- Автор: Милена Нейова
- 10 Sep 2020
- 182
- 9
Николай Грозни получава музикалното си образование в училище „Любомир Пипков“ и колежа „Бъркли“ в Бостън, а литературното - в американския университет „Браун“. След като прекарва четири години като монах в Дарамсала, Индия, където изучава будизъм и тибетски език, Грозни публикува сборника „Жития на безделници и пропаднали мистици“, както и двата романа „Някой омагьоса битието“ и „Да подремнеш в скута на голямата еднаквост“. През 2008 г. издателство „Ривърхед, Пенгуин“ публикува “Крака на Костенурка” (мемоар за живота на Грозни в Индия), който е отличен от редакторската колегия на "Ню Йорк Таймс", а в 2011 г. в САЩ излиза и романът му "Вундеркинд" (Фрий Прес, Саймън & Шустър) който е преведен в България, Франция, Швеция, Испания и Корея. Произведения на Грозни са печатани в изданията „Ню Йорк Таймс“, „Гардиан“ и „Сиатъл Ривю“.
<p><strong>Напуснал си България отдавна. Защо си тръгна и защо се върна? </strong></p>
<p>Напуснах България когато бях на 19 г., за да уча джаз в Бостън. След 20-годишно странстване (Америка, Индия, Франция), сега имам невероятната привилегия да виждам България както с очите на своите детски спомени, така и с очите на пътешественик. Много от нещата, които са болезнено познати, грозни и досадни на хората тук, за мен са придобили друга стойност и измерение - панелките, грохналите сгради, трамваите, посивелите от употреба маски, паветата, злободневните диалози в кафенетата, екзистенциалната същност на баницата, бабите с лилави коси и рокли от плат за пердета... България е наистина едно изключително ексцентрично и езотерично място, а също така и единствения ми дом. Но струва ми се, има много позитивни промени. Омразата между хората е намаляла осезаемо. Всички са станали по-толерантни, по-търпеливи и балансирани.</p>
<p><strong>Спомена, че не разбираш смисъла и философията на демокрацията. Наближават избори. Какво точно имаше предвид?</strong></p>
<p>Демокрацията е антоним на аристокрацията. Волята на народа се противопоставя на волята на елита. За Аристотел демокрацията е израз на свобода. Свобода да управляваш и свобода да избираш как да бъдеш управляван. Тази дефиниция веднага разкрива първия проблем с идеята за демокрацията - има ли разлика в това дали елитът се избира сам или с режисираното участие на народа? Навсякъде управлява елитът. В това няма никакво съмнение. Русия е олигархия. Принстън неотдавна публикува изследване, което демонстрира, че САЩ също е вид олигархия.</p>
<p><strong>Тогава какво друго може да е демокрацията, освен спектакъл? </strong></p>
<p>Монархът налага волята си със сила, демократите - с манипулация. При едно разделение на света - на имащи и на нямащи - единствения начин елитът да запази своите придобивки и привилегии, е да лъже постоянно. Идеологиите тогава са просто модели за манипулация. Идеологията фокусира вниманието на хората върху един-два болезнени проблема, които те разбират, за да може безбройните машинации, които извършва елитът да останат неразбрани. Това е един вид фокусничество. В свят, в който рекламата влияе и контролира избора на хората, демокрацията като идея е невъзможна. Не е възможно един човек, който отива и си купува обувки, защото е гледал някаква реклама, да може да направи “свободен” политически избор. Това е</p>
<p><strong>един от фундаменталните проблеми на демокрацията: хората се поддават на внушения. </strong></p>
<p>Гурджиев дори постулира съществуването на таен орган, <em>кундабуфер</em>, чиято функция е да ни прави податливи на внушения и, следователно - управляеми. За мен е много интересен фактът, че на някой може изобщо да му хрумне такова твърдение. Психологическите предпоставки, които правят възможен всякакъв вид програмиране, са много дълбоки и, в основата си, са неразривно свързани с идентичността - тази странна маска, която има свойството да променя лика си, но винаги остава “нашата” маска. </p>
<p>Самата философия на демокрацията - обществото се разделя на управляващи и управлявани, като управляваните имат “свободата” да избират своите управници, пускайки някакво листче в някаква кутия веднъж на четири години - е изключително проблематична. Трябва да е бил наистина гениален този, който е успял да накара управляваните да повярват, че те са свободни, защото имат възможността в разстояние на един ден да поверят своите права, социален статут и достойнство в ръцете на някакви управници. И след това в продължение на 1460 дена да гледат безпомощно как същите тези управници правят каквото си поискат.<br />
<br />
Друг фундаментален проблем е, че повечето хора гласуват против някого, а не за някого. Как може да си <em>свободен</em> когато гласуваш <em>срещу</em> някого? Има огромна разлика между свободата да гласуваш срещу някого и свободата да избереш своите управници. Първото е принуда. Второто е демокрация. </p>
