- 10 Sep 2020
- 367
- 29
Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:"Table Normal";
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:"";
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:"Times New Roman";
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}
Големият въпрос е оставени ли са магистратите да работят без вътрешни и външни вмешателства. В съдебната система и извън нея има хора, които години наред работят за това тя да бъде такава, каквато е в момента, тоест да фокусира недоволството на обществото. Съществуват икономически и политически кръгове, които са доволни от съдебната система, защото те са я направили такава, че обществото и чуждите посланици да имат основание да мислят, че съществуват два типа съдебна система, заяви пред ГЛАСОВЕ министърът на правосъдието Маргарита Попова. И още: При мен идват много сигнали за корупционни практики. Някои хора имат склонност да пишат дълго и тъжно. Ако се установи, че сигналите, които цитирате, са лъжа, ще се чувствате неудобно, че сте задали някои въпроси.
<p><strong>- Колко правосъдни системи има в България?</strong></p>
<p>- Една-единствена. <br /><br /><strong>- Въпросът ми е провокиран от изказването на американския посланик Джеймс Уорлик, който заяви, че у нас има две правосъдни системи. Едната е за богатите хора с власт, които остават над закона, а другата – за обикновените българи. И благодарение на това раздвояване богатите, властни и влиятелни хора се разхождат свободно по улиците. Как приемате неговото мнение?</strong></p>
<p>- На интелигентните и добронамерени към българската съдебна система хора е ясно какво иска да каже посланикът на САЩ. Ако ние честно и справедливо дадем оценка на случващото се в съдебната система, може би и нашите заключения няма да са много по-различни от контекста и значението, вложени в думите на посланик Уорлик. Нямам намерение да коментирам изказването му от политическа и дипломатическа гледна точка. Но знам как българското общество и партньорите ни в Брюксел оценяват ефективността на съдебната система. Нима не трябва да работим в тази насока чрез по-добра организация, по-добро законодателство, чрез повече самоуважение на самите магистрати, които упражняват тази професия?!<br /><br /><strong>- Но все пак оправдавате реакцията на Борис Велчев и Лазар Груев по повод твърдението на американския посланик?</strong></p>
<p>- Не бих ви отговорила така, за да не влизам в конфликт със становища, които имат други измерения – споменах ги преди малко. Бих казала само, че си заслужава изказвания от този тип да бъдат осмисляни много добре и колкото се може по-скоро от хората, които носят отговорност за състоянието и качествената работа на съдебната система.<br /><br /><strong>- Подобри ли се качеството на работа на съда, откакто сте министър? Как оценявате например резултатите от промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)?</strong></p>
<p>- Според мен все още е недостатъчен времевият период за цялостна оценка. За да е възможна тя, най-напред системата трябва да сработи. А става дума за промени в едно статукво, което работи вече 30–40 години. Затова не е лесно да се промени нито организацията, нито кадровият ресурс, нито мисленето. Промените, които правим с моя екип в Министерството на правосъдието (МП), за разлика от промените, правени в предприсъединителния период и през 2007–2009 г., не са театрални, не са имитация. В това можете да се убедите дори и като проследите реакциите срещу тях. Само когато се заявяват професионални опити статуквото да бъде наистина радикално променено, тогава се пораждат такива реакции и страсти. Измененията в НПК от края на 2009 г. бяха опит за частична промяна в наказателните процедури – повечето от тях бяха обсъждани повече от 10 години преди да се случат. Целта беше да намалим формализма, задушаващ работата на разследващите органи и прокуратурата. Ние и Висшият съдебен съвет (ВСС) внимателно наблюдаваме как се оценяват тези изменения от страна на практикуващите магистрати. Имаме и писмени становище на прокурори и разследващи. Те еднозначно оценяват като облекчена своята работа. Например благодарение на бурно оспорваната нововъведена фигура на резервния защитник някои дела са приключени много по-бързо. Разбира се, има и други мнения. Но искам категорично да кажа, че конкретното изменение в НПК не беше предложено с мотива да се използва масово. По-скоро е натоварено с дисциплиниращ и превантивен ефект. Смятам, че постигнахме тази цел. В организационно отношение в нашата съдебна система има нужда да се мисли повече за превантивния ефект, за дисциплинирането на процеса и управлението на делата, за самоуважението и юридическата клетва. Магистратите упражняват професия, която легитимира демокрацията в държавата. Изискванията към тях винаги са по-високи. Затова аз и моят екип няма да отстъпим от позицията влизането в магистратските среди да не бъде просто възможност за упражняване на юридическа професия. Сега у нас много хора се сдобиват твърде лесно с диплома за висше юридическо образование. Те имат равен достъп до конкурси за влизане в съдебната система, но критериите за подбор трябва да бъдат драстично високи, защото ако имаме ниски изисквания на входа, какво очакваме да получим на изхода? <br /><br /><strong>- Говорите за промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), отнасящи се до кариерното развитие на младшите магистрати. Преди време обаче Съюзът на съдиите изпрати отрицателно становище за тези промени до парламентарната комисия по правни въпроси.</strong></p>
<p>- Много съжалявам за тяхната реакция. Точно съдиите не трябва да изразяват такива нагласи. А това, че били консултирали мнение с младши магистрати, обучаващи се в момента в Националния институт на правосъдието (НИП), ми изглежда малко наивно, дори смехотворно. Какво самосъзнание трябва да има един млад човек, за да каже: „Да, аз искам да кандидатствам в система, в която се влиза изключително трудно”. Съвсем човешко е да искат по-лесен достъп. Така че не е обективно да се използват като аргумент изказванията точно на тези хора, които биха били засегнати от високите критерии.<br /><br /><strong>- От Съюза на съдиите твърдят обаче, че не сте обосновали достатъчно добре удължаването на обучението от 6 на 9 месеца и не е ясно какви ще са заниманията през въпросните три месеца.</strong></p>
<p>- Нима и това твърдят? Това ми дава основание за още по-сериозен упрек. Съществува изпитана европейска практика, обучението никъде в Европа не е под 9 месеца, във Франция е три години и три месеца. Дори и 9-те месеца са недостатъчни, защото целта на това обучение е чисто практическа. Писменият и устният изпит, с които се влиза в НИП, са продължение на академичното образование, те на практика повтарят държавните изпити, а няма нужда да се прави едно и също нещо два пъти. Целта на обучението в НИП е младите хора да решават живи, реални преписки и дела, които преподавателите набавят от съдилищата и прокуратурите в страната. Младшите магистрати трябва да могат от първия си работен ден да се справят сами с жалби и преписки, с контактите с разследващите органи и деловодството. Дори 9 месеца обучение са малко, но поради финансови причини и скромен капацитет на НИП засега ще е така. Сигурна съм обаче, че в бъдеще обучението ще се удължи.<br /><br /><strong>- Като стана дума за качеството на образованието и на магистратите, нека коментираме начина, по който работи прокуратурата. Вие самата идвате оттам и предполагам, ви е известно всеобщото твърдение, че професионалното ниво на работещите в прокуратурата е най-ниско в сравнение с това на юристите, които работят в съда и в адвокатурата. Каква е причината за това?</strong></p>
<p>- Аз не съм виждала такова официално становище. Чувала съм изказвания, че качеството на работата на прокурорите е най-ниско в рамките на съдебната система. Няма да се съглася, защото въпросът ви не почива на някакво изследване, което може да ме убеди в това. Може и да е така, но аз не мога да ви кажа дали това е вярно или не, защото и тези, които работят в прокуратурата, и тези, които работят в съда, и голяма част от тези, които са разследващи полицаи с юридическо образование, излизат от едни и същи училища.<br /><br /><strong>- Парадокс, но това е оценката и на представители на съда, и на представители на адвокатурата. Показва го и начинът на работа на прокуратурата, особено по т.нар. знакови дела.</strong></p>
<p>- Ако има такова нещо, това е още едно основание, което трябва да ни даде повод да сме убедени и да работим за това, че критериите за подбор и за влизане в която и да е юридическа професия в рамките на съдебната система, трябва да бъдат завишени драстично, разбира се, и разумно.<br /><br /><strong>- Виждате ли обективни причини за недоброкачествената работа на прокуратурата?</strong></p>
<p>- Аз бих говорила за цялата съдебна система, защото колкото и да се различава работата на прокурора от тази на съдията, професионализмът, дори и по различни критерии, си е професионализъм и може да бъде отчетен. Разбира се, че виждам причини, за да бъде недобър резултатът и да не ни удовлетворява качеството на работа на магистратите. Първо, това е качеството на висшето юридическо образование. Логиката е такава, тръгва се оттам как влизаш в университета, как се сдобиваш с диплома за юридическо образование, как влизаш в магистратските среди, как се обучаваш там и къде попадаш в самите магистратски среди, каква практика ползваш, кой те моделира като млад специалист, каква е и как се поддържа мотивацията. Ние направихме най-после някои промени в ЗСВ чрез фигурите на съдиите и прокурорите наставници, които ще имат отношение към професионалното израстване в първите няколко години на младшите прокурори и съдии. Отчитам това като много голям успех. След това обаче следват големите и много важни въпроси за това оставени ли са магистратите – и в прокуратурата, и в съда – да работят без вътрешни и външни вмешателства. В съдебната система и извън нея има хора, които години наред работят за това тя да бъде такава, каквато е в момента, тоест да фокусира недоволството на обществото. Съществуват икономически и политически кръгове, които са доволни от съдебната система, защото те са я направили такава и са доволни от „качеството” на нейната работа. <br /><br /><strong>- Какво значи „такава”?</strong></p>
<p>- Системата е „такава”, че обществото и чуждите посланици понякога имат основание да мислят, че съществуват два типа съдебна система. Хората не съзират безпристрастност, обективност, справедливост. А чувството за справедливост у нас е много изострено и рядко лъже. Така че магистратите, които се подават на такива неща, лесно и скоро биват разпознавани.<br /><br /><strong>- Но внушението, че съдът не си върши обективно и безпристрастно работата, в голяма степен идва от политиците. Когато по цял ден медиите повтарят обвиненията на премиера и вътрешния министър срещу съда за дадена присъда или мярка за неотклонение или когато вътрешният министър се появява по телевизиите и обявява някого за страшен престъпник още при ареста му... Изобщо вие, като бивш магистрат, как се справяте с подобно поведение на ваши колеги от изпълнителната власт, което може да се тълкува като намеса в работата на съда?</strong></p>
<p>- Вие искате оценъчен отговор за поведение, каквото нямам. Това е трудно и отговорно. Ще ви кажа, че не правя такива оценки, защото съм дошла от система, която добре познавам. Давам си сметка за недостатъците й, които не са малко. От друга страна, всеки, който работи, може да сгреши, да не дооцени нещата. Но не са продуктивни такъв тип оценки и обвинения, дори когато те са верни. Трябва да се търси друг междуинституционален подход. Не трябва да забравяме, че държавната власт е единна и носи отговорност за доброто функциониране на държавата, легитимността на институциите и благосъстоянието на гражданите – всеки в сферата на собствените си компетенции. Трябва да има сговор, висок професионализъм и интелигентност при решаването на подобни въпроси. В противен случай се стига до раздори, които водят до недоверие...<br /><br /><strong>- Именно. Недоверието към съда обаче се насажда напоследък целенасочено от управляващите и се тиражира от медиите. Как очаквате в такъв случай да реагира обществото и чрез реформите да върнете доверието му в съдебните органи?</strong></p>
<p>- Прави сте да задавате тези въпроси, но може би не трябва в толкова драматичен коловоз да се разсъждава по тях. Естествено, че всяка власт трябва да знае, че не е безконтролна. И всеки ангажиран във властта трябва да знае, че неговите действия и поведение не могат да бъдат скрити зад завесата на независимостта на властите. Не само съдебната власт е независима, и трите власти са независими, и тази независимост е баланс. Когато се повтаря поведение, което поражда съмнение в безпристрастност и в непрофесионализъм, то ражда пропорционална възможност толкова по-често да се говори за този тип поведение. Такова говорене ще има, колкото повече се дава повод за поява на чувството за несправедливост, за прикритост, за нарушаване на закона умишлено или от некадърност. От друга страна обаче, има допустимост на използваната лексика, има и ангажимент, когато народът ти е дал право да взимаш решения и да носиш отговорност, да намериш най-добрия начин за това, така че да постигнеш резултати, а не да останеш само с говоренето до следващия път. Сега в битието ми на човек, който временно принадлежи към изпълнителната власт, аз се стремя последователно без театрални действия да правя точно това. Моята мисия като политик е да бъда деликатната трансмисия между изпълнителната, съдебната и законодателната власт. <br /><br /><strong>- Лесни ли са контактите ви със законодателната власт в лицето на вашата парламентарна група?</strong></p>
<p>- Изпълнителната власт има законодателна инициатива по конституция. Ние изработваме проектите за закони, после те отиват в съответните комисии в парламента.<br /><br /><strong>- И там търпят съответни промени...</strong></p>
<p>- Това не е забранено. Отговорността се носи от парламента за окончателния законодателен продукт. Проблем е, ако промените са драстични и изменят концепциите на ресорния министър, който е избрал конкретния начин за изпълнението на дадени политики и носи отговорност за това. Когато се изменят концепциите и един законодателен продукт излезе драстично различен от това, което е предложил ресорният министър, как си представяте, че ще носи отговорност изпълнителната власт? <br /><br /><strong>- Кога ще се оправи батакът в Агенцията по вписванията и ще се изяснят промените в Закона за търговския регистър относно неговата публичност?</strong></p>
<p>- Нека не казваме, че става дума за „батак”.<br /><br /><strong>- Цитирам Искра Фидосова.</strong></p>
<p>- Не знам откъде се черпи такава информация и кой е толкова вътре в нещата на търговския регистър, за да се правят такива квалификации. Търговският регистър е окачествен като добра идея и реформа на предишното правителство. Тогава бизнесът и юристите решиха, че вписването в търговския регистър може да излезе от съдебната система и да бъде поверено на една държавна структура – Агенцията по вписванията. Там работят хора, избирани с конкурс и по правила в закон. Част от тези правила като неудачни сме предложили да бъдат променени.<br /><br /><strong>- Какво се случва в момента?</strong></p>
<p>- Публичността ще се запази и след като се приемат промените в Закона за търговския регистър.<br /><br /><strong>- Въпросът е по какъв начин ще се запази?</strong></p>
<p>- Предложеният от МП вариант беше широко обсъден и добре приет от бизнеса. При него достъпът до търговски регистър и защитата на личните данни са балансирани.<br /><br /><strong>- Достъп с електронен подпис или с цифров сертификат?</strong></p>
<p>- Което и от двете да се приеме, няма да породи неблагоприятни последици. Но когато стане факт, ще беседваме. <br /><br /><strong>- Наредихте проверка на Агенцията по вписванията във връзка с трикратния отказ да се регистрира промяната на собствеността на в. „Труд” и „24 часа”.</strong></p>
<p>- Когато приключи проверката, ще обявим резултатите от нея. Съвсем отскоро контролираме дейността на длъжностните лица по вписванията. Това до края на 2010 г. не беше възможно и се случи след наши настоятелни препоръки за промяна в Закона за съдебната власт, засягащи функциите на Инспектората при министъра на правосъдието. И оттук насетне ще бъда взискателна ръководството на Агенцията по вписванията да вземе мерки за прилагане на правомерна и удовлетворяваща обществото практика. Защото безконтролността до момента създаваше възможност за практики, които будят недоумение. Хората казват: „За Бога, какви са тези мотиви, които нямат нищо общо с логиката и закона?!”.<br /><br /><strong>- Излиза, че публичността не е гарант за избягването на подобни практики?</strong></p>
<p>- Точно така. Затова наред с публичността винаги е необходим и контрол.<br /><br /><strong>- Искам да ви задам и няколко конкретни въпроса, свързани с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН), тъй като тя е под вашата шапка. Напоследък в медиите имаше доста сигнали за корупционни практики в системата на затворите и следствените арести.</strong></p>
<p>- Да, идват сигнали за нередности.<br /><br /><strong>- Доколкото знам, при вас са постъпвали немалко сигнали и лично вие сте получавали докладни за нарушения и корупционни практики. Какво предприехте – направихте ли проверки и какви са резултатите?</strong></p>
<p>- За този ресор отговаря заместник-министър Христо Ангелов. Той винаги е отзивчив с журналистите и когато го питат, отговаря конкретно на поставените въпроси. Разбира се, че когато постъпи сигнал или видим неща, които се тиражират в медиите, ние назначаваме проверка. Ако има някакви данни за корупционни практики и нарушения, които надхвърлят административните нарушения, веднага сигналите заминават в прокуратурата, защото тя е компетентният орган, който се занимава със съмнения за корупционни практики. Когато става дума за евентуални дисциплинарни нарушения, решенията взима МП. <br /><br /><strong>- В момента има ли сигнали, които са изпратени в прокуратурата?</strong></p>
<p>- Има, да, и очакваме да ни уведомят. Това, разбира се, не означава, че успоредно не може да върви и дисциплинарна проверка, нещо, което много често не се прави в изпълнителната власт, за съжаление. Като изпратиш и прехвърлиш всичко на прокуратурата, това не те освобождава от отговорност да провериш нещата, които са в твоята компетентност.<br /><br /><strong>- В ГДИН в момента работят около 50 души, които са пенсионирани, а след това са назначени повторно. Какви са причините бившият главен експерт в Главната дирекция Иван Тишев, от когото сте получили няколко докладни със сигнали за корупционни практики...</strong></p>
<p>- Не познавам този човек. <br /><br /><strong>- Какви са причините той да бъде пенсиониран три години предсрочно?</strong></p>
<p>- Разбирате ли, хората, които работят в Главната дирекция, са много. Аз не се сещам и не познавам този гражданин. Трябва да проверя точно. <br /><br /><strong>- Всъщност неговите сигнали са изпратени лично до вас. </strong></p>
<p>- При мен идват много сигнали, подписани от различни хора. Аз не си водя тези хора на списък и не се запознавам лично с тях. По конкретния случай може да потърсите връзка със заместник-министър Христо Ангелов и той ще ви каже за какво става дума. <br /><br /><strong>- Надявам се с ваша помощ да осъществим контакт с г-н Ангелов.</strong></p>
<p>- Да, няма никакъв проблем. Той е много любезен и ще ви каже. Иначе при мен идват много сигнали, подписани с псевдоними или с имена, които след това проверяваме и се оказва, че не съществуват. Пишат всякакви неща, оставят име и адрес, след това, като искаш да повикаш този човек, за да го изслушаш, се оказва, че такъв не съществува. <br /><br /><strong>- Този случай не е такъв. Наскоро имах възможността да разговарям с главния директор на ГДИН...</strong></p>
<p>- Там ви е мястото да вземате интервю по конкретни случаи – от този, който отговаря за Главната дирекция, или от този, който е в ръководството на затвора, както и от заместник-министъра. Те ще бъдат любезни и ще ви дадат отговор. <br /><br /><strong>- Г-жо Попова, след разговора с главния директор г-н Митко Димитров останах с впечатление, че този човек лъже за много неща и действително е отговорен за много от сигналите, които бяха тиражирани в публичното пространство.</strong></p>
<p>- Не мога някак така да ви отговоря общо на тези неща. А пък дали някой има склонност да лъже или не, това са едни такива неща...<br /><br /><strong>- Вие обаче сте негов шеф.</strong></p>
<p>- Ами аз не съм установила до момента такива неща. <br /><br /><strong>- Можете да разпоредите да бъдат проверени и евентуално установени.</strong></p>
<p>- Как да бъдат установени? Кой има съмнения, че този човек лъже? Може ли да дойде при вас един сигнал: „Абе, аз се съмнявам, че този човек лъже”, и вие да назначите проверка? Аз на това основание как ще я назнача? Нека да не опорочаваме разговора, който водихме досега! Моля ви се! <br /><br /><strong>- А какви трябва да бъдат сигналите, за да предприемете проверка, след като при вас идват такива, които ви подава главен експерт в ГДИН, и това не е достатъчно?</strong></p>
<p>- Говорете по този конкретен сигнал със заместник-министър Ангелов. Той сигурно ще бъде в състояние да ви даде конкретен отговор на някои въпроси. Ами ако се установи, че този човек, който е написал сигналите, лъже? Тогава какво да правим? <br /><br /><strong>- А ако се установи, че не лъже?</strong></p>
<p>- Ще се вземат мерки.<br /><br /><strong>- Въпросът е дали въобще правите нещо, за да проверите истинността на неговите твърдения.</strong></p>
<p>- Питайте конкретно и ако се установи, че този, който е пуснал сигнала, лъже, тогава? Ще се чувствате неудобно, че сте задали някои въпроси. <br /><br /><strong>- Съмнявам се, че аз ще се чувствам неудобно.</strong></p>
<p>- Ами не знам. Може и да се почувствате, не знам. Не знам конкретния случай, какъв е този човек и какво е изписал. Има някои хора, които имат склонност да пишат дълго и тъжно. Има някои хора, които казват нещата такива, каквито са, потвърждават се и тогава има дисциплинарни производства. Други въпроси?<br /><br /><strong>- За законодателството, свързано със СРС-тата.</strong></p>
<p>- А, хубав въпрос! <br /><br /><strong>- Повече от месец след заглъхването на скандала с т.нар. Тановгейт няма никаква яснота какви промени ще се правят в закона и дали изобщо има такива намерения. За мен основните въпроси са два: липсващият контрол на съда по отношение на унищожаването на данни от СРС-та и какво се случва с придобитите чрез СРС данни по т.нар. оперативни дела на ДАНС и МВР, когато те не се използват в наказателното производство.</strong></p>
<p>- По заповед на министър-председателя няколко дни работи под мое ръководство една комисия за преглед на законодателството, за да кажем накрая нуждае ли се то от промени и в каква насока. Участваха представители на МП, МВР, ВКП и неправителствени организации. Според мен ако нещо липсва в закона, това е усилена уредба за защита на правата на хората, по отношение на които са използвани неправомерно СРС. В обобщенията една от нашите препоръки е регулацията на съдебния контрол върху използването на СРС и в частност при унищожаването на данните от тях да бъде по-ясна. Има нужда от засилване на съдебния контрол по прилагането на СРС в рамките на наказателното производство, както и по съхраняването и унищожаването на информацията от СРС-та, когато тя се използва само оперативно. Има нужда от засилване на контрола и от страна на компетентната парламентарна подкомисия. Имаше предложение и да се приеме правилник за прилагане на Закона за СРС, защото такъв няма, което е пропуск и проблем. Законодателните разпоредби трябва да бъдат развити в правилник, в който ясно и категорично да са описани процедурите. Доста от предложенията на прокуратурата засягат именно липсващата подзаконова процедурна уредба, а не закона, който никак не е лош, само трябва да се спазва. Второто важно нещо, което съзряхме и казахме, че трябва да бъде уредено, е използването на СРС за нуждите на националната сигурност. По този въпрос в закона има бяло поле, има различни определения на понятието национална сигурност, но няма яснота в какви случаи и как могат да се прилагат СРС-та. И това трябва да се разработи много умно и строго професионално, защото дейностите на ДАНС и МВР са различни, макар и по отношение на използването на СРС-та да имат пресечна точка. Тази работа не може да се свърши само от юристи, процесуалисти от различните ведомства или от хора с технически специалности. Много е фин балансът между обществен, национален и личен интерес, който трябва да бъде намерен във връзка със СРС-тата. За да не се нарушават човешки права, но същевременно да не се допуска подкопаване на националната сигурност, която в крайна сметка е за всеки от нас. Третата насока, която дадохме, е във връзка с едно от решенията на съда в Страсбург за това, че хората трябва да бъдат уведомявани не само инцидентно, когато парламентарната подкомисия направи проверка, а и чрез този развит в бъдеще в закона съдебен контрол. Хората трябва да бъдат уведомявани, че спрямо тях е имало нарушения при използването на СРС, така че да могат по реда на Закона за отговорността на държавата да получават обезщетения, вместо да се обръщат към Страсбург.<br /><br /><strong>- Щастлива ли се чувствате професионално като министър на правосъдието?</strong></p>
<p>- Какво да ви кажа, работи ми се.</p>
<p><em><strong>С министъра на правосъдието Маргарита ПОПОВА разговаряха Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА и </strong><strong>Димитрина ЧЕРНЕВА </strong></em></p>
