- Автор: Мартин Карбовски, lentata.com
- 20 Апр 2023
- 9388
- 157
@Martin_Karbowski е единственият български журналист, който си позволи да покани за интревю руския посланик след започването на войната. А Митрофанова прие. И отговори на всички въпроси. Гледайте! Защото онова, което няма да видите по телевизията, ще видите в канала на #Карбовски.
- Какво знаехте за България?
- Знаех доста. Защото през 80-те години се занимавах с въпросите на транспорта и смесените превози в Черноморския регион. По този повод общувах много с българските си колеги.
- Това държавна работа ли беше?
- Да, беше държавна работа, научно-изследователска. Знаех много за историята. За това, че библията на славянски език
е дошла при нас от България, че кирилицата е дошла от България. Знаех това доста добре. Познавах някои от български писатели, например – Любен Каравелов и Иван Вазов, бях чела техни книги.
Била съм един път на почивка тук. Много пъти съм идвала в командировки. Затова имах обща представа, но, разбира се, България по времето на Съветския съюз беше много развита страна. Беше на 27 място по ниво на живот в света.
- Сега също е развита…
Сега също е развита, но за съжаление, следите от разрухата все още се виждат.
- Искам да питам за войната.
- Навярно, ще започна с причината, която назова нашият Президент. Той каза, че това решение е предизвикано от необходимостта да се пресече възможността за разполагане на територията на Украйна на въоръжени сили на САЩ и НАТО. И да се осигури сигурността на Донецка Народна Република и Луганска Народна Република.
- Разбирам второто, но на територията на Украйна нямаше американски войски.
- Нямаше, но се планираше тяхното разполагане. Имаше Очаков – това е градът, където се планираше да се направи военно-морска база. Там имаше английски военни.
- Къде се намира Очаков?
- Очаков е близо да Одеса.
- На морето.
- Да, на морето. И друго нещо - множеството биолаборатории,
основно ръководени от американци.
- Всички наши медии твърдят, че това е руска пропаганда и няма биолаборатории.
- Разбира се, това не е руска пропаганда. Съществуват статистически данни за отражението на експериментите върху тестваните лица в Украйна. Тоест, че са провеждали експерименти, с т.нар. „препарати”, върху хора от въоръжените сили на Украйна. Трябва да подчертаем, че Русия до последния момент се опитваше да избегне този конфликт. Вероятно президентът е разсъждавал по следния начин – след толкова години на игнориране на нашите пожелания и убеждения, да им дадем последен шанс. Да предявим максимален пакет изисквания и тогава ще видим. Помните ли, това беше през декември 2020 година?
- Да им дадем последен шанс, на кого?
- На Запада, да се договорим, всъщност да дадем последен шанс и на нас, и на Запада - съществуваха всички възможности за това. Но, както на мен ми се струва, Западът не осъзна сериозността на нашата загриженост и позициите ни. Всъщност, всичко започна много по-рано. Ако си спомняте – 2007 година речта на Путин на Мюнхенската конференция по сигурност.
Всъщност, даже учудващо беше колко твърда позиция изрази. Защо? Защото след 1997 година, след подписването на основополагащия акт между Русия и НАТО, в който е записано, че НАТО няма да разполага свои контингенти в близост до територията на Руската федерация, изведнъж всичко се променя и започнаха да разполагат войски. Стигна се до това, че в пет страни е разположено тактическо ядрено оръжие.
- Но никой нищо не каза, когато България и Румъния влязоха в НАТО. Тогава Русия нищо не каза.
- А какво да каже?! Това е ваше суверенно право. Знаете ли, основният ни принцип във външната ни политика, във всеки случай беше основен, не знам как е сега, дали няма да се наложи да го променим - е ненамеса във вътрешните работи. Ние можем нещо да препоръчаме, да изкажем своята загриженост и мисля, че такава загриженост е била изразявана,
но твърдо да се противопоставяме – не, това е нереално.
- Сгреши ли Русия по отношение на Запада, Европа, Америка в края на 20 век?
- Знаете ли, навярно тук ще спомена 90-те години, ако ги помните - при вас сигурно е била същата картина. Във всички постсоциалистически страни беше приблизително еднаква картинка. Цареше еуфория, еуфория от това, че ние ставаме част от международната общност, от свободата, от възможността да пътуваме.
- Че ще има мир!
- Че ще има мир. И най-накрая окончателно сме загърбили конфликтите. Абсолютно вярно. Съществуваха илюзии и в икономически план. Защо да развиваме нашите отрасли?! И по този повод много неща бяха погубени тогава - толкова заводи, толкова производства. Защото съществуваше разбирането, че ние вече сме пълноправни членове на международното разпределение на труда. Защо да произвеждаме наши леки коли, когато може да купим хубави чужди коли?! Защо да правим свои компютри, когато може да ги купим. Тоест, всичко това беше една голяма илюзия.
- Бих казал грешка.
Да, грешка. От човешка гледна точка това е разбираемо, но от гледна точка на управлението на големите системи в държавата е много сложно да оправдаеш такава илюзия. Още повече, че ние, пропуснахме и не подписахме договора с НАТО за не-разпространението. Всичко това бяха устни обещания, но на думи се обясняват само в любов, и също лъжат.
Затова всичко това е много сериозно.
- Значи ли това, че Русия е слаба?
-пНе. Сега Русия не е слаба. Искам да кажа, че през 90-те години ние бяхме на ръба на може би не реален, а символичен разпад. Защото някои от регионите вече печатаха своя валута. В някои от националните региони съществуваше, да кажем,
силно отрицателно отношение към руснаците, например в Татарстан. И всъщност с идването на Путин, това е най-голямото му постижение, той успя да върне страната към нейното нормално състояние. Независимо, че я прие, като че ли в състояние на полуразпад, през 1998 година в разгара на финансова криза.
- Можете ли да наречете нормално военновременно състояние?
- Ако говорите за днешния ден, то в Русия, поне засега, народът не усеща, че се провежда военна операция. Ще ви дам някои статистически данни, много интересни. През 2022 година, една година след началото на войната, ние сме
на 6-о място по вътрешен брутен продукт, по паритет на покупателната способност и на 9-о в абсолютни цифри в света.
А в Европа сме на второ място.
- Всички у нас казват, че Русия е слаба, утре ще кажат, че тази статистика е руска, откъде е тя?
- Не, това са западни статистически данни. Това е международна статистика.
- Може би някой е сбъркал, като е помислил Русия за слаба?
- Абсолютно. Това е много повърхностна представа на хора, които си нямат представа какво е това Русия. Европа не е много наясно, те виждат само руснаците, които са в Европа, които добре почиват там и харчат големи пари. А ние сме в топ 10 по развитие на науката, робототехниката, изкуствения интелект. В топ 20 по развитието на ИТ технологиите. И ние сме на 23-о място в рейтинга на най-добрите страни в света по данни на US News And World Report. Затова, когато западните аналитици, вие сигурно си спомняте – в началото на военната операция, всъщност при въвеждането на санкциите, казаха, че Русия ще се сгромоляса, а някой даже сравняваше Русия с бензиностанция…
- С ракети…
- С ракети.
- Това беше наш политик…
- Да. Затова, трябва да кажем, че всички тези хораса си правили грешни сметки. Нашите резерви, гарантиращи стабилност са много големи. Сега усилено работим върху заместване на вноса, при това с невероятно темпо. И аз не се съмнявам, че нашата икономика ще издържи. Прогнозите бяха, че ще имаме 20% спад, а спадът е само 2%. Затова, това беше голяма илюзия.
Ние сме огромна страна с огромни ресурси. Ние... как да го кажа - ние няма да загинем.
- Мисля, че имаше възможност да вербувате Европана своя страна, а вие пропуснахте тази възможност.
- Разбирам, вие казвате, че военната операция напълно обърна Европа към Съединените щати. Бих искала да кажа, че като цяло, Европа отдавна вече не е субектна, затова не бих казала, че тя се е обърнала. Защото Европа беше напълно зависима,
във всеки случай по въпросите за сигурността от Съединените щати и ние прекрасно знаем това. Това, че Европа, и не само тя, въведе такива безпрецедентни санкции, отказа се от руския газ и петрол, всъщност доведе до това, че те сами се наказаха.
И вместо да положат усилия да не се стигне до този военен конфликт, те по всички възможни начини подтикваха към него.
През всичките тези 8 години, още през 2014 година, беше ясно, че всичко това няма да свърши добре. Реално подтикваха към този конфликт и ето какво стана. Обвиняват ни, че започвайки тази операция безпричинно и неочаквано сме нападнали Украйна. Но това не е истина. Украйна беше концентрирала 150-хилядна войска готова да атакува Луганск и Донецк. За 8 години украинците построиха 3 мощни линии на отбрана. Тоест, те са се подготвяли и ние, разбира се, не можеше да допуснем това. И играхме на изпреварване. Нима трябваше да чакаме да вземат Москва и после геройски да се сражаваме?!
Затова този резултат, за съжаление, е логичен. Всъщност трябваше да се изпълнят само две пункта и всичко това нямаше да се случи. Това са Минските споразумения - в тях няма нищо свръхестествено, тези региони искаха по голяма автономия.
Животът иска своето, ако им бяха дали тази автономия, след време всичко щеше да си дойде на мястото и всичко щеше да е наред. Това е първото. А второто, разбира се, е неутралният статут на Украйна, не-разполагането на войски на нейна територия и не-приемането на Украйна в НАТО.
- Кой пръв заговори за разполагане на войски?
Зеленски пръв заговори за това. Той беше казал, ако помните, че те са готови да създадат мръсна атомна бомба. Това беше като последно предупреждение. Пак повтарям. Две изисквания. Неутрална Украйна, не участие в НАТО и по-голяма автономия за тези две републики. Това беше всичко и нищо нямаше да се случи.
- Казват, че отново сте сбъркали, ето и Финландия стана член на НАТО. Още 1300 км граница с НАТО.
- Първо, във Финландия вече имаше разположено нещо натовско, не знам точно какво. Второ, това е моето лично мнение, Финландия не трябваше да го прави, така тя загуби своето лице в международната и глобална политика. Вече не съществува неутралната Финландия, която винаги беше платформа за регулиране на взаимоотношения. Тя имаше име в международната политика, сега тя загуби това име. Малка страна, член на НАТО и НАТО може да прави там каквото си иска. Да, за съжаление, в този план Европа се консолидира.
- Казваха, че войната ще бъде спечелена за 3 седмици.
- Виждате ли, сега от всички страни тече изкривена информация, фейкове, дезинформация, всъщност това е още една насока на тази война, много неестествена.
- В тази насока вие не спечелихте. В пропагандата ви победиха.
- Да, но ние си вършим нашата работа. А те, както се казва, нека си говорят. Разбира се, ние не разполагаме с международни медии, това което имахме беше RT, която затвориха. И вече няма алтернативно мнение. Това е истината. А колкото до, както вие казвате 3-те седмици, това също беше нещо като пропаганден слоган. Това, че все още не могат да превземат Бахмут, както вече казах, се дължи и на това, че бяха построени силно укрепени позиции. ова е едната история. Втората, а може би е и първа, разбирате ли –ние никога досега не сме използвали масово тежко бомбардиране с авиация. Когато превземаме градове, ние не задействаме толкова мощни неща. А можехме. От друга страна как може да разстрелваме хора, които до скоро бяха наши братя. По тази причина това е крайно жестоко, кърваво противопоставяне. Освен всичко останало - мислите ли, че украинците са много по-различни от нас? Те са също толкова упорити и както на тях им се струва – те защитават своята земя от врага, мислят, че ние искаме нещо да им вземем. Това също е елемент на пропагандата. Всичко това е свързано с друг подход, това не е Ирак с американските бомбардировки. Всъщност ние имаме мощни бомби, които могат да достигнат
до всякакви помещения, до всякакви подземни съоръжения, но ние не ги използваме. Не ги използваме, защото, все пак не можем да вдигнем ръка срещу тях.
-Има един голям въпрос. Руснаците винаги казват: „Истината е на наша страна, ние ще победим“. Сега отново ли истината е на ваша страна?
- Да.
- Това е генерален въпрос. Уверени ли сте?
- Да. Ние сме уверени. Ние сме уверени, че истината е на наша страна. Сега ще ви кажа защо. От 2003 година, с идването на власт на Юшенко, започва рязък завой на Украйна към национализъм. Освен всичко друго, през цялото това време върви подготвката на тези отряди от екстремисти – националисти. Ако се вгледате внимателно в кадрите по телевизията, ще видите всички тези татуировки, тази атрибути... Във всичко това, може да се различи възраждането на национализма в най-лошата му форма - във формата на нацизъм. Колко жестоко се държаха по времето на същия този Майдан?! През всичките тези години, може да се каже, вървеше много сериозно промиване на мозъците, затова вече и децата също са, как да го нарека, с променено съзнание като че ли. Всичко това доведе до този резултат. Затова истината е на наша страна. Да.
- А забелязвате ли как русофилска България се превръща в русофобска?
- Не бих формулирала така нещата. Защото в България, както и в много от европейските страни, бих казала – в болшинството европейските страни, се вижда разрив между населението и неговото мнение и политическия елит, който плува в мейнстрийма, най-вече - в американския мейнстрийм.
- Извинявайте, но аз не съм съгласен. На изборите миналата неделя спечелиха партиите на войнолюбците.
- Струва ми се, че когато българския народ е решавал за кого да гласува е отчитал, че тези партии се носят в този мейнстрийм,
в европейския, в антируския и т.н. ГЕРБ е партия, която е била в управлението достатъчно дълго, има своите силни позиции, затова вотът за тях не е изненада. Те са познати като управленци, как да го кажа – това е дракон, но свой дракон. ПП, те загубиха доста от позициите си, но в коалиция с ДБ получиха добри проценти, но те също са вече познати лица, а хората искат да дойдат нови лица. А партиите, които казват, че обичат Русия - това не е правилно. Която и да е партия трябва да обича България и да говори за това, че България ще си сътрудничи и ще работи с тези, с които е изгодно на България. Какво се случва днес?! Класиката казва, че икономиката управлява политиката, но сега политиката в голяма степен управлява икономиката. И, за съжаление, на тази база икономиката потъва.
- На мен никак не ми е смешно, защото нашите политици, така наричаните „ястреби”, могат да ни изпратят на фронта.
- Могат.
- Как мислите - ще отидем ли на фронта?
- Мисля, че народът ще въстане.
- Ще въстане?
- Да, ще въстане, ще е против, разбира се. Искам да ви кажа, че през това време, времето на военната операция, практически вече една година, България е доставила на Украйна въоръжение на сумата от два и половина милиарда долара.
- Кажете отново два и половина?!
- Два и половина милиарда долара. Вашият военно промишления комплекс бележи ръст на печалбата
приблизително с 173% в сравнение с миналата година.
- Това е добре за нашия БВП.
- Не знам. Вероятно е добре.
- Отказа ли се Русия от Европа?
- Работата е там, че ние сега се преориентираме, на първо място икономически - към Изтока. Както знаете, ние сме евро-азиатска страна, но не може да се откажем от своята идентичност, а ние имаме европейска идентичност, повечето от нас руснаците я имат. Например, ние сме многонационална държава, на нашата територия живеят 163 националности. По тази причина при нас са представени и всички религии - имаме много мюсюлмани, 20% са мюсюлманите. Затова не бих нарекла този завой кардинален и че всички ние ще станем „китаелюби”.
- „Киателюби”, това е нова дума...
- Затова, мисля, че ще мине време, ще си отидат днешните политически елити, ще минат десетина години и всичко постепенно ще си дойде на мястото.
- Това е вашата прогноза?
- Може би даже по-рано.
- А за Северен поток? Ще го ремонтирате ли?
- Няма ние да го ремонтираме. Ще го ремонтира тази компания, която отговаря за този Северен поток. Там съществува още едно разклонение, което, за щастие, е цяло. Не знам какво ще стане, но мисля, че много неща се върнат по местата си.
Но, разбирате ли, това вече ще бъде глобално друг свят.
- Разбирате ли как изглежда ситуацията от моята гледна точка?
- Абсолютно правилно казахте, това е хибридна война.
- Защо вашия отговор е така твърд?
- Не е възможно, за съжаление е невъзможно. Диалогът със Съединените щати върви в много тесен сегмент, по някакъв вид въоръжение, практически няма такъв. С Европа диалогът прекъсна. Няма с кого да разговаряме. Още повече, виждате какво става в Европа, с кого да говорим? С Макрон ли?!
- Говорете с Макрон.
С Урсула? Урсула е обикновено длъжностно лице в международна организация, кого представлява тя? Никого. Тя е представител само на своята организация.
- Чувства ли се Русия обкръжена от врагове?
- Не, абсолютно не. Защото, както може да забележите, голяма част от света, най-населената част от света, е с Русия.
- Това е вашата пропаганда, нашата казва друго.
- Още повече, аз мисля, че много страни чакат, да се случи това ппреформатиране на международната глобална политика и икономическа система. Тоест, за да стане по-ясно - за Съединените щати, само 58% от валутните резерви
на държавите са в долари. Върви активно отказ от долара.
- Не сте се отказали от България?
- В какъв смисъл?
- Казват, че вие ще ни нападнете.
- Знаете ли, ние няма никого да нападаме.
- Те казват - първа беше Украйна…
- Ето точно това е пропаганда.
- Вие имате тази възможност.
- А защо?
- Може би защото сте агресивни?
- Не.
- Може би руснаците искат война?
- Не. Руснаците не искат война. Това е сигурно. И когато бъдат постигнати целите на военната операция, тя е ограничена.
- А географски къде е краят?
- Знаете ли, аз не знам каква е идеята на нашия Генерален щаб и на военното ръководство, макар, че те сигурно също преценяват ситуацията, Аз мисля, че когато бъдат освободени тези области, които влязоха в състава на Руската федерация, мисля, че тогава може вече да са водят преговори за мир.
- Страх ли ви е от нашата коалиция на войната?
- Едва ли, навярно. Не. Това, че ще има доставки на въоръжение, това е безусловно, няма да ви оставят без това участие.
Но не мисля, че вашето ръководство ще стигне по-далече. Това би било безумие. Защото това би предизвикало огромна опозиция вътре в страната от гражданите и всъщност - неразбиране от страна на Русия. Все пак България се възприема, независимо от това, че вие сте се определили като недружеска държава, никой не ви възприема така. И обърнете внимание, в много политически шоу програми се споменава Унгария, Полша и т.н , България никога не се споменава. Така много деликатно.
- Ние не сме като поляците.
- Абсолютно. Не сте като поляците.
- Поканих ви само, за да ви задам само този въпрос.
- Мисля, че такъв риск не съществува. Убедена съм, че няма такъв риск. Всъщност, това не зависи нито от Лавров, нито от Путин. Това зависи само от вашето собствено ръководство и от позицията на САЩ.
- Няма ли да има Трета световна война?
- Дай, Боже, да няма.
- Тръмп каза, че сега сме по-близо до Третата световна война, отколкото….
- Вероятно може да се съгласим с него. Защото ръководството на Съединените щати постоянно подчертава, че не е настъпило време за преговори, че трябва да се победят руснаците на бойното поле. Това се произнася в различни възможни варианти,
по различни начини, но всъщност това е смисълът.
- Това е най-страшното.
Като цяло това са само думи, ще ви кажа честно, че аз отдавна не вярвам на тези думи и не им обръщам особено внимание,
защото всичко това е само вятър. Съществува само това, което става на бойното поле, това което се случва реално с международната икономика и международната политика. Има цифри, има факти, а тяхната интерпретация е за сметка на тези, които ги итерпретират.
- Искам да е ясно за нашите зрители – аз на заплата ли съм при вас?
- Не драги Мартине, заплата!? Не.
- И няма да получа. Обещавате ли?
- Няма. Обещавам.
- Съществува ли в България организирана и платена...
- Не. Ние въобще не се занимаваме с такива работи. И никога не сме се занимавали.
- Може би това е ваша грешка…
- Никога не сме плащали на никакви тролове, всъщност, както се досещате, сега нашите финансови ресурси са ограничени,
всичко е насочено към военните нужди и към социалните плащания, и затова не може да отделяме пари за това, но най-важното е, че в нашата концепция никога не е имало такова нещо. Никога нищо подобно не е имало нито в нашата външна политика, нито в концепцията на хуманитарна ни политика.
- Разбрах, че нямате пари за български тролове?
- Даже за журналисти нямаме пари. За съжаление.
- За кого от българските политици бихте гласували?
Ако съм български избирател аз бих гласувала за този, когото разбирам.
- Това е Бойко Борисов?
- Точно. А ако съм български избирател, който разбира политиката на ръководството, съзнавам какво се случва и т.н., то аз вероятно бих гласувала или „не подкрепям никого“ или за Костадинов,
който, аз разбирам, че ...
- Вие не правите услуга на Костадинов…
- Тогава го махнете това.
- Ние нямаме монтаж…
- Защо бих постъпила така? Защото, може би, от всички, да ги наречем условно - опозиционни партии, той, най-малкото,
изразява ясна пробългарска позиция, което ми харесва. Той не говори за Русия, не казва, че е за Русия, и тогава против кого е. Той изразява абсолютно пробългарска позиция.
- Мисля, че Русия му харесва повече отколкото Европейския съюз.
- Не мисля така. Мисля, че е за балансиран подход във външната политика. За съжаление това е малко вероятно, по простата причина, че вие сте членка на НАТО и на Европейския съюз и постоянно ще ви притискат по всички въпроси. Няма да ви дават възможност самостоятелно да взимате сериозни решения.
- Това беше и отговор на въпроса коя партия представлява интересите на Русия в България.
- Не, не бих казала, че той представлява руските интереси в България. Абсолютно.
- А кой ги представлява?
- Може би русофилите.
- Русофилите на Малинов?
-Да. Русофилите на Малинов. Друг е въпросът, че те нищо не взимат като гласове. Защото, когато заявяваш че си русофил, то винаги ще има някой в другия лагер на русофобите. Но, да, по принцип, това е Малинов. Вие финансирате ли Малинов?
- Не.
- Аз съм чувал друго.
- Ще кажа, че ние, Посолството, никого не финансираме.
- Какво Ви казаха Владимир Владимирович и Сергей Лавров, изпращайки Ви в България?
- Че това е спокойна, хубава страна
- Това е много дипломатичен отговор.
- Но, това беше през ноември 2020 година, по това време се срещах с Лавров. Тогава обстановката беше по-различна. Да, бяха изгонени няколко души. Но, същевременно, през 2019 година на Санкт-Петербургския международен икономически форум президентът Радев държа реч като почетен гост. Бях там и слушах неговото изказване.
- Сега ще го обвинят, че е голям русофил.
- Знаете ли, сега върви една игра, да залепиш на някого някакъв етикет и то без полутонове. На мене ми се струва, че той е изразител на интересите на цялото свое общество. Затова, може да се каже, че поне се опитва да се изказва много премерено.
- Бих искал да кажете няколко думи на нашите русофоби.
- Това е един вид своеобразно пребоядисване на по същество бившия комунистическия елит и неговите деца. Да, защото тези хора винаги са искали да живеят добре. Сега русофобията е някакъв вид мейнстрийм, затова тези хора се пребоядисаха и са в мейнстрима. Днешната младеж е, бих казала, космополитична, целият свят е отворен за тях, те живеят по друг начин. И разбира се - изпитват симпатия към хора, които са по-млади, по-модерни.
-...
- Да, затова, те също се стремят да бъдат в някакъв мейнстрийм.
- Не знам дали разбирате, че за тези хора това е поминък.
. Да, съвършено вярно. Има го и това.
- Русофилството също ли е поминък?
- Не знам, не ми се струва. Аз много пътувам из страната, може би моите впечатления да не са верни, но по време на моите пътувания аз нито един път не видях и не чух каквато и да е минимална проява на агресия, а мене всички ме разпознават.
Честно казано, аз не съм срещала проява на... да я наречем, агресия. На мене ми се струва, че българският народ сам по себе си е вътрешно интелигентен, започвайки с най-обикновените хора, но, пак подчертавам, може би това е лично моя идеалистична представа.
- Какво бихте казали на българските журналисти?
- Какво мога да кажа на журналистите. Просто, мога да им пожелая повече обективност или поне независимост,
отразяване без интерпретации. И да дават мненията и на едната, и другата страна.
- Може би сте отказвали интервюта?
- Не. Поканиха ме само един път в навечерието на специалната операция в „Здравей България“.
- След това…
- След това - край. Защото веднага ще кажат, че това е руска пропаганда. Затова вие сте първият. Вие сте първият и аз високо оценявам това.
- Това е голям риск за мен.
- Ние ще ви защитим.
- Моля ви се не ме защитавайте. Кажете нещо на обикновените българи.
- Аз бих казала така - скъпи приятели, историческите връзки, които съществуват в нашите отношения вече много, много векове, хилядолетия, и това, че България ни донесе Библията на славянски език, това, че вие сте ни дали кирилицата, и както е казал великия Лихачов, че ние сме влезли във войната с Турция за да защитим и освободим българите, е един вид благодарност и изкупление. Това са думите на Лихачов, че това е била благодарност към българите
за великия принос в развитието на руската култура, руската самобитност и руското православие. И мисля, че не е възможно те да бъдат разкъсани, тези силни исторически връзки между нашите страни. И ще дойде време, когато всичко ще си дойде на място. Мисля, че пак ще сме големи приятели, ще идват и много туристи.
- Ако не ни нападнете, ще бъдем приятели…
- Мисля, че това е невъзможно.
- Как се отнасяте към карикатурите и шегите?
- Знаете ли, аз не съм ги виждала. Но се отнасям спокойно към това. Знаете ли, аз имам богат опит. От 93-а година насам съм била депутат, одитор в Сметната палата, на ръководна длъжност в МВнР, работила съм дълго време в ЮНЕСКО, така че, съм свикнала с всичко, какво ли нр и по какви ли неповоди са писали за мен. Това е реклама и както казват - няма лоша реклама.
- Госпожа Посланик, Ваше превъзходителство, искам да изкажа своята благодарност, че се съгласихте. Много съм доволен, защото трябва да има разговор. Независимо дали сме врагове или приятели трябва да има разговор. Това е философията ми. Пожелавам Ви да Ви поканят в българска медия.
- Благодаря. Ще се постарая.
- Благодаря.
