- Автор: БНР
- 25 Авг 2022
- 1972
- 9
Политологът Михаил Кръстев пред Радио Видин: България също трябва да помисли, поне политиците да помислят, за проблема с доставките на горива. Да, страната ни успя да договори от ЕС дерогация за внос на горива от Русия до 2024 година, но времето си тече. Трябва да се помисли за диверсификация на източниците на горива, за да не се стигне до същата ситуация в каквато се намираме с природния газ.
- Темата за Путин и Русия, макар че идват нови избори, остава водеща в обществото. Акцентът грешен ли е в момента? Говорим за Русия и за газ, но търсим ли решение на проблемите?
- До голяма степен това е една изкуствена дилема, която се представя пред обществото от страна на политиците. Нека да говорим с факти: България използваше над 90% газ от "Газпром" до месец март. Допреди 5 месеца сме използвали изцяло руски газ от "Газпром". Сега се говори за завой към "Газпром", при положение че на практика няма как да има такъв. През всички тези години ние сме получавали газ от "Газпром". Заради войната в Украйна руската компания реши, че ще приема плащания само в рубли и тъй като нито една държава в ЕС не би платила директно с рубли, се разработи схема за разкриване на сметки в долари или евро в "Газпромбанк" в Швейцария, където европейските компании нареждат тези плащания, а банката ги превалутира и по този начин изпраща към компанията рубли. Това се прави, за да се замажат очите както на европейските, така и на руските граждани, на обществата, за да продължи в крайна сметка Европа да бъде захранвана от Русия по някакъв начин с природен газ и съответно руското общество да е доволно, че се получават рубли. Това, което България не направи, е да разкрие такава сметка. Много други европейски държави го направиха. След като не го направи - доставките бяха преустановени. Това, което е дебатът в момента, е дали да разкрием такава сметка, да нарежда евро към нея и при добро желание на руската компания - да получава газ в рамките на договора, който имаме в момента, а той е до декември. Така или иначе той изтича съвсем скоро.
Дали България ще получи количествата газ - зависи от поведението на служебното правителство по отношение разкриването на тази сметка сметка. Всякакъв дебат за това дали България ще се отклони от евроатлантическата си позиция, от европейското си бъдеще, ако отвори такава сметка, е абсолютно фалшив дебат. Много други държави го направиха, включително Германия, за която толкова се говори. Разбира се, че Германия получава много по-малки количества по своя магистрален газопровод "Северен поток 1", но там вече е друга дилемата, а именно, че Русия се опитва да извие ръцете на германските политици, които да пуснат втория си газопровод между двете държави, а именно "Северен поток 2". Ние нямаме отношение към тази политическа битка, нямаме отношение към този проблем. Това, което България трябва да направи, е да си отвори такава сметка или съответно да набави необходимите количества газ за зимата от друго място. За съжаление, това не е направено до момента.
-В условията на този хаос с газовите доставки, с високата инфлация, каква зима можем да очакваме? Една нова власт може ли да смекчи суровите месеци, които ни очакват?
- Това се опитах да кажа: че с дилемата за откриването на тази сметка и набяването евентуално на количествата газ за зимата далеч не се изчерпват всички въпроси, които стоят в рамките на тази изборна кампания. В такава сме очевидно, политици обикалят студията, изпадат в нелепа ситуация да защитават без аргументи различни позиции. Съответно трябва да се обърне внимание на много повече проблеми, отколкото единствено само проблема с природния газ, който действително е доста сериозен, но не е единствен.
България се намира в много неизгодна ситуация икономически. Това, което обяви НСИ като последни данни за брутния вътрешен продукт, предизвика еуфория в част от грантовите икономисти в страната, но в крайна сметка не се обърна внимание на един съществен детайл - намаляването на инвестициите. Това означава, че икономиката не се развива. Може да имаме по-високи стойности за БВП, по-висок износ, но икономиката не се развива, не се правят инвестиции в нея, това ще се отрази в средносрочен и дългосрочен план много негативно.
България също трябва да помисли, поне политиците да помислят, за проблема с доставките на горива. Да, страната ни успя да договори от ЕС дерогация за внос на горива от Русия до 2024 година, но времето си тече. Трябва да се помисли за диверсификация на източниците на горива, за да не се стигне до същата ситуация в каквато се намираме с природния газ. В началото на 2023 година в ЕС ще бъде въведена нова формула за изчисление на акциза на горивата, което ще доведе до много по-висока цена за горивата на дребно. Трябва да се помисли в тази насока, защото 150 милиона бяха отделени за дотация на потреблението на горива, но това не е трайно решение. Ако през следващата година трябва да отделим още 400 милиона, това се превръща в перманентна държавна дотация на потреблението на горива.
- Според мои впечатления от поне 15 години в предизборните кампании не ставаме свидетели на дебати по съществените за една страна и общество теми. Не се представят вече програми, идеи, идеологии.
- Далеч съм от мисълта, че на този етап партиите ще започнат отново да правят подробни програми за тяхното управление, тъй като се вижда, че няма интерес към подобно нещо, самото общество не се интересува и съответно това е извинението на партиите да не предлагат подробна формула за това какво ще свършат, ако се окажат в управлението, а когато се окажат там - няма как да им търсим сметка за свършеното. За съжаление, през последните години, може би през 2009 година беше последният случай, в който наблюдавахме истински лидерски дебати. Политиката, колкото и да е демократичен процес, в крайна сметка всяка една партийна структура има лидер, при "Продължаваме Промяната" те са двама, така че тези лидери трябва да зададат основната посока на това какво ще свършат техните политически сили, ако се окажат в управлението, ако се окажат опозиция. През последните години, за съжаление, виждаме политическите лидери да се крият от подобен дебат.
Много е важно един срещу друг да се изправят както Бойко Борисов, така Асен, Василев и Кирил Петков, който от двамата прецени самата партия, Корнелия Нинова, Мустафа Карадайь, Костадин Костадинов, Христо Иванов, ако може би той може да се наречен някакъв неформален лидер на тази тройна коалиция, която представлява "Демократична България". Те трябва да се изправят един срещу друг и просто да заявят какви са основните им цели. Може да се окаже при един такъв лидерски дебат, ако избегнем разговорите за това кой е престъпник и кой не, може да се окаже, че по повечето въпроси политическите лидери са на едно и също мнение. Например, ГЕРБ предложи абсурдно законодателство, в което да бъде забранен вносът на природен газ от Газпром със закон. Демократична България пък организира протести срещу решението да се преговаря за подновяване на настоящия ни договор с компанията. "Продължаваме Промяната", да не забравяме, че Асен Василев беше човекът, който преустанови отношенията с "Газпром" и още преди да се спрат доставките, каза че страната ни няма да преговаря за нов договор след изтичането му пред декември. Това е едно доста голямо така да го кажем парламентарно мнозинство , което е на едно и също мнение по един определен проблем. Защо да не се окаже, че на същото мнение по много други проблеми? Малко трябва да се върнем към истинските устои на политическия живот и политическия дебат, защото всичко останало е партийни пресконференции, подготвени интервюта и просто един страх.
- Как може да има адекватен политически живот, когато приложимите политически полюси на лявото и дясно тук някак като че ли се отричат. Поне според мен нито лявото е ляво, нито дясното е дясно.
- Опитаха се през последните няколко години да наложат тази максима, че лявото и дясното в политиката не са важни, но се оказа, че това не се споделя от голяма част от политическите сили. Да припомня, че при първия кабинет, предложен от Има такъв народ тогавашната номинация за премиер Николай Василев проведе разговор с Кирил Петков и Асен Василев и се оказа по думите на ПП, че неговите виждания са прекалено десни, т.е те са прекалено ляви спрямо Николай Василев. Един вицепремиер бивш и отново участник в служебния кабинет - Атанас Пеканов пък заяви, че Асен Василев и Кирил Петков са прекалено десни за него. Виждаме, че Асен Василев обяви по време на дебатите за това дали ПП ще се включи в коалиция с "Демократична България", че ПП не е дясна партия, а по-скоро центристка, а ДБ е дясна партия, но аз не мога да се съглася с г-н Василев тук. Колкото и да се опитваме да изключим лявото и дясното от този дебат, в крайна сметка той съществува, в крайна сметка партиите могат да се обединят дългосрочно единствено на базата на принципи. Да, всеки се опитва да бъде по-скоро в центъра, за да не загуби периферия гласоподаватели, но когато дойде време за взимане на решения - дали икономически, в сферата на социалната политика или енергетиката, дори при външната политика, но тогава си проличава кой е ляв и кой десен.
- От "Продължаваме Промяната" на няколко пъти казаха, че са отворени към партньорство с ГЕРБ, ако обаче го няма Борисов.
- Нека да има един лидерски дебат. Нека да чуем какво те имат против Бойко Борисов. Нека да чуем какво Бойко Борисов има против ПП, тъй като включвания във фейсбук от различни църкви в страната, на които на крак се коментира кой бил крадец и кой не, също са абсолютно несериозни. Да се върнем към реалния политически живот и към дебата, който може да прероди българската политика. Дори и през 90-те години колкото и хората да са били недоволни от политическия процес в страната се провеждаха такива лидерски дебати. Чувахме какво смятат лидерите на партиите да правят, кои са техните допустими партньори. Не можем да се крием зад партийни пресконференции, зад включвания във фейсбук, зад позиции във фейсбук дори, което наистина е несериозно, за да определяме към кого трябва да се насочваме, когато отиваме към изборните урни. Политиците дължат на обществото, на своите граждани, дори на политическите си привърженици, които често не са особено критични към тях, но дължат този дебат. Да видим кой е най-способният политически лидер. Може да се окаже, че ще се изненадаме.
- Аз подозирам, че предизборната кампания ще бъде с по-изразен социален профил заради тежката зима. Очаквам големи обещания за по-високи доходи, за увеличение на заплатите.
- Инфлацията в България премина границата от 17 %. Вече сме на нивата от 1998 година - не началото на годината, когато беше още по-висока, но все пак е стряскащо. Да, донякъде са прави част от грантовите икономисти, които казват, че това е един привнесен процес, че в крайна сметка България не е изолиран пазар, винаги зависи от това, което се случва на европейската и световна сцена, но са прави само донякъде. Да, политиката на Федералния резерв на САЩ и на Европейската централна банка изключително много влияе и у нас, но виждаме, че стойностите на инфлацията в голяма част от европейските страни е по-ниска отколкото в България. Тук този процес беше подсилен, тъй като социалната политика на вече предишния кабинет беше изключително погрешна, тя продължи всичко, което беше вредно от управлението на Борисов 3, а именно раздаването на пари на калпак, даже не просто го продължи, а го засили. Стигна се дотам, че дотираме потреблението на горива. Акцизът е един данък, който по своята философия се налага на стоки и услуги, които са вредни или недостатъчни, т.е да се ограничава потреблението на тези стоки и услуги така че да не се стигне до недостиг на тях. Ние в момента дотираме потреблението на горива, дотираме го на калпак без никаква причина да го правим, можеше да се насочим към по-уязвимите групи- помощта за отопление през зимата. Дотира се на калпак, за да бъдат всички доволни и да се гласува отново за тези, които са го въвели. Има много други социални политики, които продължават да източват държавния бюджет. Въпреки високата инфлация, рекордна за този век, стигаме до момента, в който приходната част в бюджета за първото полугодие е едва 47 %. При по-висока инфлация би трябвало да е доста по-висока приходната част. Това означава, че ние просто не се справяме. Няма да имаме пари за разхитителните социални политики, които бяха въведени през последните години. Разбира се, това нещо може да се преодолее с помощта на емитиране на нов дълг, но доколко полезно е това?
- Ако предположим, че експертните дебати през кампания ще продължат да отсъстват, каква е твоята прогноза за след изборите? Коалиционно споразумение, исторически компромис или още избори?
- Видяхме, че всяко нещо, което се заяви от политическия елит, е предпоследно. Аз съм склонен да допусна дори създаване на голяма коалиция, която да бъде обединена около послания - дали евроатлантически, дали преодоляване на криза, предлагането дори на експертен избор... Няма никакво значение, докато не се преодолее трайната политическа криза, която е именно свързана с нелепите послания и липсата на същинско политическо противопоставяне. Подхвърлянето на обиди през медиите и през социалните мрежи не е нещо, което ще донесе спокоен и устойчив политически живот. Политиците трябва да влизат в сблъсъци, които да са в рамките на дебата. В рамките на тези дебати трябва да се види по-подготвен, чии послания са по-добри, чии идеи допадат повече на общество. Докато това не започне да се случва, няма никакво значение дали ще има коалиция, дали ще ходим на избори или не.
Интервюто на Георги Жиков с Михаил Кръстев в ''Посоките на делника'' може да чуете тук.
Източник: БНР
