- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 68
- 11
„Сравнението между България и Крим е по-подходящо за политически юноша, отколкото за зрял политик. Самата идея, че Русия може да окупира България, е обидна най-напред за НАТО и САЩ.“ Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ Проф. Петър-Емил Митев по повод изказването на държавния глава във Виена, че "Русия може да окупира България подобно на Крим".
<p><strong>- Напоследък, а и не само, поведението на президента Плевнелиев е доста разностранно, меко казано. Нерядко, макар и неофициално, се говори за импийчмънт на държавния глава. Вие как бихте коментирали неговите ходове в международен и вътрешнополитически план и смятате ли, че има основания за отстраняването му?</strong></p>
<p>- Въпросът ви е твърде предизвикателен. Росен Плевнелиев беше успешен бизнесмен и министър. Според мен нямаше достатъчно основание за избирането му за президент. Трудно ще изкара пълен мандат. В момента институционният баланс е крехък. Поставянето на дневен ред на въпроса за импийчмънт ще дестабилизира системата с трудно предвидими последици. Предстоят избори за европейски парламент – това ще бъде и нов тест за президента.</p>
<p><strong>- Изказването на Плевнелиев във Виена, че Русия може да „окупира България подобно на Крим”, взриви социалните мрежи. Това обикновен гаф ли е или специално обмислен ход?</strong></p>
<p>- Това е гаф, но не обикновен, а системен. Спомнете си заявлението, че ще пътува „само на Запад от София”. Очевидно смисълът беше, че загърбва Русия, без да взема предвид, че на Изток са също Пекин, Токио и Делхи. Сравнението между България и Крим е по-подходящо за политически юноша, отколкото за зрял политик. Самата идея, че Русия може да окупира България, е обидна най-напред за НАТО и САЩ.</p>
<p><strong>- Преди дни аргументирахте позицията си, че в България има предстартова треска. Каква е ролята на президента Плевнелиев в нея?</strong></p>
<p>- Има нормална „треска” – преди пътуване, преди състезание... Има и болестна. Ролята на президента е да успокоява политическите страсти, за да се осигурят условията за рационален избор на българския гласоподавател.</p>
<p><strong>- Какъв е коментарът ви за формулите на президента за разпределение на квотите в ЦИК? Изобщо каква игра се играе там?</strong></p>
<p>- Напрежението около избора на ЦИК създава сред широката публика впечатлението, че у нас е важно „кой ще брои гласовете”. Подобна игра е демотивираща за гласоподавателите. Президентът направи погрешен ход, като игнорира предложението на Народното събрание за квотите в ЦИК. Не е от полза нито за нормалния политически процес, нито за имиджа на президента. Не е от полза и за ГЕРБ. Утре може да се окаже, че „рамото на президента” ще им бъде необходимо в много по-значима ситуация.</p>
<p><strong>- Казвахте, че ГЕРБ ще отстъпи в битката за ЦИК. Бихте ли разяснили по-подробно вашето мнение за прословутото кафе, което Бойко Борисов и Лютви Местан пиха в Кърджали? Оказа се, че все пак благодарение на ДПС ГЕРБ получи своя зам.-председател. Какво се случи в задкулисието всъщност?</strong></p>
<p>- Договореност, споразумение, сделка. Изберете сама думата. Да, ГЕРБ отстъпи, като всъщност прие точно идеята на ДПС – да се избере заместник-председател от ГЕРБ и да се промени съставът на комисията, за да има един член повече от „Атака”.</p>
<p><strong>- Според последни проучвания ГЕРБ изпреварва БСП доста – в сравнение с други социологически сондажи. Обяснението ви какво би могло да се очаква от това?</strong></p>
<p>- Не е „доста”. Изпреварването е в рамките на 1%, т.е. в рамките на статистическата грешка. Тази разлика, доколкото изобщо е точно измерена, е напълно преодолима. Предстоят събития, които могат повече или по-малко да променят съотношението на силите – както в полза на ГЕРБ, така и в полза на БСП. Такова събитие е преди всичко самата предизборна кампания. Тя още не е стартирала.</p>
<p><strong>- Съществува ли смислена координация между институциите в България? Къде се късат нишките?</strong></p>
<p>- Смислената координация е фиксирана в Конституцията и законите на страната. Нишката се къса при опита да се действа не в съответствие с върховенството на закона, а на партийните интереси.</p>
<p><strong>- Адекватна ли беше позицията на КСНС, свикан от президента в понеделник, заради случващото се в Русия, Украйна и Крим?</strong></p>
<p>- Министър Вигенин много точно формулира българската позиция: не сме „ястреби” и не сме „троянски кон”. Да се иска България да наложи вето при евентуални икономически санкции на Русия, ще подхрани подозренията за „троянски кон”. Но може да се разграничим от позицията на „ястреби” с декларация срещу налагането на икономически санкции. В позицията на КСНС това беше пропуснато.</p>
<p><strong>- Обяснете, моля ви, мнението си, че еднополюсният свят е свършил и тази точка е отбелязана в Крим 2014-а. Каква ще бъде проекцията на това развитие в световен мащаб върху България?</strong></p>
<p>- В годините след Втората световна война се открояват три основни фази. Първата е двуполюсният свят след Ялта (1945). Втората е еднополюсният свят след Беловежката гора (1991); там беше подписано споразумението за фактическо разпадане на СССР. Крим 2014 означава, че еднополюсният свят е свършил и едностранно налагане на политическата воля не е възможно. Това е нова ситуация – спомнете си едностранния удар срещу Югославия или инвазията в Ирак без решение на Съвета за сигурност. Многополюсният свят е по-сложен, той създава повече възможности, но и поставя по-високи критерии пред външната политика на България.</p>
<p><strong>- Прогнозите ви са за „студен мир“ в света. Какво означава това?</strong></p>
<p>- Намалено доверие. Пряко значение има за баланса на въоръженията, за разоръжаването, за военното сътрудничество. Ограничават се възможностите за съгласувани решения. Отстраняването на Русия от Г-8 означава лишаване от изключително важен диалог. Няма да има идеологическа война, но ще има простор за спекулации и подозрения. Студеният мир няма да бъде много продължителен, вероятно ще трае не повече от четири-пет години. Решението да се изолира Русия от Г-8 засега се отнася само до следващата среща.</p>
<p><strong>- Европа и САЩ като че ли отстъпиха от крайната си категоричност за санкции спрямо Русия. Прогнозите ви в тази посока?</strong></p>
<p>- Крим ще остане част от Русия, но Русия ще зачита териториалната цялост на остатъчна Украйна. Това е компромисът. Заплахите на Запада за икономически санкции в случай, че Русия продължи своето настъпление, се отнасят до намерения, каквито руската страна няма.</p>
<p><strong>- Какви ще бъдат последствията за България, свързани с официалната ни подкрепа за Украйна и присъединяването на Крим към Русия?</strong></p>
<p>- Българската позиция не излиза от рамките на общоевропейската. В този смисъл няма да има никакви специфични последствия от нашата позиция. Последствия ще има от отношенията на ЕС и Русия. Предстои да видим каква ще бъде съдбата на проекта „Южен поток”, какви мерки ще се вземат за намаляване на енергийната зависимост от Русия. Особено чувствителна сфера е туризмът. Може би ще намалее потокът от руски туристи към България, а може би украинците, които досега почиваха в Крим, ще се насочат към българските курорти. Предстои да видим.</p>
