- 10 Sep 2020
- 616
- 34
Леа Коен е дипломат и писател, член на Сдружението на франкофонските писатели в Швейцария и на швейцарския ПЕН клуб. Нейните книги са преведени на немски, френски, английски, испански, македонски, сръбски, албански, босненски и турски език. Завършиха снимките на филм по романа й "Преследвачът на звуци". Леа Коен даде това интервю за „Гласове” с надеждата, че то ще има някакъв смисъл в това безумие, в което живеем днес.
<p><strong>- Г-жо Коен, на какво сме свидетели днес? Какво според вас се случва в България? Разпад на политическото? Как бихте описали вие ситуацията? </strong></p>
<p>- Политиката е единственият смислен инструмент в днешно време, с който се гради държавата. А имам чувството, че в България вече няма политика. Това, което се случва, прилича на стихийно бедствие, а в стихийното бедствие няма контрол, няма организация, няма център и затова се случват най-различни, непредсказуеми неща. За мен големият проблем е защо се разпада политиката. Тази подадена оставка и това разпускане на парламента е абдикация на властта пред хаоса, нещо по схемата „след мен и потоп”. А след потопа, тези които ще останете, ще можете да видите, че не е било толкова лошо. Нещо от този порядък.</p>
<p>Свидетели сме точно на тази стихийност и на разпадане на политическата система на всичките й съставки. Това е ситуация, която би взривила всяка политическа система, но тук не взривява нищо, просто защото такава няма, тя е разпадната. Това е много опасно, защото обикновено такива неща водят до крайни решения, дори и да са постигнати по избирателен път. Те въвеждат или диктатура, или някаква система, която трудно може да бъде наречена демократична. Просто защото няма еволюционни процеси. Те са прекъснати и разрушени.</p>
<p>Това, което най-много ме безпокои е, че не виждам активното участие на гражданското общество. Няма граждански контрол, няма гражданско съзнание дори. И в крайна сметка всичко, което стана по улиците, на което аз не съм присъствала, затова не мога да го охарактеризирам от лична и свидетелска гледна точка, очевидно беше предизвикано от липсата на гражданско участие и граждански процес. Накрая, както отвън изглеждаха нещата, се стигна до една стихийна вълна, в която всеки протестираше за каквото се сети. Затова можеше да се видят на най-различни места природозащитници, които протестират за опазване на някакъв масив, на друго място бедни хора, които протестират, защото не могат да си платят тока (което е резонно, защото този проблем е един от най-големите и той опира в изключителната слабост на нашето общество) и да се стигне до разни екстравагантни искания. Всеки можеше да протестира за каквото се сети.</p>
<p><strong>- Защо обаче се стигна дотук – да се разпадне политическото, смисъла, да няма гражданство. Нали ние, същите граждани, избираме тези, които ни управляват?</strong></p>
<p>- Аз мисля, че това е един много дълъг процес, който продължава повече от 20 г. След първата еуфорична вълна всички започнаха да се пробват, да практикуват, да изнасилват, да компрометират най-различни политически модели - този дълъг период доведе до пълния разпад на политическото. И за това имат принос всички, които са участвали в него. </p>
<p><strong>- Виждате ли дългата ръка на Държавна сигурност в този процес? </strong></p>
<p>- Поначало съм противник на всякакви конспиративни теории и смятам, че този политически креационизъм, <em>deus ex machina</em>, в което бе провъзгласена ДС, е силно преувеличен. Тези хора действително извлякоха големи дивиденти от своето привилигировано положение в близост до властта и финансите, до средствата за информация и то предимно на икономическата. Това е един факт, който обаче вече принадлежи на миналото.</p>
<p>Много отдавна всичко това е преработено. Те просто мутираха в други стойности. Има една теория за капитала и капитализма, която казва, че парите сами по себе си не могат да бъдат лоши или добри. Добрите пари са тези, които работят, а лошите са тези, които не вършат никаква работа, освен на собственика. В този смисъл, не мога да се съглася с това разделяне на принадлежността на парите от тяхната полезност. Едни пари могат да принадлежат на личност, която не ни е много симпатична, но същевременно да вършат много добра работа.</p>
<p>Същевременно тези 30 милиарда, за които се говори, че се държат в дюшеци, банки и сейфове, и които вероятно са пари на много скромни и честни хора, на други получестни и полускромни, в края на краищата са пари, които не вършат работа. Затова мисля, че влизаме в наивна схема, ако казваме, че ние приемаме само работата на „белите пари”. В момента, в който парите влязат в една банка, те вече нямат цвят. Те са вече икономически инструмент, който може да работи, може и да не работи. </p>
<p>Големият проблем е, че в България това не работи. Аз не съм икономист, но мога да сравня с другите развити европийски страни и мисля, че тази политика да няма никакъв дефицит, страната да няма заеми, си е малко селска политика. Икономическото развитие е големият проблем на тази страна - макроикономическата и микроикономическата.</p>
<p><strong>- Все пак не трябва ли да се потърси конкретна отговорност? Има такава поговорка: Рибата се вмирисва откъм главата. Не можеш да поставиш на върха на държавата човек, чието минало е свързано с хора от подземния свят, и да очакваш нещата да са наред и да се развиват в добра посока.</strong></p>
<p>- Но това е отново смесване на политиката с парите. Политика не се прави в състояние на икономическа зависимост. На най-прост език, това се нарича корупция. Хора, които са се намирали в състояние на икономическа корупция, в модерните общества нямат достъп до властта. В момента бившият френски президент Саркози е следствен за нещо, което се отнася за период с давност повече от 10-12 г. във връзка с едно дарение, което е направено на неговата партия. Никакво смесване не може да става. Всеки допир между частни икономически структури, политика и политически заинтересовани лица, се смята за абсолютно нечистоплътно съвукупление. То просто се инкриминира.</p>
<p>А в България се извършва непрекъснато сношение в най-долнопробния смисъл на думата между политика и икономика. Това продължава от години и не прави впечатление на никого. Докато тези две неща не се разделят, няма да бъде възможно да се очисти от корупционни схеми, от зависимости, от кражби, от бандитизъм и мафиотизъм. Господинът, който беше шеф на ОЛАФ и с когото аз се запознах преди 6-7 г., просто се потресе от тази зависимост на всички равнища и във всички партии. Оттам идва огромната беда. И в този случай гражданското общество не съществува не само като регулатор, но и като контролна функция.</p>
<p>И това ми е на мен болна тема. Най-голямо впечатление в скандала, предизвикан от изявлението на бившия министър Найденов, ми направи нещо, на което хората въобще не обърнаха внимание. Той заяви, че извежда семейството си в чужбина. Аз искам да попитам, след като много добре знаем за разликата в стандартите, с какви средства този човек ще направи това. Как неговото семейство ще живее в чужбина, след като той е министър в оставка със заплата около 2000 лв., която е получавал в продължение на по-малко от четири години? Как е възможно обществото да не реагира на този факт? Както и на много други факти, свързани именно с икономическото състояние, положение и заможност на хора, които се занимават с политика. Докато няма чувствителност по този въпрос, винаги ще има смесване на политика и мафиотски бизнес в най-порочния смисъл на думата.</p>
<p>Преди няколко години в Швеция една министърка подаде оставка, след като се установи, че с кредитната карта, която й е дадена, за да плаща служибни телефони и такси, когато се налага, тя беше платила един пакет пелени за бебето на дъщеря си. И заради този пакет тя подаде оставка. Но защо? Защото обществото е почтено. Защото никой не прави това нито в собствената си служба, нито в семейството си, нито на поста, който заема, нито в държавата.</p>
<p><strong>- Но аз пък веднага ще ви кажа, че според мен почти всички тези, които така яростно се възмущават от корумпираните политици, ще се държат по същия начин, ако имат същата възможност. </strong></p>
<p>- Ето това е проблемът. Тук вече сте права, че рибата се вмирисва откъм главата. Защото примерът е най-важното нещо. Гледах наскоро срещата на Обама с представители на пресата. Това беше забележително събитие - начина, по който контактува американският президент с тях. На тази среща в дух на абсолютна откровеност се казваха и най-болезнени неща. Тук стигаме до въпроса за ролята на медиите. Ролята на медиите в демократичния свят въобще не се покрива с ролята на медиите в България. Тук тази роля до голяма степен е обслужваща, тя е изпълняваща поръчки или преследваща някакви проекти, създадени в политически центрове. Това е също изключително груба форма не само на корупция, но и на зависимост.</p>
<p>Ще ви дам пример за начина, по който действа френската държава по отношение на медиите. Печатната преса във Франция получава субсидия от държавата и по този начин всички медии имат една и съща изходна база на независимост. Така те не са принудени да слугуват, да правят компромиси, да участват в комплоти, в сценарии, за да създадат политически продукт, какъвто се оказа ГЕРБ.</p>
<p>Всички ние видяхме срамното поведение на медиите в продължение на четири години по отношение на ГЕРБ, когото обслужваха, и който по същия начин обслужваше тях. Това също е една от големите причини, поради която няма гражданско общество. В България има много вестници, но те никак не се различават помежду си. Това е едно многотиражно "Работническо дело", накичено с картинки и съблазнителни дами, което обаче не излиза в четири страници, както едно време, а на 30-40 страници, умножено по 100. Много малко са изключенията в този поток. Обикновено те не се от най-тиражните издания, затова и нямат особено влияние.</p>
<p><strong>- Говорите за медиите. Не съм сигурна дали е било същата седмица, но почти по същото време, когато Обама се е срещал с представители на пресата, Борисов беше на предизборен митинг в Стара Загора, на който журналисти го помолиха да коментира скандалните записи с негово участие. Видимо ядосан, той отговори: „Демокрацията ми дава право да говоря и да не говоря. Не съм ви викал тук!”. Кой създаде този образ и кой го разруши?</strong></p>
<p>- Това е един автентичен, малокултурен държавник, какъвто рядко е имала България, и който за мен е изключително неприемлив. Не съм виждала цивилизована държава, нито в Европа, нито в Америка, в която един отговорен човек, бил той министър, премиер или президент, да си позволява такъв език и такова поведение. Отношението между управляващи и медии във Франция например е форма на сложен балет, в който се казват и най-неприятните неща, но има огромна прозрачност. В това общуване непрекъснато се спазва етикет, който създава възможност за нормален разговор.</p>
<p>Саркози направи една огромна комуникационна грешка по време на своето президенство, която изигра много голяма роля за неговото неизбиране. На един салон на селското стопанство, на който френският президент винаги отива и общува с производителите, някакъв човек много разгневено го обиди, държа се грубо и го оскърби. Саркози се обърна към него и каза, ще го кажа на френски: <em>Casse toi, pauvre con</em>!, което означава: <em>Махай се бе, глупак!</em> И тази фраза на Саркози беше многократно тиражирана по време на предизборната кампания. Тя вбеси французите и отляво, и отдясно, защото показа арогантност, която те не могат да изтърпят. Това стана причина за неговото неизбиране.</p>
<p>В поведението и отношенията си правителството на ГЕРБ и медиите са стигнали най-ниската си критична точка. Такова безобразно съотношение не може да се види в нито една цивилизована страна. Аз не разбирам търпимостта на българския гражданин към тази, да я наречем конвенция, защото тя се прави със съгласието на двете страни. Медиите приемат това отношение на Борисов, но и гражданското общество не реагира. Ще се върна отново на срещата на Обама с медиите. Най-много ме впечатлиха усмивките и чувството за хумор. Президентът отговаряше толкова остроумно. Хуморът е най-висшата форма на интелигентността. Обама отговаряше с такава лекота и остроумие. Въпросите към него, провокациите, които му бяха поднесени, бяха направени по същия начин. Това беше изключително впечатляващо кръстосване на шпаги, висша форма на фектовка, в която никой никого не наранява, но се вижда кой е по-силният.</p>
<p>Докато, съжалявам, че трябва да направя това сравнение, онова, което най-много липсва на екипа на ГЕРБ, е интелигентност. Понятието хумор е несъвместимо с тях. Тези хора не се усмихват. Те имат каменни арогантно-надменни физиономии. Те не могат да комуникират. Когато се усмихват, го правят покровителствено.</p>
<p>Аз съм гледала Борисов и Цветанов - те се усмихват или покровителствено, или саркастично. И показват винаги своето високомерие, както към обществото, така към събеседника или този, който седи срещу тях. От друга страна, това се въпроизвежда от медиите и аз виждам, например в електронните медии, същото поведение. Водещите се държат като малки копия на Борисов. Някакви арогатни, важни особи, които са седнали като на фараонски трон, от който наблюдават обществото, така както Господ Бог наблюдава бедната земя с мравките по нея. Всичко това е смалило до неузнаваемост функциите на гражданското общество и мащаба на това страхотно понятие гражданство. Това е най-големият проблем и най-голямата язва на обществото.</p>
<p><strong>- А аз не мога да си отговоря на въпроса защо не се създаде такова гражданство в България? </strong></p>
<p>- Според мен интелигенцията или това, което трябваше да бъде интелигенция, не изигра своята роля в този период. Това също е много болезнена тема за мен. Поначало интелектуалецът е протестираща личност, личност, която трябва да е коректив. Първо, защото притежава по-разширен инструментариум, с който да изрази протеста, който усеща, споделя и наблюдава. И второ, защото все пак интелектуалецът се смята за човек не само с професия, но и с мисия. В този смисъл българската интелигенция в по-голямата си част се провали. Тя се превърна в някои случаи в егоцентрична, нарцистична, себична и търсеща личния успех и твърде малко интересуваща се от това, което се случва около нея. Което пък я направи изключително комформистка.</p>
<p>Наблюдавайки смяната на режимите и хората, които се въртят около тях, мога да установя, че царете се сменят, но царедворците остават. И, за съжаление, това изигра много лоша роля и за тях самите, и за самото общество. Мисля, че това е също един от нашите големи провали. В много случаи, когато се получават взривоопасни ситуации, когато трябва по някъкъв начин да се осмисли, да се формулира, хората които работят с думите, трябва първи да го направят.</p>
<p><strong>- Защо мълчат?</strong></p>
<p>- Защото така е удобно. Пазят собствените си интереси. В редките случаи, когато се допитат до тях, говорят повърхностно, имат абсолютно комформистко поведение и по този начин съдействат активно за цялата тази среда. Разбира се, има и много ярки хора, няма да ги назовавам, защото може и да забравя някого, но точно по тази причина те не са особено популярни и спрямо тях веднага се налагат ограничения. Тази вътрешна цензура е най-страшна, защото в днешно време цензурата вече не се налага от специалния отдел на ЦК на БКП, а по много по-практичен начин. В това отношение няма леви, няма десни медии. Всички в голяма степен се държат по подобен начин. Дори понякога е и забавно да се види например как човек от обслужващия медиен отряд на ГЕРБ и Борисов, изведнъж, за една нощ се пръква опозиционер.</p>
<p><strong>- В първия ни разговор по телефона казахте, че малко приятели са ви останали. Какво се случи с тях? Къде са?</strong></p>
<p>- Човек има два вида приятели. Едните познава, както се казва, откакто се е родил, но те не са много. Такива приятели имам и те са като членове на моето семейство. Но, когато човек се занимава с публична или интелектуална дейност, той среща много хора, които първоначално са му съмишленици, после става приятел с тях. Аз не съм си променила мисленето от памттивека. Но много хора, с които имах близки отношения, по три, по четири пъти смениха посоки, направления, приятелски кръгове, идеи. Поради което аз просто загубих база, на която да разговарям с тях. Защото вече не сме в един отбор. Аз пак мисля и говоря същите неща, докато те еволюираха. Вероятно аз съм по-малко способна на такава еволюция. Но факт е, че общувам с много малко хора. За мен не съществуват вече кръгове, както имаше едно време, а и не живея в България. Последните десет години изцяло се посветих на писането, преводите, издаването на книги и всичко, свързано с този процес. Всеки превод е едно пренаписване, една нова версия. </p>
<p><strong>- Какво намирате в този процес? Утеха, смисъл? Какво ви води докато пишете?<br /> </strong><br />- Аз мога да кажа, съм <em>full time writer</em>, писател на пълен работен ден. Това е моето ежедневие. Работя по много проекти. Неотдавна издадоха последната ми книга на още два езика. За английския превод на „Ти вярваш” работих с една американска издаделка, с която фактически пренаписахме книгата. Защото, превеждайки този базисен текст, си дадох сметка, че американсикят читател е по-различен и затова тази история трябва да му бъде поднесена по по-различен начин. Има много локални неща, които извадени от нашата собствена история, нашата чувствителност и интерпретация, загубват смисъл и стават неразбираеми. Така стана друга книга. Защото винаги при всеки превод, книгата става по-различна. То е и много интересно, но и доста трудоемко.</p>
<p><strong>- Каква мисия имате? Последното ви заглавие е „Ти вярваш”. Вие в какво вярвате, на какво се уповавате? </strong></p>
<p>- Аз вярвам в здравия разум.</p>
<p><strong>- И в доброто сърце.</strong></p>
<p>- Не вярвям много на доброто сърце, защото хората не са много добри.</p>
<p><strong>- Добре е да сме разумни, щом не сме добри. </strong></p>
<p>- Точно така. Вярвам в здравия разум, вярвам в честността в подхода. Независимо с какво ще се занимавате, дали с актуална политика, дали с нещо, което се отнася до частен проблем, дали с история, ако вашият подход е само личен, егоцентричен и егоистичен, той вече е отклонение от истината. Човек трябва да може да излезе от тази позиция и да се опита да го види поне триизмерно - от гледна точка на един негов опонент и от гледна точка на друг човек, който е неутрален. Защото вие, заемайки се с един проблем, вече имате по-изострена чувстителност към него. И ако останете затворен в тази схема, вече не казвате истината. А това много често се случва.</p>
<p><strong>- Можем ли да назовем най-големия дефицит на българите? Защо си организирахме този хаос и разпад? Как се озовахме на дъното и всъщност там ли сме или има още надолу?</strong><br /> <br /> - Нека бъдем малко по-снизходителни и да кажем, че не всички трябва да носим отговорността за това, което се случи. Много е лесна колективаната отговорност. Аз в никакъв случай не искам да ми вменяват вина за това, че всички се намират на това място, включително и аз, когато съм тук. Просто си има виновни и те трябва да бъдат непрекъснато назовавани. Един е виновен за едно, друг за второ, трети за трето. Тези хора трябва да бъдат назовавани, за да престанат да причиняват със своите абсолютно неподходящи политики това зло, което причиниха на българския народ.</p>
<p>Време е да се смени тази политическа класа в цялата й гама. Мисля, че българските граждани са наясно с това. Те отиват на избори и са наясно, че никой от тези хора не ги привлича. Гласуват винаги за по-малкото зло.</p>
<p><strong>- Този път двете основни сили, които пертендират да управляват, са ГЕРБ и БСП. </strong></p>
<p>- Е, не може да бъдем свеждани винаги до този мизерен избор. И сега е така. Това е огромен проблем, от който трябва да се спасим. Като казвате, че от едната страна са ГЕРБ, а от другата са БСП, ще допълня, че и тези около тях, са също толкова дисквалифицирани от големите стойности на политиката и просто трябва да я напуснат. Дошло е време за някаква радикална промяна. Може би не самите партии трябва да се променят, а просто трябва да се измете цялата тази върхушка.</p>
<p><strong>- Кой да я измете? И кой да дойде на нейно място? Че трябва - трябва, но как се случва това нещо?<br /> </strong><br />- Това е един демократичен механизъм, който беше многократно заобикалян в България. Аз не мога да дам точна рецепта за него, нито пък ми е работа да давам. Но живея в Швейцария, където работят перфектни демократични механизми и затова тя фунционира по един перфектен начин. Хората в Швейцария гласуват непрекъснато. Изборите там са едно непрекъснато състояние, в което участва цялото население с пълното съзнание, че то прави нещо със своя избор. Не може да се иска и очаква корективът да става веднъж на четири години. Така става смяната на една съмнителна формация с друга съмнителна формация. Това е просто преливане от пусто в празно. И действително положението е трагично. Огромната бедност е голямата трагедия.</p>
<p><strong>- Но няма светлина. Или, както се казваше в един виц, светлината в тунела е от задаващия се влак.</strong></p>
<p>- Точно така. Но, в края на краищата, ние ще изпъдим всичко, което е кадърно и окато, ще изпъдим цялата си младеж. Защото не можем да принудим децата си да живеят в това състояние. Бях скоро на едно събиране, бяхме около 30 души и като се огледахме, се оказа, че нашите деца са в чужбина. Което означава, че тази страна остарява, тя губи целия си капацитет. Ние не можем да задържим децата си. Тези, които управляват, са като цар Мидас, който искал всичко да е от злато, но нямал какво да яде. Защото златото не се яде.</p>
