- 10 Sep 2020
- 151
- 14
"Ситуацията е у нас е трагична. Ние просто сме загубили стандартите за това какво е журналистика. Вижте какво става с важните новини. За да има положителна промяна в медиите, ние, като журналисти, не трябва да мълчим": това коментира пред "Гласове" журналистът Иван Бакалов. По думите му всичко, което се случва, като гафа с германския посланик и пародийните обяснения от Нова българска медийна група, Бареков, Тошев, Блъсков и др. пред комисар Нели Крус - това са извращения. И ние трябва да ги наричаме с истинските им имена.
<p><strong> </strong></p>
<p><strong>- Преди две седмици стана ясно, че еврокомисар Нели Крус е изпратила писмо до премиера Борисов, в което настоява да бъдат предприети адекватни мерки за осигуряване на медиен плурализъм в България. Според нея най-сериозният проблем е липсата на прозрачност относно собствеността на медиите и тяхното финансиране. Това ли е най-големия проблем? </strong></p>
<p><strong>- </strong>Не, не това е най-големият проблем. Действително няма прозрачност около собствеността на медиите. Но хората знаят и е публична тайна, че определени вестници са под контрола на првителството по някакъв начин, например чрез собственост на Делян Пеевски. На „Монитор” и „Телеграф” той е „прозрачен” собственик. И какво? Те по-малко ли са отвратителни? Иначе, ако погледнете регистрациите на фирмите, Пеевски официално не е собственик на някои от медиите, които притежава. Винаги може да се прикрие собствеността, но и винаги някой официален и реален издател, може да бъде под влияние на някакви икономически и властови интереси. Вижте например Гърция. Всички медии са собтвеност на големи банки, на които са длъжници или на икономически групировки, които си преследват интересите. </p>
<p>Така че не това е най-големия проблем. Ще дам един пример. В Русия, където положението с медиите вече е малко по-тежко от това в България, има закон, според който издателят няма право да се бърка в работата на главния редактор. А почти всички медии там са под някакъв контрол. У нас такова изискване за независимост на редакторите от издателя няма. Никой дори не говори за това. И самите редактори дори не се опитват да отстояват някаква независимост и професионализъм. На Запад се спазват такива професионални принципи, дори да няма изричен закон.</p>
<p>Мисля, че това е най-важният въпрос. Въпреки че и да има такъв закон, той може пак да се заобикаля. Какъвто и европейски закон да ни наложат у нас, тук винаги намират начини да го заобиколят. И това е най-големият проблем. Това може да се промени с постоянни борби, да се промени политическата култура, манталитетът на хората. Но това ще са десетилетия, може би. Нашата работа като журналисти е да се борим, да разкриваме, да казваме нещата, а обществото по-бавно или по-бързо ще се променя.</p>
<p><strong>- Германският посланик уличи в. „Монитор” в цензура по повод „редактирано” негово </strong><strong>интервю, от което са премахнати критичните коментари за състоянието на българската медийна среда. Кои са следващите въпроси, които трябва да се поставят?</strong></p>
<p><strong>- </strong>Винаги ще има хора, които ще искат да служат. Има много такива журналисти, главни редактори. За гафа с германския посланик - да не мислите, че Пеевски или Ирена Кръстева са поръчали да се съкрати? Самите журналисти до такава степен са свикнали вече, те знаят какво може и какво не може в техния вестник. Те са си го цензурирали, мислейки го за нещо обичайно. Загубили са въобще чувствителност какво трябва и какво не трябва да се прави в тази професия. Ситуацията е толкова трагична у нас, ние просто сме загубили стандартите за това какво е това журналистика, какво е това медия, какво трябва се да пише. И това е поголовно.</p>
<p>Вижте какво става с новините, важни новини. Примерно реакцията на Европейската комисия за избирането на конституционните съдии, то беше прикрито или омаловажено в повечето телевизии. От Европа открито се противопоставят на българската законодателна и изпълнителна власт, а в новините това не е най-важното или въобще отсъства. Някои вестници се осмелиха обаче.</p>
<p><strong>- Можете ли да направите някакво разграничение на медиите у нас и на какъв принцип? </strong></p>
<p><strong>- </strong>Ако човек ги разглежда като съдържание, има някакви различия между жълти и сериозни, но донякъде. Но като език не може да се направи разграничение. Езикът на в. „Уикенд”, „Шоу”, „Телеграф” например е еднакъв с този на този на в. „Труд” и „24 часа” в областта на светските новини, шоу и др. Всички вестници използват еднакви шаблонни изрази, устойчиви термини, стил на писане дори. Това е кошмар.</p>
<p>А за съдържанието - това е една добре контролирана информация в т.нар. сериозни вестници. Има неща, които те не смеят да пишат. Два вестника на хартия - „Сега” и „Капитал”, са останали, които се осмеляват да съобщават за някои неща, въпреки че и те много внимават. "Галерия” и „Свободен народ” ги изключвам, те априори са против властта, също и партийните „Дума” и „Атака”. Иначе от всекидневниците спокойно можеш да не научиш какво се е случило.</p>
<p>Следващата категория вестници, т.нар. жълти, са пълни с измислици и „черен пиар”. Те действат като кучета на Бойко Борисов. И ако някой е на мушката му, там започва страхотен лай, страхотни измислици. Например, когато „Галерия” и „България днес” пуснаха историята за Сесил Каратанчева, че когато била на 15 г., Бойко я ухажвал с есемеси. Тогава сайтът „Блиц” пусна 12 материала против Каратанчеви за три дни, съответно после и „Шоу”.</p>
<p>Здравите сили дават отпор на вражеската пропаганда. Така беше по времето на комунизма. Иначе жълтите вестници са тотално обърнати към миналото. Като ги отворите, ще видите Калоянчев, Мутафова, Лили Иванова, истории, които интересуват това поколение от 50-годишни нагоре, дори 70-годишните. Най-тиражни са също пенсионерските вестници, някои от които не се различават много от жълтите. Тотална профанизация. А младата аудитория са я загубили с тези вестници.</p>
<p><strong>- Какво трябва да се случи, за да се промени медийната среда? Политическа промяна ли?</strong></p>
<p><strong></strong>- За да има политическа промяна, трябва да има промяна в съзнанието на хората и в медиите. Не говоря за промяната на предстоящите избори, когато например Бойко Борисов ще води с 2 процента пред БСП или обратното. Това не е сериозно. Така или иначе ще станем свидетели на сложни коалиции и ще гледаме отново сеир. Но присъствието на Бойко Борисов като лидер и премиер е много вредно, защото той връща обществото много назад. Той отново създава нагласи у хората за единоначалие, каквито те бяха започнали да изгубват.</p>
<p>Преди 1989 г. ние живеехме не само при комунизъм, а в едноличен режим на Тодор Живков. Борисов събужда отново такива очаквания, защото ходи навсякъде и говори от първо лице единствено число: аз това, аз онова – например митничарите трябва да ми съберат пари за пенсии и заплати! Говори така, сякаш той прави всичко - той дава заплатите, той строи магистралите. А това са парите на всички нас и на Европа.</p>
<p>Обърнете внимание, падна някакъв надуваем тенискорт на стадиона на ЦСКА в София и родителите, които водят там децата си на тенис, се изказват пред медиите: <em>Бойко да смени шефовете на ЦСКА!</em> Хората очакват всичко от Бащицата. Полицай уби момиче в Ловеч. Това е трагична история и не подценявам тяхната скръб, но майката казва пред медиите: <em>Ще търся справедливост от Бойко Борисов</em>. Той какъв е? Падишах ли е, върховен главнокомандващ на държавата ли е? Как може вестници и телевизии безкритично да оставят да се леят такива глупости? Всичко това поврежда мисленето на хората и буквално връща обществото назад. Но и това ще отшуми, няма как да се върне миналото.</p>
<p><strong>- Кога и как ще настъпи тогава промяна в медийната среда?<br /> </strong></p>
<p>- От нас зависи. Ние ще си се борим. Няма как Нели Крус да ни свърши работата. В момента има процес на пропадане на вестниците, някои ще фалират. Това което гледате днес, традиционни вестници като „Труд” и „24 часа”, може до година-две да ги няма. Например в Гърция изчезна „Елефтеротипия” – най-хубавият им вестник. А тук с тези вестници какво очакват? До изборите съм сигурен, че ще карат, но след това може просто да престанат да съществуват. Те са на загуба, както и всички останали, а тиражите и влиянието им са отслабнали силно и в един момент издателят, който и да е той, ще се откажа да ги издържа – няма смисъл. На повечето вестници съдържанието е ужасно, те не съобщават всичко, което се случва, не си изпълняват функциите да информират.</p>
<p>Втората причина за пропадането на вестниците е влиянието на интернет и телевизията. Сега има десетки телевизионни канали. А ако иска новини, човек влиза в Гугъл, пише каквото го интересува и чете от разни сайтове. Вестниците са „пътници”. Насреща се появяват много информационни сайтове, които вече ги изместиха. Повечето се пишат на принципа „копи-пейст” от няколко души и затова не е проблем някой да ги издържа. Не всички сайтове са качествени и сериозни като „Дневник”, но хартиените закъсват все повече. Това е голяма промяна.</p>
<p>За да има положителна промяна в медиите, ние като журналисти не трябва да мълчим. Трябва да спазваме стандартите на журналистиката. Всичко, което се случва, като гафа с германския посланик и пародийните обяснения от Нова българска медийна група, Бареков, Тошев, Блъсков и др. пред комисар Нели Крус - това са извращения. И ние трябва да ги наричаме с истинските им имена.</p>
