- 10 Sep 2020
- 52
- 24
Писателят Марко Ганчев е роден през 1932 г. в село Марча, днес квартал на Дряново. През дългия си творчески път е издал 55 книги с поезия, сатира, публицистика, мемоари и детска литература. През 1990 г. в предаването „Всяка неделя” хвърля партийната си книжка, а после като депутат във Великото народно събрание подписва новата конституция, заради което е изключен от СДС.
<p>През 1993 година, когато Едвин Сугарев обявява гладна стачка срещу президента Желю Желев, Марко Ганчев го контрира, като се заканва, че ще започне сита стачка.</p>
<p><strong>Според президента Росен Плевнелиев протестите са красиви и интелигентни. На вас като интелектуалец как ви се струват, г-н Ганчев?</strong></p>
<p><strong></strong>Мнозина от протестиращите наистина са интелигентни, но още не знаят на какви изпитания е поставена интелигентността им. Тя изисква да отличават не само примитивните подстрекатели по паважите, с което засега се справят, но да откриват и закалените обществени провокатори във Фейсбук.</p>
<p>Имаме чисто и просто едно непризнаване на изборни резултати. Толкова ли голяма интелигентност се иска, за да се сетиш, че го правят едновременно ГЕРБ и невлезлите в парламента с надежда за нова конфигурация. Още по-нищожна интелигентност е необходима пък да проумееш, че конфигурацията ще бъде същата и че ако пък се измени в полза на ГЕРБ, безредиците ще са още по-непредсказуеми.</p>
<p><strong>Узря ли българинът за тези 23 години или е същият наивник, искащ свобода и справедливост, както през 1990 година?</strong></p>
<p><strong></strong>Май че тогава бяхме по-зрели, защото противопоставянето беше между демокрация и диктатура, а сега имаме само една вътрешновидова борба за власт. Тогава и относно безредиците и раздорите бяхме по-зрели.</p>
<p>Когато след първите избори се втурнахме да не признаваме загубата на демокрацията, единственият професионален политик измежду нас д-р Петър Дертлиев ни спря с тия думи: “Приятели мои, признайте сега тяхната победа, за да признаят те после нашата!” Имаше баща детето на българската демокрация, що боза 25 години, но след него си остана недохранено и хилаво.</p>
<p><strong>Ако сега бяхте на 20 години, щяхте ли да останете да живеете в България или щяхте да заминете в чужбина?</strong></p>
<p><strong></strong>Къде ще ходя като човек на перото, когато дори на суахили говорят повече хора, отколкото на български? Но и децата и внуците ми си останаха тука, макар и с конвертируеми професии. Нито са за осъждане напусналите, нито са за възхвала оставащите, защото все заедно сме под изпитанието да доказваме има ли български народ или няма, в което изпитание от Възраждането досега май нашите предци са се доказвали по-успешно от нас.</p>
<p><strong>В началото на демокрацията Едвин Сугарев заплаши с гладна стачка, тогава Вие шеговито казахте, че ще го контрирате със сита стачка. Сега как гледате на медиините му изяви?</strong></p>
<p><strong></strong>Клиноведството и фарсовото провокаторство на Едвин Сугарев отдавна са надмогнати дори от обладаните трубадури на закъснелия антикомунизъм. Ако историята се повтаря като фарс, повторението на фарса на Едвин Сугарев с гладните му стачки какво е, освен фарс на квадрат. Негова си работа.</p>
<p>По-голямата му вина е в друго.</p>
<p>Неговият литературен вестник носи равна вина с вестничето на остатъчния писателски съюз, задето повече от две десетилетия с еднаква настървеност и двата посичат всички усилия за някакво що-годе умъдряване поне в литературния ни живот, като го придържат все в лоното на почти религиозна партизанщина.</p>
<p><strong>Как и защо според вас Едвин Сугарев и Евгений Михайлов от борци за правда се превърнаха в спасители на ГЕРБ?</strong></p>
<p><strong></strong>Споменавате Едвин Сугарев и Евгений Михайлов, но броят на тия, които с викачеството си болшевизираха СДС и го докараха до тоя печален край, е твърде голям, за да не можем да го изчерпим нито с Георги Марков, който също гладува срещу Конституцията, а след това стана конституционен съдия да я брани, нито с Михаил Неделчев или Александър Йорданов. Вярно е, че човек се проваля бавно, но те имаха на разположение цели две десетилетия и ги оползотвориха в тая насока. Стават спасители на неспасяемия ГЕРБ, защото им бе присъщо все да прокарват разделителни линии, а гербаджийската разделителност на българското и без това насипно общество беше най-анахроничната през целия преход. Напират да се върнат съвместно, като изкуствено създават смутно време, в което е нужно викачество, а не качество. Всички се питат кога ще се оправим. Много ясно кога: когато бачкаторите в България станат по-многобройни от провокаторите.</p>
<p><strong>Бойко Борисов преди време се обърна към хората с думите "Аз съм прост и вие сте прости и за това се разбираме". Прости хора ли трябва да ни управляват или интелектуалци?</strong></p>
<p><strong></strong>Защо не трябва да управляват прости хора, освен че се разбира от само себе си, още повече се изясни при управлението на ГЕРБ. Но и интелектуалци не трябва да управляват – интелектуалецът сравнява другите със себе си, вярва, че и те са здравомислещи.</p>
<p>А властогонецът сравнява себе си с другите: санким да не съм по-долен от тях, че да не мога да ги управлявам. Кастингът е невъзможен, затова е сполучлив тоя номер на демокрацията, дето го прави през четири години, та чрез повече опити дано стигне донякъде. А когато кастингът е предсрочен, поне да е при нов изборен кодекс, така че да сядат и да го правят.</p>
<p><strong>Виждате ли перспектива пред България?</strong></p>
<p><strong></strong>Перспективите са божа работа, кой знае кое накъде ще климне както в България, така и в света. Всеки случай такива работи като народ или човешки род не загиват толкова лесно.</p>
<p>Фактически ние сме започнали да ставаме народ преди по-малко от двеста години. Дотогава сме били анонимни орачи, копачи и пастири на едър и дребен добитък.</p>
<p>Щом природата го е пожелала, нали нейните закони са обективни, може да е имало защо. Кой я знае какво е имала предвид и с това, че е направила българския език единствен без падежи между славянските езици, а сега пък и официален в Европейския съюз. Всъщност, доста бързо догонихме света, жалко, че през това време той, светът пък, изглупял.</p>
