- Автор: "24 часа"
- 12 Юни 2024
- 11833
- 123
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
Антиглобалистки настроени българи, живеещи в емиграция, са първите предвестници за появата на “Величие” - изненадата на 9 юни. Многократно изпращат клипове с изказвания на Николай Марков и Ивелин Михайлов, давайки знак, че ги харесват и че биха ги подкрепили. Така стават първите, които насочват вниманието към двете основни фигури в партията “Величие”.
Това коментира пред “24 часа” социалният антрополог Харалан Александров. Той се позова на продължаващо и досега изследване сред българи, емигрирали в САЩ, което негови колеги провеждат. Определи подкрепата за новата формация като част от “нова вълна, много различна от вълната на “Продължаваме промяната” и в някакъв смисъл нейна противоположност”.
Това са хора, видели меда и жилото на живота в САЩ. Чувстват се прецакани и предадени от глобалистите и, разбира се, подкрепят Тръмп. Историите на всеки един от тях са различни, но повечето имат малък бизнес или работят за различни организации и като цяло са представители на средната класа - тази, която най-много в целия свят страда от грешния път на корпоративната глобализация. Изпитват един и същи гняв към корпорациите, глобалистите, правителствата, които ги подкрепят в Европа, и това се видя на изборите в неделя и, разбира се, в САЩ.
Идеята им според него е да сбъднат в родината неосъществената си в емиграция американска мечта. Казват: “Излъгаха ни! Америка не е това, за което дойдохме. Но имаме шанс да го направим в страната си.”
По думите на Харалан Александров емигрантите ни в чужбина винаги са били групата, към която всички, в това число и изследователите, хранят огромно любопитство. Причината според него е, че винаги ни е интересувало колко от емигриралите българи биха се върнали обратно в родината и какво биха донесли със себе си. Александров отбелязва обаче, че освен ресурс и опит те внасят и разочарование.
Важно е да подчертая, че в чужбина тези хора не са били нереализирани или неспособни да устоят на по-голямата конкуренция и затова искат да се приберат в България, уточни Харалан Александров и добави: Тези хора са разочаровани от посоката, която взе светът и САЩ. Всеки един от тях е имал американска мечта, но тя не се е състояла. Нужен им е виновен за това и го намират сред глобалистите и настоящото правителство. Склонни са да вярват в конспирации, разбира се, но в случая не става дума толкова за конспиративна теория, колкото за обективна оценка на хора, които живеят в САЩ и виждат негативите от това. Например за тях, ако си бял и работиш, означава да бъдеш наказан от това правителство, означава да плащаш данъци, голяма част от които отиват, за да бъдат подпомагани мигранти от Латинска Америка, пребиваващи в страната след отваряне на границите. Това са все неща, които те преживяват като предателство. Казват сърдито: “Америка вече не е това, което беше!”. Искат да се върнат в България, а версията как трябва да изглежда тя в разказите им за бъдещето ѝ е нещото, което подхранва надеждите им, убеден е социалният антрополог.
Имах път към Варна и посетих община Ветрино. Видях Историческия парк - впечатляващ туристически проект, може би един от най-успешните у нас. И далече не е бутафорен, за разлика от възстановките на много от истинските архитектурни паметници у нас, разказа още социалният антрополог. Според него доста българи, живеещи в чужбина, посещават парка, който е проект на Ивелин Михайлов - една от основните фигури във “Величие”. Причината за интереса им по думите на Александров е, че на това място виждат материализирана вярата си, че в България е възможен и друг, по-различен живот от досегашния.
Според него “Величие” ще изразява нещо като прероден национализъм, само че превъртян през опита на глобалния свят. Изстрадан, горчив патриотизъм на хора, които са живели далече от родината си и се завръщат в нея, познавайки много добре както постиженията, така и провалите на западния свят.
Харалан Александров е убеден, че “Величие” ще е съвсем друг проект, различен от “Възраждане”, за което обаче е рано да се дават оценки: Предпочитам да има известна неяснота около него, отколкото да бързаме да поставяме етикети.
Източник: "24 часа"
