- 10 Sep 2020
- 42
- 3
Валентин Данилов знае неща, за които никой не обича да чува. Например, че и днес в Русия се провеждат сталински тип изфабрикувани процеси. Знае, защото го е изпитал на гърба си: през ноември 2004 година той беше осъден на 14 години затвор за шпионаж в полза на Китай. Русия твърдеше, че Данилов е предал на китайците секретни сведения, свързани с движението на сателитите.
<p style="margin-bottom: 0cm;"> </p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="background: transparent;">Проблемът в разказа е в това, че физикът Данилов е имал не секретен, а съвсем публичен договор с китайска фирма, като им е предал не секретни, а публикувани 10 години по-рано открития. Този аргумент на редица учени от ранга на Данилов беше пренебрегнат, а самият физик беше осъден на 14 години за държавна измяна.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="background: transparent;">Преди три седмици Данилов беше освободен условно и даде интервю за радио Свобода, което препечатваме със съкращения.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><em><span style="background: transparent none repeat scroll 0% 0%; -moz-background-clip: -moz-initial; -moz-background-origin: -moz-initial; -moz-background-inline-policy: -moz-initial;">(Данилов е освободен условно. Не може да си позволи да говори свободно.)</span></em></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong><span style="background: transparent;">Не трябваше ли да излезете на свобода много по-рано?</span></strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="background: transparent;">По закон можех да изляза след като преминат две трети от изтърпяното наказание, но те изтекоха през октомври 2011 и нищо не последва. А през 2007 вече имах право да поискам промяна на степента на наказанието и да помоля да ми се отмени наложената колония срог режим. Но реално нещата се промениха сега. Предстои решение на съда в Страсбург по моя случай и съдията позволи на Русия да не се изложи много, когато решението бъде съобщено.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="background: transparent;"><strong>Много ли се променихте в затвора?</strong></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="background: transparent;">Не. Аз съм вече изграден човек. На 53 години съм и на тази възраст е много трудно човек да бъде изненадан. Даже речника на затвора ми беше познат от улицата в Красноярск, където си прекарах детството. В затвора се чудеха защо ми викат „професор“: прякор ли ти е или верно си професор, питаха. И много се чудеха, че съм бил арестуван, докато съм бил професор на Техническия университет.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="background: transparent;">И охраната много ми се чудеше. Аз съм осъден за държавна измяна, а такива осъдени се завеждат от Федералната служба за изпълнение на наказанията, не от местните служби. И сутрин например всички ни строяваха, голи до кръста, минаваха на проверка – всеки да си каже по кой член е осъден и има ли проблеми. Стигат до мен и аз казвам: член 275. А директорът се чуди: „че какъв е този член?“ - „Държавна измяна“. - Аха, казва той, държавен човек си значи.“</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="background: transparent;"><strong>Имахте ли време в затвора за научна работа върху собствените ви поректи?</strong></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="background: transparent;">От 1996 година насам аз все повече се интересувам от енергетика. Още тогава ми беше ясно колко важни са екологичните проблеми. През 1997 г. беше подписан протоколът от Киото и с това беше признат фактът, че ще стигнем до катастрофа, ако продължим с нашия цивилизационен път, по който харчим все повече гориво, за да разширяваме все повече производството на енергия. Веднага разбрах, че това е мощен стимул за повишаване на ефективността на енергетиката. Сега се е появил един интересен термин - „зелена енергетика“. Тя предполага постепенно отказване от използването на горивото като суровина. Ако ли такова се използва, то това трябва да се прави ефективно.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="background: transparent;">Чакайте да ви дам пример за разточителност. Например от Москва, че много обичам да я критикувам. През зимата в Москва се чисти снегът, но понеже е скъпо този сняг да бъде извозван, те просто го заливат с гореща вода и го пращат в канализацията. После идва лятото. Москва се гърчи от горещините и се налага да се пускат климатиците. Значи пак харчим електричество, което пък получаваме от използване нагориво. Ами ето ви едно по-просто решение: ами ако го запазим този сняг по някакъв начин и ако после през лятото го пуснем във вода и му използваме студа, за да получим охлаждане? Тогава няма да горите суровина, за да стопите снега и после няма да използвате електрическа енергия, за да получите студ. Нали още преди да е бил измислен хладилникът хората са превозвали прясна риба от Сибир до Москва и то през лятото. Тогава не са разтопявали снега през лятото, ами обратното – изчаквали са го да се превърне в лед, после са го посипвали с дървени стърготини и са го оставяли на сигурно място далече от слънцето и дъжда. Нищо ново няма тука, всичко е отдавна измислено. Москва хаби колосално количество енергия и дори не се замисля дали не трябва някак да промени това. Ето ви един пример за това за какво си мислех, докато бях в затвора.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong><span style="background: transparent;">Как си представяте една национална програма по отношение на разходването на енергия?</span></strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="background: transparent;">Ами сега цените за топлоенергия хвърчат нагоре, реформата в жилищното строителство буксува... Просто трябва да има по-ефективна технология за отопляване. Тези технологии са известни. През 2003 г. ние с моя колега Вадим Славин се опитахме да ги реализираме, но нищо не излезе. Проблемът е в законодателната база. Цените трябва да са такива, че да стимулират повишаването на ефективността в потреблението и производството на енергия. Още по съветско време имаше такава възможност – потребителите, които ефективно си служеха с енергията можеха да плащат по-малко. Да не мислите, че сега има нещо подобно? Уви, няма.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong><span style="background: transparent;">Че ние преди две години нямахме по-използвана дума от думата „ефективно“ по отношение на енергетиката...</span></strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="background: transparent;">Да, но цялата ни представа за ефективност започна и свърши с поставяне на топломери.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong><span style="background: transparent;">Не, има и енергоспестяващи крушки, не са само топломерите.</span></strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="background: transparent;">Това са дреболии. Трябва да се правят икономии в пъти! Разчетите показват, че можем да използваме два пъти по-малко суровина, отколкото в момента. Не с 10-15 процента по-малко, а два </span><em><span style="background: transparent;">пъти</span></em><span style="background: transparent;"> по-малко. Тези енергоспестяващи крушки са от миналия век. Сега има светодиоди, например, които са сто пъти по-напред от луминисцентното осветление.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong><span style="background: transparent;">Е какво да правим тогава, след като проблемите ни не са във физиката и не са в икономиката, ами са в политиката?</span></strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="background: transparent;">Не знам дали това се казва политика. Мислехме си с депутата Валери Зубков какво да направим в Красноярския район по въпроса за отоплението. Той е бивш губернатор на Красноярския район, много неща знае, а и него всички го познават. Навремето, той като беше губернатор, създадохме с него специален фонд, наречен „Конверсионен технопарк“. Ама го направихме през 1997 г., 15 години преди Сколково /научно-технически иновационен център, създаден от президента Медведев през септември 2010 г. - б. р./ И това щеше да си продължи, но губернатор стана Алесандър Лебед и програмата беше закрита. Нали си имаме традиция: каквото и да прави твоят предшественик, все е лошо, така че я да започнем от нулата, а пътьом, ако ни скимне, може и да намерим кого да пратим в затвора.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong><span style="background: transparent;">Вашата история да не би да е свързана с това? В този център със сигурност е имало финансови интереси, пари...</span></strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span style="background: transparent;">Никакви пари. Това беше през 1997-98 г., в бюджета нямаше пари. Аз търсих външно финансиране за научна работа. Всъщност всички научни институти работеха по договори с чужбина. Примерно, Институтът по ядрена физика участваше в международни експерименти, за да може да извърши електронното охлаждане. Това е нормално. Ако си на ниво, значи ще си изпълниш договора, ще вземеш пари, а после благодарение на тези пари не само ще работиш по договора, но и ще си развиваш собствените опити. Аз знаех, че рано или късно тука нещата ще живнат и че само трябва да се оцелее дотогава, примерно, тогава ми изглеждаше, че има да чакаме десетина години. Можех да се занимавам и с търговия, но това не е за мен работа. Затова доста активно търсих поръчки и ги намерих. Не съм виновен, че не успя това (става дума за договор на Данилов от 1999 г., подписан с Китайската национална компания за внос и износ на точно машиностроене, за изготвяне на пробна основа за моделиране на въздействието на космическото пространство върху изкуствени спътници на земята. - б.р.)</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong>Повече няма ли да работите в академични институции?</strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">В никакъв случай, какво говорите! За момента това е напълно изключено! Ако говорим за космически изследвания, световната тенденция сега е следната: НАСА все повече привлича частен бизнес за своите научни изследвания. Проблемът е там, че когато държавните учреждения изпълняват поръчки, те имат много големи разходи, защото няма конкуренция. Аз, разбира се, ще работя само в някакви частни компании или фондации. Мога да изпълнявам поръчки от бюджета, но без да се намирам в държавна структура. Понеже управлението на чиновниците е олеле майко! Не дай боже!</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong>А в Русия възможен ли е частният високотехнологичен бизнес?</strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Преди 8 години беше трудно да се говори за това, но сега нещата се промениха. Май попремина етапът на суровинната еуфория. Ето например милионерът Михаил Прохоров /милионер с политически амбиции – б.р./ си извади активите от Норникел и сега ги влага във водородна енергетика, в алтернативни източници на енергия. Друга е страната вече, не е каквато беше преди осем години.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"> </p>
