К. Премянов: Мисионерите на чуждата воля не изпълниха задачата си в България

<p><strong><em>&bdquo;Нито сме щат на САЩ, нито сме просперираща страна в ЕС. Така че изпълнителите на чуждата воля не си изпълниха задачите по време на прехода, а българските граждани останаха с голите обещания и платиха висока социална цена.&ldquo; Това каза в интервю за ГЛАСОВЕ бившият политик от БСП, днес &ndash; председател на Съюза на тракийските дружества Красимир Премянов. Според него, когато се говори за Тракия без граници, се има предвид не &bdquo;късане на територии, а опит и възможност трите разпокъсани части на Тракия и тракийци, разпилени в България, Гърция и Турция, да могат да работят по съвместни проекти&ldquo;.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Г-н Премянов, от 2011 г. сте председател на Съюза на тракийските дружества &ndash; заради тракийското си потекло ли приехте да смените на поста Костадин Карамитрев, който за тракийците е легенда? Разкажете за родата си от Лозенград. И може би още нещо</strong>?</p> <p>- За председател на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ) бях избран от Общото събрание на Съюза, проведено на 11 май 2011 г. Дотогава бях заместник-председател на СТДБ и имах удоволствието да работя с покойния г-н Карамитрев, когото дълбоко уважавах и с когото ни свързваше ползотворно делово сътрудничество в името на тракийската кауза. Приех да поема поста председател на Съюза не само заради тракийското си потекло, но и заради каузата на тракийци, за която си заслужава да се работи всеотдайно.</p> <p>Тракийският ми корен води началото си от родителите на моя баща, които са участници в трагичните събития от 1913 г. Съдбата ги превръща в бежанци от Лозенград, които се заселват във Варна. Голяма част от многолюдния тракийски род е разпиляна по територията на цяла България.</p> <p><strong>- В медиите беше тиражирана информация, че вие сте лансирали идеята да бъдат премахнати границите на географската област Тракия и тя да бъде обособена като административен район в Европейския съюз, който се простира на територията на три държави &ndash; България, Гърция и Турция. На мен лично ми звучи абсурдно. Така и никой не разбра истината.</strong></p> <p>- И на мен ми звучи абсурдно. Но в последните седмици станахме свидетели на негативна кампания, изпълнена с омраза и неверни твърдения, насочени срещу Съюза на тракийските дружества в България, който беше обвинен, че ще &bdquo;присъединява българската област Тракия към Турция&rdquo;, &bdquo;ще разпокъсва България&rdquo; и т.н.</p> <p>Във връзка с опитите на определени среди да експлоатират патриотичните чувства на българите по непочтен начин, за сметка на тракийци, ръководствата на СТДБ и на Тракийския научен институт излязоха с официална позиция, която е публикувана на сайта на Съюза. Онези, които са искали да научат истината, са имали тази възможност и от официалната информация по повод на посещението на официална делегация на СТДБ в Брюксел, излъчена по БНТ и БНР.</p> <p>Ще си позволя да повторя факти, известни на всеки средноинтелигентен човек, претендиращ, че е гражданин на ЕС. Според официалното определение еврорегион е европейска форма за международна интеграция, базирана на основата на тясно сътрудничество между две или три териториални области, разположени в гранични райони на съседни държави в ЕС. Тези обединения се създават във връзка с конкретни проекти, по които всички участници използват общи средства.</p> <p><strong><em>В момента в Европа действат над 60 еврорегиона, създадени през последните 60 години. България участва в 6 от тях:&nbsp;</em></strong></p> <p><strong><em>-&nbsp;</em></strong>Беласица &ndash; заедно с Гърция и Република Македония;</p> <p>- Черноморски &ndash; с Румъния;</p> <p>- Дунав 21 &ndash; с Румъния и Сърбия;</p> <p>- Юробалканс със Сърбия и Македония;</p> <p>- Места-Нестос &ndash; с Гърция;</p> <p>- Стара планина &ndash; със Сърбия.</p> <p>Уместно е да припомня, че в Асоциацията на европейските гранични региони е регистриран под № 181 Еврорегион полис-Тракия-кент-РАМ Тракия, който всъщност е въпросният еврорегион, съществуващ от няколко години.</p> <p><strong><em>Проектът &bdquo;Интеграция на Тракия в рамките на Европейския съюз &ndash; създаване и развитие на Еврорегион &bdquo;Тракия&rdquo; е разработен през 2006 г. от:</em></strong></p> <p>- Национален център за териториално развитие &ndash; колектив с ръководител ст. н. с. д-р Юлия Спиридонова.</p> <p>- Съюз на тракийските дружества в България &ndash; колективи с ръководители ст. н. с. д-р Костадин Карамитрев, проф. д-р Делчо Порязов и адвокат Деян Матев.<br /> &nbsp;</p> <p>Проектът е обсъден на конференция с международно участие под патронажа на президента на Република България в Стара Загора през януари 2006 г. и е приет като стратегия на СТДБ на ХХІІ конгрес на Съюза, проведен в Бургас на 20 май 2006 г. На това основание всички членове на СТДБ, активисти и председатели трябва да се основават на тези решения и да ги спазват.</p> <p>Когато се говори за Тракия без граници, се има предвид не късане на територии, а опит и възможност трите разпокъсани части на Тракия и тракийци, разпилени в България, Гърция и Турция, да могат да работят по съвместни проекти. Живеем вече в двадесет и първото столетие, но над тракийци и до днес продължава да тегне миналото с неговите трагични последствия.</p> <p>През ХХ в. Балканите бяха арена на кръвопролитни конфликти на религиозна и етническа основа, на войни, налагани от т.нар. Велики сили. Последствията бяха повече от жестоки &ndash; стотици хиляди избити; милиони прогонени от родни места, поели тежката бежанска съдба; сложни, враждебни междудържавни отношения. Такава бе и съдбата на Тракия, разделена между България, Гърция и Турция. И на хората, които я населяваха &ndash; българи, гърци, турци, арменци. Тракийските българи, твърдо убедени, че на това трябва да се сложи край и хората трябва да живеят в мир, доверие и добросъседство, приеха своя девиз &bdquo;Тракия без граници&rdquo; чрез икономическа, културна, социална интеграция в рамките на Европейския съюз. Тракия да се превърне в средищна територия на свободно, безпрепятствено движение на хора и капитали, идеи и култура, на благоденствие и възход...</p> <p>Припомням всеизвестни факти, познати до болка на тракийци, които са били прокудени от родните си места, защото ние най-добре знаем цената на всяка педя българска земя и няма да допуснем спекулации и нечистоплътна пропаганда за наша сметка.</p> <p><strong>- Какво бихте казали на хилядите тракийци, потомци на изселници от &bdquo;онази България&ldquo;? Вие сте един от тях, аз съм една от тях. </strong></p> <p>- Знам и разбирам болките на тракийци, защото съм един от тях. По време на срещите, съборите и конференциите, които организираме съвместно, набелязваме и задачите, които трябва да решаваме.</p> <p>Още през 1990 г. Съюзът на тракийските дружества в България обяви за своя стратегическа цел обезщетението на тракийските бежанци не само като имуществен проблем, но и като проблем за защита на човешките права на тракийски българи, чиито имоти в Източна Тракия и Мала Азия са заграбени през 1913 г. от Турция.</p> <p>Проблемът е поставян от СТДБ пред президенти, министър-председатели, председатели на Народното събрание, министри, депутати, политици. Тракийската организация успя да го превърне от общонационален в международен. През 2008 г. по предложение на Съюза на тракийските дружества в България, направено от евродепутатите Маруся Любчева и Евгени Кирилов, Европейският парламент прие резолюция, с която обвърза членството на Турция в ЕС с обезщетенията за имотите на тракийските българи, т.е. със законните права на наследниците им. Посещението на тракийска делегация в Брюксел през настоящата година беше свързано главно с тази тема.</p> <p>СТДБ продължава да отстоява позициите си по въпроса с тракийските имоти, работи за популяризиране на тракийското културно и историческо наследство, за защита на човешките и имуществените права на тракийци и техните потомци, за защита на българщината и на тракийските българи, живеещи извън пределите на страната, за поддържане на добросъседски отношения с балканските народи.</p> <p><strong>- Името ви естествено и неизменно се свързва с БСП. Доста млад сте избран за депутат в Седмото велико народно събрание, депутат сте в 36-ото и 37-ото НС. Член на Комисията по изработване на новата конституция през 1990&ndash;1991 г., Законодателната комисия, Комисията по външната политика, Комисията по национална сигурност в различните събрания. Председател на ПГ на БСП и коалиция в 37-ото НС. Разкажете за ония години, направете паралел с днешните</strong>.</p> <p>- Участвах в ръководните органи на БСП с ясното съзнание, че за интересите на страната и на мнозинството българи е необходима социална политика, от която хората да имат реална практическа полза. Със същия мотив се кандидатирах и за депутат във ВНС, в което бях избран по мажоритарната система. Бях избран и в 36-ото, и 37-ото НС.</p> <p>За съжаление при създадения конституционен модел, отворил пътя за създаване на многопартийна система, в България се появиха партии, които с цената на демагогията и чрез двуличието на своите лидери се опитват на всяка цена да се доберат до властта с едничката цел да се възползват от нейните блага. Такъв тип политически партии създадоха атмосфера на конфронтация и дезинтеграция на обществото, допринесоха за разпад на държавността, което е далеч от моето разбиране за политика.</p> <p>След избирането ми за председател на СТДБ, се оттеглих от ръководните постове в БСП. По традиция лидерите, които Съюзът избира, трябва да са достатъчно близо до различните политически партии, за да ги мотивират да работят за националната идея, но и достатъчно далеч, за да не зависят от нито една политическа партия. Затова днес предпочитам да коментирам събитията от позицията си на председател на организация, която работи за обединението, а не за разединението на българския народ.</p> <p><strong>- Споделяте ли тезата на проф. Искра Баева, че преходът е приключил?</strong></p> <p>- И да, и не. Проф. Искра Баева е сериозен учен, чиито тези са добре аргументирани и заслужават уважение. Тя е права, че ако приемем за критерии формулираните през 1990 г. цели на прехода в България &ndash; установяване на парламентарна демокрация и пазарна икономика, те са реализирани и в този смисъл преходът е завършил.</p> <p>Критериите на мнозинството българи обаче са свързани с представите за по-добър живот, за по-голяма справедливост, които не се осъществиха. В този смисъл преходът не е приключил.</p> <p><strong>- Бихте ли охарактеризирали с по няколко думи &bdquo;лицата на прехода&ldquo;. Хората, които изпълниха заръката да направим така, че да станем щат от САЩ, страна от ЕС?</strong></p> <p>- Нито сме щат на САЩ, нито сме просперираща страна в ЕС. Така че изпълнителите на чуждата воля не си изпълниха задачите, а българските граждани останаха с голите обещания и платиха висока социална цена. Но не аз съм човекът, който трябва да прави характеристики и да дава оценки. Това ще направят бъдещи изследователи и историци.</p> <p><strong>- Миналата&nbsp;неделя Георги Първанов в прав текст каза, че БСП ще трябва да плати скъпа цена задето не изпълнява предизборните си обещания. Коментарът ви?</strong></p> <p>- БСП не управлява самостоятелно, но въпреки това трябва да се стреми да изпълнява обещанията си, защото избирателите наказват сериозно неизпълнението на поетите пред тях обещания.</p> <p><strong>- Протестите искат оставка на кабинета &bdquo;Орешарски&ldquo;. Как бихте коментирали протестиращите и техните &ndash; извинете, мъгляви искания?</strong></p> <p>- Не съм сигурен, че този лозунг отговаря на крайните цели на протестиращите. Бих приел конкретни искания за промяна и решения, особено когато се приема бюджетът на държавата.</p> <p><strong>- Правите ли паралел с януари 1997 година? Какво всъщност се случи тогава &ndash; освен че Костов дойде на власт, след като българите обедняха до просяшка тояга?</strong></p> <p>- Паралели могат да се открият в усещането за дълбока несправедливост, като приемам, че сред протестиращите има хора, които са честни в своите намерения. Но това не променя факта, че те могат да бъдат използвани от заинтересовани среди. Истинското обедняване на българския народ настъпи, когато бе ликвидирано селското стопанство и националното богатство, изградено от поколения българи, бе разпродадено за жълти стотинки. Това не е пряко свързано с тогавашните протести.</p> <p><strong>- Имаше ли съглашение между БСП и СДС в края на 1996 година? Между покойния Николай Добрев, Първанов и Костов? Ясно е, че зад всяко едно от тези имена стоят други.</strong></p> <p>- Не съм участвал в съглашения. Най-добре е този въпрос да зададете на живите участници.</p> <p><strong>- Какво се случва днес в България, г-н Премянов? Няма дясно, няма ляво. Има много богати, има много, ама много бедни. Какво правим?</strong></p> <p>- Преходът от държавен социализъм към капитализъм донесе огромно социално разслоение, а преминалите през държавното управление не успяха да създадат социален ред, при който хората да могат да живеят от труда си. И левият, и десният проект са алтернативи за бъдещето. Но днес в България те нямат своите автентични носители. Пред България стоят проблемите за модернизацията, индустриализацията и борбата с бедността, демографската катастрофа и духовното обедняване. Всички национално отговорни ръководители и партии трябва да включат тези въпроси в дневния си ред. Сигурен съм в едно, че ксенофобията, конфронтацията и псевдонационализмът не дават верния отговор.</p> <p><strong>- Адвокат сте. Кои държавници би трябвало да бъдат съдени? Вече излязоха доста публични изобличения за предишното управление.</strong></p> <p>- Всеки човек и държавник трябва да носи индивидуална отговорност за делата си. За да получите отговор на вашия въпрос, трябва да се чуе думата на прокуратурата и съда.</p> <p><strong>- Бихте ли коментирали делото &bdquo;Килърите&ldquo;? Вярвате ли, че всъщност ГЕРБ го е скалъпила &ndash; за да си направи имидж като &bdquo;разкривател&ldquo; на най-големите престъпници в държавата &ndash; вкарвайки подставени лица за свидетели?</strong></p> <p>- Би било непрофесионално да коментирам теми, които са в компетенциите на съда.</p> <p><strong>- През 2006 г. българската диаспора в Украйна ви избира за Личност на годината. Моля ви, коментирайте случващото се в Украйна днес! Революция, бунтове? Накъде върви Украйна и кое е доброто за нея?</strong></p> <p>- Обстановката в Украйна е изострена до краен предел. В такива условия трудно се вземат правилни решения. В крайна сметка украинският народ ще направи своя избор, след като направи баланс между плюсове и минуси в едната или другата посока. Всичко е конкретно. Иначе идеята целият бивш социалистически лагер да се интегрира в ЕС е прекрасна.</p> <p><strong>- А за нас? Имам предвид &bdquo;Южен поток&ldquo; и последните информации, че Украйна няма да бъде част от него.</strong></p> <p>- Той е замислен като алтернатива на газопровода, който минава през Украйна. В крайна сметка през България ще минават два газопровода, което е в наша полза.</p>