Най-голямата заплаха за Европа е ислямският тероризъм

<p><strong>Тероризмът в Европа: видяхме актове на терор, като се започне от Брейвик в Норвегия и се стигне до Мохамед Мера в Тулуза, станахме свидетели и на безредици, базирани на идеология. И все пак- &nbsp;откъде идва най-голямата заплаха?</strong></p> <p>Мисля, че днес в Европа имаме три различни вида заплахи. Ясно е, че най-голямата от тях все още е ислямският тероризъм. Но защо тя е най-голямата? Защото в нея участват много, хиляди хора, които ако не днес, утре имат потенциала да станат терористи. Ние пък не разполагаме с толкова много хора.</p> <p>Значи, имаме хиляди хора, които имат много ясна политическа и религиозна програма. Имаме процес на радикализация, която се провежда от години, така че мисля, че е ясно, че ислямският тероризъм е най-голямата заплаха в Европа.</p> <p>След него имаме още две различни заплахи. Първата е десният тероризъм, като случаят с Брайвик, но ако игнорираме неговия опит, то ще излезе, че през последните 20 години не сме имали някой истински голям терористичен акт от дясното крило.</p> <p>И последната заплаха е левият тероризъм. Макар че той в момента не съществува в Европа, преди 20 години съществуваше. Днес имаме ясни признаци, че в Италия, в Гърция функционират някакви анархо-марксистки групи, но те са много малки и на много ниско ниво.</p> <p><strong>Въпреки че техните идеологии може да се различни, всичките три групи са всъщност екстремистки. Вие посочихте процеса на радикализация и колко е трудно в него да се намеси човек. Къде всъщност се случва процеса на радикализация? Дали говорим за училища, университети, джамии, затвори? Как да го открием?</strong></p> <p>Радикализацията става чрез различни канали. Първо, това се случва в селищата, в градовете, в общините, в спортните обекти, във футболните клубове и разбира се, в училищата.</p> <p>Това е основата. Освен тях обаче има и много други различни начини или различни места, като например затворите, разбира се, и университетите.</p> <p>По-голяма част от "радикализацията" става в най-ранна възраст, и то по улиците, в общините, в някои училища. Когато хората влизат в университета например, тези, които са радикализирани, вече са радикализирани, докато останалите вероятно няма да бъдат "привлечени". Това е малцинство, това трябва да ни е ясно, радикализацията засяга може би 10 до 15 на сто от младите мюсюлмани в Европа.</p> <p><strong>От гледна точка на демографската структура, дали има конкретна социална група, която е повече склонна към такава радикализация?</strong></p> <p>Трудно е да се каже, защото ние вероятно бихме си помислили, че едно младо момче, което се чувства отхвърлено, е по-вероятно да бъде радикализирано, защото именно това е логиката. Но също така има и хора с университетски дипломи. Имаме хора, които са напълно интегрирани.</p> <p>Ако например вземем извършителите на терористичните атаки в Лондон през юли 2005 г., те бяха напълно интегрирани в обществото. Един от тях дори е син на собственик на магазин, той работеше в образованието, имаше работа, той очевидно е напълно интегриран. Но той бе станал радикал.</p> <p>А ако сте в лична криза, ако тя е и социална криза, културна, семейна, криза с момичето - вие сте слаби и сте подложени на радикализиране точно както може да се радикализирате в някоя християнска секта.</p> <p><strong>Да се върна на най-голямата заплаха, която споменах - ислямския екстремизъм тук, в Европа. Министърът на правосъдието на Белгия заяви, че националната сигурност го е уведомила, че Саудитска Арабия финансира около 10 училища в Белгия, в които се преподава радикален ислям. Как оценявате тази заплаха?</strong></p> <p>Ние трябва да разберем, че в една част от Европа - в Белгия, Холандия, Германия - днес имаме големи мюсюлмански общности, но в тях не е имало мюсюлмански колонии в миналото.</p> <p>Франция имаше Алжир, Мароко, Тунис. Франция имаше колонии, така че повечето мюсюлмани във Франция са дошли от тези бивши колонии.</p> <p>Белгия, Холандия и Германия нямаха такива колонии, така че повечето мюсюлмани в тези страни дойдоха през 60-те и 70-те години на ХХ в., когато на Европа й бе необходима работна ръка за изграждане на новата инфраструктура.</p> <p>Тези хора дойдоха, но всички по това време мислеха, че ще останат само две години, три години, само по време на работата, а след това ще се върнат по своите страни. Но това не стана.</p> <p>Белгийците, както и холандците не приемат много добре този проблем и отчаяно търсят някой, който би им помогнал.</p> <p>В същото време саудитците казаха на белгийските власти: "Няма проблем, ние ще решим това", както по-късно казаха и на Холандия. Така те започнаха да изпращат пари, да изпращат хора, което със сигурност бе една скрита програма.Тяхната идея, разбира се, бе да радикализират хората.</p> <p>По всичко изглежда, че ислямът е нещо уникално. Но той не е нещо уникално. Имате ислям от Азия, имате ислям от Северна Африка, ислям в Персийския залив, сунити, шиити и така нататък. Но е ясно, че уахабитският ислям от Саудитска Арабия няма нищо общо нито с исляма в Мароко, нито с този на турците.</p> <p>Но този ислям е наложен на тези хора от саудитците с помощта на белгийските и холандските власти, което беше извършено преди 20-25 години. И в продължение на 25-30 години саудитците финансираха и изпращаха хора.</p> <p>Например в Холандия,през 2003 г., след убийството на Тео ван Гог, холандските служби проследиха всички мюсюлмански духовници в Холандия и откриха, че 60, а дори и 70 процента от тях нито разбират, нито знаят да четат, нито знаят да говорят нидерландски.</p> <p>Ами много е ясно, че те и да искат, не могат да бъдат фактор за интеграцията. Не могат. Те не могат да разберат обществото, в което живеят, в което живеят техните последователи. Те не могат да помогнат с добър съвет, защото не знаят. А повечето от тях идват от чужбина, от Саудитска Арабия или от страните от Персийския залив, без познаване на езика, без никакво познаване на обществото.</p> <p><strong>Вие бяхте във френската разузнавателна служба. Дали вие или тези във властта тогава успяхте да видите какво ще се случи, да разгадаете знаците, които идваха от Саудитска Арабия през това време?</strong></p> <p>По това време - това се отнася и за френските разузнавачи, и за американските, и за всички западни разузнавачи - ние не бяхме много заинтересовани за тези случаи. Големият ни враг бе Съветския съюз и комунизма.</p> <p>Така ние нямахме реален интерес да следим Саудитска Арабия. Ние знаехме, че нещо се случва, но то бе невидимо.</p> <p><strong>Е, вие имахте и случай, когато дори службите на Белгия ви предупреждаваха за заплахата, която представлява Саудитска Арабия,по отношение на налагането на екстремистката идеология на хора в Европа. Но, от друга страна, Саудитска Арабия бе определяна като съюзник на Запада. Как приемате това?</strong></p> <p><strong></strong>Двусмислеността на ситуацията е, че Саудитска Арабия е ясен съюзник на Запада, тъй като тя е срещу комунизма, тя беше срещу бившия Съветски съюз и така нататък, а тя е и срещу Иран днес по очевидни причини. Така че тя е съюзник, но в същото време тя може да се счита и за враг, защото има тази скрита програма.</p> <p>Но дори и в обществото в Саудитска Арабия, на най-високите нива, има две тенденции. В кралското семейство в Саудитска Арабия имаме хора, които са искрени и честни, и се обявяват за сътрудничество със Запада и за модернизиране на Саудитска Арабия, а има и принцове, които казват: "Не! Ние трябва да задържим, твърдо да стоим на нашите вярвания, защото ние все още сме саудитци и уахабити".</p> <p><strong>Гледайки какво правят някои европейски правителства, например забраната за носенето на бурките или минаретата или други такива закони, дали наистина мислите, че това може да "работи"? Или те само се отразяват върху общата мюсюлманска общност, която не е екстремистка?</strong></p> <p>И двете неща, мисля, че и двете. Преди всичко, мисля, че ние трябва да им помагаме и да подкрепяме средностатистическия мюсюлмански мъж или жена, които само се опитват да живеят нормален живот и които искат да създадат по-добро бъдеще за децата си. И е ясно, че тези хора искат ние да заемем твърда позиция срещу екстремистите.</p> <p>Те са загрижени за своите деца. Когато сте мюсюлманин-майка в Белгия или във Франция ще видите, че това момче, Мохамед Мера, е имало лоши познати и приятели. Когато разберете, че това 21-22 годишно момче е искало да ходи в екстремистка джамия или в Пакистан предполагам, че ще Ви хване страх, че ще поискате помощ от държавата. А помощта на държавата е да поставя ограничения.</p> <p>В същото време обаче, тези мерки могат да доведат и до радикализиране на някои хора. Но тези хора така и така ще бъдат радикализирани. Това е само повод, това е само извинение, но ако не е бурката, тогава ще бъде задължението за "Халал"-храната в училище. Ако не е това, ще бъде размешването на момчетата и момичетата в училище, или някоя друга тема. Но така или иначе, част от тази общност върви към радикализация, тези от 10 до 15 процента. Въпросът е как да се предпазят другите и, разбира се, как да се овладеят екстремистите.</p>