Калин Илиев: Нашият политически елит е болен

<p>-<span>&nbsp;</span><strong>Защо решихте да напишете роман, в който се говори за политика?</strong></p> <p><span>-&nbsp;</span><span>Лесният отговор е &ndash; защото съм политическо животно. В пиесите, също и в първия си роман &bdquo;Последният пощальон&rdquo;, съм бил винаги граждански ангажиран.</span> Споделям разбирането, че един творчески опус е най-вече морално послание, реплика на Некрасов: &bdquo;Поэтом можешь ты не быть, на гражданином быть обязан&rdquo;.&nbsp;</p> <p>Този път обаче нещата твърде загрубяха. За първи път от началото на Прехода пред смаяните ни очи ОП/Охранителна партия/ ГЕРБ на Борисов и Цветанов, по същество една мутро-полицейска камарила, превърна властта в плячка, изпразни държавата от смисъл, подложи бизнеса и гражданите на рекет, наложи чалгата като естетическа мярка. Дойде времето на Станислав Йежи Лец &ndash; &bdquo;Възмущението не бива да е толкова дълбоко, че да не може да избухне&rdquo;.&nbsp;</p> <p>&bdquo;Пролетта на емигрантите&rdquo; е роман, изстрадан в подземието на душата ми. Това бе моята форма на съпротива. Другият вариант бе да изляза с оръжие. Познавам хора, които бяха готови и на това. И още са готови.</p> <p>-<span>&nbsp;</span><strong>В романа си, писан през миналата година, предричате, че ГЕРБ ще падне след протести, но какво следва оттук нататък? Хората отново са на улицата. Каква е прогнозата ви за сегашното управление?</strong></p> <p>-<span>&nbsp;</span>Бих искал да подчертая. Това все пак е един художествен текст. Настина пряката препратка към фабулата и припознаването на отделни образи са свързани с най-близкото минало, имам предвид началото на тази година. В същото време обаче случващото се в момента, през месец юни, е също част от повествованието. Голямата тема е конфликтът между гражданите и елитите. Тази тема далеч не е наш патент. Пропастта е издълбана и от нея долита тътенът на недоволство. Погледнете съседните държави, погледнете по света.</p> <p>Сегашното управление рано или късно ще падне, навярно и следващото. Защото нашият политически елит е болен, развил е тежък себичен властови рефлекс, който го е завлякъл на дъното, глътнал е много мътна вода, задавил се е. Трябва да му помогнем. Как? Разбира се с изкуствено дишане уста в уста. Ние сме Улицата. Освободихме се от страха, осъзнахме силата си. Дълго време само вдишвахме, сега още по-дълго трябва да издишваме. Да оказваме натиск върху управляващите, докато се нормализира сърдечния им ритъм, докато започнат да се съобразяват с нас и законите. Поне донякъде. За това ще мине време. Трудно и тежко за всички ни време.&nbsp;</p> <p>Една от героините в &bdquo;Пролетта на емигрантите&rdquo; казва: &rdquo;Истинската революция е като раждането &ndash; пролива се кръвта на невинни.&rdquo; Съжалявам, че го казвам, но това изглежда е единственият път към катарзиса и спасението. Нали не се съмнявате, че по същество пред очите ни се извършва&nbsp; Революция? Както и че всяко поколение рано или късно стига до нея?</p> <p><strong>- Има ли разлика между февруарските и юнските протести?</strong></p> <p>- В строгия смисъл на думата &ndash; да, разлика има. През февруари хората излязоха на улицата, водени от протест по икономически причини, а през юни &ndash; в търсене на справедливост. Някои правят разлика и в самия състав на протестиращите, като определят тези през юни за преобладаващо средна класа, за по-млади и интелигентни. Като цяло обаче става дума за едно и също, а рано или късно протестиращите от двата &bdquo;сезона&rdquo; ще се слеят. Трябва да го направят. Врагът е един и същ. Олигархията е една и съща. Кукловодите са едни и същи. Пропастта между нас и власт имащите е една и съща. С какви думи я запълваме няма значение.&nbsp;</p> <p><strong>-</strong><span><strong>&nbsp;</strong></span><strong>Каква е версията ви за назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС?</strong></p> <p><span>-&nbsp;</span>Обяснението за това има различни жанрове.&nbsp;</p> <p>Първият и най-простият е приказният &ndash; огромният, свиреп глиган трябваше да пребори застаряващия лъв с играещо кръвно налягане и следващата го по петите бързонога и най-вече креслива хиена; да промени статуквото в политическата джунгла. Спомнете си светкавичните сигнали на Борисов и Цветанов, че Пеевски готви за тях бърза саморазправа &ndash; арести и едва ли не убийство.</p> <p>Следващият жанр е криминалният екшън. Според него задачата на новия шеф на ДАНС бе да подсигури пренасочване на контрабандните канали в ръцете на новите видими политически властелини и техните по-малко видими ментори. В същия жанр е и запазване парите на държавните предприятия в банката, ръководена от Цветан Василев.</p> <p>Другият публично оповестен жанр с международно участие е политически трилър, става дума за промяна на политическата ни преориентация в няколко посоки едновременно &ndash; към Русия, Турция и Близкия Изток.</p> <p>Във всичко, казано по-горе, очевидно има истина.</p> <p>Що се отнася до конспиративната теория, че Доган е предизвикал съзнателно този трус, за да върне на Борисов жеста за това, че същият го съхрани по времето на своето управление, не бих изключил и този вариант. Но ми се струва прекалено сложен.</p> <p><strong>-</strong><span><strong>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;</strong></span><strong>Често хората на улицата искат смяна на системата. Каква е алтернативата на сегашната система?</strong></p> <p>-Слава богу, не сме Камбоджа, колкото и да им се иска на някои мрачни персонажи. Имаме също Интернет, информирани сме, държим връзка един с друг, можем да се самоорганизираме. Но най-важното вече го казах. Освободихме се от страха, завърнал се от началото на 90-те. Алтернативата на сегашната система са алтернативата на сегашните хора. От публичното пространство трябва завинаги да бъдат изметени типове като Първанов и Станишев, Костов и Кабаиванов, Доган и Местан, Пеевски и сие. И най-вече &ndash; Борисов и Цветанов. Трябва да допуснем до управлението нови, неопетнени лица. Да се направи широк фронт, който да представлява протестиращите, непредставените в парламента, които са повече от 60 % от българските граждани.</p> <p>Играта на живот само на пръв поглед изглежда сложна. Всъщност истинският живот е една приказка за възрастни. Но можем да я разберем, само ако ние сме загубили детското в себе си. В противен случай заживяваме в друга реалност, най-често тази на комикса и чалгата.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>