- 10 Sep 2020
- 73
- 18
- Г-н Радулов, защо фактите във връзка с убийството на 17-годишната Мирослава Николова от Перник, които ни представят от МВР, са толкова объркващи. Нещо повече – служителите от вътрешното ведомство започнаха да се объркват повече и от нас и да твърдят доста противоречиви неща. Вие как оценявате изнесените факти и професионалните действия на ГДБОП и МВР по този случай?
<p>- Изключително обезпокояващо е, че отделните служители на МВР, които разговарят с медиите и дават някакви обяснения, не са синхронизирали изказванията си, вследствие на което самите те непрекъснато си противоречат един на друг. Моето заключение е, че фактите се нагаждат към последната инструкция, която им се дава отгоре – имам предвид от ръководството на министерството. В цялата работа по убийството на Мирослава, разбира се, има и свършена работа, проблемът е, че цялата операция по издирването на момичето е започнала много късно – едва в края на втория месец след отвличането, когато в пресата започнаха да излизат интервюта с майката и сестрата и обществото започна да оказва натиск върху институцията. Според мен в МВР са започнали да работят едва тогава, а всичко останало, което се разказва, са сглобени след това неща, за да бъде укротено общественото мнение. Виждате как министърът на вътрешните работи си противоречи със заместник-главния секретар на МВР Станимир Флоров, който е и шеф на ГДБОП, виждате как с всяко свое изказване те влизат във все по-дълбоки противоречия. Това, което твърди Флоров за версията, че момичето е напуснало страната, защото не харесвало начина си на живот тук, и това, че тя е пусната нарочно с цел дезинформиране на извършителите, за мен не е никаква дезинформация. Това е реално поддържаната версия на МВР и затова толкова дълго не се е работило по случая, а както виждаме, той не е толкова труден за разследване.</p>
<p><strong>- Тоест твърдите, че сегашните оправдания на Станимир Флоров за тази умишлено поддържана версия с цел заблуда на извършителите всъщност са лъжа?</strong></p>
<p>- Точно така. Вижте, това наподобява случая с взимането на заложници в една сливенска банка миналата година. Тогава министърът на вътрешните работи се обади някъде от чужбина по радиото и обясни, че лицето е наркозависимо. И понеже това беше една голяма глупост, след това беше обяснено, че то било замислено и пуснато в публичното пространство нарочно с оперативна цел. Тези, които пускат подобни небивалици и след това се опитват да ги оправдаят, просто не познават теорията и не знаят, че в различните ситуации има строго определни форми, които могат да се използват за заблуждаване на извършителите. Нито в случая, който ви припомних, нито в последния случай е налучкана формата. Сега чисто и просто имаме един опит за цинично обяснение на това защо не се работи по случая – казва се: „Момичето е в чужбина, какво има да работим, тя е избягала от родителите си”. Когато става дума за дезинформация, тя би трябвало да насочи извършителя в погрешна посока и по никакъв начин да не насочва обществената антипатия към близките на жертвата. В случая обаче няма никакво оперативно майсторство, а просто опит на МВР да оправдае и съхрани основните си внушениия през последните две години – първо, че няма отвличания, второ, че няма поръчкови убийства, и трето, че организираната престъпност е ликвидирана. Разбира се, това са само твърдения на министъра и на хората около него и нито едно от тези неща не е вярно. Виждате, че и случаят с Мирослава показва, че има отвличания – макар че от МВР могат да го нарекат, както си искат – с цел взимане на пари.</p>
<p><strong>- От МВР твърдят, че този случай не е характерен, тъй като става дума за аматьори и непрофесионалисти, а не за някаква организирана група от типа на „Наглите”.</strong></p>
<p>- Какво да ви кажа, самият аз вече се обърквам от изявленията на висшите чиновници от МВР – в едни случаи те твърдят, че не могат да се преборят с престъпността и с някои престъпления, защото, видите ли, те били извършени от професионалисти, които знаят как да използват определени средства така, че да заблудят МВР, в други случаи пък обясняват, че не могат да разкрият други престъпления, защото те се извършвали от аматьори, които пък не действали по правилата на професионалистите. Това ми напомня за един от разказите на Джером Джером, в който яхтата за разходки е пълна с провизии, ядене и пиене, но по никакъв начин не може да тръгне, защото днес вятърът е от едната страна, а на другия ден е от другата. И така, докато провизиите и пиенето свършат.</p>
<p><strong>- Как ще коментирате действията на МВР от последните няколко дни, когато заради медийния натиск, както споменахте, от вътрешното министерство най-после започват да работят по този случай?</strong></p>
<p>- Много е трудно да се прецени отвън. Вероятно, щом са стигнали все пак до тези двама заподозрени, е извършена доста работа и са проверени доста хора. Това, което ме притеснява – и не само при този случай – е, че в крайна сметка нещата опират до Института по психология. В целия свят по разкриването на престъпленията действат психолози – това са т. нар. профайлъри. Обаче в България Институтът по психология придобива една малко по-различна функция – той придобива функцията на място, където се извършват разпитите, а всъщност този прословут детектор на лъжата е едно средство за сплашване на задържани и нищо повече. Липсата на процесуално извършени действия води дотам, че ако в крайна сметка този човек не се беше самоубил или не го бяха самоубили – не знам какво ще излезе от разследването, ако такова въобще се прави – щеше да бъде обявен за невинен.</p>
<p><strong>- Имате предвид, ако се разчиташе само на детектора на лъжата и на самопризнанията?</strong></p>
<p>- Разбира се. Знаете, че самопризнанието само по себе си не може да доведе до присъда на лицето и до признаване на неговата виновност. Винаги се търсят и други доказателства. Това, което ме притеснява в случая, е, че лицето, което твърди пред психолозите, че е извършило убийството, не може да намери мястото, където е погребано момичето, та се налага то да бъде търсено с кучета. Просто всичко, което ни се представя, е съшито с бели конци. Виждате, че те не са единни в това, което казват. Началникът на Института по психология говори едно, неговият заместник говори съвсем друго – че извършителят бил много самонадеян, че не съжалявал за извършеното, а пък след това взел, че се самоубил. А защо след като е толкова самонадеян и не съжалявал за нищо, се е самоубил, така и никой не можа да обясни.</p>
<p><strong>- Искам да ви попитам и за следното – сестрата на убитото момиче твърди, че още в първия ден на отвличането Мирослава все пак успяла да се свръже с нея по телефона за кратко и да й каже, че има замесени полицаи. По медиите чух коментар, че в подобни ситуации по принцип се процедирало така, за да не се обръщат близките към полицията. Има ли такава практика наистина и как приемате подобно обяснение на думите й?</strong></p>
<p>- Идеята, че това се вкарва в разговора, за да не прибягнат близките до полицията, ми се струва доста нелепа. Общо взето, в световната практика на отвличания за пари обикновено тези, които отвличат, предупреждават, че близките се следят и всеки опит да се свържат с полицията ще бъде установен и ще последва наказание. Така че това обяснение не ми се струва реално и според мен става дума за някаква допълнително измислена легенда.</p>
<p><strong>- Тоест няма такава обща практика – жертвите да бъдат принуждавани да казват, че са замесени полицаи, за да не се обръщат близките им към полицията?</strong></p>
<p>- Не, не. Освен това, ако е вярно това, че убийството е станало толкова бързо, то няма и такова време, за да бъде подготвена жертвата. Та тя се обажда много бързо след изчезването. Аз не вярвам в такова обяснение. По-скоро момичето е забелязало някого, за когото е помислило, че е полицай, или действително е видяло полицай, когото познава.</p>
<p><strong>- Как ще коментирате самоубийството, както твръдят от МВР, на заподрения Стойчо Стоев? Има ли нещо около обиска в дома на Стоев и неговата смърт, което ви смущава?</strong></p>
<p>- Цялата работа е много странна, защото част от очевидците, които са стоели пред сградата, когато Стоев е влязъл заедно с охраняващите го от ГДБОП, твърдят, че той е бил без белезници. Служители пък твърдят, че е бил с белезници, които са му били сложени отпред, тъй като нямало точни указания в инструкцията къде да се слагат белезниците – отпред или отзад. Обикновено обаче обучените хора знаят къде и кога се слагат белезниците – когато става дума за символично отвеждане и арестуване, тогава те се слагат отпред, когато става дума за престъпник, за когото има данни, че е извършил тежко престъпление и може да избяга, се слагат отзад. Така че тук не би трябвало да има никакво съмнение как трябва да се процедира. Друг въпрос е, че служителите от ГДБОП не са специалисти по този тип дейност за отвеждане на арестувани и би трябвало да вземат със себе си специалисти, но очевидно в случая те са се справили сами с тази дейност. Това, което обаче прави впечатление, е, че в случая не са действали по подобие на т. нар. зрелищни арести отпреди година-две. Знаете, че тогава абсолютно неоснователно се слагаха белезници на лица, които нито имаха намерение да бягат, нито са престъпници, които изискват такова отношение. Така че въпросът за компетентността е много спорен. Просто по такива чувствителни случаи работи само един много тесен кръг от ГДБОП около директора Флоров. Така че е съвсем нормално те да се преуморят, след като цялата група от Пернишката дирекция за борба с организираната престъпност не прави нищо. Просто по случая са работили хора, които не познават криминогенната обстановка в Перник и криминалния контингент там.</p>
<p><strong>- Коментирайте начина, по който е направен този втори или първи обиск, присъствието на заподозрения там...?</strong></p>
<p>- Първи обиск ли е или втори, не се знае. Присъствието на заподозрения зависи от това дали е имало разрешително за обиск. Ако той е разрешил на служителите от ГДБОП да влязат в дома му и да проверят какво има там, тогава неговото появяване по време на обиска е обяснимо. Иначе биха могли да отидат без него и само с поемни лица. Но какво се е случило – виждате, че никой не е наясно. Първо, защо в къщата му има пистолет? Освен това защо след като е правено проучване на лицето и е установено, че то е криминално проявено, никой не е направил справка в картотеката за оръжие – там би трябвало да излезе, ако заподозреният има законно притежавано оръжие. Имайте предвид, че това няма да е първият случай, в който престъпник притежава законно оръжие. Така че въпросите са повече от отговорите. Според мен това, което се случи, се дължи на некомпетентност и на умора. Казах ви, по случая са работили много малко хора – все близки до ръководтвото на МВР. Освен това сроковете, в които те е трябвало да извършат цялото разследване, са били мнтого кратки. В никакъв случай тук не става дума за разследване, което е продължило два месеца, както се опитват да ни накарат да мислим.</p>
<p><strong>- Тоест вие изключвате съмненията, които се появиха съвсем закономерно, че е възможно все пак да става дума не за самоубийство, а за убийство?</strong></p>
<p>- О, не. Не изключвам такова нещо, но ми се струва, че служителите на специалните служби биха могли да намерят и по-добър начин да извършат едно такова убийство, който да не ги прави така директно заподозрени. Твърде нелепо е. Виждате, че основното подозрение веднага пада върху тях. Това са все пак служители, които имат опит и познания и не биха го направили по този начин. По-скоро случилото се е резултат на умората и некомпетентността.</p>
<p><strong>- След като Стоев е направил самопризнания, вероятно трябва да очакваме те да са записани и да бъдат използвани в съда. В противен случай имаме само едни голи твърдения от страна на разследващите, които няма как да звучат убедително.</strong></p>
<p>- Е, там е работата, че може би запис няма. Там е работата, че доколкото разбирам, процесуално не е проведен разпит. И това, че този Чочо е обвинил другия заподозрян – Марио Любенов – че е убиецът, не води до нищо. Може да е Марио, може да не е Марио, а може и двамата да нямат нищо общо с престъплението. Това е големият проблем – всичко се върти около тези двама души, а това, което научаваме в публичното пространство, не може да ни накара сигурно да мислим, че това са убийците. Може да има и трети замесен човек, може да има и други замесени хора.</p>
<p><strong>- Споменахте няколко пъти, че шефовете на МВР си противоречат. Всъщност как оценявате техните публични изяви?</strong></p>
<p>- Публичните изяви на ръководителите на МВР са под всякаква критика. Поначало идеята висши ръководители непрекъснато да се разхождат по радиата и телевизиите, за да дават интервюта за различни случаи, които при това не са приключени, е много глупава. Обикновено това помага на адвокатите на заподозрените да успеят да извлекат някакви активи. В този случай не е така, защото основният заподозрян е мъртъв, но ако беше оживял, вие щяхте да видите, че всичко това щеше да се използва от неговия адвокат. Що се отнася до професионализма на служителите на МВР, трябва да се водим от резултатите. Какви резултати имаме в случая – знаем кой е убитият. Не мисля, че това е успех за МВР.</p>
<p><em>* Николай Радулов е експерт по национална сигурност. Завършил е Висшата специална школа на МВР. Бивш секретар на МВР в правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов.</em></p>
