- 31 Яну 2025
- 5978
- 18
Автор: Tehran Times
Джефри Сакс, световно известният професор по икономика, казва, че САЩ се държат като хулигани след Втората световна война, а сега при Тръмп тормозят и „съюзниците“, и „съперниците“ си.
„Смятам, че това е краят на играта, що се отнася до това насилническо поведение на Съединените щати – въпреки че това е много, много опасен край на играта“, каза Сакс пред „Tehran Times“, когато беше помолен да даде мнението си за предложението на Тръмп да придобие Гренландия, да си върне Панамския канал и изявлението му, че ако Канада стане 51-ви щат, данъците ѝ ще бъдат намалени.
Джефри Сакс, професор от Колумбийския университет, който е работил като специален съветник на генералните секретари на ООН Кофи Анан (2001-2007), Бан Ки-Мун (2008-2016) и Антонио Гутериш (2017-2018), също казва, че „ръката на САЩ в случаите на крайно насилие често е съвсем видима, каквито са примерите в Украйна и в Газа“.
Следва текстът на интервюто:
- Тръмп заплаши да си върне Панамския канал. Панамският президент заяви, че страната му няма да отстъпи и един квадратен сантиметър от канала. Въпреки това Тръмп отговори по „Truth Social“: „Ще видим това!“ и показа снимка на американския флаг, поставен в средата на Панамския канал. За какво говорят подобен език и поведение? Такъв подход няма ли да уплаши страните и няма ли да представи САЩ като насилник?
- Да, този език е предназначен да тормози. Моделът на Тръмп е да прави отвратителни искания или изявления и да очаква, че отсрещната страна ще се съгласи с него „наполовина“. Съмнявам се, че САЩ ще завземат Панамския канал. В това няма смисъл. Американските интереси в Канала по никакъв начин не са застрашени, ни най-малко. Ако САЩ го направят, това ще създаде огромна геополитическа криза за Съединените щати, която ще е изключително остра и без никаква полза. Тръмп обаче може би вярва, че Панама ще премахне таксите за американски кораби, преминаващи през канала или ще се договаря с американски компании, вместо с хонгконгски компании, или пък ще подкрепи САЩ по някакъв друг начин. Или може би Тръмп просто се „забавлява“ с тези заплахи, за да види реакциите на една малка страна – нещо като игра на котка и мишка.
- Тръмп също така се обърна към канадския премиер-министър Трюдо като към губернатор на 51-вия американски щат. И макар подобни забележки да не са сериозни, те не могат и да бъдат игнорирани. Какво е Вашето мнение?
- Не, подобни изказвания не трябва да бъдат игнорирани. Изказването на Тръмп относно Канада беше толкова мръсно и абсурдно, че изглежда изигра някаква роля и ускори падането на правителството на Трюдо, защото канадският министър на финансите подаде оставка, като беше съобщено изказването му, че Канада все още не е готова да посрещне заплахите на Тръмп.
- По време на първия си мандат Тръмп пусна идеята за купуване на Гренландия, но предложението му беше отхвърлено и той отмени визитата си в Дания. Идвайки отново на власт, още през първите 48 часа той повтори намерението си да вземе Гренландия, като каза: „собствеността и контрола над Гренландия са абсолютно необходими“ за националната сигурност и глобалния мир. Той настоя за придобиване на арктическата територия, въпреки че гренландският премиер-министър каза: „Гренландия е наша. Ние не се продаваме и никога няма да се продадем. Не бива да губим нашата дълга борба за свобода.“ Не подсказват ли тези коментари, че той е хвърлил алчен поглед върху Гренландия?
- Нямам съмнение, че САЩ действително ще разширят военното си присъствие в Гренландия като част от военната стратегия да противодействат на нарастващото значение на северния (арктически) морски път и други арктически ресурси срещу Русия и Китай. Блъфирането на Тръмп относно Гренландия по този начин ще послужи в някаква степен да постави Дания в подчинена позиция.
- След коментарите на Тръмп Дания обяви огромно увеличение на разходите за отбрана на Гренландия. За какво говорят тези разходи за отбрана?
- Според мен Дания се опитва да заслужи благоразположението на САЩ чрез увеличаване на военните покупки от САЩ и вероятно тук са включени оръжейни сделки. Това може да е било и част от мотивацията на Тръмп. Гадая, но това изглежда вероятно. Увеличените военни разходи на Дания нямат, разбира се, нищо общо със защита на Гренландия от САЩ, което те не биха могли да направят.
- Като цяло не смятате ли, че подобни изказвания относно Панамския канал, Гренландия или дори Канада, показват, че САЩ при Тръмп ще отправят открито предизвикателство към глобалния ред и че Тръмп откровено упражнява принуда над страните, дори и те да са американски съюзници?
- „Глобалният ред“ от гледна точка на САЩ е хегемония на САЩ. При Тръмп няма нищо ново в това отношение. Тръмп просто играе тези карти както със „съюзниците“, така и със „съперниците“ си. Това е същата американска хегемония.
Хегемонията на САЩ чрез сила и чрез заплахи датира още от края на Втората световна война, включвайки такива примери като свалянето от власт на Мосадех (1953 г.) и Арбенц (1954 г.) и убийството на Лумумба (1961 г.) от ЦРУ. САЩ управляват империалистичната си система чрез осъществявани от ЦРУ преврати (като в Иран, Гватемала, Конго, Афганистан, Сирия, Украйна), войните на Израел, подкрепяни от САЩ (съвсем наскоро в Ливан, Палестина и Сирия), водените от НАТО войни (Сърбия, Либия и много други), убийства, принудителни икономически санкции и други силови средства.
В това отношение Тръмп не се различава от Байдън. Все пак Байдън влезе изцяло във войната в Украйна, както и в геноцида в Газа. Байдън взе и лично участие в свалянето на украинския президент Виктор Янукович през 2014 г. (както знаем от прихванатия разговор между Нюланд и Пайът), което предизвика войната. Сега САЩ под ръководството на Тръмп на практика ще се подготвят за война с Китай, колкото и безумно да звучи това, и биха могли да подкрепят израелска атака срещу Иран. От друга страна, Тръмп вероятно ще сложи край на войната в Украйна, която Байдън започна твърде насилствено и неразумно.
- От години американските официални лица издигат идеята, че САЩ са лидерът на „свободния свят“, но тези изказвания означават, че САЩ се превръщат в „тиранин на свободния свят“. Моля, изразете собственото си мнение.
- САЩ винаги използват железен юмрук, когато поискат – във Виетнам, Камбоджа, Лаос, Афганистан, Иран (както през 1953 г., така и при въоръжаването на Ирак за нахлуване в Иран през 1990 г. и в други случаи), Газа, Ливан, Сърбия, Либия, Ирак, Судан, Сомалия, Йемен и безброй други места.
Имаше една американска шега: „Защо САЩ са единствената страна, в която никога не е имало преврат? Защото САЩ са единствената страна, в която няма американско посолство.“ За съжаление обаче изглежда много вероятно убийството на Джон Ф. Кенеди да е било вътрешен преврат, макар че доказателствата, разбира се, бяха потулени и никога не бяха надлежно разследвани. (Отлична книга по темата е „Дяволската шахматна дъска“, Дейвид Талбът, 2014)
Следователно САЩ не се превръщат в насилник. Те отдавна действат като насилник. Разбира се, те предпочитат вербалните заплахи, подкупите и други средства, пред военните действия и насилствените преврати. И все пак ръката на САЩ в случаите на крайно насилие често е съвсем видима, както е в Украйна и в Газа. При Тръмп заплахите ще включват и приятели на САЩ като Канада и Европа.
Смятам, че се намираме пред край на играта по отношение на подобни издевателства от страна на САЩ – макар и много, много опасен край. Не е реалистично САЩ да тормозят целия свят, нито пък могат да победят Русия или Китай във война. Така че тормозът е блъфиране, но много опасно блъфиране, тъй като може да излезе извън контрол. Ако например САЩ провокират Китай заради Тайван, резултатът може да бъде опустошителна война. Има и много други подобни глобални детонатори. Не съм сигурен, че американските „стратези“ осъзнават тези детонатори. Те си играят с огъня. Нападките на Тръмп срещу „приятели“ на САЩ ще ускорят края на играта. Но, моля ви, осъзнайте колко опасно е всичко това. Това не е игра.
Да се надяваме, че при Тръмп няма да има по-нататъшно разширяване на войната в Близкия изток. За съжаление, това не може да бъде изключено, като се има предвид неограничената подкрепа, която САЩ оказват на Израел, и като се има предвид очевидната надежда на Нетаняху да разшири войната.
Източник: Tehran Times
Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова
