- 10 Sep 2020
- 43
- 57
Преди няколко дни вървях по улица "Шипка" и разговарях по телефона. Беше 9.30 часа сутринта. Движех се между масите на близките кафенета, поставени на тротоара. Видях как от една от тях става жена и тръгва към мен. Лицето й ми се стори много познато. Когато ме наближи тя ми каза: "Ела при нас, време е да се помирим", или нещо такова.
<p> </p>
<p>На масичката, която ми сочеше, имаше около трима-четирима души, които ме зяпаха, но които не познавах. В този момент продължавах да говоря и направих знак на познатата ми, че не мога да спра.</p>
<p><strong>Тя се опита да ме задържи със жестове,</strong></p>
<p>но аз продължих. Имах работа, разговарях с майка си по телефона и настояването да спра ми се стори доста агресивно, да не кажа неадекватно.</p>
<p>В момента, в който я отминах, забравих за нея. Дори не се сетих коя беше тази жена, чието лице ми се струваше много познато. Спомних си към 4 часа на следващата сутрин, когато се събудих от съобщение във фейсбук, получено на мобилния ми телефон. Жената се оказа журналист. Познавам я отпреди 20 г., когато работех в БНР. Със сина й по това време бяхме приятели в обща компания - той стана талантлив актьор, а нея съм виждал около 5-6 пъти през живота си.</p>
<p>Винаги сме се държали много любезно един с друг и нямам никакъв спомен за скандал, дори и за каквото и да било неразбирателство в отношенията ни, които, повтарям, са били съвсем формални. Дори не сме работили заедно.</p>
<p><strong>Съобщението, което получих от нея, ме изуми.</strong></p>
<p>Откакто съм журналист, съм свикнал с всякакви приказки по мой адрес. Знам, че това е част от играта и че в това отношение България е напълно варварска страна. Ако някой по-чувствителен и неподготвен човек от Западна Европа или САЩ бъде подложен на такава безпричинна езикова агресия и омраза само за седмица, със сигурност ще има нужда от дългогодишна психологическа помощ, ако не умре от сърдечен удар веднага.</p>
<p>Искам да кажа, че съм наясно със средата и до голяма степен съм обръгнал на всякакви неща, които съм чувал за себе си. Намирам, че това дори действа възпитателно, защото е някаква преграда пред гордостта и самопревъзнасянето - определено е по-здравословно да те хулят, отколкото да те хвалят.</p>
<p>Езикът на моята позната журналистка обаче ме изненада със своя размах.</p>
<p><strong>Ожесточението тук е достигнало до ирационални дълбочини</strong>,</p>
<p>от която се носи дъх на сяра. Стилът на моята позната може да се опише като инфернален реализъм. Публикувам съобщението й, защото определено има принос в жанра на т. нар. <em>хейтърство</em>, че дори отива и далеч по-далеч - омразата е метафизическа, а не банална битова злоба. Същевременно този кратък текст е много инструктивен за начина, по-който в т. нар. форуми под статиите в интернет се подменя идеята за журналистика, търсенето на истина и най-вече общуването между хората чрез думите, които пишат и четат. Първо деградира стилът, а после следва и разпад на смисъла. Така се обезсмисля самото общуване. Любовта и единомислието, които са идеалната му цел, се подменят с омраза и непреодолимо противопоставяне, и то на ирационално ниво.</p>
<p><strong>Говоря за сатанински бунт, а не за граждански рационален спор.</strong></p>
<p>Омраза, която извира от нищото. Зло само по себе си. Опитах се да отговоря на тази жена, но се оказа, че е блокирала настройките си във Фейсбук и не приема съобщения. Надявам се, че й е олекнало, след като ми е написала тези думи по нощите. Трябва да й е било много тежко.</p>
<p>Ето и самото съобщение:</p>
<p><em><strong>Добре, че не спря на тротоара, очевидно си развил инстинкт да се пазиш и с право!!!, педалче дебело провинциално, такова сладко номерче ти бяхме скроили на масата като те видяхме да идваш... щеше да си го спомняш и подушваш цял живот, направо беше блестяща колективна журналистическа идея, жалко!!! Единствената ми трудност беше да преодолея отвращението си и чувството си за повръщане, когато трябваше да те доближа! Както и да е, какъв лакей и хлъзгаво, омърсено, опозорено вътрешно и външно чучело, какъв ритан, подритван и унижаван от толкова места парцал си, колко презиран, поврътлив педал и гъзолизец... Господи, поколението ти ще плаща тежък данък за мръсотиите ти, за предателствата ти, за мръсните ти пари и смърдящия ти мозък, това е очевидно. А подигравката с теб все ще стане някога... бъди уверен!!!</strong></em></p>
