- 10 Sep 2020
- 327
- 4
„Напълнете чашата с лед и сипете водката. Разбъркайте и добавете мартини. Ако искате, сложете и една маслина за украса“. Това е рецептата за един от коктейлите на Джеймс Бонд. Какво обаче предпочитат другите разузнавачи? Кога, при какви обстоятелства и колко може да пие един разузнавач? За това разказва Олег Гордиевски, човек с богат опит в съветското и британското разузнаване, в интервю за Радио "Свобода".
<p> </p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong>Младите разузнавачи в СССР бяха ли учени как да пият?</strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Не, никога не сме имали, а и сега няма инструкция за алкохола – нито за ведомството като цяло, нито за отделите, нито за резидентурата. Не сме имали специални курсове, не сме учили за това, не ни е казвано какъв да ни е подходът. В бившата Разузнавателна школа номер 101, която прерасна в огромна Разузнавателна академия, носеща името на Андропов, и която сега произвежда по около 300 абсолвенти на година, няма курс по алкохол, няма дори глава в учебника за него. Като почнем от сталинско време и свършим с края на съветския период, по тази тема цари някакво лицемерие и превзетост: изобщо нищо не се говори за алкохола, за секса и за хомосексуализма. Нищо че общата атмосфера в Школата беше такава: пиенето е забранено, включително и в общежитията. Само че щом студентите напускаха Школата и идваха на работа във ведомството, те забелязваха, че всички офицери пият, само че го правят по-предпазливо, отколкото това се прави другаде – само вкъщи. При пиене в компания, което по принцип се разрешаваше, пак много се внимаваше – първо, за да не се стигне до побой, а второ, за да няма сблъсъци с милицията.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Аз работех в английския отдел и имах един заместник-началник... Говоря само за вече починали хора, затова не ме е страх да ги споменавам. Та този заместник, полковник беше, го уволниха, защото като пийнеше, го избиваше на насилие и почваше да се бие и да предизвиква хората, а беше един едър такъв, така че нещата стигаха до милицията. А КГБ в никакъв случай не искаше да си има работа с милицията, особено по времето на Брежнев, защото това можеше да доведе до големи неприятности.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Но всичко това е нищо на фона на това, което после ставаше в резидентурите. Когато младите служители пристигаха в резидентурата в чужбина – в каквато и да било чужбина – те още в първите 3-5 седмици се запознаваха с политиката на резидента по отношение на алкохола. Там те за първи път чуваха – понеже не са им чели лекции за това – че при всяка среща в града с техния контакт /а за такива срещи се отпускаха доста сериозни оперативни средства/ те трябва да пият, но без да си губят ума, да се опитват да са по-издържливи от контакта, но същевременно да пият същото, което пие и контактът, тоест чужденецът, който се разработва или за да се получава от него информация, или за да се вербува като агент. Постепенно, за няколко месеца, всички служители без изключение бяха въвличани в ежедневно поемане на алкохол, защото вечерите пък минаваха в свободно търсене по барове и пъбове на някой интересен контакт просто в тълпата.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Още няколко месеца по-късно те научаваха, че домакинът на резидентурата, който обикновено беше работник по оперативната техника, държи на склад по няколко кашона водка и уиски за оперативни цели. Предоставяше ги на следните цени: водката за 1 долар, уискито – за 3, а често пъти го даваха и безплатно. Хората започнаха да си носят бутилки вкъщи или в кабинетите и да пият в работно време и вечер, и все за жълти стотинки. Основни мотори на това пропиване бяха най-често самите резиденти. Моят резидент в Копенхаген – Данилов, Бог да го прости, в един часа на обяд обръщаше една бутилка водка и лягаше да спи. Връщаше се на работа в 4 следобяд. Моят резидент в Лондон – генерал Гук, както и неговият заместник, полковник Никитенко, който после стана голяма клечка, се заключваха в кабинета в три и половина следобед и там пушеха и пиеха. Няколко часа преди края на работното време се разделяха, но Гук, на когото всичко това не му стигаше, си наливаше догоре водка в една водна чаша, бързо я изпиваше, излизаше от посолството, качваше се на „Мерцедеса“ итръгваше за вкъщи. Правеше всичко това на работа, защото знаеше, че вкъщи жена му ще мърмори.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong>Разузнавачите в кои страни предпочитаха да работят, ако ставаше дума за алкохол?</strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Съветските, руските разузнавачи, които никога в живота си не бяха опитвали уиски, се влючваха в уискито веднага, щом се озававаха в чужбина. Затова те винаги имаха по една бутилка уиски в колата, по една бутилка уиски вкъщи, така че те пиеха по време на срещите, а след това си допиваха в колата противно на всички правила, защото бяха защитени от дипломатическия имунитет и полицаите нямаха право да ги спират.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Интересно е да се види какви навици в пиенето има местното население, контактите, с които пиеха служителите. В скандинавските страни например хората си пият техния аквавит. Вадят го от фризера и го наливат в малки фини чашчици. След това пият бира в едни красиви елегантни халби. После пият кафе, а накрая пият коняк. Понякога съм забелязвал, че срещата вече е свършила, но понеже в чашата е останал недопит аквавит, човекът продължава да го ближе. Един западен контакт никога няма да остави алкохол в чашата, защото това за него е ценност. Ако не му е допит аквавитът, ако не си е допил кафето, бирата, коняка, той ще ги редува и четирите, докато не свършат. Ето към такъв тип пиене се приспособяваха нашите оперативни работници и в следващия си живот продължаваха да смесват всичко със всичко: бира, вино, водка...</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong>Вие вероятно по служебна линия сте били длъжен да пиете с вашите колеги от британското разузнаване, а може би и с ваши колеги от ЦРУ, от ФБР. Как се проявяват в пиенето вашите западни колеги?</strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Повечето разузнавачи от западните страни пият много малко – поне ако говорим за работното място. Например в ЦРУ до средата на 90-те години се пиеше по чаша вино на обяд, но после и това изчезна и изобщо в Америка настана един много трезвен живот. Американските разузнавачи и контраразузнавачи пият много, много малко и много внимателно – смята се, че това не е модерно. С англичаните е по-лесно – те все още може и да изпият по една чаша вино на обяд. И въобще по време на срещите си с контактите те пият само сухо вино – бяло или червено. Всичките тия романи, в които се описва как английският шпионин пие уиски, са измислици. Те пият само хубаво бяло и червено вино. Впрочем оперативните работници на КГБ и ГРУ, които са работили в Лондон, имат подобрени вкусове и навици, защото контактите им не са пиели силен алкохол и на никого не му е и хрумвало да посяга водка. Така че те са свикнали да пият хубави скъпи вина.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><img src="/uploads/editor/alcohol.jpg" alt="" /></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong>След като се уволнихте и се пенсионирахте, вие останахте ли верен на вашите алкохолни предпочитания, или все пак си ги променихте?</strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Когато спрях да бъда под натиска на тези непрекъснати срещи, приеми, коктейли, свободно търсене по баровете и т.н., аз, естествено, разбрах, че трябва бързо да отвикна от това и да проумея, че ако ми се пие, мога да пия това, което харесвам аз самият, което ми е приятно и това, което няма да ми увреди здравето. В крайна сметка започнах да пия хубаво сухо червено вино. Обикнах чилийските и аржентинските вина. Но с напредването на възрастта не може да се пие кой знае колко, така че аз, за съжаление, не пия повече от две чаши вино на ден. И слава богу, понеже повечето хора, които съм виждал в КГБ и които са работили в резидентурите, се пропиха и умряха доста рано.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong>Разузнавачите използват ли алкохола в рамките на служебните си задължения?</strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">В някои случаи, когато станеше дума за много важен контакт, за който е известно, че обича виното, парите и жените, КГБ се решаваше на игра ва-банк. На оперативния работник се казваше така: Иди да пиеш с него колкото издържиш, парите не са проблем, само го вербувай. Имах един колега, блестящ вербовчик беше, Николай Коротких се казваше. Той разработваше един „технически“ - тоест човек от свръзката, от най-важния участък на американското посолство. Този американец беше много привлечен от алкохола и парите. Резидентът каза на Николай: „Върви да пиеш с него в който бар си поискаш до 3-4 сутринта, но направи едно усилие заради конспирацията – ела на сутрешното заседание в посолството в 8,30, стой там до 10 часа, пък върви у вас да се наспиш“. И той точно така направил – сипвал чаша след чаша, давал му пари и накрая го вербувал този американец. Това беше голям негов успех, както и успех на резидента.</p>
