- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 66
- 20
<p>– <strong>Г-жо Нейнски, „Синьо единство”, партията, която вие създадохте, вече не е част от Реформаторския блок по предложение на председателя на ДСБ Радан Кънев. Изненада ли ви това?</strong></p>
<p>– Изненада ме, че предложението дойде от ДСБ. С „България на гражданите” ние имаме принципни политически различия не от вчера. През годините сме защитавали различни политически виждания, били сме част от различни управления и тяхното поведение за нас не е изненада.</p>
<p>–<strong> Още на първото официално събиране на представители на гражданските комитети на РБ стана ясно, че единствено „Синьо единство” от 6-те партии в блока е категорична в позицията си да не се прави коалиция, а всички т.нар. реформатори да се преформатират в партия, за да имат реален шанс за сериозни позиции в политическото бъдеще на България. Посочете аргументите за това.</strong></p>
<p>– В „Синьо единство” сме категорични, че истинската алтернатива на сегашното управление на България може да бъде единна дясна партия, стъпила на традициите и успешните практики на две десни реформаторски правителства (1991–1992 и 1997–2001 г.) и същевременно развила модерна политика с нови хора при новите условия. Затова и създаването на формацията носи заряда на опита, съчетан с творческата енергия на ново поколение политици.</p>
<p>Алтернатива не може да се гради върху компромиси, неясни договорки и познати до болка политически комбинации, които през годините компрометираха идеята за десницата. Включително на последните парламентарни избори хората се произнесоха за различните предложени им коалиции вдясно, като ги оставиха извън парламента.</p>
<p>Ако заявката за общата кауза е искрена, то какъв е мотивът за отказ от единство – освен, разбира се, битката на партийните ръководства на национално и местно ниво да се договарят по време на изборите за квоти и позиции. Затова „Синьо единство” настоява, че за да звучи почтено заявката ни да реформираме държавата, трябва да покажем, че сме готови да реформираме себе си, като се откажем доброволно от партиен суверенитет в името на една ясна и открита политика. </p>
<p> –<strong> В политическото говорене, свързано с Реформаторския блок и „Синьо единство”, активно се завъртяха понятията „дясно“ и „либерално“. Бихте ли пояснили?</strong></p>
<p>– Очевидно е, че РБ е събрал формации не просто с различна политическа биография, но и с различна политическа философия. И в това не би имало нищо толкова притеснително, ако заявената кауза за битка с мафията стане повод за сериозен дебат на тема как да се проведе ефективно тази битка.</p>
<p>Битката с мафията и олигархията не е, поне за мен, ефектен етикет за предизборна кампания. В демократичния свят тя се води чрез функциониращи демократични институции и именно затова доверието на хората минава през отговор на въпроса кой как е действал, когато е заемал позиции в тези институции. Защото, когато си в опозиция, и то извънпарламентарна, е много лесно да си срещу мафията и олигархията. Тогава нищо не зависи от теб и ти очакваш хората да ти дадат кредит на доверие.</p>
<p>Едно обезверено общество се нуждае от доказателства. А и съм сигурна, че няма политик или партия, които да излязат на избори и да кажат: „Ние или аз сме за мафията”. Историята сочи, че двете десни управления могат да дадат убедителни примери за принципна и тежка битка с мафията. Докато управленията на Сакскобургготски и на тройната коалиция са упреквани от десните избиратели за редица безпринципни решения и действия. Министрите от тези правителства, които сега са в РБ, трябваше да дадат отговор на тези неща. Вместо това се каза, че миналото не ги интересува и те имат вече нова, дясна самоличност. Извинявайте, но за всичко това има само една дума и тя е подмяна.</p>
<p> –<strong> Аз и в момента не разбирам – как Реформаторският блок ще действа единно, при положение че там има БЗНС, има една друга партия, „народна“, които едва ли могат да бъдат наречени десни. Сигурно имате прогноза как ще се развият нещата там.</strong></p>
<p>– Ако трябва да сме точни, там има две партии, правоприемници на традиционната десница – СДС и ДСБ, две партии от либералния спектър – ДБГ и НПСД, които са участвали чрез свои лидери в центристко и ляво управление, и една партия – БЗНС на Николай Ненчев, която също по заявка е центристка. От коалиционното споразумение е очевидно, че либерално-центристката тенденция е взела връх и най-показателно за това твърдение е доминиращата квота на ДБГ на национално и регионално ниво.</p>
<p><strong> – Радан Кънев каза, че занапред ще разчита на подкрепата на „Синьо единство”, що се отнася до общите документи – например т.нар. „точки за излизане от кризата“, под които стои подписът на вашата партия. Как ще стане това на практика?</strong></p>
<p>– По отношение на добрите намерения проблеми няма. Има проблем с реализацията. Ние сложихме подписите си под политиките и принципите, защото споделяме оценката за състоянието на страната. Но не сме съгласни да участваме в подмяната, която се извършва, и нямаме доверие в почтеността на заявените намерения. Обратното, смятаме, че се прави опит с десни гласове да се легитимира колаборациониска политика от типа на онази, която познаваме от времето на Симеон Сакскобургготски, и да се създаде контролирана десница, която да обслужва определени интереси.</p>
<p><strong> – Отново цитирам Радан Кънев: „Да се създава вътрешно разделение в името на създаването на вътрешна власт е отвратителна практика от миналото на българската десница, а не от настоящето, нито пък от бъдещето й.“ Това той каза ден преди да поиска оттеглянето на „Синьо eдинство” от РБ, визирайки лично вас. Коментарът ви?</strong></p>
<p>– Радан Кънев ми каза неотдавна, че не познава политиката на десницата през годините и не се интересува от нея. Затова и стана удобен носител на подмяната. В неговите уста от тук нататък могат да бъдат поставени всякакви обвинения от арсенала на политическите ни противници. Когато нямаш памет, ти мислиш, че всичко започва от теб – чувство, което е унищожило не един или двама в политиката. </p>
<p><strong>– Бихте ли направили паралел на днешната ситуация с времето на управление на правителствата на Филип Димитров и по-късно – на Иван Костов? От какво трябва да се поучи новата десница – ако изобщо е възможно да се говори за такава?</strong></p>
<p>– Те знаеха ясно кои са, по кой път водят хората и кой е компромисът, който никога няма да направят. Сегашните не знаят кои са, изборът им на пътя зависи от обстоятелствата и са готови на всякакъв компромис, за да реализират краткосрочни конюктурни цели.</p>
<p>–<strong> Впрочем с тези – извинете, боричкания (за много хора случващото се в дясното изглежда така) – не наливате ли вода в мелницата на опонентите си от лявото (доколкото има и ляво в България)?</strong></p>
<p>– Вода в мелницата на левицата наливат безпринципността и сделките, защото все повече десни избиратели се отдръпват и не гласуват, докато електоратът на левицата остава мобилизиран и монолитен. </p>
<p><strong>– Има ли сблъсък на млади и стари в дясното политическо пространство? Или може би трябва по-скоро да ви питам как виждате това пространство на фона на разделението, коeто ми се вижда трудно за прикриване.</strong></p>
<p>– Това, което се случва в момента, е сблъсък в рамките на едно поколение. Обърнете внимание, че лидерите от „Синьо eдинство” са на годините, ако не и по-млади от лидерите на РБ. Само че имат различна чувствителност към истината. Дебатът не е за миналото, а за компромиса. Това е вечен дебат. Оказа се, че за младите лидери от „Синьо единство” истината има значение; че принципите за тях не са кухо понятие; че не им е все едно за цената, на която биха влезли във властта.</p>
<p><strong>– В Реформаторския блок има много добри експерти буквално във всички ключови области живота, които с компетентността и опита си могат да направят много за излизане от ситуацията, в която се намира в момента България – не ви ли е трудно да се разделите с такива хора? И което е по-важно, няма ли това на вас, от „Синьо единство”, да ви струва провал на следващи избори?</strong></p>
<p>– Аз не се разделям с никого. Уважавам смислените и компетентни хора. Но тук става дума за политика, за вземане на решения и за носене на отговорност, а не за експертност. Аз не мога да бъда съучастник в опитите за подмяна на истината, нито в усилията на някой да търси нова политическа самоличност. Това са морални въпроси и тук всеки сам решава за себе си.</p>
<p><strong>– Вие казвате: „Партийните елити и партийният егоизъм разбиха дясното“. Но тези елити така или иначе съществуват. Как на практика дясното може да тръгне начисто, с приемливи компромиси? И какви са приемливите компромиси – вие сте човек с много опит в политиката на прехода?</strong></p>
<p>– Ако има нещо безспорно сред многото спорни неща вдясно, то това е, че десните елити са загубили легитимност. И тук не става въпрос за една или друга партия, за една или друга личност. Не става въпрос за стари и нови лидери. Би било много просто.</p>
<p>Става въпрос за очевидния факт, че при декларирани общи цели тези цели се преследват през 10 възможни партии. Това хората отказват повече да приемат. Не го разбират или по-скоро разбират го и го наказват. Те очакват отделните партии да сдадат суверенитет в посока на обща дясна партия, структурирана върху ясни принципи, партия, осмислила наследството и приела ясен път от тук нататък.</p>
<p>Очакват желанието за реформи в държавата да започне с реформа в дясното. Вместо това им се казва, че няма дясно и ляво, че миналото и това кой какво е правил нямат значение. Предлага им се поредният компромис – облечен както винаги в красиви фрази, и им се казва, че нямат избор. </p>
<p><strong>– </strong><strong>Как гледате на идеята за следващо правителство, което да си постави определени приоритети, да ги изпълни и да се саморазпусне – след което да се върви към ВНС и приемане на нова конституция?</strong></p>
<p>– Като на утопия. Най-малкото защото общественият морал в момента е на толкова ниско ниво, че идеята, че ще се намерят достатъчен брой хора с чисти помисли, които да го реализират, и то в посочените срокове, е напълно хипотетична. Но искам да заявя, че лично аз бих се включила в подобно усилие.</p>
<p><strong>– Не искам да влизаме в коментари на междуличностни отношения, но така или иначе остана горчивият привкус на някаква „женска свада“ между вас и г-жа Кунева – и двете твърде амбициозни, и двете умни и доказани политици. Как отговаряте на този въпрос?</strong></p>
<p>– Няма такъв казус. „Синьо единство” беше изключено от блока, преди да започнат разговорите за европейските избори. И това е видно от протоколите от преговорите. Онова обаче, което стана ясно навреме, е, че ще се търси влизане в парламента на всяка цена, дори чрез опит да се реабилитират правителствата на царя и на тройната коалиция. Защото, както се каза, „ни трябват поддръжници”. Навремето един човек ми каза: „Бог прави ли разлика откъде идват даренията?”. Да, но все пак нека не забравяме, че ние не сме Господ.</p>
<p>–<strong> Да го кажем така: било каквото било досега, трябва да се върви напред. Какви са плановете на „Синьо единство” – всъщност тази партия не се е легитимирала в обществото. Или поне не достатъчно.</strong></p>
<p>– Ще се легитимира на предстоящите избори. Ние вярваме, че идеите ни се нуждаят от проверка и в това отношение евроизборите ще бъдат своеобразен референдум за това дали хората подкрепят този начин на правене на политика.</p>
<p><strong>– Моля ви, посочете имена на хора от „Синьо единство”, за които тепърва ще чуваме, които според вас тепърва ще легитимират дясното в България – с техните професионални квалификации и опит.</strong></p>
<p>– Младите политици от „Синьо единство” сами ще наложат имената си. Те нямат нужда да ги изброявам поименно. Те стават популярни с честните си позиции, с чувствителността си към истината, с вярата си, че политика може да се прави и без лъжа. Това не просто са нови хора, това са хора, които правят политика по нов начин.</p>
<p>За разлика от своите връстници в Реформаторския блок, които удобно се намърдаха в старите, познати схеми, готови да участват в подмяната в името на властта. Битката между принципите и конформизма не е битка между поколенията. Тя е битка във всяко поколение. Конформистите са винаги мнозинство, но те са сивото. На принципните принадлежи светлината.</p>
<p><strong>– В Реформаторския блок различните партии – всяка посвоему, и всички като цяло – винаги намираха начин да си оставят открехната вратата към ГЕРБ. А вчера стана ясно, че ще водят преговори с тази партия за свалянето на кабиинета „Орешарски“. Вашата позиция?</strong></p>
<p>– Ние сме категорични в това отношение. Не забравяйте, че партия „Синьо единство” се създаде вследствие на несъгласието ни с политиката на СДС за съглашателство с ГЕРБ. Това съглашателство разби и Синята коалиция. Парадоксът е, че същите политици и тогава, и сега са в ръководството на СДС. Буквално за няколко месеца от ревностни поддържници на Бойко Борисов станаха ревностни подръжници на РБ. Дали поради принципи или поради поредното съглашателство, оставям на вас да прецените.</p>
<p>Или НПСД, които след като напуснаха ДПС в предишното Народно събрание, получаваха партийната си субсидия през ГЕРБ? Тогава са имали доверие на ГЕРБ, сега си нямат. Много интересно. Безспорен факт са редица безобразия, които се случиха в държавата по време на управлението на ГЕРБ. Не случайно дори собствените им лидери признаха част от грешките си. Трябва да е ясно, че подобни недемократични практики няма да бъдат повече толерирани от българското общество и отпорът срещу тях ще бъде публичен. </p>
<p><strong>– А имате ли прогноза – пак от гледната точка на човек, обръгнал в политическите „потайности“ – ГЕРБ ще съумее ли да остане на политическата карта на България и докога?</strong></p>
<p>– Всичко зависи от това какъв субект извън ГЕРБ ще се появи вдясно. Ако това е принципен и авторитетен политически играч, в негово лице ГЕРБ ще получи сериозен електорален конкурент вдясно, факт, който ще подейства оздравително на цялата десница и ще промени лицето й. Ако е конюктурен играч, за който цената на бъдещата сделка с ГЕРБ минава през подмяна на истината за реформаторското наследство на традиционната десница, тогава ГЕРБ ще получи нов шанс да овладее дясното, този път като превземе и последната останала крепост на доскоро силно мотивираната емоционално дясна съпротива.</p>
<p>–<strong> Вие казвате: „Не е въпросът водят ли се преговори, а как се водят те.“ Как, при какви условия бихте преговаряли с ГЕРБ?</strong></p>
<p>– Публично и при ясни правила. Забележете, че досега никога ГЕРБ не е водил преговори. Там се общува с есесмеси, на кафе, на кайсии, край болничното легло или на корта. Това налага един битов и несериозен аспект на иначе много сериозно нещо, каквото са едни политически разговори. Освен това предопределя и монопол върху подадената информация от страна на по-силния, ГЕРБ, за това какво реално се е случило.</p>
<p>Те могат да кажат всичко и публиката да им повярва. Дори нищо да не кажат, остава лошото чувство, че по-малкият е ходил да се пазари за места, за облаги, за благоволение. Това убива. Така точно правеше и царят. Никога не се разбра какво се случи на онази прословута среща между него и Костов, никога не се разбра какво се случи между СДС и НДСВ след изборите през 2001 г., както и никога не се разбра защо нямаше коалиция между ГЕРБ и Синята коалиция и какво са си говорили Борисов, Костов и Мартин Димитров. Затова позициите трябва да се обсъждат публично и честно.</p>
<p><strong>– Не се ли боите, че на десните избиратели доста им омръзна да се опитват да гадаят какво се случва зад някакво перде, спуснато между тях и договорките „горе“. Не знам как е множественото число на думата „горе“.</strong></p>
<p>– Убедена съм, че им омръзна, показват го и резултатите. Затова говоря на висок глас за тези неща и искам да се сложи край. Затова е важно преди изборите да стане ясно кой кой е и за какво се бори! А не да поставят за пореден път хората пред свършен факт. </p>
<p>– <strong>Евроизборите. Какъв развой на събитията прогнозирате? Ще има ли колизии, на какви нива, на каква цена?</strong></p>
<p>– Безспорно е, че евроизборите ще се превърнат в своеобразен референдум за управлението на България в момента. Затова БСП и ДПС, от една страна, и ГЕРБ, от друга, ще хвърлят огромни усилия в онова, което те наричат битка на лявото и дясното. </p>
<p><span style="line-height:1.6em">От друга страна, партиите от традиционната десница, СДС и ДСБ, които би трябвало да имат най-голямо основание да претендират за глас по горещите въпроси на България, особено по темата за защита на националните интереси на България на терена на европейската политика, са сдали суверенитет на либерални политици от времето на царя. Същият, който се опита да компрометира и заличи спомена от тяхното реформаторско управление. Това е парадокс с огромни последствия за демокрацията и „Синьо единство” ще се противопостави на тази подмяна.</span></p>
<p>–<strong> На вас самата коментаторите не ви спестяват упреците си – меко казано – че в крайна сметка целта ви е точно тази, отново евродепутат.</strong></p>
<p>– Всеки мери със своя аршин. Ако битката ми е била за постове и позиции, щях отдавна да я реализирам. Желаещи да се пазарят в политиката дал господ, а и едва ли някой допуска, че през годините на опозиция не съм получавала различни предложения. Можеш да кажеш, че имаш принципи, ако си бил изкушаван и си устоял, а не когато никой никога нищо не ти е предлагал. През 2001 г. получих предложение да остана външен министър в правителството на НДСВ, което означаваше възможност да увенчая 4 годишните си усилия с подписа си под споразумението с НАТО и ЕС. Изкусително предложение, което не приех, защото не споделях политиката и философията на управлението на Симеон Сакскобургготски. Вярвах, че човек трябва да остане верен на себе си, каквото и да му струва това. Вярвам го и днес.</p>
<p><strong>– В момента сте в Брюксел, на работното си място. Какво ви занимава? С какво конкретно се занимавате като евродепутат?</strong></p>
<p>– През тези пет години винаги съм се занимавала с едно – да използвам позициите си и компетенциите си за смислено и убедително представяне на България. Защитата на интересите на една малка страна, и то с неубедителна политика, не е нито просто, нито лесно, защото на терена на разностранни големи интереси ние разполагаме с твърде малко инструменти. Затова човек трябва да е максимално фокусиран и убедителен. За мен отстояването на необходимостта от енергийна независимост винаги е било основен приоритет, защото тя има не само икономическо, но и сериозно геополитическо значение за България. И като външен министър, и днес, като евродепутат в комисиите по бюджет и комисията по външна политика, за мен е било важно да отвоюваме за България заслуженото й място в европейската политика, а не просто да следвам чужди интереси или конюктура. Важна роля получих чрез избора си на президент на Съюза за малки и средни предприятия към ЕНП, тъй като така мога да помагам на малки и средни предприемачи да се приобщят към европейските пазари и да получат достъп до финансиране.</p>
<p> </p>
