Емилия Занкина*: С репликата за пържолките Борисов премина границите на дебелашкия хумор и шокира хората

<p>- Смятам, че процесът на изграждане на имиджа на Бойко Борисов като политик е всъщност процес на конструиране на един харизматичен образ, който е неизменно свързан със спецификата на лидерските и популистки партии. ГЕРБ неизменно е характеризирана именно като такава партия и от български, и от чуждестранни учени. В интерес на истината, първата подобна партия у нас е НДСВ със своя лидер Симеон Сакскобургготски. Става дума за усвояване на риториката на спасителя и за създаване на директна връзка с гласоподавателя, при което партията престава да функционира като структура и като механизми за контролиране на едноличната власт и за избиране на висши партийни кадри, а лидерът, който конструира подобна харизма, успява да събере около себе си верен екип от лоялни поддръжници и да комуникира директно с гласоподавателите, елиминирайки останалите партийни механизми. Бойко Борисов несъмнено направи това много успешно. Тук искам да отбележа, че не е задължително самият човек сам по себе си да е харизматичен. Има изследвания, които твърдят, че например Чърчил и Хитлер не са били харизматични сами по себе си, но са успели да изградят харизматичен образ в определен контекст. За изграждането на подобен образ много спомага контекстът на криза. Когато има някаква криза или когато лидерът е в състояние да изгради усещане и възприятие за криза...</p> <p><strong>- Което Борисов прави успешно.</strong></p> <p>- ...което Борисов прави много успешно &ndash; тези харизматични качества се засилват. По този начин този модел се легитимира като успешен модел в политиката. У нас това стана още със Симеон, който каза, че ще спаси държавата и ще подобри живота на българите за 800 дни. Тоест вместо да вярват на партиите или на определена партия &ndash; а гласоподавателите в България имат добри причини да не вярват, тъй като вече към 2001 г. бяха уморени от лъжи, от неизпълнени обещания на корумпирани леви и десни партии &ndash; хората са по-склонни да повярват на един човек, на един харизматичен образ, който персонализира определени качества и който носи лична отговорност за всички решения в държавата.</p> <p>И мисля, че точно тук е разковничето за този скандал, а именно във факта, че партия ГЕРБ е лидерска партия. Тази партия има много слаби структури в сравнение например с БСП и повечето останали партии, които имат конгреси, събрания и други механизми за избиране на кадри. Бойко Борисов не оставя у нас никакво съмнение, че именно той контролира всичко и взима почти всички решения в партията. По президентските избори това се видя ясно. Спомняте си тогава той заяви недвусмислено, че сам е избрал Плевнелиев, че сам е поставил този или онзи на някакъв пост. Той не оставя съмнение, че сам взима всички тези решения и съответно сам носи цялата отговорност. Причината той да се бърка в такива въпроси като например едно полицейско разследване е от една страна в това, че се чувства задължен вследствие функцията на изградения от него образ постоянно да се меси във всичко и да отговаря за всичко, което се случва в държавата. Другият проблем е, че когато става дума за партия със слаби структури, обикновено има проблем с компетентността, защото ти събираш около себе си хора, на които можеш да вярваш, но не непременно, които са най-кадърните и най-добрите за съответния пост. Това, че в ГЕРБ кадровият подбор е абсолютно хаотичен, стана ясно още с избора на Румяна Желева.</p> <p><strong>- Казвате, че лидерът събира около себе си хора, на които може да вярва и които не задължително са най-компетентни. Може би по-точно изборът пада върху такива, които лесно могат да бъдат държани в подчинение.</strong></p> <p>- Именно, хора, които ще те слушат и ще са ти верни. Цената съответно е висока, защото ГЕРБ премина през не един скандал заради зле подбрани кадри. Аз бих характеризирала така и връзката между Цветан Цветанов и Бойко Борисов.</p> <p><strong>- Но нали дълго се приемаше, че именно това е най-силното звено на правителството &ndash; самият Борисов идва от МВР.</strong></p> <p>- Да, цялата им платформа е в това, че те ще се преборят с организираната престъпност и с корупцията. И парадоскално, тъй като миналото на Борисов е свързано с тези структури, в очите на избирателя това беше позитивна страна &ndash; едва ли не той познава тези престъпници, имал е взимане-даване с тях и може най-успешно да се справи с тях. По форумите има много интересни изказвания във връзка с последния случай. Разбира се, трябва да имаме предвид, че във форумите по-често се изявяват образовани хора, които са и политически по-активни и са настроени по-опозиционно, независимо коя партия е на власт. Така че изказванията в интернет във връзка с репликата на Борисов за пържолките, както и за поведението на Цветанов, са изключително негативни. Попаднах обаче на един много интересен коментар, който гласеше: &bdquo;Вие представяте ли си Меркел да коментира някакво си полицейско разследване&rdquo;. И наистина въпросът тук е защо Бойко Борисов се чувства задължен да се бърка в тези неща. От една страна, неговият харизматичен образ изисква той да носи директна отговорност за всичко и второ, той няма доверие на своите министри от гледна точка на компетентността. Много често наблюдаваме как те казват едно, после идва той като доброто ченге и казва съвсем друго. Там няма координация и той се чувства задължен да ги контролира. Неведнъж е казвал: &bdquo;Те ми докладват, всеки ден ми се обаждат по телефона&rdquo;. Това е така, защото липсва компетентност, тъй като цялата партия е изградена на принципа на лоялността, а не на компетентността.</p> <p>Как ще повлияе това на общественото мнение &ndash; на президентските избори ГЕРБ загуби известна част от подкрепата си, но въпреки това се радва на доста широка подкрепа. Това, че през последната седмица Борисов и Цветанов бяха оплюти тотално, не означава нищо, защото интернет пространството е доста непрезентативна форма на политическа активност. Ако се върнем към изборите &ndash; ГЕРБ спечели малко над 50 %, като избирателната активност беше под 50 %, което значи, че един от всеки четирима българи подкрепя ГЕРБ. Останалите или не подкрепят тази партия, или не я подкрепят активно, тъй като не са гласували. Така че последният скандал &ndash; макар да става дума за доста голям политически гаф &ndash; може би ще намали само до някаква степен тази подкрепа. Но тук трябва да погледнем и каква е политическата култура в България.</p> <p><strong>- Когато става дума за политическа култура, съвсем резонно следва въпросът как се приема този скандал в България и как би бил приет той в една по-високо развита демокрация?</strong></p> <p>- Първо, в по-високо развитите демокрации моментално ще хвърчат глави, и то не защото това се изисква от избирателите &ndash; самите политици там се чувстват морално задължени да подадат оставка. Ето, видяхте как Строс-Кан подаде оставка, макар че никой не го е карал да прави това и въпреки че беше оправдан, той не се връща на политическата сцена, защото знае, че е политически труп. В Източна Европа и в България страдаме от ниско доверие в институциите и в правителствата, което е наследство от комунизма. Според данните на Евробарометър от май 2011 г. 61 % от хората в България не вярват на правителството и само 23 % не вярват на европейските институции. Тоест доверието в европейските институции е много по-високо, отколкото в собствените ни институиции и затова тук има много ниска степен на евроскептицизъм. Ние очакваме някой отвън да дойде и да научи нашите политици как да се държат, да им попречи да бъдат корумпирани и да крадат. Това, което ме учуди обаче е, че според тези данни 49 % не вярват на полицията. Тоест по-малко хора не вярват на полицията, отколкото на правителството. Мисля, че това ще се промени, тъй като вече има сериозни съмнения за действията на МВР и за компетентността там. Това, което разкри последният скандал е, че в МВР има конфликт. В този скандал са замесени ГДБОП на централно и на локално ниво, имаме, от друга страна, Института по психология на МВР, откъдето направиха няколко изказвания и във всичко това няма никаква консистентност. От различните места се чуват различни гласове. Не искам да коментирам конкретни факти, но от всичко това става ясно, че нещата в МВР не вървят. Липсва координация, липсва компетентност, а може би има и някакви вътрешни конфликти &ndash; дали са структурни, дали са личностни, това е друг въпрос. Нещото, което най-много ме шокира в целия този скандал е, че той отново показва колко слаби са институциите у нас. Ние говорим за консолидирана демокрация, но институциите ни не функционират по начина, по който би трябвало да функционират в една консолидирана демокрация. Не може вътрешният министър да излезе пред БНТ и в продължение на 15 минути да обвинява съдебната система. Това са институции на държавата, ако не работи съдебната система, значи не работят и много други звена, но кой носи политическата отговорност за това в крайна сметка? Това не е детска градина, където децата се обвиняват взаимно кой е счупил чашата. А тук виждаме тази тенденция и този лайтмотив още от времето, когато Борисов беше главен секретар на МВР &ndash; ние ги вкарваме, те ги пускат. Нищо не се е променило. Въпросът е какво правим. Добре, излизаш в медиите и започваш да плюеш съдебната система, но това не решава проблемите. А ти, като министър на вътрешните работи, си отговорен за реда в страната. И тук най-големият проблем е, че това подкопава за пореден път доверието на гражданите към институциите, като цяло антагонизира една институция срещу друга и пречи за кооперирането и сътрудничеството между тях. Между другото никъде по света институциите не функционират абсолютно гладко, но нивото на координация е доста по-високо в по-развитите демокрации.</p> <p><strong>- Как да си обясним все пак този гаф на Борисов &ndash; при толкова силно централизирана власт вероятно в един момент човек се самозабравя, както казват хората, и започва да губи ориентир за това кое е допустимо и кое не.</strong></p> <p>- Ще оставя тълкуването на психологическото поведение на Борисов на психолозите. Той определено флиртува с медиите и с избирателите. Като цяло неговият маниер е маниерът на мачото, който е близо до народа. Този маниер не е толкова различен от техниките, които използваше например един Джордж Буш в САЩ. Все това желание на политика да се представи като близък до народа с фрази и реплики, които са понятни на всички. И да, Борисов просто се подхлъзна. Тънка е линията между дебелашкия хумор, който предизвиква усмивки и този, който вече шокира хората. Всъщност до този момент Борисов е правил много коментари, които според мен са в същата категория, но не предизвикаха такава реакция може би заради контекста. Просто тук контекста се оказа доста по-неподходящ. Той може би не е бил добре информиран и вероятно нямаше да направи този коментар, ако знаеше, че обвиненото момче вече се е застреляло, но реакцията му според мен е индикация за паника и опит да се замаже груба грешка &ndash; в случая не пряко негова, макар той да е крайната инстанция, която носи отговорност за всичко &ndash; с някаква дебелашка шега.</p> <p><strong>- Напоследък зачестиха освиркванията на Борисов на публични места. Предполага се, че след този гаф появата му например на един стадион би предизвикала взрив от недоволство и освирквания. Мислите ли, че е така?</strong></p> <p>- Управлението, базирано на харизма, никога не е дълговечно. То е като една любовна връзка, която бързо се изчерпва. В един момент, колкото и да търсим някакви харизматични качества в лидера, започваме да се нуждаем и от реални факти и резултати. Меденият месец между избирателите и Бойко Борисов е на приключване и ние ще виждаме все по-критично отношение към него, с по-високи изисквания и очаквания, които не могат да бъдат задоволени само с обещания и с шегички.</p> <p><strong>- Като цяло успешно или неуспешно е управлението на правителството на Борисов според вас?</strong></p> <p>- Като политолог бих характеризирала това управление като неуспешно. Какви са индикациите &ndash; индексите за нивото на демокрация и за нивото на корупция в България. Всички учени, а и европейските институции говорят за това, че у нас има връщане назад, back sliding, както се казва на английски. Същото наблюдаваме и в Унгария. Виждаме реконструкция на някои комунистически елементи, така че като цяло не мога да кажа, че това управление е успешно. Правителството се гордее с ниския дефицит, а Борисов съветва другите държави да си направят заплатите и пенсиите колкото нашите. Това пак са забавни реплики, но е тъжно една държава повече от 20 години след падането на комунизма и след като вече е член на ЕС и НАТО не само да стои на едно място, но и да се връща назад. Не вярвам, че тук ще се върне комунизма, но пак повтарям, че всички тези елементи подкопават основите на здравите инститиуции, които пък са основа на демокрацията.</p> <p>В какво е успешно това правителство? Вероятно са по-успешни в усвояването на европейските фондове или поне така твърдят. Мисля, че това управление си поставя някои граници от гледна точка на това, че то се опитва да се хареса на европейците. Освен това не мисля, че Борисов може да бъде обвинен в злонамереност &ndash; той иска да се хареса, той е доста суетен в политическото си поведение и съм убедена, че съвсем искрено иска тази държава наистина да върви напред. Но когато си ограден с некомпетентни хора, това е просто невъзможно. Затова като цяло резултатът е негативен.</p> <p><strong>- Кои ще бъдат според вас най-големите изпитания пред това управление и пред Борисов оттук нататък?</strong></p> <p>- Ами те се провалиха точно в нещата, за които казваха, че ще са най-успешни &ndash; корупцията и организираната пестъпност. Те се провалиха точно в сферата, в която се очакваше да са най-силни, тъй като става дума за хора, които имат история в силовите структури. Ако си ляв лидер, най-трагично би било да се провалиш в социалната сфера. Но те идват като десни лидери, които дават заявка, че ще постигнат бързи резултати именно в борбата с престъпността и корупцията, а виждаме само една показност, зад която няма реални резултати. Имаше коментари в интернет, че една от причините да се потули случаят с отвличането на Мирослава са именно успехите на Цветанов с отвличанията и случая &bdquo;Наглите&rdquo;. Но както се видя отвличанията продължават и днес. Ние не можем да очакваме в едно демократично общество да няма корупция и престъпност. По явни причини репресивните режими се справят с корупцията и с престъпленията много по-лесно. Ние обаче не искаме това, искаме просто да има някакъв ред и да има ефективна борба срещу престъпността, за да не узурпира тя съвсем ежедневието на обикновения гражданин.</p> <p><strong>- Споменахте, че един ляв лидер би имал най-големия си неуспех, ако допусне провал в социалната сфера. Всъщност до каква степен са адекватни понятията ляво и дясно у нас, дали не са изпразнени от съдържание и до каква степен те се трансформират изобщо в световен контекст?</strong></p> <p>- Това важи не само за България, но и за цяла Източна Европа &ndash; при нас нещата са малко обратни и черното е бяло, а бялото черно. По принцип лявото стои зад радикалните промени, то е изразител за прогресивност. Нашето ляво пък е наследено от комунистическата партия, за която знаем, че представяше статуквото. Тоест в началото на промените управляваше лявата партия БСП, която беше свързана със стария режим и нямаше как да е носител на революционното, на промяната и на прогресивното, тъй като тя бе наследник на този 45-годишен режим. Така че от самото начало това е тотално изкривено. Същото можем да кажем за дясното. Ако погледнем СДС от това време, ще видим, че той беше някаква шарена формация &ndash; там имаше и Зелена партия и какво ли не. Единственото, което обединяваше всички тези формации бе това, че те не искаха Тодор Живков и неговият маниер на управление, но даже не бяха сигурни дали искат или не искат комунизъм. Така или иначе дясното тогава се появи като тази революционна и прогресивна сила. Постепенно нещата започнаха малко да се изчистват. През 2001 г. нашата БСП беше приета в Социалистическия интернационал, тоест тя се легитимира вече наистина като социалдемократическа партия и днес ние не можем да я наречем комунистическа, колкото и антикомунистически да сме настроени, защото това не е същата партия отпреди 20 години &ndash; нито откъм лидери, нито откъм платформа. Проблемът с дясното е, че &ndash; затова и тук много загуби нашето дясно в лицето на бившето СДС и днешните му клонове &ndash; че те не можаха да намерят нови каузи след влизането на България в НАТО и в ЕС. Така дясното започна да губи все повече избиратели и да оголва пространството в десния спектър.</p> <p><strong>- Оголено ли е това просранство, не е ли то запълнено, както се твърди, от новото дясно в лицето на ГЕРБ?</strong></p> <p>- Първо там се набута НДСВ като дясноцентристка партия, сега се набута и ГЕРБ. Аз не бих характеризирала ГЕРБ като дясна партия, просто защото тази партия не е базирана на платформа. Всъщност мисля, че е трудно партия ГЕРБ да бъде характеризирана като каквато и да е партия, защото не платформата, а лидерът е сплотяващото звено там.</p> <p><strong>- Много се говори за липсата на алтернатива и за това, че доверието в Борисов и ГЕРБ не се стопява така категорично въпреки липсата на резултати, тъй като хората си казват: &bdquo;Ами няма кого другиго да изберем&rdquo;. Виждате ли ресурс за създаване на нов десен политически проект и за запълване на това оголено пространство?</strong></p> <p>В момента единствената алтернатива на ГЕРБ е БСП. Тоест ако не гласуваме за ГЕРБ, можем да гласуваме за БСП и за лявото. В лицето на БСП ГЕРБ има реална лява алтернатива, проблемът е, че няма дясна. СДС и ДСБ, които се обединиха в Синята коалиция показаха за пореден път на последните избори, че се занимават предимно с вътрешнокоалиционни кавги, разчистване на сметки помужду си и отново разочароваха избирателите си. Вдясно няма алтернатива. И в Източна Европа, и в България ние виждаме една поредица от протестни гласове. За първи път в Полша бе преизбрано правителството &ndash; това на Доналд Туск. В България това още не се е случвало. От една страна ако партия ГЕРБ бъде преизбрана, това ще е голяма промяна от гледна точка на политическите науки, защото за първи път след комунизма ще имаме правителство, което е преизбрано, тоест успяло е да задържи доверието в себе си. От друга страна ако наистина това правителство е дошло на власт просто защото няма кой друг, това е тъжна картинка.</p> <p><em>* Емилия Занкина е преподавател по политически науки в Американския университет в България. Завършила е докторат по международни отношения в Питсбъргския университет и бакалавър със специалности политически науки и риторика. Занимава се с елитарна теория, популизъм, демократизация, политика на развитие, обществена политика, източна европеистика и др. Работила е като зам.-директор на Центъра за руски и източноевропейски науки към Питсбъргския унивестиет. Асистент редактор е на научното списание East European Politics and Societies и главен редактор на изданието на Американската асоциация на българистите.</em></p>