- 10 Sep 2020
- 161
- 17
Разследващият журналист Христо Христов: Първанов изпрати посланик, човек работил за убийството на Георги Марков. Кръстьо Петков, Юнал Лютфи, Аксиния Джурова са били агенти на РУМНО.
<p><strong>Христо, ти се занимаваш толкова години с убийството на писателя Георги Марков, написа и скандална книга. Сега дълго време се беше “прицелил” в посланиците ни, бивши агенти на ДС. Разбрах, че има пресечна точка, каква е тя?</strong></p>
<p><strong></strong>„Пресечната точка” е доскорошният посланик в Ереван, Армения, Тодор Стайков. Той беше обявен при проверката на посланиците – сътрудници на ДС за щатен служител на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от 1975 г. и на Първо главно управление (ПГУ, външнополитическото разузнаване) на ДС от 1978 г.</p>
<p>Стайков е завършил висше военно политическо училище в Лвов, Украйна (1971-1975), а след това „Международни отношения” в Дипломатическа академия при МВнР на СССР (1979-1982).</p>
<p>През октомври 1975 г., когато е на 22 години, е назначен като оперативен работник в Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия. Работи в Първо отделение, което контролира творческите съюзи на Първи отдел, отговарящ за следенето на интелигенцията.</p>
<p>Малко известен факт, който отсъства от официалната му биография, както и от кадровото му дело в ДС, е, че в края на 1976 г. Стайков поема делото за оперативна разработка, заведено в идеологическото управление през 1971 г. срещу писателя Георги Марков под псевдонима „Скитник”, убит през 1978 г. от ДС в Лондон.</p>
<p>Зная това от архивите на съдебния процес за унищожаването на разработките срещу писателя в Шесто и ПГУ срещу последния началник на Първо главно управление на ДС ген. Владимир Тодоров.</p>
<p>След промените в България Стайков е един от разпитаните бивши оперативни работници от Шесто и от ПГУ, които са водили разработките срещу Георги Марков.</p>
<p>В показанията си Стайков посочва, че целите на разработката срещу писателя е била „да се установи дали Марков има връзки с България и дали не ги използва за организирана подривна дейност и да му се въздейства чрез неговите близки да се завърне в страната”.</p>
<p>Стайков отрича да е имало план за физическото ликвидиране на Георги Марков.<br />Друг оперативен работник, запознат с делото в Шесто управление, обаче заявява пред съда, че по разработката е фигурирал план, в който се е предвиждало Шесто управление да окаже помощ на ПГУ при операция за ликвидирането му.</p>
<p>През юли 1978 г. Стайков е преназначен в ПГУ, където работи под дипломатическо прикритие в МВнР до падането на комунизма в България. След промените Стайков работи в различни фирми, а през 2007 г. с указ на президента Георги Първанов е назначен за извънреден и пълномощен посланик в Армения. На сайта desebg.com съм публикувал кадровото му досие.</p>
<p><strong>Каква е разликата между сътрудниците на ДС и на РУМНО?</strong></p>
<p><strong></strong><br />Търсили са се хора, които се движат в среди, в които има военен интерес. Но освен това военното разузнаване е вербувало и такива, от които се е искало точно същото, каквото и от агентите на ДС. Много интересно в това отношение е досието на Любомир Кючуков, който все още е посланик в Лондон. Той е вербуван от военното разузнаване в началото на 80-те години, когато е бил във висшия апарат на Комсомола, и по-точно в гръцкия отдел, да събира информация от чужденците, с които се среща и да докладва на военните. Тази информация на оперативен език означава „да дава наводки” – ценни данни за съответното лице – занимания, интереси, семейно положение, месторабота, сексуална ориентация, контакти и всичко, което може да се окаже от ползва за разузнаването. В един момент той разбира за какво става въпрос и се опитва да се отскубне. Оперативният му работник прави всичко възможно да го успокои. На третата година Кючуков отказва да продължи работата, като заявява, че не може да доносничи.</p>
<p><strong>Как са се насочвали към определен човек за да го вербуват за свой агент от съответното управление на ДС или РУМНО?</strong></p>
<p>РУМНО и ДС, когато се насочват към даден човек, подават в архива на МВР документ, с който се иска да се направи проучване за регистрация. Става въпрос за проверка по линия на така наречения оперативен отчет на ДС – система от правила и норми за създаване, работа, ползване и съхранение на целия документооборот в службите, в това число и делата на агентите. Военното разузнаване е използвало оперативния отчет на ДС, поддържан в III отдел на ДС – архива. Например, ако военното разузнаване има интерес към лицето Х, то ще получи отговор от архива на МВР, където са картотеките, дали то е вербувано от някоя от структурите на ДС или не. Не е било позволено ако се получи положителен отговор тоест лицето вече е било вербувано, да се подхожда към вербовка. По този начин се е избягвало дублирането на агенти.</p>
<p>Интересен е случаят с посланика ни в Лондон Любомир Кючуков. Оперативният му работник вижда, че той се държи смутено при една от срещите, но не получава утвърдителен отговор за това. Офицерът обаче иска проверка в оперативния отчет и от нея установява, че оперативен работник от Шесто управление на ДС е влязъл контакт с Кючуков въпреки данните, че е човек на военното разузнаване. Офицерът от Шесто е предупреден повече да не се занимава с Кючуков.</p>
<p><strong>Оказва се, че на агентите на РУМНО се е плащало, за разлика от повечето агенти на ДС?</strong></p>
<p>Публикували сме Строго секретно приложение за реда на привличане и възнаграждение на лицата от сътрудническия апарат, подписано от началника на РУМНО ген. Васил Зикулов от 1988 г., в което се посочват средно месечни суми, които могат да се изплащат на един агент. Става въпрос за 120 лв. Годишният лимит е бил 1440 лв. Случая като този с агент „Диоген”, за който ви споменах, че през 1990 г. е получил над 4500 лв. обаче показват, че са съществували и изключения.</p>
<p><strong>Кои известни българи са били агенти на РУМНО?</strong></p>
<p><strong></strong>Не съм водил точна статистика, но бих отбелязал Кръстьо Петков, който беше шеф на КНСБ.<br />Дъщерята на дългогодишния военен министър при комунизма армейски генерал Добри Джуров проф. Аксиния Джурова е била специалист по кодикология – приложна наука за ръкописите и използваните материали като папируси, хартия, водни знаци и др. През РУМНО е минал и Юнал Лютфи. Радиожурналистът Петър Пунчев, съосновател на първото частно радио в България – Радио FM+, е бил кадрови служител в РУМНО.</p>
<p>През 2001 г. се заговори, че един от министър-председателите, който не е сред живите, е бил сътрудник на РУМНО, но този факт не може да бъде огласен, докато Законът за досиетата не се промени и се отмени забраната да не се публикуват имената на почиталите сътрудници.</p>
<p>Военното разузнаване трябва да предаде на Комисията по досиетата огромно количество материали, от които трябва да стане ясно каква е ролята му в преврата на 10 ноември 1989 година.</p>
<p>В Съветския съюз военните подкрепят “перестройката”, а не КГБ. КГБ направи путча против Горбачов. В България сред хората, които подкрепят смяната, е дългогодишният министър на отбраната Добри Джуров. Човекът, който е пратен да контролира МВР веднага след смяната на Тодор Живков, е ген. Атанас Семерджиев - дългогодишен началник-щаб на армията, пряк ръководител на РУМНО.</p>
<p><strong>Може ли да се говори, че военното разузнаване е използвало силовите групировки в началото на прехода както това прави ДС?</strong></p>
<p>Преки доказателства за това все още няма, тъй като на Комисията по досиетата й предстои да освети агентите в бизнеса. Не е тайна обаче, че сред създателите на една от най-влиятелните икономически структури – варненската групировка ТИМ, са хора от специалните структури на военното разузнаване.</p>
<p><strong>Натъкна ли се на интересни досиета във военното разузнаване?</strong></p>
<p>В документалния сборник публикуваме като пример извадки от едно такова досие на агент „Диоген” – български гражданин в Лондон, който през 1987 г. е активиран от военното разузнаване. Той се е занимавал с издирване на фирми, сред които преимуществено японски, от които е могло да се краде технологии. От досието става ясно, че военното разузнаване го активизира с цел да го използва при влошена международна обстановка за пренасяне на материали.</p>
<p><strong>Какви материали?</strong></p>
<p>Същият въпрос задава и агентът, когато военното разузнаване го пита дали е готов да им помага. Отговорът е: пари и документи. Въпреки че няма особено полезна дейност, военното разузнаване решава да го запази като агент и след промените до 1993 г. На въпрос на „Диоген” дали може да бъде разконспириран, оперативният работник му отвръща, че България не е ГДР. Само за 1990 г. на този агент военното разузнаване е изплатило над 4500 лв!</p>
<p><strong>Кой командва парада във Военното разузнаване, кой в ДС?</strong></p>
<p><strong></strong>Военното разузнаване, както и ДС, е подчинено на Политбюро. За него обаче отговаря военният министър, а най-близко до оперативната работа е бил началникът на Генералния щаб. Докато Държавна сигурност е система в МВР, на която пряк началник е министърът на вътрешните работи. На практика най-висшият началник на военното разузнаване и на ДС е първият секретар на БКП.</p>
<p>При Живков това важи с най-голяма сила. Открихме един документ, отразяващ разговор между министъра на отбрана и председателя на Комитета за Държавна сигурност от 1968 г., от който става ясно, че за един много кратък период военното разузнаване е било подчинено и на председателя на Комитета за държавна сигурност. Това за пръв път става известно. КДС съществува от 1965 до 1969 година.</p>
<p><strong>А защо през този период?</strong></p>
<p><strong></strong>Защото през 1965 година е най-сериозният опит за военен преврат на Горуня срещу Тодор Живков. Тогава Живков “изважда” Държавна сигурност от МВР и я прави Комитет за държавна сигурност към Министерски съвет, където той е министър-председател. Променя се и една инструкция за работата на ДС, в която й се разрешава да разработват и вербува и членове на БКП, без да се иска разрешение от секретарите на съответните партийни комитети. Дотогава ДС не е имала това право. Живков разбира, че заплахата срещу него идва от самите редове на партията и дава тези правомощия на ДС.</p>
<p>През 1968 г. и военното разузнаване е сложено под шапката на КДС и Живков го контролира. Това е негова самозащитна реакция, за да може да контролира по-добре опасните “елементи” и структури, от които може да дойде съпротива срещу неговото управление. Допълнителен аргумент за това е, че през 1968 г. след събитията в Чехословакия Живков се опасява да не би да се случи нещо подобно и тук.</p>
<p><strong>Ти откри в архивите документа, с който Политбюро е разрешило на Първо главно управление на ДС да извършва „остри мероприятия” в чужбина. “Остри мероприятия” на езика на външно-политическото разузнаване означава убийства, отвличания и саботажи. Има ли аналогичен документ за военното разузнаване?</strong></p>
<p><strong></strong>Да, през 1971 година на военното разузнаване с решение на Министерски съвет се разрешава да извършва саботажни акции в западни страни. И никъде не се уточнява, че това може да става само във военно време. Това предхожда с 2 години разрешението на Политбюро за Първо главно управление на ДС да извършва “остри мероприятия” в трети страни, които са врагове на Народна република България</p>
<p><em>Разследващият журналист Христо Христов е автор на документалните книги “Секретното дело за лагерите”, “Държавна сигурност срещу българската емиграция”, “Убийте “Скитник!”, “Тайните фалити на комунизма”, “Двойният живот на агент “Пикадили”, “Империята на задграничните фирми”, “Тодор Живков. Автобиография”.</em><br /><em>Носител е на най-престижните български награди за разследваща журналистика. Специализирал е в лондонския вестник "Гардиън” и в Международния център за журналистика, Вашингтон. Христов е признат спец по темата за досиетата и ДС, има собствен сайт с недвусмисленото име desebg.com, в който публикува досиета и разработки, свързани с дейността на комунистическите тайни служби.</em></p>
<p><em>Той е сред създателите на сборника “Военното разузнаване през комунизма” на Комисията по досиетата, който съдържа 92 документа.</em></p>
