Кузман Илиев: Либералният глобализъм е по-опасен от комунизма

Следвайте "Гласове" в Телеграм

"Днес е много срамно да се наречеш патриот в чист смисъл на думата, в хубавия смисъл, в смисъла на това да обичаш родината си, да обичаш историята, традицията на твоя народ, да си свързан с миналото, да знаеш откъде идваш и накъде вървиш. Това се превърна в нещо изключително срамно, нещо, което е демоде. Имайте предвид, че това е пътят към ада за всяка една нация, за всяка една общност, в някакъв смисъл - за всеки един човек поотделно.", казва пред БНР Кузман Илиев, икономист, политически анализатор и автор на книгата "България може сама".

- Разбира се, напълно е възможно аз да греша, но като наблюдавам обществото - вече сякаш е по-тематично, по-модерно е, да се изпитва неприязън, отколкото родолюбие, топло чувство към националното. Ние двамата с Вас сме млади родители. Очертава се нашите деца да растат във времена, в които да си патриот е срамно. Големият въпрос е, защо стигнахме дотук като общество.

- Защото го допуснахме. Защото зад това нещо стои голяма и мощна идеология, която има и много силна политическа мощ на глобално ниво. Това е либералният глобализъм. Това е идеята, че нациите нямат значение, че общността няма значение, че семейството е една клетка на обществото, която трябва да бъде разрушена, защото сама по себе си тя е олицетворение на принудата. Това е една идеология, която насъсква едни срещу други бели срещу черни, хомосексуалисти срещу хетеросексуални хора, жени срещу мъже, която вижда буквално във всички човешки групови отношения проблем и гледа да раздели хората. Когато се говори за някакво голямо такова обединение, в основата на което седи нацията и общата история, разбира се, тази идеология вижда голям проблем. Ние го допуснахме това нещо да навлезе много тук. Вие сте абсолютно прав, че за съжаление, днес е много срамно да се наречеш патриот в чист смисъл на думата, в хубавия смисъл, в смисъла на това да обичаш родината си, да обичаш историята, традицията на твоя народ, да си свързан с миналото, да знаеш откъде идваш и накъде вървиш. Това се превърна в нещо изключително срамно, нещо, което е демоде. Имайте предвид, че това е пътят към ада за всяка една нация, за всяка една общност, в някакъв смисъл - за всеки един човек поотделно. В крайна сметка - ние имаме няколко основни мисии на тази земя, първата от които е да развиваме себе си, да ставаме по-добри хора. Втората е да не изоставяме близките си. Третата е да направим нещо за народа си, нещичко, малко, във всекидневието си, това ни осмисля, това ни дава някакъв смисъл на тази земя, иначе бихме били просто биологични видове, които имат някакви процеси и нищо повече.

- Има едно верую, доста популярно, историческо е, напоследък се използва често от част от демократичните кръгове. Мен ме дразни тази приказка, че национализмът е последният пристран на всеки тоталитаризъм. Не говорим за тоталитаризъм, а за уважение към предците и вяра, че България може да се развива като общество, което да има еднакви ценности.

- Да, много често се използва този израз. Той понякога не се свързва само с тоталитаризма. Има и други интерпретации - на неудачника, на едва ли не некачествения човек, че едва ли не това е последният пристан на всеки непрокопсаник. Така много често се подхожда, но това е тактика. Това е тактика за заблуда, за това да не видим истината в очите. Именно, че глобалният либерализъм, този нов марксизъм на насъскване на хората едни и срещу други, на отричане на историята и на отричане на нацията, на отричане на семейството - това е тоталитаризмът. Това е кенсъл (от англ. cancel - отменям, отхвърлям - бел.ред.) културата. Това е онази идеологическа обосновка за унищожаване на хора, които не са съгласни с мнението на сегашните болшевики. Аз така бих ги определил. Те започват не да удрят конкретните аргументи на хората, които защитават нацията си, които защитават ценното за тях, а започват да им лепят клейма, да ги осмиват, да се опитват да ги стреснат, да ги унижат, да ги премахнат от социалните мрежи. Това е нова форма на тоталитаризъм в абсолютно пълния смисъл на думата. В него вече влиза и държавата с нейните репресивни структури. Държавата, която вече започва да се намесва в обществените отношения и да налага догми на този либерализъм, които по принцип нормалните хора имат право да избират да приемат или не. Например, трансджендър идеологията, това че полът няма значение. Вие не сте съгласен, смятате, че хомосексуалистите трябва да имат своите права и нямат никакъв проблем с това, но те ви казват, че вие сте хомофоб, защото не приемате това, че едно дете, което няма право да кара кола, да пие алкохол, въобще никакви права все още няма, защото е изключително невръстно, но трябва да има право да си смени пола, трябва да има правото държавата да поеме сметката за това, лекарствата, а родителят няма право да си каже мнението... Ето това вече е чист тоталитаризъм, изключително опасен и много добре обмислен, доста по-успешен от комунизма в класическия му вид, защото той е мек, той е хитър, влиза през институциите, влиза през културата, влиза през осмиването на онези, които са против това, завзема инструментите на властта, вкарва на власт партии, които изповядват тези идеи, вкарва Истанбулската конвенция, вкарва това нещо в училището и днес виждаме безумия в британски училища, виждаме безумия във френски училища, в които родителите са "едно и две" (във връзка с предложената във Франция поправка в закона понятията "майка" и "баща" да отпаднат и да се заменят с "родител 1" и "родител 2" - бел. ред.). Това вече се прилага като политики. Вижте колко опасно, подмолно и долно е, с много по-големи измерения, отколкото един комунизъм, който сблъсква собствениците на машините, предприемачите и капиталистите срещу работниците и ги насъсква едни срещу други. Това вече не е работеща стратегия. Има нещо много по-добро, което наистина е на едно много по-такова персидно и високо ниво на тоталитаризъм.

- Аз лично си мисля, че може би трябва да потърсим и огромната вина в българското образование, което през годините доста регресира. Факт е, че се инвестират пари, увеличават се заплати, но няма рамка, по която ние искаме да изградим нашата младеж. Това е най-притеснителното. Говорим си, че трябва да стигнем големите западни страни. В същото време имаме пример и със страни като Лихтенщайн и Сингапур - малки, но на перфектно ниво. Оправдаваме се, че сме малки.

- Прав сте напълно. Много сте прав да насочвате вниманието към образованието. Атаката на тези глобални елити, които си назначават политици, дори в България и в наднационалните европейски институции - тя е срещу образованието, срещу институциите, които могат да прихванат децата и да промият тяхното мислене. Това не е само в България. Тук наистина нашето образование е взривено отвътре. Възраждането на България, буквално, като феникс от пепелта, което започва в рамките на Османската империя, започва заради учителите. Ботев, Левски, Раковски, Тодор Александров - всички те са били учители. Гоце Делчев е бил учител. Дамян Груев е бил учител. Нашите революционери в огромната си част са били интелектуалци-учители, защото те са искали да посеят семето на българския дух в душите на онези, които идват. Ако погледнете каква приемственост има в революционните дела, които в крайна сметка са довели до нашето освобождение, тя е фрапираща. Всеки един е ученик на някой, който е бил преди това... Така се е предавала тази идея. Казвам това, за да е ясно колко е важно да не даваме контрола на училището на хора, които са с мръсни ръце през НПО-та, финансирани с неясни интереси от хора като Сорос, който буквално налива пари, абсолютно безумни пари, навсякъде, в цяла Европа, опитвайки се да удари идеите както за християнския произход на тази цивилизация, така и мигрантската линия, да бъде тотално променен генофондът тук, в Европа. Виждате изстъпленията във Франция. Това е огромен бич, който прави така, че нашите деца буквално, понеже както казахте - ние с вас сме родители... те са изложени на феноменална опасност, когато си вземат телефона, да им изскочи пред тях нещо, което те не могат да определят момче ли е, момиче ли е, което им говори за това, че е много хубаво ти да си дърво без корен, да нямаш никаква идея къде се намираш и от сутрин до вечер да си губиш времето и да не правиш нищо ценно за семейството си, за себе си. Тези ценности вече се прокарват по един много опасен начин чрез технологиите. Наистина се получава един много опасен социален експеримент, в който живеят нашите деца. Аз съм изключително притеснен за тях. Наш дълг е да ги опазим. Аз смятам, че спасението тук ще дойде за нас от това да потърсим в историята, която също е тотално отречена от съвременните либерални елити, да потърсим примерите, които да ни вдъхновяват и да ни показват светлината и пътя, по който трябва да вървим. Това за мен е единственото, така да се каже, спасение. Ние имаме феноменални примери на геройство, на чест, на доблест, на мъжество, нямаме нужда да си измисляме Капитан Планета или Спайдърмен, или буквално измислени герои. Можем да погледнем към Левски, който е увиснал на въжето, за да е свободна България, с гордо вдигната глава, можем да помислим за онези момчета от Македонската революционна организация, родени впрочем по-голяма част в стара България, се хвърляха групово цели отряди върху бомбите, за да не попаднат в плен, или пък да се върнем още по-назад - в Априлското въстание, да погледнем героите от Перущица, Кочо Честименски и Спас Гинев, които убиват цялото си семейство и след това посягат на себе си, за да не бъде поругано от врага... Това са феноменални герои, които ни показват, че има нещо над яденето, над ходенето до тоалетна и още няколко други неща, които може да направи едно биологично същество. Това нашите приятели, които се опитват да ни го наложат, нашите партньори от Западния свят, който е тотално овладян от левия марксизъм, за съжаление, и изоставя европейската цивилизация, най-великото достижение на човечеството, буквално на истински хунвейбини... Нямат право да ни го налагат, защото ние имаме какво да дадем като антидот и като противоотрова.

- Това го определям като разговор, не като интервю. Позволете ми да допълня нещо, тъй като вие споменахте учителите от Възраждането. Искам да спомена име, което Вие не споменахте. Сигурен съм, че не сте го забравили. Става въпрос за Добри Войников, дал на света "Криворазбраната цивилизация". Струва ми се, че днес ние си оставаме такава, сякаш живеем в тази сатирична пиеса. Толкова лековато приемаме тези чуждестранни модни вълни, вълнения, като еволюция в човешкия прогрес, но пък Америка никога досега не е била в толкова окаяно състояние. Виждате какво се случва във Франция. Абсурдно е да търсим някъде там онова, което ние си го имаме заложено тук, вкъщи.

- Абсолютно сте прав. Ние трябва да намерим сечението между това да сме отворени към европейската цивилизацията, на която, няма да се уморя да го повтарям, ние сме стожер и един от основателите, една от трите империи от Средновековието, пак няма да се уморя да го повтарям, между Източната и Западната империя... Ние имаме наистина голям принос и сме европейци. Ние обаче имаме и нещо самобитно, българско, автентично, нещо наше, което винаги трябва уважаваме и помним. На нас дори християнството ни е наложено като един акт на Борис-Михаил, който е геополитически акт с много важни последствия, изключително праведен за мен акт. Все пак, за да го приемем, ние трябва да приемем кодексите и идеите на Византия. Нашият политически елит и българското общество реагират негативно на това външно влияние, затова ние не можем на пълна степен да използваме християнската идея и идеология за позитивното и градивното на това, че Бог е във всеки един човек от нас и ние сме доста мнителни впоследствие към всички политически наши елити, камо ли иноверски или чуждо влияние. Затова, ако погледнете, българинът е нихилист. Той е скептик. Аз мисля, че трябва да се обърнем към себе си, да направим този самоанализ, да разберем, че сме оцеляли в най-трудните и най-тежките битки, а именно това други народи да те владеят с друга вяра, които искат да те смажат, да те унищожат, които дори да те оставят само за да си плащаш данъците, защото нямат интерес ти да развиваш култура... но въпреки това ние сме оцеляли. Въпреки това ние сме се запазили. Намерили сме сила в християнството. При нас винаги е имало и политически мотив, за да оцелеем политически и да извоюваме свободата си. Ние имаме много неща, от които можем чрез верен самоанализ да си извадим поуки, които да ни дават днес сила. Предизвикателствата, пред които сме изправени днес, са изключително тежки. Има културна война, от която ние сме част, без да осъзнаваме все още. Има истинска война, съвсем реална, геополитическа, която е буквално на нашите граници, която във всеки един момент, ако се увеличи, може да ни завлече като водовъртеж, имаме икономически предизвикателства, които са от епохален характер, защото със Зелената сделка ние правим един преход, който ще ни удари по начин, по който най-бедните ще страдат най-много, тоест ние... С вас този разговор - той не е само идеен, за да си начешаме езиците, да проследим някакви глобални тенденции, да се позиционираме консерватори или либерали, а е със съвсем практическо значение - за това какво оттука насетне българите ще изберат за себе си и за децата си, защото пак казвам - човек, особено с годините, осъзнава че животът по естествен път върви към своя край. Много е важно какъв пример си дал и как си вдъхновил тези, които са най-близките до тебе, какъв пример си дал на онези, които остават след тебе, какво си направил, за да е добре за тях. Това осмисля живота. Този разговор, аз благодаря, че го правите. Трябва да ви кажа, че съм впечатлен от БНР, независимо дали в София, Видин, Пловдив или Стара Загора, няма значение къде. Това остава наистина едно от малкото полета на свободна мисъл. Казвам го с тъга в някакъв смисъл, защото виждам, че днес времената на цензура, на подтискането на другото мнение, съвсем не са отминали, напротив - влизаме с пълна сила в тях.

- Тук има един исторически парадокс: прозападните ни политически формации, които са с изявено предпочитание към САЩ, в което, разбира се, няма нищо лошо, но там пред всяка къща е издигнат национален флаг. Това е страна, известна със своя патриотизъм. В същото време тук стана скандал покрай издигането на трибагреника на Рожен. Намирам го за абсурдно. Страната е в историческа криза, а се дращим дали е комплексарско да се развява родното знаме.

- САЩ са изключително разделени. Те не са били по-разделени от гражданската война през 60-те години на XIX век. Видяхме практически сблъсъци, които практически наподобяваха гражданска война. Този процес, за съжаление, ще продължава. Либералните сили, които отричат всичко, за което смятам, че човек трябва да се бори, са срещу консервативните, патриотично настроените американци, борещи се да спасят Америка и да я върнат в рамките на нейната сила, а именно цивилизацията, правата на хората, това американците да са добре, а не да се разхождат по света и да раздават шамари, което вече е станало гротескно дори за тях самите и абсолютно несериозно. В България тази мода много бързо влиза през телефоните. В България ние създаваме едно такова либерално поколение, което осмива абсолютно всичко патриотично, всичко, което е родолюбиво. Това трябва да получи отпор. Примерът с пилона - той е само симптом, той онагледява едно вътрешно разделение, което в България ще се засилва. Аз приветствам такъв тип инициативи. Смятам, че всички родолюбиви патриоти, космополити, които уважават нашите съседи и партньори, но знаят какво е България, трябва да защитават такива инициативи на всяка цена, защото идеята тук е този, който победи и надделее в един привидно смешен сблъсък, той ще покаже сили и възможност да оцелее в едни по-големи сблъсъци, които в крайна сметка опират до джоба, портфейла, здравето и бъдещето на нашите деца. Съвсем реално, тук не говорим метафорично! Залогът е изключително голям и в тази битка на идеите трябва наистина човек да е готов да се отдаде и да понесе удари. Какви биха били ударите? Най-различни, да загуби престиж, да загуби работата си, тази култура на изчегъртването, на канселирането на отделни личности, да бъде осмян и подиграван от хора, които нямат и една стотна от неговите успехи, да го коментират хора като че ли са последна инстанция... човек трябва да е готов да плати тази цена, за да защитава ценните неща.

- Вие, за съжаление, сте от много малкото хора, които твърдят, че България може да направи всичко сама. Така се казва и последната ви книга. Книга, която представихте в София, представяте сега и в страната. Срещате се с хора, контактувате със съмишленици. Как реагира публиката на такова твърдение, на което по-голяма част от хората, поради различни причини, гледат най-вероятно и с насмешка, защото сме си свикнали да сме си слугинаж, да изпълняваме каквото ни заръчат...

- Леко ще ви коригирам в името на разговора. Не случайно съм кръстил книгата "България може сама", а не че може всичко сама, но вижте колко интуитивно ви идва да го кажете. Повечето хора реагират така: "ама как България може сама, погледнете този глобален свят...". Аз не твърдя това. Аз осъзнавам, че ние трябва да влизаме във взаимодействия, че трябва да имаме партньорства, че трябва да търгуваме и да използваме идеите на другите. Напротив, аз не говоря за това. Аз говоря за онова, което както за една личност е важно и зависи само от тази личност и само от тази нация: това е да имаш солиден център, да знаеш собствения си интерес, да имаш достойнство, да не те подмятат в международните отношения, да не се държиш както Вие го казахте - слугински, да ставаш за смях, да не си знаеш собствения интерес и да застрашаваш здравето на децата си и да вкарваш собствената си нация в конфликт, който не е твой, буквално да не си знаеш икономическия интерес и да си удряш енергетиката с риск да унищожиш индустрията си, да правиш бюрокрация и администрация, която на глава от населението е по-голяма от Франция, която е пример за социализъм. Това си зависи от нас. Да имаш 260 държавни фирми, а да твърдиш, че си държавна икономика... Това също зависи от нас. Има неща, които България може сама да направи и трябва. Всеки един българин трябва да направи също дадени неща, за да бъде здрав, да има финансова стабилност, да расте духовно и да допринася с нещо. Вече въпрос на следващ разговор е, че сам реално ти нищо не можеш да направиш, ако нямаш съмишленици. Никой не може да събере съмишленици, ако сам той няма здрав център, ако сам той не е личност, на която можеш да имаш доверие, ако той не си знае интереса и не се отстоява - така нямаш приятели и съмишленици. Същото е и с една нация. Ако тя сама не извърши нещата, които трябва, за да бъде силна и богата, за да е престижна, абсолютно никой не я уважава, няма и истински приятели. Тя има играчи, които я използват, които буквално я застрашават, а понякога и изнасилват икономически. Това е смисълът на книгата.

Интервюто на Георги Жиков, ''Посоките на делника" с Кузман Илиев може да чуете тук.

Източник: БНР, радио Видин