- Автор: в. „Известия“
- 10 Sep 2020
- 100
- 3
Бившият кмет на Москва няма нищо против да се заеме с проекта, който инициира преди 12 години – строителство на мост или тунел между Русия и Крим. В интервю за „Известия“ Юрий Лужков разказва как единството между Русия и Крим може да се закрепи с помощта на транспортна система, споделя вижданията си за развитието на Крим като санаторно-курортен, туристически и селскостопански център, както и за възможните санкции от страна на САЩ и ЕС.
<p><strong>— Юрий Михайлович, докато бяхте кмет на Москва, винаги сте помагали на Севастопол. Смятате ли, че ще е безболезнено за руския бизнес да инвестира в този град?</strong></p>
<p>— Разбира се. И не само в Севастопол, но и в Крим. В Крим на първо място е необходимо да се решат проблемите с енерго- и водоснабдяването – и те трябва да дойдат от Русия.</p>
<p>Така че се налага цялата нормативна база на Русия, свързана с бизнеса, да бъде преразгледана – което няма да е никак лесно. Но следа като това стане, ще се засили интересът на руските туристи към Крим, а те ще „повлекат крак“ и за бизнеса. Като руски субект Крим вече притежава голям икономически потенциал. Необходимо е да се вземат спешни решения за инвестиции в него и за тяхното бързо реализиране.</p>
<p>През 2002 година аз официално предложих на президентите на Русия и Украйна да бъде построен Керченски проход. Той е абсолютно необходим, защото ще свърже Русия с Крим или чрез подземен тунел, или с помощта на мост. Тогава, преди 12 години, двамата президенти се съгласиха с предложението ми. Кучма прие идеята за този проект, бих казал, чисто формално – за него беше неудобно да отхвърля очевидното. А Владимир Путин го подкрепи наистина искрено.</p>
<p><strong>— В какво се състоеше схемата?</strong></p>
<p>— След това създадохме акционерно дружество, което нарекохме „Керченски мост“ Но после позицията на украинските власти рязко се промени в негативна посока, а нашата страна нямаше такава мощна подкрепа, която да позволи проектът да бъде завършен.</p>
<p>Сега Керченският проход трябва да се превърне в един от главните проекти – доколкото транспортните връзки между Крим и Русия през Украйна ще се усложнят, имайки предвид нейната очевидна и лесно прогнозируема позиция.</p>
<p>Средствата, които биха били вложени в строителството на тунела, ще се възвърнат многократно – в света има такива примери: да речем, Ла Манша. В САЩ също съществуват изключително мощни проходи. Над новата част на Рига самите ние построихме тунел, чиято средна и най-горна част са за преминаването на автомобили, под тях преминава метрото.</p>
<p><strong>— Самият вие бихте ли се заели с реализацията на Керченския проход?</strong></p>
<p>— Да. Още повече че дружеството „Керченски мост“ продължава да съществува, макар и в аморфно състояние. То не притежава средства, създадено е като символ на това, което би трябвало да се направи. С радост бих се върнал към тази тема, познавам я много добре. В суров вид планът на тунела е готов. Икономически проектът е изключително изгоден.</p>
<p>Керченският пролив съединява две морета: Азовско и Черно. Ако се построи мост, под него ще могат да се движат плавателни съдове, не по-високи от 65 метра. Тоест той трябва да бъде или регулируем като в Петербург – което е твърде сложно и скъпо – или много висок. </p>
<p>Но високият мост също не е просто нещо. Все едно, нужно е решенията да се вземат бързо и съответно бързо да бъдат направени разчетите. Аз добре познавам тази материя и бих се включил в работата веднага. Разполагаме с необходимите специалисти, а основните проучвания вече са направени.</p>
<p><strong>— Защо по-рано никой не е направил опит за строителството на такъв мост?</strong></p>
<p>— През 1944 г. такъв мост беше построен – за да бъде освободен Крим от нацистите. Но той просъществува кратко, тъй като го изградиха сапьорните части, които срещнаха трудности и в проектирането, и технически, и финансови. Въпреки това той бе използван до построяването на първия ледоход. В Азовско море ледовете са много тежки и дебели. Именно под техния напор мостът бе разрушен.</p>
<p>След освобождението на Крим и Украйна от германските войски необходимостта от изграждането на нов мост отпадна. Използваше се предимно фериботът. Нямаше никакви трудности в придвижването – държавата е една, не се налагат митнически и гранични формалности.</p>
<p>Още повече че бе взето решение газо-, електро- и водоснабдяването да се осъществява от Украйна. А в днешните условия този мост ще може да се използва не само като автомобилен и железопътен възел. През него ще е възможно преминаването както на газ, така и на електроенергия и вода от Кубан. Разбира се, Крим трябва да оборудва собствена енергийна база, която да работи с руски природен газ.</p>
<p><strong>— В какво качество сте готови да се присъедините към проекта? Като консултант или като инвеститор?</strong></p>
<p>— Още не мога да кажа. Много съм се занимавал с тази тема, докладвал съм на двама президенти, налице са дори протоколни решения. Но Украйна разбра, че изграждането на такъв проход твърде много ще обвърже Крим с Русия – и от икономическа, и от хуманитарна гледна точка. Което, естествено, не би съвпаднало с интересите на Украйна.</p>
<p><strong>— Кои стопански сфери в Крим са най интересни от инвестиционна гледна точка?</strong></p>
<p>— За Крим изключително ефективен би бил туризмът и курортното дело. Става въпрос за използване не само на черноморското, но и на азовското крайбрежие. На изток има чудесно неизползвано летище. Когато бях кмет, исках да го купя. Изтокът е великолепно място за оздравителни детски центрове. Има много пясък, морето е топло и не е дълбоко – идеалното място за детски санаториуми. „Артек“, разбира се, трябва да бъде възстановен в предишния му прекрасен вид. Потенциално Крим може да стане база за почивка на всички руснаци. След разпада на СССР ние се превърнахме в северна страна и се оказахме по-близо до полярния кръг, в един много студен регион.</p>
<p>Смятам, че селското стопанство също би могло да се развива чудесно в Крим. Там има уникални условия за отглеждане на грозде, зърнени култури, производство на мед.</p>
<p><strong>— Вие бихте ли си купили пчелин в Крим?</strong></p>
<p>— С удоволствие! Без да се замисля. Сега разработвам пчелин в Калининград. В Калужка област имам пчелин с над 300 кошера. А в Крим климатът за това е още по-благодатен.</p>
<p><strong>— А може би ще купите и летището?</strong></p>
<p>— Изключено. Нямам пари за това. Работил съм честно в живота си, не притежавам олигархически капитал.</p>
<p><strong>— А какво бихте посъветвали съпругата си?</strong></p>
<p>— Никога не се меся в нейния бизнес. Тя е истински талантлив човек, изключителна бизнес дама. Изгониха я от Русия, бизнесът ѝ е в Европа. Русия е пълна с олигарси, натрупали състояние не благодарение на способностите си, а заради своите умения да извличат лесни печалби. А моята съпруга се занимава с реално развитие в различни отрасли.</p>
<p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>
