Меглена Кунева: Конкретност! Това е, което е най-ценното

<p><strong>Явор Дачков:</strong> Ще разговаряме с г-жа Меглена Кунева &ndash; еврокомисар и водач на листата на НДСВ за евроизборите. Преди да започнем нашия разговор за европейските избори, искам да Ви попитам за една актуална новина. Става въпрос за Вашата среща с г-н Константин Шушулов във връзка със завишени сметки за ток. На тази среща Вие присъствахте в качеството си на еврокомисар. Има ли резултат от разговора Ви с г-н Шушулов?<br /><br /><strong>Меглена Кунева:</strong> По тази тема се работи от дълго време и аз мисля, че комисията, оглавявана от г-н Шушулов, показа всички белези на едно добро сътрудничество. Знаете, че започнахме с едномесечното отчитане на тока, срещу което фирмите възразиха. Но комисията послуша потребителите. Постъпи така, както трябва да се прави, когато става въпрос за обществена услуга. Друг добър знак е, че потребителските организации вече са канени на всички подобни срещи. Това, което прави г-н Шушулов е една крачка напред в много отношения. Първо, защото смятам, че потребителите трябва да се обезщетяват при загуби от елкетроснабдителните фирми. Това ще ги направи много внимателни, когато изчисляват сметките за ток. И също така няма да бъде спиран тока, ако клиентът е плащал досега 50лв. и изведнъж сметката му скочи на 5 000лв.и той не я плати, защото очевидно става дума за грешка. Аз лично съм много доволна от срещата си с г-н Шушулов и се надявам тези практики да поемат твърдо своя път и в България. Впрочем, ние се срещнахме с г-н Шушулов и във връзка с наша съвместна инициатива за създаване на група на европейско ниво за обща сметка за ток. На този етап тя е доброволна. Проектът се изразява в това, навсякъде в Европа да има едни и същи елементи на сметката за ток: името и адреса на фирмата, как точно е изчислена дължимата сума.&nbsp; <br /><br /><strong>Явор Дачков:</strong> Това са добри новини за българските потребители. И за да преминем към разговора за изборите ще Ви попитам нещо, което е интересно: какво е работното време на един еврокомисар?<br /><br /><strong>Меглена Кунева: </strong>Няма горна граница &ndash; толкова колкото обичаш. <br /><br /><strong>Явор Дачков:</strong> Много хора се питат за мотива Ви да се включите в кампанията. Сега, тя е към края си и ще Ви попитам: Съжалявате ли, че го направихте?<br /><br /><strong>Меглена Кунева:</strong> Не съжалявам за нито една секунда от срещите ми с хората. Не съжалявам за нито една секунда от срещите ми с журналистите, от интервютата, от трудните въпроси, от критиките, от предложенията&hellip;<br /><br /><strong>Явор Дачков:</strong> Не Ви ли притеснява фактът, че не се състоя европейски дебат?<br /><br /><strong>Меглена Кунева:</strong> Ако бях отстрани и виждах, че няма истински европейски дебат, аз щях да се обвинявам. Мисля, че във всеки разговор успявам да предложа европейски теми. Това е предлагането. Какво е търсенето и има ли потребители за тях &ndash; това е вече друга тема. Мисля, че ако искаме действително Европейският съюз да ни даде тази сила за промяна, ние трябва да знаем точно къде е нашата зона на изключителна активност. Да се концентрираме в нея и да знаем какво не можем да очакваме. Защото съществува една опасност &ndash; ако се натоварват всички надежди на Европейския парламент или Европейската комисия, това се превръща в добро извинение за националните политици да не правят нищо &ndash; било управляващи, било опозиция &ndash; и да казват: ние чакаме от Европа или ние се сърдим на Европа, или Европа не ни казва достатъчно, не ни помага достатъчно, или обратното &ndash; много ни критикува, ние ли сме най-лошите и тн. <br /><br /><strong>Явор Дачков:</strong> Знаете ли, наблюдавайки кампанията, ми се струва, че някак не се вписвате в българския предизборен контекст. У нас изобличаващият тон е много силен, търсенето на грешки, дори престъпления, желанието за възмездие е твърде засилено&hellip;Общият тон на разговорите и дебатите са крайно агресивни и негативни. Вие не се вписвате в тази картина. Това недостатък ли е или съзнателно избрана стратегия?<br /><br /><strong>Меглена Кунева:</strong> Аз мисля, че човек трябва да бъде себе си. Мога да бъда категорична, но това не означава, че трябва да съм груба. Знам с кои неща не съм съгласна и ги казвам, но не мисля, че ако ги крещя и в едно студио се измерваме по децибели, това ще доведе до резултат. Ще ви дам един пример: в Европейския парламент има много сериозен дебат за това достатъчно ли направи Европа, трябва ли да има повече регулация, повече законодателство, когато става дума за финансова криза или обратното &ndash; да оставим пазара да регулира. Това са два коренно различни подхода и има истински гореща дискусия. В такава дискусия аз мога да участвам. Това е дискусия, която ясно разграничава отделните политически семейства. Такъв спор у нас не чух. Не чух!<br /><strong><br />Явор Дачков: </strong>Ако имаше, вие каква позиция щяхте да заявите?<br /><br /><strong>Меглена Кунева: </strong>Откровено казано, аз съм силен привърженик на пазарната икономика, макар да признавам, че пазарната икономика трябва да бъде социална. Смятам, че това което Комисията предложи е добро: да има наблюдение, да има сравнение, да могат хората да правят изводите си, но да не може никои да взима решения вместо тях. Аз съм ужасена от мисълта някой да взима решения вместо мен! Така че &ndash; да на агенциите, които ще наблюдават, да за координираните действия, но не може и няма как да се регулира всеки ход на пазара. Доверието е универсалната валута.<br /><br /><strong>Явор Дачков:</strong> Давам си сметка, че доверие в България няма. Тук имаме криза на доверието и на доброто възпитание. Всеки, който излиза от България и посещава т.нар. Стара, пък и Нова Европа, вижда разликата. Въпросът вече не до стандарта на живот и лъскавите магазини, колкото до отношенията между хората и липсата на агресия. Как си го обяснявате?<br /><br /><strong>Меглена Кунева: </strong>Когато дълго време си държан зад Желязната завеса, когато не си пътувал, когато много неща са ти били забранявани &ndash; а това са хората, които сега са на средна възраст, поколение, което определя атмосферата. Това натрупва негативизъм и незнание за околния свят. Липсата на сравнение води или до ниско самочувствие или неразбирането ни захранва с липса на уважение към правилата. Ще споделя един случай, илюстриращ това, за което говоря: вчера, пътувайки за Перник, на една отсечка, която е магистрала, видях една майка с количка, която пресече платното &ndash; по средата се спря прескочи мантинелата, вдигна количката, пренесе я и нея отгоре и си продължи&hellip;Това е магистрала&hellip;каквито и пари да вземем за построяването на магистрали, не може да се минава така, не може да имаме автобуси Чавдар на 30-40 години. Това убива, неспазването на правилата убива&hellip;<br /><br /><strong>Явор Дачков:</strong> Какво най-често Ви питаха хората при обиколките Ви?<br />&nbsp; <br /><strong>Меглена Кунева:</strong> Задават ми най-много въпроси, свързани с потребителски проблеми. Вчера една жена попита нещо много интересно: вие ще бъдете 17 човека, избрани за евродепутати, в кои комисии ще отидете и как ще направите така, че да защитавате интересите на хората, които са ви избрали? Това, впрочем, е тема по която също не се проведе дебат. Много е лошо, че не търсим мандата от хората, налагаме тези, вместо да чуем техните тези и да работим по тях. <br /><br /><strong>Явор Дачков:</strong> Вие сте първият еврокомисар от България. Какво Ви даде тази работа?<br /><br /><strong>Меглена Кунева:</strong> Конкретност! Това е, което е най-ценното. За мен беше откровение начинът, по който работи администрацията на Европейския съюз. Когато Патрик Кокс, предишният шеф на европейския парламент, беше тук, той разказа за първия парламент. Разказа как Симон Вейл &ndash; първата президентка на Европейския парламент, жена, която е излязла от лагер, все още с номера от лагера &ndash; е седяла до парламентарист, който е имал илюзиите, на млади години, да се увлече по една човеконенавистна идеология. И двамата се &bdquo;излекуват&rdquo; благодарение на този политически проект и работят заедно. Това е един образ, който на нас ни липсва в България. Това е съюз, който съществува само ако и дотолкова, доколкото ние можем да се разберем и постигнем, тази трудно преводима на български дума, консенсус.</p>