувано на български в <a title="http://www.cao.bg/?article=2812813&amp;pages=0&amp;category=1" href="http://www.cao.bg/?article=2812813&amp;pages=0&amp;category=1">cao.bg</a></em></p> <p><em>Превод: Господин Тонев</em><br /><br /></p>