Любен Дилов-син: Днешното управление може да се опише като "Котараци върху горещ ламаринен покрив"

<p><strong>- Сдружението ГОРД е сред организаторите на национален протест, предвиден за 22 септември. Каква е идеята ви? Сигурно е свързана с историческата дата - Деня на Независимостта?</strong></p> <p>- Кръстен е &bdquo;Поход на независимостта&rdquo; и съвпада с още доста флаш моп-събития, насрочени за същата дата. Очевидно не само ние усещаме връзката между един от малкото истински празници и необходимостта днес гражданското общество да заяви, че стои за основни ценности, извоювани с доста усилия.</p> <p>Мисля, че настроението &ndash; поне това, което аз усещам от Фейсбук &ndash; е сравнимо с времето, когато хората от улицата обясняваха на управляващите понятия като демокрация, антимонополизъм, свобода на медиите. По същото това време, днешният Управляващ, с главно &bdquo;У&rdquo;, беше зает да разтрива ушите на Тодор Живков и вероятно е пропуснал тези улични уроци.</p> <p><strong>- Не мислите ли, че българите са преуморени от протести, след които почти винаги идва разочарование?</strong></p> <p>- Не съм забелязал да са се престарали от протести. Преди дни, на протест срещу цената на горивата излязоха 30 души. На 22-ри се събират хора с разностранни искания &ndash; от настояващите за помилване за иконописеца Опиц, през протестиращите срещу новите цени за паркиране в София, до чисто политически протести. Застъпени са и доста зелени &ndash; например, отново ще се повдигне темата за златната концесия в Крумовград и "Дънди прешъс". Според мен са уморени най-вече от ниското КПД на собствените си усилия. От там и желанието им някой друг да свърши тежката работа вместо тях.</p> <p>През последните 20 г. най-голямата трудност, която сме срещали в &bdquo;Гергьовден&rdquo;, е невъзможността хората да приемат, че ние не им предлагаме поредния месия, или поредния вълшебен начин за оправяне на нещата. ГОРД в момента има същия проблем. Те тръгват на война за гражданските свободи, а гражданите се държат като първо поколение с обувки и настояват &ndash; първо, да бъдат нахранени, второ, някой да мисли вместо тях, и трето, да бъдат &bdquo;оправени&rdquo;. Любимият ми въпрос е, когато таксиметров шофьор ме попита: <em>Кога ще се оправим, бе гус'ин Дилов?</em>. А, де! Верно, кога ще се оправим?!</p> <p><strong>- Протест срещу какво или срещу кого? Или има основания за двете?</strong></p> <p>- На първо място срещу политико-икономическия монопол, който е стиснал страната в момента. Монопол в медиите, тайно съглашетелства в комуникациите, в пътното строителство, в електроснобдяването, водата, парното, в алкохола &ndash; навсякъде. Като цяло резултатът е все по-лошо качество и все по-високи цени. Днешните управляващи създават монополно положение за приближените си фирми във всяка една сфера, надявайки се тези фирми после да платят за преизбирането им. Кръгът се затваря, змията захапва опашката си.</p> <p>Историята ни учи, обаче, че когато змията изяде всичко друго и захапе опашката си, тя започва да яде всъщност себе си. Само че трябва ли да чакаме това да се случи? Управляващите изсипаха един милион и половина лева в община Белоградчик, за да вземат четири мандата на извънредните избори за местни съветници. Струва ли си? Как се връщат тези пари? С подобна сума няколкото хиляди жители на общината можеха да направят много повече, за да подобрят живота си. А сега ще трябва да &bdquo;върнат&rdquo; тези пари на похарчилите ги... И забележете &ndash; там моделът е същият като в страната, поставените лица на Яне Янев, плюс ГЕРБ &ndash; хоп, здравей Нова България!</p> <p><strong>- Как бихте описали българската политика? Имате известен опит в нея.</strong></p> <p>- Тя се състои в непрестанна мутация на БСП, не знам дали социализмът се предава по полов път, но БСП се размножава вече 20 г. чрез пъпкуване. Първият кабинет на Царя през 2001 г. беше една такава пъпка, преди това &ndash; кабинетът на Беров, а сегашното управление си е направо грозд, ашладисан от няколко червени генерали. Известна утеха е, че създаденият от тези генерали и назначен за главен секретар Борисов, първо тях ги отнесе.</p> <p>Социалистите продължават да са най-влиятелната и конспиративна група в българската политика и цялата &bdquo;игра&rdquo; се нагажда според тях. Тъжното е, че т.нар. дясно не само не предлага алтернатива, но напълно загуби облик. За християндемокрация не можем да говорим отдавна. За мен идва време на технократична съпротива &ndash; образованите срещу профаните. Хората с визия срещу хората със сметките за оцеляване. Но това време минава през общ фронт срещу сегашният милиционеро-икономически монопол. Минава през ГОРД и подобни събирания &ndash; на хора, доста разлрични в идеологическите си пристрастия, но убедени, че на първо място трябва да се защити демокрацията.</p> <p><strong>- А как бихте описали днешното управление на ГЕРБ?</strong></p> <p>- Върти ми се едно театрално определение &ndash; котараци върху горещ ламаринен покрив. Покривът е построен частично със средства от Европейския съюз. Котараците са нашенски, чудесна улична порода, оцеляваща във всякакви условия. Иначе управлението носи класическите белези на чистокръвно еднолично определение, маскирано като демократична процедура.</p> <p>Премиерът повтаря непрестанно, например, по повод скандала с правителствения самолет: <em>Давам ги да летят, че нема кой да ги плаща...</em> В упование повтаря, че нарушава закона, че законите в страната не важи за него. Всяко изказване на Борисов е демонстрация на &bdquo;Аз&rdquo;-а в степен, да предизвика тревога у психоаналитиците.</p> <p>Какво му се е случило в детството на този човек, че така горещо желае да бъде в центъра на вниманието, да бъде обичан, да му се възхищават?! Не разбира ли, че е избран за нещо като домоуправител и няма никакво значение може ли да играе футбол или не. Има значение дали стълбището на общата ни кооперация е пометено, улуците оправени и токът платен. А точно тези неща са под всякаква критика и &ndash; най-вече &ndash; струват ни безумно скъпо!</p> <p><strong>- Споделяте ли тезата, че управлението на ГЕРБ няма алтернатива?</strong></p> <p>- Ако търсим друг такъв Крали Марко естествено, че няма алтернатива. Може би само Чък Норис... Ако търсим самоуправление, какъвто е смисълът на демокрацията, всяка друга форма е по-добър вариант от човек, който се държи така, сякаш парите, които дава за магистрали, са негови лични. Може би наистина така ги чувства, поне що се отнася до &bdquo;политическото ресто&rdquo;, което всяка една фирма, спечелила обществена поръчка е принудена да плаща.</p> <p>На първо място, алтернативата, която ни трябва, е по-експертен кабинет, който усвоява повече средства от еврофондовете. Ние продължаваме да сме рекордьори по некадърност в тази област, каквито и шамански заклинания да се носят по вестниците и независимо колко десетки хиляди лева ще даде земеделския министър, за да се рекламира във Фейсбук.</p> <p><strong>- Един афоризъм на известен български политолог гласи: "Сегашното управление е лошо, а онова, което идва след него, още по-лошо". Той бе произнесен преди няколко години. Може ли да се каже, че това е универсална истина за българската политика?</strong></p> <p>- Звучи мрачно, макар че дори изреждането на българските президенти от Желев насам ме кара да се замисля, че вероятно Дарвин не е съвсем прав с еволюционната теория. Следващото управление ще бъде коалиционно и това е известен факт. Надявам се поне да бъде открито коалиционно, а не както сега &ndash; кабинет на ГЕРБ, подкрепян от различен брой ренегати от други партии. Въпросът срещу какво е тази подкрепа някак любезно не се задава нито на ренегатите, нито на ГЕРБ. А трябва да бъдат питани като се започне от Волен и Яне и се стигне до Костов и Мартин Димитров.</p> <p>Не ви ли беше ясно какво се задава още преди пет години? Специално за десницата няма как да отговорят, че не са знаели, че са имали надежда. Поне ние им казахме. Аз им казах. "Гергьовден" беше част от "Синята коалиция" и се отказа от депутатски места в този мандат, защото не искахме да участваме в това, което се задава. Щастлив съм, че не участвах!</p> <p><strong>- Занимава ли ви въпросът за "старите и новите лица" в политиката?</strong></p> <p>- Да ти кажа честно, копнея за каквито и да е било лица. Нагледах се на задници, високомерно обърнати и представяни като &bdquo;нови лица&rdquo; на аудиторията. Все е било безличие, но сивата маса в настоящия парламент е безпрецедентна. Не случайно ГЕРБ си избраха сивото за партиен цвят.</p> <p>Надеждата ми е наистина в млади хора, които до този момент не са се занимавали с политика. И още по-голямата &ndash; в хора от реалния сектор, от бизнеса, които най-после разбраха, че няма как да стоят настрана, че не могат да си купят спокойствие и добри условия за бизнес, ако не участват лично и пряко. Така, както са го знаели Бурови, Тъпчилещови, Георгиеви и Чапрашикови в началото на миналия век.</p> <p>Стопанският и интелектуалният елит на нацията, въпреки политическите боричкания, е следвал една кауза, един идеал и това личи по скоростта, с която България се превръща от бивша Османска провинция в бързо развиваща се, индустриална европейска държава. И нещо немаловажно &ndash; държава с образование, сочено за пример десетилетия след това. Днес е тъжно &ndash; тъмни гости на държавна трапеза, както би казал един съвременник на горецитираните.</p> <p><strong>- Изтъркаха ли се радикалните послания и радикалните възгледи?</strong></p> <p>- Мисля че днес нормалното е радикално. <em>Парите, които харчиш не са твои, а наши, говедо!</em>, казано на премиера или земеделския министър, радикално ли ти звучи? Радикално я, но си е азбучна истина. 50 хил. лв. за Фейсбук-профил?!!</p> <p><strong>- Приключваме ли с популизма или има мегдан за втори, трети и четвърти мандат?</strong></p> <p>- Очевидно трудно ще приключим.Хората обичат да им разказват приказки как ще живеят по-добре. Предпочитат го пред това сами да се напрегнат и да постигнат нещо.</p> <p><strong>- Защо Вие се върнахте в политиката. Не ви ли стига шоуто в шоубизнеса?</strong></p> <p>- Върнал съм се е силно казано. Няма да ставам професионален политик, но не мога да гледам безучастно случващото се в момента. Когато почнат гладните бунтове през зимата, когато хората спрат да плащат ток и парно, защото просто няма да има с какво да ги платят, тогава на много хора ще им светне, че с политиката нещо не е наред</p> <p><strong>- Започнахте да водите свое предаване по "Нова телевизия". До каква степен в журналистиката ни е останало място за сериозна публицистика? Или борбата за рейтинг я изключва напълно от частния ефир?</strong></p> <p>- Опитвам се да задам модел: как по атрактивен и много провокативен начин може да се говори за важни неща. В последното предаване буквално ме помете зрителският гняв срещу крайните неща, които казах за сегашното състояние на средното и началното образование. Но мисля, че накарах много хора да се замислят. Да, &bdquo;Удавете водещия&rdquo; е странна форма за неделя сутрин, но то започва с предупреждението , че е по-добре да се иде на църква по това време, отколкото да се участва в националното усилие на медиите да държат хората в състояние на постоянно развеселен идиот. И смятам да спазвам тази честност до край.</p> <p>Що се отнася до сериозната публицистика, като изключим няколко издания и предавания, тя завоюва все по-обширни територии в свободния интернет. Ако т.нар. официозни медии продължават със същото темпо, то те ще осигурят едно чудесно бъдеще на свободните блогъри. Моята страница във Фейсбук вече има над 51 хиляди постоянни читатели. Мисля, че това е сравнимо с аудиторията на повечето вестници.</p> <p><strong>- Бяхте идеолог и вдъхновител на "Шоуто на Слави"? Чувствате ли се отговорен за неудържимото нахлуване на чалгата, която получи официална легитимация и чрез това предаване? Можеше ли чалгата да бъде спряна?</strong></p> <p>- Чалгата не е обществен проблем. Лошият вкус никога не е бил обществен проблем. Тя се появи с такъв размах като обратен ход след годините униформизиран фолклор, който налагаше социализма. Петдесет моми, с еднакви носии и еднакъв набор пендари подскачат в пълен синхрон като циркови кончета. Това не е фолклор. Фолклор е селското хоро &ndash; един с цървули, друг с опинци, трети с маратонки, шарени, различни хора, в ритъма на общата си памет на кръвта. И понеже нямахме чисто българско такова преживяване, първо дойде от съседите ни от Запад, после от Югоизток, омеша се и се превърна в това, което днес е чалгата. Но и тя се променя невероятно под натиска на пазара.</p> <p>&bdquo;Шоуто на Слави&rdquo; беше толкова популярно и гледано, защото наследи традицията на антиконфромзима от "Ку-ку", "Каналето" и "Хъшове", а не заради попфолка. Слави не може да бъде сравняван с нито една друга чалга-звезда, просто защото е много повече музикант от тях. Виж за някои естетически и етически решения може да бъде упрекван. Като всеки от нас, впрочем.</p> <p>Но пък съпротивата срещу това, което вие наричате чалга, роди свежи неща. Мисля, че нещата са в равновесие. И в Америка кънтрито е обидно по-популярно от соула и джаза, но никой не си дере ризата за тази работа. Реднековете си слушат кънтри, но това не пречи да има опера в Ню Йорк и да няма билети месеци напред за представленията. В Софийската опера също е пълно, а за театър все по-трудно се намират билети. Нещата се нормализират.</p> <p><strong>- Какво стана с българския хумор? От известно време той е сведен само до битови смешки със сексуален подтекст. Има ли място за политическа сатира или политическо кабаре в големите медии?</strong></p> <p>- Има страх. Това е вън от всякакво съмнение.</p> <p><strong>- България празнува три важни дати от своето развитие, които са разделени хронологически и винаги възникват спорове кой от празниците ни е по-важен. Първо е Освобождението, после Съединението и накрая Независимостта. Каква символика четете зад тази история? При другите народи обикновено тези неща вървят заедно.</strong></p> <p>- При нас нещата винаги са &bdquo;малко почти&rdquo;, малко подарени, малко извън нас. Съединението е безспорно най-истинският празник. Уникалността му само доказва, че не са достатъчно общите кръв, пот и сълзи, които сме проляли, за да станем истински свободна нация. Независимостта е повече политически, отколкото всенароден акт, но има своето важно място &ndash; всъщност 22 септември сме защитили с много повече кръв, отколкото 6-и. Това са фактите.</p> <p>В последния брой на <em>L'Europeo</em> - &bdquo;Изгубената България&rdquo; сме се опитали да покажем точно това. Да слеем личнотго усещане за историчност на някои български фамилии с официалната история и се получи нещо чудно. Под официалната история тече една друга, която ми дава надеждата, че и днешното безпросветно и варварско съществуване е колебание, миг на кривване от един &ndash; общо-взето &ndash; вълнуващ път напред, по който вървим. Просто е нужна малко повече гражданска смелост, за да се върви по него.</p> <p><em>Интервюто на Явор Дачков с Любен Дилов-син е публикувано във в. "Галерия".</em></p>