Невена Гюрова: Първанов и компания щяха да са никои без БСП

<p><strong>- Г-жо Гюрова, през последните 25 години вие винаги сте били активен коментатор на политическите събития в България, а известно време &ndash; и в някаква степен участник в политиката. За последното имам предвид периода, в който бяхте един от съветниците на Жан Виденов в качеството му на премиер. Отдавна не криете, че сте и си оставате &bdquo;костовистка&ldquo;. Казвам това, защото е важно да се знае, че разговарям с човек, който никога не е бил пасивен политически &ndash; и като гражданин, и като журналист. После ще ви питам как изминахте този път в политическите си търсения, ако позволите. Нека първият ми въпрос сега бъде свързан с последните новини. Коментарът ви на новината, че движението на Първанов АБВ отива самостоятелно на евроизбори с листа, оглавявана от Ивайло Калфин?</strong></p> <p>- Глупав ход. Когато си заемал най-високия пост в една държава, и то два мандата, т.е. бил си на върха на държавата, да отиваш да се буташ долу в ниското сред редовите политици, е нелепо и унизително.&nbsp; Върви в страната и по света, изнасяй лекции, пиши книги &ndash; това правят президентите, когато се оттеглят. Но явно Първанов е толкова просмукан, заразен от жажда за власт, че не ги усеща тези неща.</p> <p><strong>- Може ли да се говори за разцепление в БСП? От една страна, Първанов и членовете на партията, които го подкрепят, заявяват, че нямат намерение да напускат партията. От друга, Станишев и хората около него са категорични, че успоредна листа за Европарламента в редиците на БСП е &bdquo;предателство&ldquo; и означава самоизключване от партията.</strong></p> <p>- Разцеплението е илюзия. За своята история БСП показа, че е удивително монолитна партия, която не се цепи, а се люспи. Отпадат някакви си там хора, някакви си там групички, но партията си остава цяла. А мантрата с предателството е за вътрешнопартийна употреба. Електоратът на БСП ненавижда тоя етикет и хората, на които той е лепнат, автоматически стават чужди тела. Дали ще се стигне до изключвания и напускане &ndash; това вече е дребна подробност без значение.</p> <p><strong>- Не е ли наистина странно &ndash; хем да си в БСП, хем да си правиш собствена политика? Тази история започна още със създаването на движението АБВ преди повече от две години &ndash; вдигна се шум, няма и седмица-две медиите развълнувано коментираха. Но всъщност нищо не се случи. Сега в какво положението е различно?</strong></p> <p>- &bdquo;Странно&ldquo; е меко казано. То е нелепо. Но не й е за първи път на столетницата. На първите свободни избори през юни 1990 г. фракцията АСО се яви самостоятелно, със своя листа, и това не произведе никаква особена драма в БСП. Разбира се, АСО не вкара нито един депутат и скоро след експеримента се разцепи самата фракция, без някой да й обръща особено внимание. Така и сега нищо особено няма да се случи, като се явят отделно.</p> <p><strong>- Няма как АБВ да има структури &nbsp;в страната или в големите градове &ndash; поне не формално. Как според вас биха могли да разчитат на свои сили? Или ще разчитат на привържениците на БСП, които ще припознаят Първанов като &bdquo;свой&ldquo;?</strong></p> <p>- Предполагам че в спешен порядък ще направят някакви структури, но вече е безвъзвратно късно да изградят сериозна политическа структура. Първанов разчита да отцепи част от електората на БСП, но мисля, че надценява както своя рейтинг, така и рейтинга на Ивайло Калфин. Особено когато върху тях е лепнато клеймото &bdquo;предатели&rdquo;.</p> <p><strong>- Как ви звучи хипотезата &bdquo;Първанов хвърля Станишев на протестиращите &ndash; задето е предложил Пеевски поради осигурения му медиен чадър&quot;, каквото и да означава това?</strong></p> <p>- И като как точно ще го хвърли? Ще отиде на митинг на протестиращите и ще им каже: &bdquo;Станишев е виновен&rdquo;? Смешна хипотеза ми е тази, защото не виждам как може да се реализира.</p> <p><strong>- Защо Калфин се реши на хода да рискува пред сигурното място в ЕП, ако бъде в листата на БСП?</strong></p> <p>- Мисля, че и той надценява рейтинга си, има една такава хубава старинна дума &ndash; самооблъщава се, в смисъл много силно се самоласкае, че е играч сам по себе си. Това е резултат от участието му в президентските избори, където получи един съвсем приличен резултат. Но забравя, че това не беше негов личен резултат &ndash; той, както и Първанов, не са харизматични политици &ndash; а резултат на БСП. Без БСП и двамата са никои.</p> <p><strong>- Намирате ли паралели на случващото се сега в БСП с по ранни периоди от историята на тази партия &ndash; нямам предвид БКП, говорим за БСП.</strong></p> <p>- Казах ви по-горе, че не паралел, а едно към едно се повтаря историята от 1990 година. С фракцията АСО.</p> <p><strong>- &bdquo;Движение 21&ldquo; на Татяна Дончева и заявката </strong><strong>ѝ</strong><strong>, че ще прави &bdquo;реформаторски фронт&ldquo; &ndash; пак някаква алтернатива на БСП. Как ви звучи това? </strong></p> <p>- Тя пък съвсем нищо не може да направи. Няма и не може да изгради никакви структури, няма бизнес и финансовите възможности на Първанов &ndash; от времето, когато беше президент, той си създаде доста полезни в този смисъл контакти. И досега не сме чули името на никой друг що-годе познат човек да се свързва с нейното движение. За да се прави политически проект, са нужни както финанси, така и хора &ndash; едни, които са лица на проекта, и други, които работят като пчелички по структурите и кампаниите. При Дончева няма нищо от тези необходими компоненти.</p> <p><strong>-&nbsp; Възможно ли е единение между всичките тези хора и формации, родени от БСП, извън нея? Ако да &ndash; в името на какво? Калфин например твърди, че за него не лидерите са важни, а идеите. Първанов обяви, че няма амбиции в политиката. Задавам ви всички тези въпроси, свързани с БСП и лявото /доколкото може да се говори за такова/, защото знам, че познавате развитието на тези хора през годините. Познавате генезиса на кариерите им.</strong></p> <p>-&nbsp; Засега &bdquo;всичките&rdquo; се свеждат до Първанов, Калфин и Дончева. Което, съгласете се, звучи малко смешно. Цялото кралско войнство от трима души. Не бих изключила възможността да се обединят, но една нула и една нула дават резултат нула.</p> <p><strong>- Ако изобщо може да се говори за разцепление в БСП&nbsp; /не просто &bdquo;люспене&ldquo;/, това беше през 1997-а, когато част от социалистическата партия се отдели във вид на т. нар. &bdquo;Българска Евролевица&ldquo;. Тогава тази Евролевица влезе самостоятелно в парламента. Калфин беше водеща фигура там. Бих споменала и Елена Поптодорова, Димитър Йончев, Петя Шопова. Александър Томов, който беше лидер. Николай Камов, който е лидер на политическо движение &bdquo;Социалдемократи&ldquo; и както стана ясно, Георги Първанов се е договорил с него да ползва партията му за регистрация на втора лява листа в евроизборите. Сравнения, асоциации, паралели, спомени? Имена, които бихте споменали?</strong></p> <p>- Несравними са нещата. През 1997 г. БСП бе претърпяла изключително тежка катастрофа, като вкара в катастрофата цялата държава. Вътре в партията протече много бързо един пълзящ преврат, с който хората, лоялни към Виденов, бяха почистени като с шкурка. Партийният елит бе в насипно състояние и част от най-амбициозните му хора видяха шанса си в нова лява формация. Но въпреки тези благоприятни за новата формация факти Евролевицата танцува само едно лято. Някой да я помни днес? А днес ситуацията е съвсем различна &ndash; БСП не е в криза, не се е провалила, напротив &ndash; след загубени избори взе властта, вътрешна криза няма, елитът е единен, отделни недоволници като Румен Петков не са достатъчни, за да говорим за вътрешна опозиция. Няма как при тая добра кондиция на БСП да се роди здраво отроче извън нея (АБВ имам предвид).</p> <p><strong>- Във времето на Фейсбук вас ви свързват с дясното. Най-вече &ndash; като човек &bdquo;костовист&ldquo;. Преди да питам за дясното в момента, редно е да поясните какво ви отправи натам. Хора, идеи?</strong></p> <p>- Аз съм си десен човек от 1990 година. Жан Виденов ме покани като десен журналист да работя в пресцентъра му, защото ценеше моята обективност и моя професионализъм. Тогава десницата беше в насипно състояние след провала си на изборите през 1994 година. И аз сметнах въз основа на това, което знаех, че Жан ще направи необходимите реформи &ndash; а именно приватизацията, социалната реформа и т.н. Затова приех.</p> <p>А Костов го познавам от 1990 г., когато бе редови депутат в парламента, даже съм правила две интервюта с него. Чела съм всичките му статии и книгите, които издаде, защото видях в него голям интелект и бъдещ голям политик &ndash; както и стана. Костов от редови депутат израсна до държавник от ранга на цар Борис и Стамболов и това ме направи окончателно негов последовател. Ще ми позволите&nbsp; няколко думи за този толкова обругаван политик.</p> <p>През управлението на Костов бе започната и докарана до точката на необратимост дълго отлаганата икономическа реформа, т.е. българската икономика стана пазарна. Инак казано - завърши основната част от приватизацията.</p> <p>И тук стигаме до огромния грях на Костов - че я направи. Направи я братовчедска, непрозрачна, генерираща корупционни практики. Да, така е. Но има нещо, което ще се опитам да кажа много внимателно. Да, приватизацията бе несправедлива и нечестна. Да, възможно е Костов да е корумпиран. Но друг вариант на пазарна реформа нямаше. Гадно звучи, но никъде и никога по света не е имало първоначално натрупване на капитала по справедлив начин. При бившите социалистически страни именно приватизацията играе ролята на първоначалното натрупване на капитала, защото той беше вече натрупан при държавния социализъм и трябваше да се преразпредели към частни субекти.</p> <p>Ако някой от политическите му съдници е знаел по-честен и по-добър начин да направи приватизацията, да я бе направил, а? Ама неее, осем години никой политик не посмя да я започне, защото знаеше, че успешните революции (а преходът към пазарна икономика е по съществото си революция) изяждат своите деца. Костов се осмели и когато успя, логично бе изяден. Ако нещата бяха останали само с това, да кажа &quot;нищо ново, очакваше се&quot;. Но дъвкането на кокалите му продължава и до днес.</p> <p>Повтарям - приватизацията бе ужасно несправедлива и имаше огромна корупция, което стана благоприятен фундамент за създаването на българската олигархия и ренесанса на българската мафия. За всичко това Костов носи огромна отговорност. Но защо отдавна медиите са забравили за отговорността на тогавашните вицепремиери Александър Божков и Евгений Бакърджиев, на тогавашния председател на бюджетната комисия Йордан Цонев, на тогавашния главен секретар на СДС Христо Бисеров, на тогавашния кмет на София Стефан Софиянски и още много техни сини съратници? Защо те всички бяха изчипкани с универсалния шампоан &quot;Иван Костов&quot;? Както и бяха изчипкани тогавашният вътрешен министър и добър приятел на Майкъл Чорни - Богомил Бонев, и тогавашната външна министърка Надежда Михайлова.<br /> <br /> Като казах Надето, се сетих за втория &quot;непростим&quot; грях на Костов - направи така, че страната ни да извърви основната част от пътя към Европейския съюз, за което лаврите и овациите обраха жълтите и червените му наследници. За едната предпоставка на успешния евроинтеграционен процес - изграждането на функционираща пазарна икономика, вече казах. Но медиите отдавна забравиха и другата - членството в НАТО и начинът, по който стигнахме до него. А без това членство щяхме да гледаме ЕС през крив макарон.</p> <p><strong>- Чест ви прави, че никога не се отрекохте от Жан Виденов и работата си за него. Няколко думи за онзи период.</strong></p> <p>- Най-важното нещо, което се случи тогава, бе, че Жан отстоя суверенитета на България, като не позволи Русия да вземе за жълти стотинки транзитните ни газопроводи. А за Русия играеха, т.е. предателстваха и много вътрешни сили начело с Андрей Луканов. Битката беше много тежка и в крайна сметка допринесе за катастрофата в края на 1996 &ndash; началото на 1997 година. Чрез своята пета колона у нас руснаците много допринесоха за свалянето на Жан от власт, защото така и не можаха да му простят, че отказа на &bdquo;Газпром&rdquo; да му подари газопроводите.</p> <p><strong>- Да се върнем към днешния ден. Дясното &ndash; какво се случва там? Почти в един и същи момент с Татяна Дончева, която тогава каза, че напуска БСП и прави Реформаторски фронт, стана ясно, че се създава нова дясна партия &quot;Движение 22 септември&ldquo; с култови сини лица като Евгений Михайлов, Едвин Сугарев, деца на знакови седесари; творци като Теодора Димова, Александър Петров, Георги Липовански. Сериозна формация или сателит на ГЕРБ ще да се окаже това? </strong></p> <p>- Каква сериозност, какви пет лева? Тези хора си заявиха още в началото, че десните сили трябва да работят с ГЕРБ и да работят за ГЕРБ - защото, видите ли, той бил най-голямата сила вдясно.</p> <p><strong>- Реформаторският блок? Какво правим там? Всъщност би трябвало вие да сте причастна не само като наблюдател към него. Там е ДСБ. Радан Кънев, когото харесвате и залагате на доброто му политическо бъдеще. Обаче &ndash; колаборация с ГЕРБ. Колаборация ли направиха те наистина с ГЕРБ? Съсипаха ли си бъдещето с тази крачка, както мнозина коментатори твърдят?</strong></p> <p>- Никаква колаборация между Реформаторския блок и ГЕРБ няма. Има разговори за евентуално сътрудничество в името на свалянето на правителството. Разговорите за сътрудничество в името на една междинна цел не са равни на колаборация или коалиция. РБ ясно постави условията си пред ГЕРБ за едно бъдещо сътрудничество и засега ГЕРБ не показва с нищо, че се променя от личната на Негово Величество Бойко партия в една нормална дясна партия. Но що е време &ndash; пред нас е. Тъй че тук сюжетът тепърва ще се развива интересно. Реформаторският блок гради успешно бъдещето си дотук и се надявам да продължи възходящата си линия.</p> <p><strong>- Бареков? Важни социолози казват, че той е възможният най-добър политик.</strong></p> <p>- Нека да сме сериозни, моля. То и за Бойко казват, че е най-добрият политик. Бареков е второ издание на Бойко, само че с влошени параметри.</p> <p><strong>- Политическа, партийна прогноза за май 2014-а &ndash; годината на евроизборите? </strong></p> <p>- Много е рано още да се каже каквото и да е. Зимата не е минала &ndash; а големите сметки за парно и ток още не са започнали да ерозират доверието на електората в правителството. Процесите вдясно още не са се разгърнали, Реформаторският блок не се е структурирал. Тъй че, който се наеме сега да прави прогнози за след четири месеца, е шарлатанин. Единствената прогноза, която може да се направи, е в духа на прогнозата за времето: времето е динамично.</p> <p><strong>- Съгласна ли сте, че от евроизборите зависи кога ще бъдат парламентарните?</strong></p> <p>- Това е ясно на всеки. Ако БСП заедно с ДПС вземат повече мандати от останалите, предсрочни избори няма да има.</p> <p><strong>- Последно. Както казах в началото &ndash; да поговорим как един човек като вас, който по времето на соца беше вечната контра на режима, стана непоклатим защитник на Жан Виденов, а после стана &bdquo;костовист&ldquo;? Това сте вие, Невена. Кажете, споделете. Катарзис, колизия? Прагматични мотиви?&nbsp; </strong></p> <p>&nbsp;- Никакъв катарзис, колкото и да е модерна тази дума напоследък. Винаги ме е интересувало това, което е доброто за България. Надявах се, че Жан може да го направи, и затова работех за него. Като цяло не можа да се справи, защото не можа да укроти собствената си крокодилска партия, която освен че ръфаше България, накрая го изяде и самия него. И все пак той направи едно голямо нещо, както казах &ndash; отряза мераците на руснаците.</p> <p>А Костов можа да се справи с огромните предизвикателства пред страната ни. Членството ни в НАТО стана възможно благодарение на едно изключително непопулярно решение на Костов - даването на въздух за операцията на НАТО срещу Съюзна република Югославия. Повече от 70% от електората барабар с тогавашния опозиционен лидер и днешен Гоце бе против това решение. Времето показа, че електоратът и Гоце са бъркали, а Костов е бил прав.</p> <p>Че изборът му не бе хазартен, а дълбоко промислен, сочат и другите му стъпки в косовската криза. Той отказа да даде на Русия въздушен коридор до Прищина, а по-късно отказа на САЩ да пусне в България вълната косовски бежанци. Кой от карето бащи&nbsp; на следващите&nbsp; управления (Първанов, Станишев, Доган и Симеон) бе в състояние да направи и отстои подобен външнополитически избор?</p> <p>&nbsp;</p>