- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 349
- 17
„Тези десет и половина милиона лева, дето са откраднати от банковите сметки на Борислав Манджуков – ако са престъпни пари, трябва да отидат в българската държава. Петя Славова не е частен съдебен изпълнител, не е бенефициент на държавни пари – за да си ги прибира в свои сметки или по свои схеми.“ Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ бившият банкер и създател на Международна ортодоксална банка „Свети Никола“ Цветан Начев и коментира: „Къде е тука БНБ? Имам съдебни решения, че аз съм банката. БНБ ми казва: „Наблюдаваме случая.“ Какво наблюдавате тука, бе? Боби Манджуков има доказателства, че парите са негови, след проверка БНБ ги признава, обаче казва: „Обърни се към съда.“ И за какво е тогава БНБ? Това не е бакалия да спорим върна ли ми рестото, или не.“
<p><strong>- Кой създаде банките, мутрите? Откога започна разграбването на България?</strong></p>
<p>- Доколкото и аз съм създавал банки – и то, боя се, не една – би трябвало да се направя на мъдрец и да отговоря: „Който създаде и човека“. И да погледна към небето. Аз мога да говоря за моята банка, банката, която аз създадох и която известно време управлявах.</p>
<p><strong>- Международна ортодоксална банка „Св. Никола”, за която вече почти не се говори, но наред с вашето име е свързвана с имената на Любен Гоцев, Петя Славова и Митко Събев. Наистина, любопитно е каква историята там. </strong></p>
<p>- Тя имаше своите подбуди сред своите учредители в различни плоскости. Първото е, че ние – част от хората, които се заехме с тази работа, които си самовъзложихме тази идея – искахме да докажем един своеобразен „бунт на мравките“, че имаме знания, контакти, опити. Да създадем банка, без да сме включвани в сценарии. Без някой да ни е включил в списъка на кредитните милионери – на тези, които изтеглят кредити и няма да ги връщат. Без някой да ни е поднасял куфарчета. Без да са ни привиквали на „килимчето“, както казваха едно време, и да кажат: „Назначаваме ви за милионери, банкери“. И аз съм горд, че хората, с които работихме по тази тема, успяхме да постигнем целта си.</p>
<p>Втората ни мотивация е свързана с въпроса: „Защо Ортодоксална банка?“, и защо, за да стигнем до лиценза от БНБ, преди това се бяхме снабдили с писмени благословии от абсолютно всички православни църкви в света. Любопитно е да се знае, че последната православна църква, която благослови банката, е нашата родна.</p>
<p>Но в крайна сметка, това, че сме подкрепени от световното православие, крайно впечатли тогавашното правителство. Дотолкова, че Джони Станчов – както му викаха на Иван Станчов, бидейки министър на външните работи в служебния кабинет на Любен Беров, да разпореди проверка в МВнР, да направят запитвания до американското, турското и не знам си кои още посолства – дали създаването, дали лицензираното на Ортодоксална банка няма да навреди на дипломатическите отношения на България.</p>
<p>Любопитно е да кажем, че и Турция, и САЩ дадоха безрезервно съгласието си за съществуването на такава банка.</p>
<p><strong>- Защо решихте да сътрудничите с църквите? </strong></p>
<p>- Малко известен факт е, че към 10 ноември, по тогавашни оценки и при тогавашната им наличност – ако собствеността на БПЦ от тогава до сега скочи 8 до 10 пъти, стойността на имотите й скочи между 90 и 100 пъти. Към 10 ноември 1989 г. БПЦ – без останалите сестри посестрими – разполагаше с имущество на стойност над 3 млрд. долара.</p>
<p>При една историческа справка, касаеща не само нашата Православна църква, ще установим лесно – и всеки историк го знае – че всеки цар, болярин и прочее, за да му се свети името и да са му дълги молитвите за царуване и живот, постоянно издава разни грамоти, с които дарителства Църквата. „На ти пет села, вземи златна утвар 100 кила, стоки.“</p>
<p>Защо дарителите дарителстват Църквата? За да може Църквата в решаващ момент за нацията си (или казано поцърковному – за паството си) да извади това съхранено и натрупано богатство. Да го превърне в сила на държавата и нацията. И тази държава и нация да победят.</p>
<p>Така Петър Първи взема от църквите камбани, всичко – за да ги претопи в топове и пушки. Когато печели войната и Русия става велика сила, връща камбаните. А това е символът как камбаната става пушка, топ – а когато топът победи, отново става камбана.</p>
<p><strong>- И тогава, създавайки тази Ортодоксална – международна при това – банка, вие сте се водили изключително от патриотични подбуди?</strong></p>
<p>- Да. Преценихме, че е по-добре за България да мобилизира националното си богатство. БПЦ да даде първа пример за това. Тогава България можеше да излезе на международните валутни пазари със сериозни гаранции и обезпечения. Нямаше да го има плана за преминаване на България от социализъм към капитализъм, разработен от САЩ, известен с името „Ран-Ът“. Нямаше да има намесата на Световната банка и Световния валутен фонд. И т.н., и т.н., и т.н. Но за съжаление точно тогава, за да се вземат парите и имотите на Църквата, беше предизвикан разкол. Блокирани бяха паричните ѝ сметки под предлог, че патриарх Максим не е легитимен.</p>
<p>Частично с тези пари беше създадена Кредитна банка на „Мултигруп”. И когато в Ортодоксална банка започнахме да излизаме на печалби, когато капиталът беше изцяло набран и структуриран…</p>
<p><strong>- Извинете, това коя година беше?</strong></p>
<p>- 1998 година, 2 февруари. Една кума или кумица на тогавашния премиер Иван Костов с груби, престъпни квалификации отне тази банка – не от мене, от цялото православие и от цяла България.</p>
<p><strong>- Ще кажете ли името на тази кума или кумица?</strong></p>
<p>- Казваше се Емилия Миланова и беше шефка на „Банков надзор”. Но подчертавам, че е уважавана от мен специалистка по счетоводство.</p>
<p><strong>- Какво се случи с „Инвестбанк“, всъщност това е вашата Международна ортодоксална банка, но преименувана и без вас? Нека припомним, че след редица финансови операции по времето, за което говорите, Петя Славова и Митко Събев стават акционери в Международната ортодоксална банка „Св. Никола“. По-късно финансовата институция е преименувана на „Нефтинвестбанк”, а днес е „Инвестбанк”. Впоследствие Митко Събев и Петя Славова разделят бизнеса си, като „Феста холдинг“ остава за Петя Славова. Холдингът държи дялове от 17 компании, сред които ТБ „Инвестбанк”, ЗОК „България Здраве“, притежава няколко луксозни хотела, както и делфинариума във Варна. През „Винком“ Славова е собственик и на производителя на вина „Черноморско злато“.</strong></p>
<p> - Това е казано накратко. А по-правилният въпрос е: „Какво още не се е случило в „Инвестбанк”?“. Още при първата ѝ регистрация като Международна ортодоксална банка назначените от БНБ квестори освен че се трансформираха от държавни служители, назначени за арбитър в един липсващ спор, се превърнаха в изпълнителни директори на банката. Те именно извършиха тежко престъпно посегателство под ръководството на г-жа Миланова, като си написаха произволна книга на акционерите – в която няма ни Църква, ни Начев. Има Митко Събев, Петя Славова и обратното.</p>
<p>През годините, след като спечелих всички възможни дела, включително във ВКС, че ми връщат банката, и след като влязох в банката със съдебно решение, с всичко – която се охраняваше от фирма „Ипон“, чийто бивш собственик тъкмо слагаше втората генералска звезда на пагона си – същата онази г-жа Миланова ми прати втори път квестори. Това е нейният принос към съдебната реформа, за която от толкова години говорим. В това си второ решение, заповед за квестатура, Миланова пише: „Тъй като БНБ няма друг начин да се пребори с влязло в сила съдебно решение…“.</p>
<p>Впрочем неизпълнението – да не говорим за противоборството на казуса – на съдебното решение е престъпление. Съдена ли е за това г-жа Миланова? Не. Виновен ли е съдът? Не.</p>
<p>Когато се научи държавата ни да привежда в изпълнение съдебните актове, тогава ще мислим какво да реформираме и на съда. След което банката пак беше преименувана – този път, загадъчно как, от стоте процента, които се бяха описали около Митко Събев, изведнъж се оказа, че са на Петя Славова. Но така или иначе плащане няма. Да не помислите, че говорим за някакъв бизнес…</p>
<p>После, четейки материали от пресата, разбирам, че следват поредица от скандали с откраднатите от сметките милиони от сметките на Боби Манджуков и редица други незаконни действия. Така че имам всички основания да се страхувам, че убийството на Боби Манджуков не е както някои медии се опитват да го припишат на някоя любовница или любовник, които са му сърдити за две прахчета „бяло“. Логично е то да е точно защото е дошло време не просто да се върнат откраднатите му пари, но и да си понесат отговорността хората, които му пречеха да си ги върне. </p>
<p><strong>- Тоест вие заставате зад версията, че зад убийството на бизнесмена Борислав Манджуков е фактът, че Петя Славова му е откраднала парите. </strong></p>
<p>- Не, не. Аз зад никакви версии не заставам и не правя версии. Казвам само, че имам такива страхове и опасения. Който е назначен за полицай, прокурор, криминалист – нека той прави версии, нека да ги разследва, нека да ги представя пред прокуратура и съд. Аз не съм свидетел на самото убийство.</p>
<p><strong>- Познавали сте се с Борислав Манджуков. Разкажете повече за него.</strong></p>
<p>- Започвам по-отдалече. Преди известно време Николайчо Гигов го спрегнаха, че щял да спонсорира Георги Първанов и АБВ. И той отговори: „Аз от много години съм приятел с Георги Първанов, приятел съм и с Бойко Борисов. Обаче никого не спонсорирам“. Аз пък бих задал следния въпрос: „Абе, другарю Първанов, ти откъде си приятел с Николайчо Гигов? Не сте връстници, не сте израснали в една махала. Не сте учили в едно училище или един университет. И даже не сте привърженици на един и същи футболен отбор. Каква е вашата приятелска връзка?“.</p>
<p>Защото аз имам снимков материал – Първанов, Петя Славова и Николай Гигов на един рожден ден, прегърнати на масата.</p>
<p>Та питам: „На каква база един български политик става приятел с български бизнесмени, които някои наричат – надявам се, пресилено – олигарси?“.</p>
<p>Ето сега въпроса и за Боби Манджуков. Дали е бил мъжкар или гей, измамник или предприемач, добър съпруг и баща или комарджия? Това няма никакво отношение към неговото убийство. То е толкова смешно, колкото да се твърди, че Андрей Луканов са го застреляли от ревност. Има един важен въпрос и той е: „Тези десет и половина милиона лева, дето са откраднати от банковите му сметки – ако са престъпни пари, при кого трябва да отидат?“. При българската държава. Петя Славова не е частен съдебен изпълнител, не е бенефициент на държавни пари – за да си ги прибира в свои сметки или по свои схеми.</p>
<p>Къде е тука БНБ? Понеже започнахме със съдебното решение – аз имам съдебни решения, че аз съм банката. БНБ ми казва: „Наблюдаваме случая“. Какво наблюдавате тука бе? Боби Манджуков има доказателства, че порите са негови, след проверка БНБ ги признава, обаче казва: „Обърни се към съда“. И за какво е тогава БНБ? Това не е бакалия да спорим върна ли ми рестото или не.</p>
<p>Когато има държава, тя функционира и се изпълняват и съдебните решения, и законовите и подзаконовите актове. Когато нямаме държава, а ние нямаме – се убиваме по улиците и след това си пускаме клевети един за друг. Това е казусът „Боби Манджуков“. Аз не знам какъв бизнес е правил, откъде са му парите. Мене това не ме и интересува. Но ме интересува – тъй както на мене не ми връщат доказана собственост на акционерите ми, тъй както на Боби Манджуков не му връщат неговите доказани пари – че по същия начин не връщат на българския народ нито гражданските му права и свободи, нито даже мечтите му за едно малко по-добро бъдеще.</p>
<p>От тук насетне дали името е Петя Славова, Николай Гигов, Иван Искров, Симеон Сакскобургготски – това няма значение.</p>
<p><strong>- Следваща „банкова тема“. Фигурата на банкера Чавдар Кънчев, Външнотърговска банка и дългът на България от 9 млрд. лева. Какво знаем и какво не знаем за това?</strong></p>
<p>- Длъжник по огромната част от т.нар. български външен дълг до 10 ноември 1989 г. и малко след това беше Външнотърговската банка. Какво се прави в тези случаи? Фалираш банката, банките кредиторки продават сградата и двестата автомобилчета и оставаме дотук.</p>
<p>По идея на Андрей Луканов и ръководството на ВТБ бяха внесени два закона, които осъдиха България за векове: Закон за признаване на дълга за държавен, с което задължиха поколения българи да го плащат, и Закон за уреждане на несъбираемите кредити. С тези два закона декапитализирахме българската икономика.</p>
<p><strong>- Кои бяха „назначените милионери“ или поне какъв е профилът на „назначения милионер“?</strong></p>
<p>- Цял живот мечтая и с отворени очи и протегнати ръце ще си умра някой да ме назначи за милионер. Моето твърдение по този въпрос, за съжаление, е базирано не на лично участие и лични впечатления.</p>
<p>Смятам, че разказът на Иво Недялков по една от телевизиите – че Андрей Луканов ги е събрал някаква група след 10 ноември и е започнал с патетичната реч: „Другари, назначавам ви за милионери“ – се опира на действителни факти и събития и лица.</p>
<p><strong>- Само да припомним на читателите. Става въпрос за т.нар. фараон Иво Недялков, известен още като създател на фалиралата „Ийст Уест Интернешънъл Груп”, който в телевизионно интервю преди няколко години заяви, че избраниците на бившата комунистическа власт, получили кредити за милиони левове в първите години на прехода, са били над 150 души и той е един от тях. Срещата при Луканов се тълкува като раздаване на куфарчета с пари, но ситуацията според Недялков не е точно такава. По думите му Луканов „просто огласи решение, според което държавата ще даде възможност на фирми да се кредитират от банките. Бяхме кадри, на които се разчиташе, че могат да свършат работа”. </strong></p>
<p>- Така. Схемите, по които можеше да се стане милионер по този списък, са многобройни и потенциално гигантски по онова време. Например валутните кредити, получени в левове и върнати във валута при смяна на курса; фиктивните търговски сделки за стоки, чиято цена рязко скача при промяната на валутния курс. И далеч не свършваме с т.нар. „триъгълници“ за уреждане на дълговите взаимоотношения на банката на СИВ, примерно, между България и Русия, България и Полша, България и ГДР…</p>
<p>Тези дългове се уредиха преди всичко счетоводно, при различни курсове на преводната рубла. Вероятно това създаде една немалка за българските разбирания и мащаби група от хора, които започнаха старта на демократичнопазарните процеси в България в съвсем различно измерение от обикновените си сънародници, на които се обещаваше „равен старт“.</p>
<p>Според мен това, че повечето от тях са произхождали от комсомолските среди, може да се докаже. Има и друга част – хора, които едва ли са били в този списък, но имам основание да считам, че до известен период те бяха направлявани. Според мен те бяха създадени в противовес на някогашните бойни отряди на „Подкрепа“, които вееха байраците, че имат всички комунисти на списък и ей сега ще ги изтребят. Това е онова, което остана в нашата история като „борчески бригади“, „мутри“ и прочее. Имам такива познати – момчета, здраво свързани с българския народ, с присъща за спортистите воля и дисциплина.</p>
<p>В крайна сметка се оказа, че и едните, и другите са били употребени – в интерес на структури и хора, чиито имена аз не знам и не вярвам, че някога ще излязат наяве. Защото бушоните са много. Склонен съм да мисля дори, че къде кръчмарски, къде бизнес кръгове, са само прикритие на истината. Тоест участниците в тези кръгове не са истинските кукловоди.</p>
<p><strong>- Опираме до въпроса „Кой и защо?“.</strong></p>
<p>- От една страна, в началото на прехода в България се създаде един нездравословен сблъсък между т.нар. червен капитал и т.нар. реституционен капитал. И докато се блъскаха един друг кой ще вземе преднина, с тази реституция – по начина, по който беше проведена – България изостана с 10 години от другите източноевропейски държави. Отгоре на всичко се създадоха предпоставки дистрибутори и управители на тези червени капитали през банките да се окажат хора, които не са достатъчно грамотни, за да водят даже семейния си бюджет.</p>
<p>Резултатът. Освен че някои от тях бяха застреляни или отстранени, се даде възможност за намеса и на чуждите държави чрез техните специални финансови институции. Тези, които обслужваха и живееха покрай създаването и управлението на капитала, автоматично се ориентираха към западноевропейските ни и задокеански нови партньори. Тъй както пък червените капитали или „червените мобифони“, както блестящо ги нарече навремето Стефан Продев, се ориентираха към пазарна дружба и сътрудничество с Русия.</p>
<p>Отдавна няма такъв, който да може да разкаже кой къде е бил назначен или къде гравитира. Но аз твърдя, че по закон би трябвало да се съхраняват архивите на всички съществували банки. Именно от тези архиви могат да бъдат извлечени достатъчно доказателства кой, кога и какъв кредит е теглил; дали и как го е обслужвал; дали и как го е възстановявал.</p>
<p> </p>
