Палестинският посланик в ЕС: Израел показа среден пръст на международната общност

<p><strong>- Как реагирахте на съобщението за новото строителство на палестинска територия?</strong></p> <p>- Целта на изграждането на зона Е1* е да обгради Източен Ерусалим и следователно да откъсне града от Западния бряг на река Йордан. Първо, Е1 вече частично е изградена. 3000 нови жилища ще откъснат Ерусалим от пътя за Ерихон, който води до йорданската столица Аман. Впрочем тази ос е белият дроб на нашата държава.</p> <p><strong>- За първи път международната общност реагира твърдо.</strong></p> <p>- Не се заблуждавайте. Няма нищо ново. Това, което заявяват в САЩ, Франция или Великобритания, произтича от класическата позиция на тези страни всеки път, когато Израел обяви нови проекти за колонизация. Ние го слушаме това от 30 години. Отбелязвам само, че Франция дори не си направи труда да извика своя посланик от Тел Авив, което щеше да бъде много по-силно. Всичко това е само реторика и Израел добре го разбира. С Бенямин Нетаняху думите не служат за нищо. Доказателството е, че при последното си посещение в Палестина Хилари Клинтън поиска от израелския премиер да не предприема ответни мерки.</p> <p><strong>- Все пак израелската преса говори за плесница, ударена на Барак Обама.</strong></p> <p>- Това е повече от плесница. Това е среден пръст, който Израел показа на цялата международна общност, на всички тези, които гласуваха &bdquo;за&rdquo; палестинска държава в ООН. Как иначе би могло да се обясни това решение, взето само 24 часа след провъзгласяването на тази държава? Това само доказва арогантността и презрението на Израел към международната общност. Нищо няма да се промени, докато тя не предприеме санкции.</p> <p><strong>- Какви биха могли да бъдат те?</strong></p> <p>- Ако държавите, които са гласували за приемането на Палестина в ООН, наистина са сериозни, те ще предприемат ответни икономически и политически мерки. Досега само един човек го е правил &ndash; Клод Шейсон (бивш министър на външните работи при президента Франсоа Митеран &ndash; б.а.). Преди 30 г. Израел реши да затвори палестинските университети. В резултат Клод Шейсон прекрати споразумението за образователно и научно сътрудничество между Франция и Израел. Знаем, че днес има значителна европейска финансова програма за изследвания в еврейската държава. Историята е показала, че едно временно прекратяване на това споразумение или само на една от неговите клаузи, ще раздвижи израелското правителство.</p> <p><strong>- Защо международната общност не го прави сега?</strong></p> <p>- Клод Шейсон имаше политическа воля. Тя вече не съществува днес.</p> <p><strong>- Все пак всички са съгласни, че нищо няма да се промени, докато Обама не го реши.</strong></p> <p>- Това не е вярно. Бенямин Нетаняху претърпя голямо поражение в Общото събрание на ООН въпреки подкрепата на Обама (САЩ гласуваха против промяната в статута на Палестина &ndash; б.а.). Светът се променя. САЩ вече не са единствената суперсила. Американците са длъжни да се съобразяват с мултиполярността на днешния свят. Въпреки целия натиск, оказан върху Махмуд Абас, той успя да постигне в ООН морална победа за Палестина.</p> <p><strong>- Но тази победа, която не променя нищо на място, не е ли само символична?</strong></p> <p>- Това е морална, а не символична победа. Важно е да припомним на света, че палестинците са народ с неотчуждими права. Народ, който има право на самоопределение, нещо, което Израел изглежда е забравил.</p> <p><strong>- Въпреки това Израел твърди, че да се отиде едностранно в ООН означава да се нарушат споразумениято от Осло от 1993 г.</strong></p> <p>- Тази точка не се споменава в споразуменията просто защото никога не сме си представяли, че ще трябва да преговаряме за правото си на държава. От друга страна, вие ми говорите за едностранна инициатива, а как да се определи в този случай това, което Израел направи през 1948 г.**? Правото на държава никога не се договаря двустранно.</p> <p><strong>- Израел се опасява, че вие ще се възползвате от този нов статут, за да призовете отговорните пред международното правосъдие.</strong></p> <p>- Моят президент (Махмуд Абас &ndash; б.а.) ще го реши с оглед на събитията. Но няма да останем със скръстени ръце, докато Израел продължава да отнема територии от нашата държава. Знайте, че ако международната общност вземе сериозни решения и накара Израел да отговаря за своите действия, предприемайки санкции, ние няма да имаме нужда да ходим по съдилища. Проблемът е, че тя не прилага повече от 400-те резолюции, които е гласувала в Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН.</p> <p><strong>- Имаме чувството, че след войната в Газа, която маргинализира Махмуд Абас, той отиде в ООН на последна битка за спасяване на честта.</strong></p> <p>- Войната в Газа показа в очите на палестинското обществено мнение, че мирната борба се е провалила. Действително, ракетите с далечен обсег на &bdquo;Хамас&rdquo;, изстрелвани в продължение на осем седмици, накараха Нетаняху да приеме компромис, който той отказваше в продължение на 40-годишните преговори с нас. Махмуд Абас отиде в ООН, възможно най-многостранното място. Това не е последна битка за спасяване на честта, а поука от научените уроци.</p> <p><strong>- В неделя Махмуд Абас беше посрещнат като герой в Рамала и се ангажира да постигне помирение с &bdquo;Хамас&rdquo;. Това не е ли набожно благопожелание?</strong></p> <p>- Помирението е огромно благопожелание на населението. Докато моят президент произнасяше речта си в неделя, всички палестинци скандираха: &bdquo;Народът иска да сложи край на разделението&rdquo;. Видяхме също, че г-н Мешал (лидер на политическото крило на &bdquo;Хамас&rdquo; &ndash; б.а.) подкрепи нашата инициатива, което е протегната ръка към международната общност. &bdquo;Хамас&rdquo; или &bdquo;Фатах&rdquo;, крайната цел на нашата борба е една и съща. Време е да се оставят настрана личните амбици и от едната, и от другата страна. Махмуд Абас иска да постигне това. Халед Мешал също.</p> <p><strong>- Войната в Газа не е ли погребала мирната борба?</strong></p> <p>- Знаете ли, палестинците имат толкова силно желание за политическо решение. На улицата мнозинството от тях наистина вярваха, че приемането на Палестина в ООН ще доведе до бързи дипломатически последствия. Но истинският въпрос е следният: държавите, които гласуваха за нас, искат ли го наистина? Войната в Газа направи избора още по-ясен за всички. Или избираш ракетите и военната битка, или предпочиташ дипломацията. Но в последния случай трябва да бъдем подкрепени от сериозни решения като санкции срещу израелските нарушения. Ние, палестинците, не можем сами да приложим резолюциите, които международната общност е гласувала. Топката е в тяхното поле.</p> <p>* Предвидените строежи засягат главно зона Е1, особено оспорвана, защото е разположена между Ерусалим и колонията Маале Адумим. Така тя чисто и просто разделя на две Западния бряг на река Йордан.</p> <p>** На 14 май 1948 г. е обявена Декларацията за независимост на Израел от Давид Бен Гурион, който става първият министър-председател на еврейската държава.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>