Николай Гацев: Русия ни управлява. България е задунайска губерния

- Защо на празника на София се появихте с индиански пера?

- Аз се появявам за втори път с тях. Те не са нищо оригинално, за първи път се появих с тях през 2013 година на тъй наречените „февруарски протести“. Искам да ви напомня, че участвах и във февруарските, и в юнските протести – пак с тези пера. Защото за мен протестът е важен не в това дали е ляв или десен, а в това какво иска да постигне. В моята личност тези неща се кръстосваха перпендикулярно или праводиаметрално – не мога да кажа точно как.

Но така или иначе, този мой протест и в двата случая, както и на 17 септември, беше политически. И разбира се, бях вложил много личен мой опит в това.

Това приличаше на протеста на онези облечени като индианци, а всъщност преоблечени бели колонисти, които през 1773 г., три години преди Войната за независимост на Щатите, се качиха на един кораб в Бостън и започнаха да хвърлят чай от него – т. нар. Бостънско чаепитие. Така че този мой протест въобще не е оригинален, той е поне от 250 години. 

Така или иначе, аз исках да възразя (както и тези от 1773 г.!) срещу едни монополи и едно Статукво, което е завладяло България. Промяната в обществото през тези 25 години не беше тази, за която вие и аз си дадохме младостта. Затова другите хора, които са били поради други причини в протестите, в промените и в демокрацията, не могат да ни разберат. Те ни смятат за абсолютно ексцентрични и неразбираеми. А ние не сме такива, ние сме просто хора на духа, хора, които сме се освободили през 1773 година, а не сега...

- Как попаднахте там, нямаше ли охрана?

- Да, имаше. И аз, разбира се, нямах покана. Но със значката на почетния знак на София, който съм учредил като общински съветник и като бивш председател на Комисията по култура на Столичния общински съвет, аз злоупотребих с добрината и вежливостта на г-жа Фандъкова, пресрещнах я, скарах ѝ се, че не ми е дала покана. Тя беше много любезна, даде ми. Аз я поканих да участва в нашия Инициативен комитет „Да махнем плевелите от българската политика – 2015“, тя се смути много – явно си помисли нещо друго и лошо, за някаква игра на думи и на имена. Но така или иначе, жената беше много любезна и ме покани на церемонията...

- Малко сте я стресирали, така да се каже…

- Да. Това беше част от моята тактика, за което пак продължавам да ѝ се извинявам, защото все пак тя е дама, нямам право да злоупотребявам с нея, но злоупотребих – признавам. 

- Тези пера ги сложихте, като попаднахте сред официалните лица, така ли?

- Разбира се. Те бяха скрити в тази торбичка, която стои пред вас – те пак са тука, между другото (показва ги в торбичката). 

Исках да скандализирам ръководството на ГЕРБ. Видях Цветан Цветанов, Краси Велчев, Цецка Цачева, сума хора, които познавам от политиката, и те любезно ме поздравяваха, оставиха ме да мина дори най-отпред.

И аз, когато минах най-отпред до дипломатите, след като свърши религиозната част от церемонията – защото съм християнин, макар и католик, но съм християнин – когато започна да говори г-жа Фандъкова и парадният генерал изкомандва: „Шапки горе“, прецених и сложих „горе“ индианските пера.

Най-интересното беше, че цялото ръководство на ГЕРБ, като една истинска милиционерска партия, никой от тях не реагира, не посмя да реагира срещу мен. Бяха като войници, правеха се, че не ме забелязват – макар че аз се обърнах и взех да им дирижирам на гербаджиите отзад и да им подвиквам провокативно – „комунисти“ и „милиционери“...

Цветан Цветанов невъзмутимо се правеше, че не ме вижда – той беше зад мен, но командваше ситуацията. Никой не посмя да реагира, абсолютно. Това е една много дисциплинирана партия. Това, за което ние с вас особено много ги „уважаваме и НЕ ги признаваме за десни“...

- И колко време стояхте с перата?

- Около 10 минути. После дойдоха някакви бодигардове, полицаи, цивилни… Между другото гардовете на НСО се държаха много възпитано, дано някой от тях не е пострадал заради мен. Те направиха всичко, както си му е редът – на ръба на Закона и приличието. 

Разбира се, тези хора от охраната ме познават от дете – аз съм бил в кортежи, в делегации, винаги покрай президента, премиера и т.н. 

- Тоест вие не сте непознат за тях?

- Не, не съм непознат. Все пак, извън индианските пера, аз можех да хвърля като Николай Колев-Босия домати или някое яйце към дамите. Имах изкушение да направя това, но съм възпитан човек, не мога да посегна на две дами и на две майки, каквито са Йорданка Фандъкова и Цецка Цачева. Не ми е това в стила. 

И тези хора бяха сигурни, че няма да направя нещо друго. Но това беше точно достатъчно като скандално.

Помолиха ме любезно – два пъти, три пъти. Отказах. И накрая ме изнесоха и изтласкаха.

- Но влязохте в обективите на фотографите. 

- Знаете ли, мъчно ми е, е влязох в обективите на фотографите със своите индиански пера. Защото аз от две-три години говоря едно и също – че трябва да зарежем борбата за прекрояване на тази глупава Конституция на Република България. Тя така е направена, че не можем да я променяме. 

Трябва да учредим нова конституция и нова българска държава. 

- Това са вашите възгледи?

- Да, това са моите възгледи, дал съм ги и на вас, и в писанието ми до Фандъкова. Смятам, че на българския мегдан можем да бъдем различни и от „майдана“ в Украйна, и от Виктор Орбан в Унгария. И от Ципрас в Гърция.

Можем да си направим нещата по български начин. Да се съберем на един представителен форум, било на „Мегдана“, било в зала „Арена-Армеец“, и да учредим Третата българска република. Това е най-бързият и най-евтиният път.

- Вие знаете ли, че има съвсем официална идея от СДС, издигната от Асен Агов през 2004 – 2005 година – малко преди да се отцепи ДСБ? Тогава той говореше точно за Трета република. Сега, като го казвате, си спомних.

- Аз съм имал влияние в живота си от г-н Агов – не мога да го отрека. Били сме дори в една листа в Кърджали през 1994 година от името на СДС. Не следя неговия път след това, защото аз съм заклет седесар. Син индианец – така ме наричаха.

- Значи става дума за съвпадение във възгледите ви?

- Да. Абсолютно съвпадение. Освен това логично е много хора в десницата да мислят по един и същи начин. 

- Просто се сетих, затова ви попитах… 

- Но след 2002 година с г-н Агов сме жестоки опоненти. Така че едва ли сме си влияели – поне не директно.

Октомври 1989 г.- неформалните сбирки в Южния парк- с един саморъчно направен плакат "Долу Чл. 1-ви" 

- Как попаднахте в политиката? 

- Ще ви кажа. През 1988 година попаднах не нелегалните сбирки на Клубовете за гласност и демокрация в заведението на СУ – „Яйцето“. Там бях най-малкият в групата „неформали“ – заедно със Станка Желева всъщност, връстници сме с нея – състуденти. Бяхме като момиче и момче за всичко. Това беше още в нелегалния период.

После в Южния парк започнах да вдигам лозунги, но не бях в Сценария. После бях в кино „Петър Берон“, на панихидата за отец Йежи Попиелушко в църквата в „Хаджи Димитър“. Говоря за септември, октомври и ноември 1989 година, още по времето на Тодор Живков.

- Не ви ли арестуваха?

- Ще кажа и за това. Тогава пак със Станка Желева направихме инициатива за създаване на първото НФСД – всъщност дори преди Емил Кошлуков. Бяхме предложени за изключване от Комсомола, изгонени от Университета. 

Тогава имаше – за мой късмет – една смяна на проф. Минчо Семов с ректор Никола Попов. И когато влязох при Никола Попов, който се водеше за ректор реформатор, и едва се обърнах към него с „г-н ректоре“, той ме заплаши с пистолет и че ще ме изхвърли от Университета…

Каза, че имал пистолет, бил партизанин. Че не мога да му говоря на „господин“.

Бях изхвърлен от неговия кабинет. А исках тогава да преговарям – говорим за началото на септември 89-а година. Тогава беше насрочено събрание на партийното бюро на Университета, за да ни изключват от Комсомола, а после и от Университета. А се оказа, че аз отдавна съм изключен от Комсомола, защото през 87-а година си признах в реферат за Националния политически конкурс, че съм католик, и то на национален политически конкурс, моята тема на който беше за миналото на банатските българи.

Конкурса го спечелих, но ме „премахнаха“ от Комсомола. А после и Румъния прати „нота“ до Външно министерство – осъждащо моя национализъм в румънската област Банат. Казаха: „Това е скандално твърдение. Вие сте на национален конкурс на ДКМС с теза и официално признание, че сте католик, „националист“ и че не сте комсомолец“. 

Така че 89-а година нямаше откъде да ме изключват, но можеха да го направят от Университета. И тогава, за чест на партийното бюро, събранието беше провалено. Двамата видни комсомолски лидери Росен Карадимов и Красимир Каракачанов, заедно с проф. Александър Фол и Аксиния Джурова (после го разбрах), провалиха партийното събрание, не ме изключиха и така ми спасиха следването в Историческия факултет на СУ.

 1991 Рим - "Осерваторе Романо"

- Естествено, попаднахте в СДС след това, през 1989 година.

- Да, разбира се. Като сродници на Ляпчев и членове на Демократическата партия от 1899 година – още от нейното създаване…

- Говорите за семейството си?

- Да. Ние сме сродени с Търповия род. Търпов е фамилното име на Ляпчев – той е Андрей Тасев Търпев! А Ляпчев е комитският прякор на баща му. Фактически Тасе Търпев-Ляпчето е прадядо на моя първи братовчед Кирил Търпов и на неговия син Ангел Търпов, които сега са музиканти и живеят в Ню Йорк.

- Има снимка на дядо ви с Ляпчев. 

- Да. Дядо ми, първо, се сродява със семейство Ляпчеви, второ, кандидат е от „Демократическия сговор” и после минава и в „Народния блок”. Той е малко „бояджия“, така да се каже… Но ние сме си били винаги „лилави“ демократи – затова.

Събрание на Демократически сговор - 1931 г. - в семейството на майката на Н. Гацев. Тук са прадядото и дядото на Гацев, а децата: майката и вуйчото на Н. Гацев - с Андрей Ляпчев, министър Гр.Василев (който тогава става и кръстник на вуйчото на Н. Гацев) и министър Данаилов (от предците на писателя Георги Данаилов)

- Вие направо в Демократическата партия ли се записахте?

- Да, познахте. Първо бях в Демократическата партия. Там ме вкара един противник на дядо ми, бай Борис Кюркчиев, почетният председател на партията. Той ме покани, каза: „Николай, независимо че с дядо ти бяхме конкуренти и противници, заповядай“. Бай Борис е бил от другото крило на ДП, а дядо ми – от най-консервативните, и е бил известен с изказването си, че от изселването си в Ботевград след 09.09.1944 щял да се върне само на бял кон и с лилаво знаме в ръка. Независимо че с дядо са имали някога спречквания, бай Борис постъпи като истински демократ и ме покани в Демократическата партия. След Маргарита Методиева – сестрата на Веско Методиев – аз бях следващият човек в йерархията на Младежкия съюз на Демократическата партия и председател на Академичния клуб на ДП.

- Тогава сте били на колко години?

- 19-годишен. Тогава заминах да следвам в Гърция – история и археология в Атинския университет. Попаднах на мои професори в Атина, акад. Муцопулос, проф. Икономидес, проф. Вокотопулос, проф. сър Дмитрий Оболенски, руски княз и истински престолонаследник 28-о поколение принц от династията Рюрик, пряк потомък на Рюрик (основателя на Московска Русия), проф. шотландски граф Доналд Никъл, проф. Елизабет Френч (от основателите на праархеологията в Гърция), княз Василис Милонас (от старата византийска аристокрация), проф. Кристофър Уолтърс и др.

В Атина имах плеяда от известни археолози и историци – преподаватели. След това се върнах в България, видях, че с история и археология не мога да си изкарвам хляба, и майка ми ме подкрепи да следвам право. Така завърших право в София.

Но любимата ми професия е история и археология и считам, че един ден ще имам възможност да се върна към нея и ще напиша първата си книга. За това имам много добра подготовка и от Атинския университет, и от център „Византен“ на асомпсионистите или „Институто ориентале“ – йезуитите в Атина – защото съм и техен „възпитаник“. Те ми помогнаха да ме благослови папа Йоан Павел на голямата си „аудиенция“.

Когато се видях – един нищо и никакъв български студент – на страниците на всекидневника на Ватикана „Осерваторе Романо“, за мен това беше сигурност за пътя ми нататък.

После аз запознах княз Дмитрий Оболенски и с младия губернатор Борис Немцов, с когото бяхме заедно на една конференция на демократическите партии от Балканите – първата среща, 91-ва година, в Атина. Всички млади демократи, Бог да го прости Зоран Джинджич, Томислав Мичунович от Сърбия, Виктор Орбан, Антонио Лета. Сали Бериша. Бяха, Бог да ги прости, по-сетнешният вицепремиер на Македония Доста Димовска и Борис Трайковски – бъдещ президент на Македония. Люпчо Георгиевски, разбира се, с когото си останахме приятели, и погребахме Борис Трайковски. Много от тези хора вече ги няма. 

Аз бях преводач на тогавашния български политически лидер – той дори не беше премиер – Филип Димитров. На Филип и Елена Димитрови.

- Те дойдоха на тази среща, така ли?

- Да. Филип Димитров беше току-що избран за премиер. Бяха сбъркали снимката във в. „Демокрация“ при представянето в Гърция…

Аз го познавах от основаването на дружество „Просветление“ – Филип Димитров беше един от учредителите му. Аз бях другият учредител, това беше първото монархическо дружество. 

- Така ли?! Филип Димитров е бил монархист?

- Не твърдя това. Учредихме дружеството на 22 април 1990 година и той ни беше юрист. 

- И вие ли бяхте монархист? А може би още сте?

- Дали бях, дали съм… това не е толкова важно. Така или иначе съм кандидат от Националната републиканска партия. 

3-ти конгрес на Еевропейската демократична младеж (DEMIC) - лятото на  1992 г. на о-в Патмос - до знамената на държавите си са: Н. Гацев, Антонио Лета (премиер на Италия), Виктор Орбан (премиер на Унгария), Топия (президент на Албания), Буза (президент на Полша), Антонио Лопес - секретар на ЕНП), Клаус Велле (секретар на Европарламента), Борис Немцов (вицепремиер на Русия), Зоран Джинджич и Иванович (съответно премиер и министър на външните работи на Сърбия) и още няколко други бъдещи премиери, министри и държавни мъже на европейските държави 

- Да се върнем на историята от 90-те. Идвате си в България, завършвате право…

- Да, завърших право и влязох пак в политиката. Бях избран за общински съветник през първия мандат на Стефан Софиянски, а станах и един от водачите на вътрешната опозиция срещу Евгений Бакърджиев и Антоан Николов. Да го кажем честно, те двамата ме „сготвиха“, макар че дядото на съпругата на Евгений Бакърджиев и моят дядо са били в един процес по аферата „Хан Крум“ след 46-а година!

Да, ние сме минали през лагери, през затвори… Моето семейство имам предвид, както и нейното. И мене много ме дразнеше, когато казваха за съпругата на Евгений Бакърджиев: „Тя е комунистка като мъжа си“. А тя никога не е била комунистка!

- Понеже говорехме още за средата на 90-те години…

- А, в средата на 90-те бях директор на Дирекция „Младеж“ в ДАМС (Държавна агенция за младежта и спорта – бел. ред.). Там работих със Симон Спасов, с Цвятко Барчовски. С Иван Славков, разбира се – той беше председател на Олимпийския комитет. Там успяхме нашите различия – червеност или синьост – да ги преодолеем. И се научих да работя за България.

После се ожених за момичето художник Анна Янева, тъстът ми беше депутат от СДС, и той от семейство Рачо Петрови. Между другото той беше канен за депутат от НДСВ, но отказа. Каза: „Аз съм твърде стар, за да стана бояджия, но ако искате, поканете Николай“. Те ме поканиха, аз също набързо им отказах – макар че там имах приятели като Соломон Паси, Тошо Пейков и други стари седесари. Казах им: „Аз няма да предам сините“.

- И си останахте седесар.

- И си останах седесар. Макар и в опозиция и маргиналност. 

- А като се разделяше ДСБ със СДС, какво мислехте?

- Аз виждах злото „Иван Костов“, бях работил с него и считах, че той е един лош човек. Човек, който лъже за своята религиозност или че неговата религиозност е предпоставена.

- Това не са му най-големите недостатъци според мене.

- Със сигурност! Но той има и много качества – признавам го. Но всичко за един лидер се оценява по резултата за партията му – а той от 2,2 млн. сини избиратели ни сведе до 60–70 000 десни. За това не са виновни нито „разочарованите“ – Явор Дачков, нито пък... „индианеца“ Николай Гацев. Когато се запознах с биографията на Костов, видях, че няма как когато и да било да е бил обучаван за пилот на каквато и да било авиация – дори в Съветския съюз. Това е легендираното в миналото му от ГРУ. После американците ми казаха, че е бил агент „Санкин“ и т.н.

- Мислите ли? Това не звучи ли много конспиративно?

- Не.

- Аз съм чел подобни публикации, но не им вярвам. Няма нито едно конкретно доказателство. 

- Аз вярвам, защото все пак съм бил в Американския конгрес, в Сената. Повярвайте ми – там се знае всичко.

- Мислите, че там се занимават с Иван Костов?

- Не. За тях беше важна България. Иван Костов беше един период от България. Все пак трябваше да знаем кой кой е. В Америка е много важно да не лъжеш кой си, за какво идваш и за какво се бориш.

Може да се бориш за много абстрактни неща, може да се бориш за неща, които дори противоречат на интереса на Америка – но бъди честен и им го кажи! Вие знаете, те декларират масонство, хомосексуализъм и т.н. В Америка можеш да декларираш всичко, но това е вече половин грях. 

- Аха…

Те не можеха да приемат българската двойственост. „Аз съм агент „Санкин“, аз съм работил за руските тайни служби, подписал съм декларация за вярност... а сега се правя на „американски демократ“. 

Н.Гацев и Кевин Маккарти (лидер на републиканското мнозинство в Конгреса на САЩ) и сенатор Д'Албо - 1996 г.

- Затова ли не отидохте в ДСБ?

- Костов ми звучеше много фалшиво. Освен това – Маринчевци, Мария Стоянова, Веселин Стойков. Какви бяха там ония талибани, които бяха покрай него? Министър Чачев. Шиляшки. Жотев. И така нататък… Това бяха агенти на ДС и „братовчеди“ на Костови, да не говорим за тези неща!

Аз знаех много добре, че това са агенти на ДС. Аз им говорех дори на милиционерски имена. 

- Откъде имахте тази информация?

- Е, това не е толкова важно. 

- Просто сте осведомен?

- Да.

- Добре, така да кажем.

- С много хора говоря на милиционерски имена и те не могат да ме понасят. 

- Имате непоносимост към Държавна сигурност?

- Да! Жестока, атавистична непоносимост. Защото семейството ми много е пострадало от тях. Но нямам рефлекс за отмъщение. Да, имам рефлекс „срещу“, имам някаква неприязън – но нямам отмъщение. Не искам да им връщам, аз съм християнин.

- И какво работихте през това време?

- След това работих в частния бизнес – не се хванах никога на държавно и на общинско място, защото първо никой не ме искаше. Нарекоха ме „костовист“, костовистите ми казваха „царист“, седесарите не ме приемаха, и така. Аз реших да се откажа за известно време. Занимавах се с електроника и частен бизнес.

През 2006 година се върнах в СДС, защото тогава негов лидер стана Петър Стоянов – когото като личност и като президент винаги съм подкрепял. Моят кумир в СДС беше, разбира се, Филип Димитров. Вторият ми кумир беше Петър Стоянов. В пътя на Петър Стоянов видях много неща, които обичам и до днес. Видях, естествено, и много неща, които не приемам. 

Та затова се върнах в СДС – заради Петър Стоянов, признавам си. Разбира се – и заради другите хора, с които съм бил предишните 15 години. Извиних им се, че известно време съм бил извън тях – не съм бил срещу тях никога. И тогава те, моля ви се, след оттеглянето на Петър Стоянов избраха за лидер Мартин Димитров!

Е, с това вече не можех да се примиря! Пак поради моята неприязън към Държавна сигурност и комунистическия режим. 

- Какво общо има Мартин Димитров с ДС?

- Ще ви кажа, ще ви кажа… Сестрата на Мартин Димитров беше назначена през две хиляди и някоя година от Ивайло Калфин във Външно министерство като съпруга на един от сродниците на Андрей Луканов – във Външно министерство! Аз знаех това и му казах: „Марто, много нагли ставате!“. Агент „Сотир“, който беше тогава в ръководството на СДС и дори друг племенник на Луканов… „Сега – викам – и друг сродник на Луканов. Много ставате! Знам, че СДС е създадена партия за лукановисти, но все пак много е грубо.“

- Чакайте, че не разбрах. Какво общо има жената на Мартин Димитров с издигането му за лидер на СДС?

- Сестрата на Мартин Димитров! Ами омъжена е за родственик на Луканов. 

- Е, това не прави Мартин Димитров агент на ДС…

- Не, не. Той не бил агент, бил е малолетен тогава. Но за баща му нещо знам…

- Значи за вас, щом има някаква връзка в родата – и край. Финито.

- Сега ще ви кажа нещо, новина. Някой тогава внезапно плати 250-хиляден кредит на баща му. Някой плати кредита на баща му, заради който щяха да си загубят имотите в Банкя, и аз разбрах, че става покупка на друго. Тогава СДС и ДСБ бяха конкуренти. И му казах на Мартин, казах му, че ще кажа на медиите. Аз бях почти шеф на неговия щаб за няколко дена. 

- На щаба на Мартин Димитров?

- Именно. За няколко дена.

- Кога, по кое време?

- Това беше малко преди да се скараме окончателно и аз да разбера тези работи за него. Фактически аз го ударих с моята жалба за Синята партия и за коалицията с Костов. Аз съм заклет седесар. Исках да спася СДС от костовизма и захапката на Костов. Това беше възражение срещу избора му за лидер. Де факто исках да спра непозволено избора на Мартин Димитров за лидер на СДС. 

- Иван Костов е извън играта много отдавна. 

- Не е вярно! Ако е истина това, че той е агент „Санкин“, Костов е много в играта и той командва България. Той е Губернаторът на Задунайская губерния, а Гоце и Буда са му резервни играчи.

- И вие го вярвате това?

- Даааа. И го вярвам, и го знам. Защото повечето големи фирми в България са под контрола на руската страна.

- Аз мисля, че американците управляват България, а Костов няма никакво влияние извън Лабораторията за управление на риска в НБУ.

- Няма такова нещо, какви американци! Тъй наречените „х-американски“ централи – казвам го умишлено на ромски – не плащат данъци в САЩ. Вие вярвате ли, че в Америка някой ще ги остави – за много толкова пари – да не плащат данъци в САЩ?

„Контур Глобъл“ е фирма на Костов и на ген. Гоцев. Стига сте се ловили на съветските партенки. Това е фирма на двама български олигарси. На най-големите двама! И на двамата истински губернатори на Задунайская губерния. 

- Аха. Излиза, че Борисов не управлява, а управлява Костов?

- Категорично. Така беше и в първия мандат на Борисов. Тъй наречените заместник-министри бяха партийните секретари на Костов в управлението. 

- Тези работи не звучат много разумно. Меко, казано.

- Добре, няма значение. Имате право да не ги публикувате. „Отворено общество“ и „Америка за България“ може да се окажат „КГБ за България!“

- Това вече ми хареса. Контрадезинформация на дезинформацията.

- Ама Борисов и не разбира какво става в страната. Той има само инстинкт, няма чувство за свързаност между министерствата, за управлението. По какъв начин даден акт може да повлияе на друго министерство, на друга сфера. И така нататък. Не казвам, че е колега Винету, но аз съм юрист, завършил съм и правна магистратура, и историческа. 

Ами извинявайте, аз имам чувство за свързаност между две различни науки. Борисов няма такова – ако ще да е доктор на неуките.

- Тогава защо протестирате срещу него – след като той не управлява реално?

- Аз протестирам срещу Задунайская губерния. Срещу Задкулисието. Задунайская е станала задкулисие. Това е нормално – то дори и фонетично пасва.

- Вие сте убеден, че руснаците управляват България?

- Руснаците никога не са си тръгвали оттук. Нека да не бъдем наивни. Опасни са не руснаците, а маскираните съветски руснаци. 

- Кажете няколко примера, които ви карат да мислите така.

- „Лукойл“ – първо. 

- Това е бизнес, няма нищо странно.

- Добре, ще ви кажа като участник във взимане на решения. Пак новина ще ви кажа. Когато стана делото с медицинските сестри в Либия – това беше през последните дни на правителството на Иван Костов. Аз и други хора като мен предложихме – от една малка, но много мощна като военен потенциал държава беше предложено да се плати една сума, да се нападне затворът в Триполи и да се спасят жените. Тогава Иван Костов отказа.

- Има си хас и да приеме.

- Надежда Михайлова каза, че рискуваме живота на 10 000 други българи, които са там. Но това може да стане през главата на премиера, той да си подаде оставката и да спасим тези български сестри. 

Аз, ако бях премиер, щях да ударя, да платя тези пари, които се искаха, и да спася български граждани с военен удар. След което да си подам оставката веднага. Аз съм научен, че един държавник трябва да умее в дадена ситуация и да отнема – чрез себе си – напрежението към държавата и към властта. 

- Ама какво общо има това с „Лукойл“? Вие ми казахте нещо…

- Не, примерно, „Лукойл“, един такъв съветски бизнес. 

- Тук има много други бизнеси…

- „Х-американските централи“ на Костов също са съветски. 

- Всичко е руско значи.

- Да, категорично. 

- Тогава защо не пускаме самолетите да прелитат над България?

- Това са глупости. Никой не ни иска. С какво ще ги спрем? Хайде сега да попитам. Бойко Борисов с какво ще ги спре тези руски самолети, ако бяха тръгнали – с неработещия един МиГ-29 ли? Това са циркове. Просто Русия, ако искаше да мине, тя минава! И минава, без да пита никого – най-малко пък заклети задунайци. 

- Виждам, че вие сте фен на Републиканската партия в Щатите, така се казва и българската ви партия. Общували сте с доста американски републикански лидери за последните 20 години.

- Да.

- Смятате ли, че те мислят като вас? 

- Не. Напротив, аз от тях бях научен на много неща, които промениха моя път. Първо, че Хейгъл като „изпаднал“ сенатор – тогава, още преди да бъде военен министър на Щатите – ми каза: „Николай, ти си си сбъркал отбора. Ти трябва да си с бивши военни, с бивши полицаи, с хората на реда. Това са десните хора, по дяволите. Какво търсиш с тия сини болшевики?“.

Аз помислих, че той се шегува. При втората или третата ни среща разбрах, че ми казва истината, и аз го разбрах – правилно, мисля.

Бях много голям враг на войната, на военщината, на полицейщината. Но сега видях, че те са част от…

- Това промени отношението ви и сега сте по-скоро на тези позиции?

- Да, категорично. С консервативните хора, с истинските консервативни хора. Просто в България всичко беше объркано. Моделът беше обърнат. БСП се правеше на лява партия с лява фразеология, пък по същество беше най-консервативната – там беше големият проблем. На вас, на мен и на тях.

Ние говорехме за запазване на не знам си какво. А то какво да запазваш? Комунизма. Това беше оксиморонът... 

- Сега следите ли изборите в Щатите? Кой ще стане президент?

- Да, аз се надявам, че Хейгъл – на него му е писано – и смятам… Той ми каза тогава: „Николай, аз един ден ще бъда военен министър“. И той стана такъв след осем-девет години. 

Каза ми и нещо друго, надявам се и то да се случи. Няма да го кажа сега.

Чък Кейгъл, между другото, е далечен сродник на Иван Станчов. Който пък е нещо като правуйчо на жена ми. 

Така че аз мисля, че Чък Хейгъл има качествата, има познанията, има разума, за да стане такъв, какъвто обеща да стане. Аз съм за него.

Приятелско писмо на министъра на правосъдието на САЩ Джон Ашкрофт с желание за добри лични отношения - 1998 г. - тогава сенатор

- И сте за това Америка да има влияние в България, не Русия.

- Не. Винаги с Европа и САЩ и никога срещу Русия. Аз съм на този принцип.

- А не срещу, така ли?

- Да, никога. Аз все пак съм запомнил уроците на княз Оболенски – руски 28-и княз от Рюрик. Пряко поколение от Рюрик. И той ми каза неща за руската държава, които са съкрушителни – ако започна да ги разкривам. 

- Според вас политиката на Щатите срещу Русия в момента правилна ли е?

- Не. Защото политиката на Щатите е политика не на американския интерес, а на много ограничени кръгове в САЩ. Политиката към Русия – мисля, че републиканският кандидат за президент, не знам кой ще бъде, ще формира една нова политика към Русия. Защото колкото и да е парадоксално, републиканците имат най-добрата политика с Русия и те винаги изваждат от Русия максимума на нейния потенциал, което пък стимулира Америка.

Това за мене е правилната политика и затова съм републиканец. Твърдо десен човек, консерватор.

- Имате ли собствен бизнес?

- Да. „Трейд Корпорейшън – Николай Гацев“ ми е личната фирма. Имах няколко заведения, магазини, но не ме бива за това. 

- Казахте няколко пъти „десен“. Хората, които познавам от седесарския период и смятат себе си за десни, никога не са имали частен бизнес, не са били собственици.

- Аз от 15 години наследих от майка ми доста недвижими имоти. Така че преди 9 септември ние не сме били бедни. Репресирани и гонени – след това. След 10 ноември не сме нито облагодетелствани много, нито репресирани. Но нямаме реваншизъм, за мене това е най-важното – да има доброта.

Моят индиански опит моят опит да предупредя Статуквото, че ако не си отиде само, през зимата може да си отиде с кръв и с насилие.

- Смятате, че ще има пак протести?

- Да. Сигурен съм. Хората не могат да издържат. Това, че аз се направих на тъжния индианец – преди бях по-весел – сега съм тъжен индианец, трябваше да покаже на статуквото какво го чака.

И статуквото има много малко верни ходове, за да се спаси от това.

- Вие сте кандидат за кмет на София, така ли?

- Не, аз съм кандидат за кмет на един район в София, моя роден – „Оборище”. Винаги съм живял в „Оборище”, цял живот. Тука съм роден, израсъл съм тука. Даже имам един материал за гугутките – „Общество на мъртвите гугутки“, 2015, срещу кметицата Фандъкова. Но той не е срещу нея. Напротив, той й помага. Защото тя не е родена в София, не е израснала по тия улици – да разбере как един софиянец чувства нещата.

Всяко нещо, което аз напиша, ГЕРБ го тълкуват, че е срещу тях. Не! Аз не съм срещу ГЕРБ – ако те са дясна партия, за каквито не ги признавам, но ако са дясна партия, аз не мога да бъда против тях. Това е логично.

Но! Те не правят нещата както трябва. Това не е моето дясно. И вие сигурно ще се съгласите с мене – това не е нашето дясно.

- А какво е вашето дясно?

- Нашето дясно беше романтизмът на Филип Димитров, примесен с прагматизма на Петър Стоянов, с енергичността – може би – на Бойко Борисов. Тоест един сборен образ. Ние едно време бяхме сборен отбор – истинските десни. Обаче бяхме със своите стойности, със своите различия. 

Ето това ГЕРБ не могат да го разберат. Те мълчаха като милиционери, виждайки ме като индианец. Абе реагирай като човек! Кажи си мнението, няма нищо лошо. Напсувай ме, подвикни ми, сбутай ме...! 

Ние, десните хора, знаем кой откъде тръгва и кой накъде върви. Не може да водиш държава, без да знаеш това.

- Какъв ще ви е предизборният лозунг?

- „Со благо и со кротце далеко ке стигнеш.“ Трябва да видиш истинските думи на Ляпчев, защото и те са фалшифицирани по-късно. Истинската македонска приказка е: „Со кротце и со благо далеко ке стигнеш“. Знам го от моя духовен наставник – историка д-р Иван Шапкарев, внук на Климент и син на Кузман Шапкарев. И голям мъж, също мир на праха му!