Евтим Костадинов: Шокиран съм от искането на Първанов

<p><strong>Президентът поиска досиетата на посланиците със съпричастност към ДС да бъдат качени в интернет. Премиерът пък заяви, че от тях има липсващи страници и няма да научим истината. Какво има в тези папки, г-н Костадинов &ndash; дейността на разузнавачи, работили за държавата, или &ldquo;на група хора, които са се клели на КГБ&rdquo;, както ги обрисуваха от ДСБ?</strong><br /><br />Президентът е закъснял с това свое искане. Той имаше възможността да влияе върху този процес, когато течеше обсъждането на закона и неговото приемане. В настоящия момент ме шокира неговото твърдение, че едва ли не досиетата не са отворени и тепърва трябва да се качат в интернет. Искам всички да ме разберат: досиетата са отворени и всеки &ndash; от обикновения гражданин до най-висшия държавен служител &ndash; може да се запознае с тяхното съдържание. А ако президентът иска да подскаже, че тези документи не са в пълния обем, както е неговата папка, и не могат да се прочетат истинските действия на тези служители или агенти на ДС - това е друг въпрос и аз не искам да го коментирам.<br /><br /><strong>Защо?</strong><br /><br />Приемайки този закон, законодателят умишлено не даде възможност нито на комисията, нито на какъвто и да е друг орган да преценява дейността на съответния щатен служител или секретен сътрудник. Нещо повече, законодателят императивно е преценил, че е достатъчно лицето да има съответната регистрация, дори само картонче, за да бъде обявен за сътрудник на ДС. И тук въпросът е &ndash; добре, за тези, за които има данни, ще прочетем с какво са се занимавали, а за тези, чиито папки за унищожени или прочистени, как ще узнаем истината? И кои папки са прочиствани &ndash; на удобните или на неудобните?<br /><br /><strong>Когато тези посланици са назначавани, защо не е идвало при вас искане да ги проверите?</strong><br /><br />Защото проверката не е задължителна, тя е по усмотрение на съответния ръководител. Законът няма лустрационно действие, така че, дори и за някого от тях да е имало потвърждение за съпричастност, право е на съответния ръководител да прецени дали да го назначи.<br /><br /><strong>А вие като видяхте, че 47% от посланиците ни днес са свързани с ДС, защо не се обадихте на президента или на премиера? Можеше тези, на които им предстои пенсиониране или изтичане на мандата, да бъдат тихичко изтеглени и да не гръмне такъв скандал пред света.</strong><br /><br />Защото нямам това право. Дори не мога да разсъждавам. Много неща, които съм прочел в документите, са в разрез с моите виждания и съвест, но съм се старал да се съобразявам единствено със закона. Учудвал съм се, че дори информация, която е обществено известна още от миналото, не от комисията сега, и която я има и в НРС, и в служба &ldquo;Военна информация&rdquo;, не се използва от съответните ръководства на държавни институции, за да вземат най-правилното решение. И ако ме питате дали този висок процент - 47% - на посланиците ни с регистрация в ДС можеше да бъде намален, аз ще ви кажа -да, можеше!<br /><br /><strong>Как?</strong><br /><br />От 2007-а досега тези хора можеха да бъдат изтеглени на по-задни позиции (не говорим за тяхното освобождаване) и да бъдат в помощ на по-млади кадри, които да поемат заедно с тях пътя за изграждането на новото дипломатическо представителство на България. Това не се случи. И аз си задавам въпроса &ndash; кога ще дойде ред на тези млади кадри? Кога един кръг от хора, за които постоянно тръбим, че са незаменими, ще отстъпят на младите?<br /><br /><strong>Сред дипломатите ни днес забелязваме имената на децата на Славчо Трънски, на Мирчо Спасов, на ген. Владо Тодоров. Възможно ли е 20 години след прехода тези хора отново да са на ръководни държавни постове?<br /></strong><br />Документите сочат, че е възможно. И те са назначени по времето на тройната коалиция! Дотогава те не са използвани като професионалисти и в един момент предишното правителство преценява, че имат качества на дипломати и перспектива за кариерно развитие! Не искам дори да го коментирам това! Пък и нямам право повече да говоря!<br /><br /><strong>Съгласен ли сте с тезата на президента, че на тези посланици България дължи влизането си в ЕС, в НАТО?<br /></strong><br />Не, не съм съгласен. Влизането ни в НАТО и ЕС бе дълъг процес, осъществен с усилията на много хора и на целия народ.<br /><br /><strong>Папките на разузнавачите показват ли високото ниво на българското разузнаване?</strong><br /><br />Аз бих задал следния въпрос. Защо това високо ниво на българското разузнаване не можа да докладва, че ние изоставаме в икономическото си развитие до 1989 г.? Защо то не докладва, че идейната ни подготовка вече е в грешна посока? Тези разузнавачи не можаха ли да видят, че &ldquo;загниващият капитализъм&rdquo; не води до изостаналост, а далеч изпреварва &ldquo;развиващия се социализъм&rdquo; в България, за който ние тръбяхме, че сме стигнали тавана? Къде е това обективно разузнаване, което е работило обективно за държавата? И може ли същите тези разузнавачи да работят обективно и към настоящия момент? Нали тези професионални разузнавачи поддържаха една информираност на населението, с която ни втълпяваха, че ние живеем в рай, в благодат, в силно развито селско стопанство, за което не познавахме друг комбайн освен &ldquo;Нива&rdquo; и друг трактор освен &ldquo;Беларус&rdquo;.<br /><br />Съгласен съм да говорим за високия професионализъм на българското разузнаване, но нали след отварянето на архивите стана ясно какви загуби са нанесени на държавата, когато излиза Указ 56 за стопанската дейност. Тогава изкуствено бяха създадени и десетки фирми за закупуване на западни фирми, които впоследствие се оказаха с големи дългове и с това се нанесоха огромни щети на икономиката ни. Къде беше това разузнаване, което да посъветва съответните ръководители?<br /><br /><strong>Към вас има критики. Имате много душмани сред политическите среди и особено сред левицата. Как приемате това?</strong><br /><br />Откровено ви казвам - приемам го с болка. Защо с болка? Защото хората в левицата се разминават в действията си с това, което прокламират. Много съм разсъждавал по въпроса защо левицата не успя да създаде средна класа, която е стълбът на всяка развита демокрация. Обяснявам си го със зависимостта на много хора вляво от миналото и с нежеланието им да се скъса с тази зависимост. Това особено силно пролича по време на тройната коалиция.<br /><br /><strong>Подложен ли сте на натиск, заплахи?</strong><br /><br />Не, особено при сегашното управление.<br /><br /><strong>А от предишното?</strong><br /><br />Министър Калфин много се интересуваше дали комисията ще излезе с решение за дипломатическите представители до края на мандата на тройната коалиция. Не че ние сме го бавили, такава е последователността. Но той живо се интересуваше кога ще излезе решението за дипломатите, така както сега много хора се интересуват кога ще излезе решението за религиозните общности.<br /><br /><strong>Кога?</strong><br /><br />Не са включени за тази година.<br /><strong><br />Значи да се успокоят владиците. Как спите, след като четете всичко това, г-н Костадинов?</strong><br /><br />Трудно. Трудно се заспива, особено ако си прочел за личности, които си боготворял. Или за твои преподаватели, за светила в правните науки, за герои от екрана, с които си израснал от дете. Да видиш другото им лице е стряскащо.<br /><br /><strong>В такива случаи как оставяте на заден план емоцията?<br /></strong><br />От дете съм се старал винаги да бъда дисциплиниран и да се придържам към правилата. Независимо дали вътрешното ми усещане или чувствата ми подсказват друго желаниеили друга воля. В ученическата си възраст не ми е било приятно да ходя подстриган нула номер, но го спазвах. Със сълзи на очи съм стоял, когато са ме подстригвали. Никога не съм обичал казармата, но отидох там с желание да отбия редовния воински дълг. Старал съм се да бъда винаги примерен войник. И съм го постигал. Постъпих на работа в системата на МВР, която иска ред, но се стремях да работя там, където има възможност за индивидуалност, дори за творчество - в борбата с криминалната престъпност. Като депутат не допуснах нито едно отсъствие. Борил съм се срещу някои правила, докато се обсъждат и приемат. След това, независимо че не ги харесвам, съм се старал максимално да ги спазвам. По този начин съм се изградил и по този начин работя и в комисията.<br /><br /><strong>Като ми разказвате за себе си, разбирам, че вие сте се клели в система, в която са се клели и хората, чиито досиета разкривате. Понякога не ги ли оправдавате? Вероятно огромна част от тях са живели с убедеността, че вършат нещо добро, както и вие.</strong><br /><br />Мъча се да намеря такова виждане по въпроса. Данните, които излязоха, показват, че хората от ДС са били в първия ешелон - войниците на партията. Ние бяхме в противопожарната, в милицията, в Гранични войски - бяхме призвани да осигуряваме обществения ред, но винаги след разпореждания от първия ешелон.<br /><br /><strong>Кой ви предложи за шеф на комисията?</strong><br /><br />Не си спомням. Мисля, че от мен възникна инициативата. Имах желание да работя в тази комисия. Спомням си обаче кой беше против моята кандидатура.<br /><strong><br />Кой?</strong><br /><br />Президентът.<br /><br /><strong>Защо?</strong><br /><br />Не мога да си го обясня. Може би е имало друг кандидат и друго виждане. Може би защото аз съм изказвал собствено мнение, отстоявал съм го с аргументи, не съм от безкрайно послушните. В същото време съм изпълнителен и прилагам стриктно правилата. Дето се казва &ndash; ако ми се възложи, бих отишъл и в най-трудния сектор. Бих поел отговорността да го изправя на крака и да докажа, че може да постигне по-добри резултати.<br /><br /><strong>Трябва ли да има лустрация сега?</strong><br /><br />Много е закъсняла. Въпросът е да се даде възможност на младите да излязат напред. Като се използва опитът на доказалите се.<br /><br /><strong>Правилно ли е решението на правителството да бъдат отзовани посланиците с принадлежност към бившата ДС?</strong><br /><br />Мисля, че няма да се срути държавата, ако това се случи.</p> <p><strong>С Евтим КОСТАДИНОВ, шеф на Комисията по досиетата, разговаря Валерия Велева.</strong></p> <p><em>Интервюто е публикувано във в. "Труд</em><strong>".<br /></strong></p>