- 10 Sep 2020
- 52
- 5
Схващането за човещината е преобърнато наопаки. За това трябва да говорим, но думите, които се изричат и отпечатват, трябва да бъдат достатъчно силни, за да развълнуват хората. Разбирате ли какво означава това? В наше време хората често са безчувствени и егоисти, казва Марлон Брандо в интервю след премиерата на "Апокалипсис сега".
<p><strong>Въпрос: Знаем почти всичко за вас и за вашите роли. Бихме желали да ни кажете какво мислите по въпросите, които сега предизвикват голяма загриженост?</strong></p>
<p>Схващането за човещината е преобърнато наопаки. За това трябва да говорим, но думите, които се изричат и отпечатват, трябва да бъдат достатъчно силни, за да развълнуват хората. Разбирате ли какво означава това? В наше време хората често са безчувствени и егоисти. Вместо да заемат позиция и да действат, те предпочитат да се крият в черупката си, да се бранят зад собствените си бронирани врати, обкръжени от глутници кучета и полкове телохранители.</p>
<p>Мисля, че най-лошото влияние на насилието и ужаса е затварянето на хората в техния егоизъм, поведението на самозащита. Те не мислят за друго, освен да защитават себе си и състоянието си - парите, властта, така наречените „човешки” закони. Филмът „Апокалипсис сега” крие ключа към едно послание.</p>
<p><strong>Какъв ключ и какво послание?</strong></p>
<p>Става дума за бунта срещу всичко, което считаме за истинска ценност и което е в основата на нашето общество. За да напредва този бунт, трябва да се откажем от всякаква форма на изолация и да се опитаме да постигнем максималното.</p>
<p>Видяхте как се държи полковник Курц в „Апокалипсис сега”. Той е затворен и неспокоен. Крие се, защото се страхува от съд и наказание.</p>
<p>В действителност той символизира провала, компрометирането, неразбирателството в нашето общество. Той не отговаря на представата, която си създават хората и която режисьорът Копола искаше да внуши на зрителите.</p>
<p><strong>Човек наистина имаше впечатлението, че се криете. В „Апокалипсис сега” сте плешив и постоянно в полумрак. Страхувахте ли се, че на публиката ще направи впечатление възрастта ви?</strong></p>
<p>Може, разбира се, да се тълкува по този начин. Но случаят съвсем не е такъв. Аз не се стремя да скрия бръчките си. Искам да стане ясно, че хората сега се крият, опитват се да изглеждат това, което в действителност не са, имат тенденция да живеят егоистично.</p>
<p>Да се криеш – това е най-добрият начин да направиш компромис, да приемеш света такъв, какъвто е, да се откажеш да му въздействаш.</p>
<p>За пръв път работих искрено, свободно и с мисълта, че следвам правилния път. За пръв път филмите ми бяха инструмент, чрез който да се изразя. Ролите ми може би изглеждат мъгляви, но мистерията предизвиква любопитство, кара хората да мислят.</p>
<p>Приех да участвам в продължението на филма „Последно танго в Париж”. Сигурен съм, че и сега хората ще се редят на опашка, за да видят как застреляният в Париж герой е оживял и се е оправил от раните си. Той е парализиран и прекарва дните си в количка. Неговият свят е деформиран, объркан и луд. Свят, близък до нашия. Това е „ключът”, който ме интересува.</p>
<p><strong>Значи сте станали моралист?</strong></p>
<p>Да, моралист съм, макар и това да ви изглежда абсурдно.</p>
